Определение по дело №2452/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /        .11.2018г.,  гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 27.11.2018г. в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

НИКОЛА ДОЙЧЕВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №2452 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл.121 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Г. Цветков П. срещу  определение №9475/27.08.2018г., постановено по гр. дело №5514/2018г., с което производството по делото е прекратено, като е постановено изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Според жалбоподателя една от претенциите е продиктувана от наложения запор във връзка с образувано по молба на ответника изпълнително дело върху трудовото възнаграждение и лишаване от нужните средства, както и от причиненото му пред работодателя неудобство, предвид което счита, че поради местоизвършване на деянието в гр. Варна, то на осн. чл. 115, ал.1 ГПК делото е подсъдно на Районен съд –гр. Варна.

            Ответникът по частната жалба – „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Счита, че определението, с което делото е изпратено по подсъдност на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            Варненският окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството пред ВРС е образувано по искoве с правно основание основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявени от Г.Ц.П. *** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София.

В срока по чл.119, ал.3 вр. чл. 131 ГПК  ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който се съдържа и възражение за местна неподсъдност на делото.

Първоинстанционният съд, след като е съобразил, че предявените искове не са местно подсъдни на Варненски районен съд, с обжалваното определение е прекратил производството по делото, като е постановил изпращането на същото   по подсъдност на Софийски районен съд. За да се произнесе в този смисъл, съдът е съобразил, че с оглед на изложените в исковата молба факти, твърдяното деяние е извършено изцяло в района на гр. София, а обстоятелството, че част от неимуществените вреди са претърпени в гр. Варна не обосновава изборната подсъдност по чл.115, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

            Частната жалба е подадена в срок, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

            За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази от фактическа страна следното:

            Действително разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК предвижда възможност иск за вреди от непозволено увреждане да бъде предявен по местоизвършване на деянието, като разпоредбата не може да се тълкува разширително и не дава възможност на ищеца да избира друга местна подсъдност.

            В конкретния случай, с оглед изложените в исковата молба факти, от твърденията на ищеца става ясно, че деянието, извършено от ответника се изразява в завеждане на дело и снабдяване с изпълнителен лист срещу ищеца по арбитражно дело, за което същият не е бил уведомен. Изпълнителният лист е бил издаден от СГС, след което ответникът е образувал изпълнително дело пред ЧСИ с район на действие СГС. Във връзка с така образуваните дела, ищецът твърди, че е направил разноски, които според него съставляват имуществени вреди от действията на ответника. Счита, че тъй като запорът е наложен върху заплатата му, получавана в гр. Варна, то местоизвършването на деянието е в гр. Варна, което и обосновава изборната му подсъдност по чл.115, ал.1 от ГПК. Отделно от това твърди настъпване на неимуществени вреди, включително такива, причинени от наложения от ЧСИ запор на работната му заплата при работодателя му в гр. Варна.

            С оглед изложеното в исковата молба от самия ищеца, настоящият състав намира, че местоизвършването на деянието е в гр. София, където е образувано арбитражното дело, снабдяването с изпълнителен лист, и образуването въз основа на него на изп. дело пред ЧСИ в района на СГС. Следователно, изборната подсъдност, предвидена в разпоредбата на чл. 115, ал.1 ГПК по местоизвършване на деянието е Софийски районен съд. Вероятно ищецът е претърпял вредите в гр. Варна, но цитираната процесуална разпоредба не дава възможност искът да бъде предявен пред съда, в района на който са претърпени вредите.

            Процесуалните правила за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК и съобразени в обжалваното определение. В този смисъл е и константната практика на ВКС, на която правилно се е позовал първоинстанционният съд.

По изложените съображения, частната жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед горното, и на осн. чл. 121 вр. чл. 278 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА определение №9475/27.08.2018г., постановено по гр. дело №5514/2018г., по описа на ВРС, 26-ти състав.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: