№ 89
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000037 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 4181/11.11.2024г. на С. Т. Г. от гр. Алфатар, подадена чрез адв. Н.
Д. от АК- гр. Шумен, и насрещна въззивна жалба вх. № 4451/26.11.2024г. на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, представлявано в процеса от
адв. М. Г. от САК, срещу решение № 167/15.10.2024г., постановено по гр. д. №
82/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което застрахователното
дружество е осъдено да заплати на първия въззивник сумата 90 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2023г., ведно със законната
лихва, считано от уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция
– 27.11.2023г., до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 90 000лв до пълния предявен размер от 300 000лв., като
неоснователен.
В жалба вх. № 4181/11.11.2024г., подадена от ищеца С. Т. Г. се
релевират оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт в
отхвърлителна част за заплащане на обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди за горницата над 90 000лв до пълния предявен размер
от 300 000лв. Според страната определеният размер на обезщетението е в
разрез с принципа на справедливост и е занижено с оглед установените
релевантни, обективно съществуващи факти относно вида и интензитета на
претърпените от пострадалото лице болки и страдания, в причинна връзка със
застрахователното събитие. Ищецът моли за отмяна на решението в
обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на
неимуществени вреди изцяло в предявения размер от 300 000 лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва.
С насрещна въззивна жалба вх. № 4451/26.11.2024г., подадена от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД- гр. София- ответник в първоинстанционното производство, се
обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата
27 000 лв., представляваща горницата над 63 000 лв. до присъдените 90 000
лв.- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърди
се неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на
правопогасяващото възражение на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се
поддържа становище за принос на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат при квота от 30 %, в резултат на неизпълнение на задължението по
ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Искането към въззивния съд е за
отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за
разликата над 63 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
Представителите на страните представят писмени отговори, в които е
изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Силистренският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на
С. Т. Г. от гр. Алфатар, представляван от адв. Н. Д., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу
ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 300 000лв.,
2
претендирана като дължимо от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2023г.
около 19ч. на път клас III №207, между гр. Тервел, област Добрич и с.
Честименско, област Добрич, по вина на водача на л. а. „Фолксваген”, модел
„Голф 3”, с рег. № Х ХХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
застрахователното събитие, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
27.11.2023г. /датата на входиране на извънсъдебна претенцията до
застрахователя/, до окончателното изплащане на задължението.
Решението на ОС– Силистра, с което осъдителният иск е уважен
частично, до размер на сумата 90 000 лв., ведно с акцесорната претенция за
законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй като са налице
всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява
от представените писмени доказателства, че на 27.11.2023г. от името на
ищцата, чрез пълномощник, е предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. В рамките на
предвидения в закона 3-месечен срок за произнасяне, изтекъл хода на
производството, ответното дружество не е направило предложение за
извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно
обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно
3
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на застрахования увреждащ автомобил, не са спорни в тази инстанция. Тъй
като първоинстанционното решение се обжалва частично, респ. същото е
влязло в сила в осъдителната му част за сумата 63 000 лв., ведно със законната
лихва, е формирана и сила на пресъдено нещо относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки
обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо
на необжалваната част от решението на ОС- Силистра, съдът приема, че по
делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният
съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца увреждания, вида и
интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК.
Безспорно е установено от представената по делото медицинска
документация (епикризи № 7279/2023 и № 7921/2023 от “МБАЛ - Добрич”
АД, Отделение по анестезиология и интензивно лечение и Отделение по
неврохирургия, ведно със заверено копие на медицинска документация
„История на заболяване”), както и от заключенията по първоначална и
повторна комплексна съдебно– медицинска и автотехническа експертизи, че в
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания, които
са в причинно-следствена връзка с процесното пътно- транспортно
произшествие: „Комбинирана травма глава-гръден кош, изразяваща се в
травматичен шок, двустранен травматичен подвижен хематом по лявата
половина на челото, двустранен травматичен околоочен хематом, разкъсно-
контузна рана над лявата вежда, разкъсно- контузна рана челно-слепоочно-
теменно вляво, многофрагментно счупване на челната кост, счупване на
лявата слепоочна кост, счупване на външната стена на лявата очница, кръв в
4
синусите, по-силно изразено вляво, контузия на мозъка вляво челно. Счупване
на II, III, X леви ребра, пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/
вляво, плеврален излив /течност в плевралната кухина, натрупване на течност
между двата листа на плеврата/ вляво, подкожен емфизем /навлизане на въздух
в подкожието/ вляво, контузия на левия бял дроб. Контузни рани по дясната
мишница.“
Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху
твърди, тъпи предмети, биха могли да се получат при удар на колата отляво,
извъртане на пострадалия наляво и удари на главата и гръдния кош в
арматурното табло и детайли от купето на лекия автомобил. Развилият се в
резултат на ПТП травматичен шок определя разстройство на здравето
временно опасно за живота. Описаните разкъсно- контузни рани по главата,
подлежащото счупване на черепните кости, са създали реална комуникация
между външната среда и черепната кухина и в този смисъл е налице
проникващо нараняване в черепната кухина. Контузията на мозъка обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако не настъпят късни
усложнения. Установените пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната
кухина/ вляво, и плеврален излив /натрупване между двата листа на плеврата/
вляво, обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Контузия на левия бял дроб обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота. Счупване на II, III, X леви ребра обуславя трайно
затруднение на снагата за период от 1.5 – 2 месеца. Счупването на дъгата на
лявата скула обуславя трайно затруднение на дъвченето за период, не по-
малък от 2 месеца. Останалите описани увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
След ПТП ищецът е приет в ОАИЛ на МБАЛ – Добрич АД, където е
подложен на интензивни грижи и лечение за около 14 дни. Проведена е
торакотомия за отстраняване на пневомоторакса в лява гръдна половина,
вливания, невропротективна терапия за овладяване на огнищния мозъчен
отток около зоната на мозъчна контузия. След стабилизиране на съС.ието е
приведен в Отделение по неврохирургия за лечение на органично мозъчно
увреждане, което е продължило още 14 дни. След приключване на периодите
на престой по съответните клинични пътеки, пациентът е изписан за
продължаване на лечението в домашни условия.
5
Според вещите лица, изготвили заключения по медицинската част на
комплексните САТМЕ експертизи, на база наличната по делото документация
няма данни за поява на по-късни усложнения във връзка с лечението на
физиологичните травмите, причинени от ПТП. Самообслужването на ищеца е
затруднено, но възможно самостоятелно. Наличната плантарна контрактура на
дясното ходило, при която придвижването става с две помощни средства и
стъпването е на латералния свод на ходилото, причиняващо болка, накуцване
и натиск върху дясното ходило с деформиране на дясна глезенна става, не е в
причинна връзка с процесното ПТП, а с Детска церебрална парализа, от която
страда ищецът. Няма връзка и между получените телесни увреждания и
замъглено виждане с дясното око, което е резултат от катаракта. Не са
установяват белези, съществено видоизменящи ищеца, които са се дължат на
травмите от ПТП.
Въззивният състав не намери основание да направи други, различни
изводи от ОС- Силистра, въз основа на извършената самостоятелна преценка
по чл. 202 ГПК на заключението на назначената от първата инстанция
комплексна съдебно– психиатрична и психологична експертиза, тъй като тя е
изпълнена от вещи лица, разполагащи с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена. Въз основа на заключението се установява клинична изява на
Постконтузионен синдром, последица от преживяната от ищеца тежка
черепномозъчна травма. След ПТП ищецът е със ситуативна депремираност,
потиснатост, себенеудовлетвореност, уморяемост, раздразнителност,
недостигащи до степен на психично разстройство. Първоначалният шок –
травматичен и емоционален, е отзвучал с проведеното лечение в „МБАЛ -
Добрич” АД. Ищецът страда от Детска церебрална парализа и е имал
соматични и неврологични проблеми – скъсяване на десния крак със
спастична пареза на същия още преди инцидента, и с напредване на възрастта
симптоматиката на това заболяване прогресивно се влошава. Към настоящия
момент ищецът е със затихващи оплаквания на отбягващо поведение след
посттравматично преживяване, като непреодолени травми в психологическо и
емоционално съС.ие на ищеца не се констатират. Лечението на
постконтузионния синдром е симптоматично, в зависимост от водещата
симптоматика, а до момента пострадалият не е търсил специализирана помощ
в тази насока. В с.з. вещите лица уточняват, че някои от оплакванията са
6
хипохондрично фиксирани, с оглед наличното заболяване ДЦП и се
припокриват. Посочват, че той пресилва някоя от психоматиката, като я
преекспонира. Поради липса на данни да е проявявал преди катастрофата
уморяемост, раздразнителност, трудна концентарция, паметови смущения,
безсъние, следва да се възприеме изводът на вещите лица, който кореспондира
и на свидетелските показания, за причинна връзка между тези изяви на
постконтузионния синдром и ПТП.
За установяване характера и интензитета на претърпените от
пострадалия болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на
получените тежки телесни от ПТП, пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите И Р и А
Д.а, без родствени връзки с ищеца. Показанията на тези свидетели се базират
на преки и непосредствени впечатления, като на съда не са известни
обстоятелства, свързани с възможност за заинтересованост на свидетелите от
изхода на спора по делото.
При кредитиране на свидетелските показания съдът отчита, че за
конкретни физически неудобства и страдания на ищеца, за които свидетелите
съобщават при разпита пред съда своите лични впечатления, експертите,
изготвили заключение по възлагане от съда, правят категорични изводи за
липса на причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Т. е. съдът взема
предвид тази част от показанията, в която се съобщава за характерни за
травматичните увреждания и преживения стрес, физическо съС.ие и
физически, емоционални и психически страдания на пострадалия индивид,
които вещите лица са преценили като пряко причинени от процесното
произшествие.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства с
останалите събрани доказателства съдът приема за установено, че преди
инцидента ищецът е бил общителен, социален, упражнявал труд като пастир,
въпреки затрудненията при вървене поради вроден недъг на единия крак. След
периода на хоспитализация около един месец и след престой в социално
заведение в с. Межден за долекуване, също около един месец, ищецът се е
прибрал в дома си с. Красен дол, но е бил в невъзможност за период от около
поне още три- четири месеца да се обслужва сам, като е разчитал изцяло на
грижите на добри хора от селото за пазаруване, осигуряване на храна и др.
7
битови нужди. След инцидента пострадалият трудно общувал, рядко излизал,
понякога не можел да се концентрира, обърквал се, не знаел къде се намира, ,
оплаквал се от болки в ребрата, имал главоболие и често приемал лекарства.
Сменил патериците с бастун след около пет месеца от произшествието. Към
момента съседите му от селото продължавали да му помагат, но виждат, че е
оставил патериците и се опитва сам да се справя.
Въпреки правилната преценка на събраните доказателства по всички
релевантни факти относно претърпените от ищеца болки и страдания, които
са в причинна връзка с процесното застрахователното събитие, при
определяне по справедливост на паричния еквивалент на вреди в размер на
90 000лв., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като тази сума се явява занижена с оглед получените физически и психически
травми и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на ПТП, техния
интензитет и продължителност, установими от събраните доказателства, и
преди всичко, с оглед последиците от травматичните увреждания, по
отношение на които експертите сочат, че са налични и към момента на
прегледа (около една година след произшествието) и са причинна връзка с
инцидента- лесна уморяемост, раздразнителност, трудна концентрация,
паметови смущения, безсъние.
Надлежно са установени следните релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. и допълнени със съдебни актове на ВКС по чл. 290 ГПК на ВКС,
отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД:
Възрастта на пострадалия е 53 години към момента на
застрахователното събитие. Степента, характерът и видът на множеството
увреждания, посочени по- горе в мотивите, са обусловило болки и страдания
със значителен интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за
елементарни дейности и необходимост от активната чужда помощ за
продължителен период от време. Преживеният стрес, проявените страхови
изживявания и отбягващо поведение и всички други установени и посочени–
по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за
значителни физически и психически страдания и негативни емоционални
преживявания, които ищецът е претърпял. Засегнати са значими за
пострадалото лице човешки потребности, настъпила е коренна промяна в
8
обичаен начин на съществуване и живот, невъзможно е било самостоятелно
функциониране за период от около пет- шест месеца. Преживяното злощастно
събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало у
пострадалия интензивни негативни емоционални преживявания, които не са
преодолени напълно, тъй като и до момента, в който са събрани
доказателствата и доказателствените средства в първата инстанция, съС.ието
му се характеризира с прояви на постконтузионния синдром, причинен от
ПТП- лесна уморяемост, раздразнителност, трудна концентарция, паметови
смущения, безсъние.
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило
през м. 06.2023г., а съгласно официалните данни на НСИ, през второто
тримесечие на 2023г. среден доход на лице от домакинство е 2 688лв. и
нараства с 20.9% спрямо същото тримесечие на 2022 г. От 07.12.2018г. и към
датата на застрахователното събитие лимитът на отговорността на
застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв., независимо от
броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. Пострадалият е с вродено заболяване-
детска церебрална парализа, и не е бил заето по трудово правоотношение
преди ПТП, пасял животни на съселяните си при неустановено по размер
заплащане, получавал е пенсия за инвалидност в размер на 435.23 лв.
Посочените обстоятелства са показателни за помощните критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната и социалния статус на семейството, относими към спорния въпрос за
размера на обезщетението, тъй като справедливостта не допуска
застрахователното плащане в средство за извличане на неоправдано
обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на
получателя на обезщетението - ППВС № 4/68 г.
Като съобрази всички релевантни за определяне размера на
обезщетението факти и обстоятелства, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, допълнени с
практиката на ВКС, в това число, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика
при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет
на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост,
9
на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
По жалбата на застрахователя, в която са направени оплакванията за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на основание за
отчитане на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд
съобрази следното:
Застрахователят е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с
отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, с конкретни твърдения за
съпричиняващо поведение, съставляващо непоставяне на предпазен колан –
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в
МПС, когато е в движение, следва да използват обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано. Окръжният съд е приел за неоснователно възражението за
съпричиняване.
Въззивният състав извърши собствена проверка по възражението на
застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и намери, че изводите на
първоинстанционния съд за неговата неоснователност са правилни, тъй като
по него не е проведено успешно доказване от застрахователя.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с
отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно
с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно доказване.
Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем / в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г.
на ІІ-ро отделение на ВКС.
Според назначените от първоинстанционния съд вещи лица, изготвили
комплексни съдебно- медицинска и автотехническа експертизи,
обезопасителните колани не са особено ефективни при странични въздействия
върху тялото на препасания пътник, не ограничават свободата на движение на
крайниците и главата, както и не могат да се разглеждат като абсолютно
предпазно средство, когато е налице висока скорост на движение на
10
автомобила и при значителни деформации на металоконструкцията на
автомобила. В конкретния казус, при процесното ПТП ударът в крайпътно
дърво на застрахования увреждащ автомобил, в който е пътувал ищеца на
предната дясна, е възникнал в посока отляво надясно за пострадалия,
последвало е извъртане и политане на тялото наляво, което движение
обезопасителният колан не би могъл да предотврати. При съобразяване на
конкретния механизъм на ПТП във връзка с получените травматичните
увреждания от ищеца експертите правят категоричен извод, че същите биха се
получили както със, така и без поставен обезопасителен колан.
След като травматичните увреждания, в резултат на които ищецът е
търпял и продължава да търпи болки и страдания, биха могли да бъдат
получени и при правилно поставен предпазен колан, извод за съпричиняване
на вредоносния резултат поради нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, каквото не
е безспорно установено да е допуснало пострадалото лице, е изключен поради
липса на причинно– следствена връзка. Следователно, няма основание за
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави крайния
правен извод, че искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, предявен за сумата 300 000 лв., е
основателен до размер на 120 000 лв., от която окръжния съд е присъдил
90 000 лв., следователно остава за присъждане сумата 30 000 лв. Върху
главното парично вземане за застрахователно обезщетение се дължи и
законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице- 27.11.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ. В останалата част, за разликата над 120 000 лв. до претендираната сума
от 300 000 лв. искът е неоснователен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва, тъй като определянето на обезщетение над сумата 120 000 лв.
би било в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Поради противоречивите крайни правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в обжалваната част, с която искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000лв. до 120 000лв.,
както и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на
11
ответното дружество съдебно- деловодни разноски над сумата 4 505.28 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като се постанови друго съобразно изводите на
въззивния съд. В останалата обжалвана част за присъждане на разликата над
63 000 лв. до 90 000 лв. решението на СОС следва да се потвърди.
По въпроса за разноските за първа и въззивна инстанции.
Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за всяка от
инстанциите са направени от процесуалните представители на двете страни, с
представяне на списъци по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Н. Д. –АК
Шумен следва да се присъдят за осъщественото процесуално
представителство за първа инстанция още 2 610лв., а за въззивна инстанция-
сумата 3 000лв., с включено ДДС. Подлежащата на присъждане сума за първа
инстанция е вече определена, като по- високият, подлежащ на присъждане
размер, е обусловен от частичното уважаване на жалбата на представляваното
лице от настоящата инстанция, а за въззивна инстанция е определена
съобразно видът на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и, преди всичко, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е ползвана за ориентир, на база материалния интерес по двете жалби.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. ал. 3
ГПК, сумата, която ищецът дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция следва да бъде намалена съразмерно от 5 255.96 лв. на
4 505.28 лв., от които 4 281.60лв. за адвокатски хонорар и 223.68лв.- платени
депозити за възнаграждения на вещи лица. Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски за въззивна инстанция до приключване
на устните състезания.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 800лв. /(4 % за първа инстанция и 2%/ за
въззивна инстанция). Авансираните от бюджета на окръжния съд разноски за
експертизи са присъдени съобразно уважената част от иска в първата
12
инстанция, при което в полза на бюджета се дължи допълнително сумата
150лв., вносима по сметка на ОС- Силистра.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 167/15.10.2024г., постановено по гр. д. №
82/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявен от С. Т. Г., ЕГН **********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.
София, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за присъждане на горницата над 90 000лв. до 120 000лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди– болки и страдания, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2023г., ведно със законната лихва,
считано от уведомяване с извънсъдебната претенция– 27.11.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която С. Т. Г., ЕГН
**********, е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК
*********, горницата над 4 505.28 лв. (четири хиляди петстотин и пет лева и
деветдесет и шест ст.) до присъдената сума от 5255.96лв. /пет хиляди двеста
петдесет и пет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Алфатар, общ.
Силистра, ул. „Здравец“ №18, сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща неприсъдена част от обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на
23.06.2023г. около 19 ч. на път клас III № 207, между гр. Тервел, област
Добрич и с. Честименско, област Добрич, по вина на водача на л. а.
„Фолксваген”, модел „Голф 3”, с рег. № Х ХХХХХ ХХ, застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 27.11.2023г. /датата на входиране на
извънсъдебна претенцията до застрахователя/, до окончателното погасяване на
задължението.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/15.10.2024г., постановено по гр. д. №
82/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на адв. Н. Д. от Шуменска адвокатска колегия, с
личен № **********, служебен в гр. София- площад Позитано №2, Сграда
„Перформ Бизнес Център”, ет. 3, сумата 5 610 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца С. Т. Г., от която сумата 2 610 лв. – допълнително възнаграждение за
първа инстанция, и сумата 3000 лв.- възнаграждение за въззивна инстанция,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати в приход на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 150 лв., представляваща
дължима част от авансирани суми за възнаграждения за вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати в приход на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата 1 800 лв. / хиляди и осемстотин
лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14