Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. №
4144 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ въз основа на издаден запис на заповед, и евентуален иск с правно основание
чл.531, ал.1, вр. чл.534 ТЗ.
Образувано е
по искова молба, вх. № 17566/09.10.2019 г. предявена от Г.Ц.Г. срещу А.М.Н., с която е предявен иск за присъждане на сумата 6000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 21.06.2015г.
с падеж на 21.06.2016г. Предявени са при условията на евентуаност два иска с
предмет сумата от 6000 лева по процесния запис на заповед, главният иск е с
правно основание чл.538 ТЗ въз основа на издадения запис на заповед, и евентуален
иск с правно основание чл.531, ал.1 вр. чл.534 ТЗ въз основа на наличието на
неоснователно обогатяване в полза на ответника, поради прескибиране на ценната
книга и незаплащане на сумата, за която се е задължил издателят.
Ищецът твърди, че на 21.06.2015г. ответникът
издал в полза на ищцата запис на заповед за сумата от 6000 лева, като се
задължил да я изплати на падежа – 21.06.2016г. Излага, че записът на заповед е
едностранна абстрактна сделка, процесният запис на заповед бил валиден,
ответникът се е задължил да заплати
сумата по него, падежът е настъпил, но не е направено плащане. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати сумата по записа на заповед. При условията
на евентуалност е изложено, че в случай на приемане, че менителничният ефект е
прескрибиран, то сумата се дължи на основание настъпило неоснователно
менителнично обогатяване. Същото се изразявало в спестяване плащането на сумата
от 6000 лева от ответника. Вредата, която е претърпяла ищцата се изразява в
невъзможността да реализира менителничното си право по процесния запис на
заповед. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба. Направено е
възражение, че искът е недопустим, тъй като въз основа на същият запис на
заповед е било подадено заявление по чл.417 ГПК с вх. №9966/19.07.2016г. и
образувано ч.гр.д. №3196/2016г. по описа на РС-Враца.Бил издаден изпълнителен
лист от 20.06.2016г. и образувано изпълнително дело при ЧСИ Момчил Нелов.
Ответникът подал в срок възражение срещу издадената заповед, изпълнението било
спряно, образувано било гражданско производство за установяване дължимостта на
сумата. Имало влязло в сила решение по същия казус от 09.10.2017г. по гр.д.
№4533/2016г. на РС-Враца, с което били отхвърлени исковите претенции на ищцата.
Изложено е, че записът на заповед не е валиден, тъй като не бил посочен падежът
му. Била настъпила и погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ. Наведени са
доводи, че ищцата никога не е предоставяла на ответника сумата от 6000 лева. Тя
не била предоставяла никаква сума на ответника. Сочи, че на 08.07.2012г. в гр. ***
**** в **, Кралство Испания бил починал бащата на ответника, на когото ищцата
била първа братовчедка. В този момент тя също била в Испания и поела ангажимент
да съдейства за транспортирането на тялото на баща му. След погребението му
ищцата заявила на семейството на ответника, че ѝ дължат 7000 евро. Те
изразили готовност да ги заплатят след като представи доказателства, че е
направила тези разходи. Тя отказала. С покана от 27.05.2013г. бил поканен да се
яви на 31.05.2013г. в адвокатската кантора на адв. Ефросина Григорова, за да
уговорят връщането на сумата. Не постигнали споразумение, тъй като ищцата
отново отказала да представи доказателства за сторените от нея разходи. Ищцата
отправяла заплахи и искания до ответника и другите наследници на починалия, да
ѝ предоставят претендираните суми. Твърди, че на 21.05.2015г. ищцата
принудила ответника, неговата сестра и майка му, да подпишат записи на заповед
без действително да са им били предоставени посочените в тях суми. На
23.05.2015г. при същите обстоятелства ищцата принудила ответникът и другите
двама наследници да подпишат фиктивни договори за заем без да е предоставена
действително сума по тях. В договора за заем се съдържа задължение ищцата да
предаде парична сума на ответника, но плащането е поставено под условия, като
нямало отбелязване сумата да е била предадена и получена от ответника. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че страните по делото са първи братовчеди, като Г.Г.
живее и работи в Кралство Испания. За да работи в Кралство Испания, заминал
нейния вуйчо и баща на ответника – М. Н..
На 08.07.2012 г. М. Н. починал в Кралство
Испания. Г.Г. се свързала с близките на починалия – Ц. А. /съпруга/, Н. Н./дъщеря/
и А.Н. /син/, за да им съобщи за настъпилата смърт на техния близък. Четиримата
се уговорили Г.Г. да укаже съдействие с транспортирането на тялото до Република
България, а те да й платят направените от нея за това разноски след представяне
на нужните документи. Починалият бил балсамиран и транспортиран до Република
България, за които услуги Г.Г. използвала испанско погребално бюро „Фунерария
Винуе S.C.“, като е сключила договор за
предоставяне на погребални услуги.Установява се от представеното по делото
удостоверение, че издадената фактура за извършени погребални услуги за сумата
от 6500,52 евро е заплатена от Г.Г..
Във връзка с уреждане на сметките по
транспортиране на починалия Ц. А., Н. Н. и А.Н. издали в полза на Г.Г. запис на
заповед.
От представения по делото запис на
заповед се установява, че А.М.Н. се е задължила да плати без протест и без
разноски сумата от 6000,00 лева на поемателя Г.Ц.Г. на 21.06.2016 г. Записът
на заповед,на който ищццата е основала претенцията си, представлява ценна книга
със съдържанието, посочено в разпоредбата на чл.535 ТЗ – същият съдържа
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа,с него е поето
„безусловно и неотменимо“ задължение да бъде престирана в полза на ищцата
определена сума пари, при определен падеж „ една година след издаване записа на
заповед“ /чл.537 вр. чл.486 ал.1 т.4 ТЗ/, с посочване на място на плащане, дата
и място на издаване и подпис на издателя.Следователно, процесният запис на
заповед е действителен, тъй като съдържа всички посочени задължителни реквизити
в чл.535 ТЗ, а възражението на ответника за нищожност на ценната книга са
неоснователни.
По същия повод тримата подписали и договор за
заем, без да им бъде предоставяна заемната сума.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели.
Свидетелката М. П. В.е пояснила в
показанията си, че знае какъв е спорът между Г. и А.. М. – бащата на А.,
починал в Испания. За да го докарат в България, децата се обадили от Испания.
Чудели се какво да го правят - да го изгорят ли, защото било по-евтино или да
си го докарат в ковчег. Г. се обадила на Н. и на А.. Г. и синът й нямали пари.
Трябвало да вземат пари назаем и да ги върнат след това, няма от къде иначе. За
всичко се иска пари. За всичко платила Г., тя взела пари назаем от нейния шеф и
след като погребали М., Г. изтеглила заем и върнала 6500 евро на шефа си.Свидетелката
изяснява,че тези пари към момента не са върнати на Г.. Знае, че е подписан
документ, че когато А., майка му и Николина имат пари ще върнат по 6000 лева на
Г.. Г. им казала, след като минали две години – подпишете, че ще ми дадете
парите, а аз ще ви чакам. Те подписали.Посочва също така, че лично този ден видяла въпросните документите,
които разпечатали и след това заминали за Костелево, за да ги попълват. Тези
документи не ги виждала попълнени, видяла ги празни, само като разпечатани
бланки. Въпросните лица нямали никакви спорове помежду си. Не е оказван натиск
от Г. за подписването на тези документи. В Костелево отидоха всички заедно. А. ***,
Г. *** и заедно заминаха за Костелево. Аз не съм видяла самото подписване на
документите.
Св.Николова – сестра на ответника
заявява, че е присъствал на подписването на записа на заповед. Там били тя,
майка й, брат й, както и ищцата Галя. Галя не дала сумата от 6000 лв. на А. при
подписване на документа. Уговорките били тя да им помогне с докарването на бащата
на свидетелката и ответника, да им представи документ и те да си и върнат парите.
Тя не им представила документ. Нямало фактура. Г. искала 6500 евро, после
казала, че иска 15 000 лв. и след това искала 18 000 лв. Има договор за заем,
който е представен по предходното му дело. По този договор за заем, тя също не
е дала пари за заем. Ищцата накарала наследниците на починалия да подпишат
договори за заем, че ще и върнем парите за докарването, да бъде по сигурно
връщането на парите. Документите-записа на заповед и договорите за заем са
подписани именно във връзка с транспортирането на баща им от Испания, сумите
които претендирала Г.. Срещу предоставения
от нея документ, били готови да заплатят доброволно сумите.
Настоящият съдебен състав кредитира с
доверие свидетелските показания на двамата свидетели в частта относно
предоставената от тях информация за отношенията между страните, постигнатата
между тях уговорка и подписването на записа на заповед, тъй като ги счита за
обективни, непротиворечиви както помежду си, така и с оглед на останалите
доказателства по делото. В останалата част, а именно сведенията за изтеглен от Г.Г.
кредит и стойността на разходите, показанията на свидетеля Василева не следва
да се вземат предвид, тъй като са изолирани от останалите доказателства по
делото и с тях не се възпроизвеждат факти, които свидетелят е възприел лично.
В подкрепа на свидетелските показания в
кредитираната им част са приетите като доказателства по делото фактура и
удостоверение от испанско погребално бюро, договор за предоставяне на
погребални услуги, удостоверение от институт по съдебна медицина, разрешение за
транспортиране и протокол за балсамиране.Изброените писмени доказателства
следва да се вземат предвид, тъй като са редовни от външна страна, представени
са по делото както на Испански език, така и в съответен превод на Български
език. Същите имат отношение към предмета на делото, защото дават информация, че
в погребално бюро „Фунерария Винуе S.C.“ е извършено балсамиране на трупа и
предоставяне на ковчег за транспортирането му във връзка с договор за
погребални услуги с Г.Г., съдържащ вида на извършената услуга и нейната
стойност. Стойността на услугата и нейният вид се потвърждават и от
представената по делото фактура с № 00107/30.07.2012 г.
Съдът намира за неоснователно направеното
възражение срещу нередовността на представената по делото фактура, поради липса
на изискуемите по закон реквизити. Последните са уредени както в националното
законодателство, така и в европейското такова. Видно от разпоредбата на чл. 226
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност представената по делото фактура
съдържа изискуемите реквизити и следва да бъде взета предвид като доказателство
по делото.Следва да се има предвид, че липсата на фискален касов бон не се
отразява върху нейната действителност, тъй като такова изискване относно
съдържанието на фактурата не е предвидено в Европейското и Българското
законодателство. Не прави фактурата нередовна и липсата на посочена валута на
сумата, тъй като сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е
валута, като се прилага принципът, че сумите са изразени в националната
платежна единица на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки
или услуги. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и
да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение
за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото
/в който смисъл са решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ
т. о., и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о./.
Ответникът оспорва задължението както
поради непредоставяне на сумата с подписването на записа на заповед, така и
поради наличие на каузално правоотношение. Непредоставянето на сумата по запис
на заповед обаче не опорочава последната.Този извод се налага от самия характер
на ценната книга, която представлява едностранна абстрактна сделка, но
същевременно и материализира парично вземане, без да е необходимо поемателя по
записа на заповед да дължи насрещна престация, поради което е достатъчно само и
единствено записът на заповед да е редовен от външна страна, тоест да съдържа
изискваните от чл. 535 ТЗ реквизити, и материализира подлежащо на изпълнение
парично вземане, за да се приеме искът за основателен.
В случая,
обаче, по делото е въведено твърдение от поемателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, с което се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза, в производството на
изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането
по записа на заповед.
Когато,
наред с абстрактната сделка, съществува и каузално отношение между издателя и
поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална
сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между
менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. В този
случай дейността на решаващия съд не може да се сведе само до проверка за
редовността на менителничния ефект от външна страна, тъй като каузата
съществува, но стои извън съдържанието на записа. Съдът следва да извърши
проверка за съществуването на материалноправното вземане.
В тази връзка, от ищеца по делото са
наведени твърдения, че записът на заповед обезпечава постигната между страните
устна уговорка за поемане от страна на ищцата на разходите, необходими за транспортиране
на починалия на ответника близък от Кралство Испания до Република България. От
събрание по делото писмени и гласни доказателства действително се установява,
че между Г.Г. - от една страна, и Ц.А., Н.Н.и А.Н. - от друга, е постигната уговорка,
по силата на която Г.Г. се задължила да укаже съдействие с транспортирането на
тялото на починалия на страните близък роднина до Република България, а те да й
платят направените от нея за това разноски след представяне на нужните документи.
Доказано по делото е от показанията на разпитаните свидетели, че именно по
повод на задълженията на Ц.А., Н.Н.и А.Н. като наследници на починалия, чието
тяло е трябвало да се транспортира, възникнали от тази уговорка, през 2015 г.
тримата подписали в полза на поемателя Г.Г. запис на заповед за сумата от по
6000,00 лева. При това положение абстрактния характер на сделката е опроверган
с наличието на посочената уговорка. Анализирайки съдържанието на последната, съдът
приема, че същата има характера на договор за поръчка. За да бъде изпълнен
договорът за поръчка, съответно да има основание доверителят да заплати на
довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и
направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с
изпълнението на поръчката и които са обезпечени с издадения запис на заповед, е
необходимо да се докаже по делото, че довереникът е извършил възложените му
действия и по повод на тях да е направил разходи. В конкретния случай
ответникът не навежда твърдения, че ищцата не е извършила поетия от нея
ангажимент за оказване на съдействие при транспортиране на тялото на починалия
им близък роднина, а оспорва наличието на доказателства за размера на извършените
от последната разходи. Въпреки това от доказателствата по делото - договор за
погребални услуги, фактура и удостоверение от испанско погребално бюро се
налага извода, че ищцата е изпълнила задължението си по договора, като тялото е
транспортирано до Република България и погребано. Посочените доказателства
дават сведение също така и за извършените от последната разходи и техния
размер. Това е така, защото от договора за погребални услуги се установява
наличието на облигационна обвързаност между Г.Г. и Испанското погребално бюро,
която се потвърждава и от издадената въз основа на договора фактура, като и в
двата документа е посочен предмет и стойност на услугата. Наличието на такава
обвързаност и изпълнението на задължението на Г.Г. за заплащане на дължимата
сума се извежда и от представеното удостоверение. Последното има характер на
разписка за получена сума по смисъла на чл. 77 ЗЗД и удостоверява, че Г.Г. е
изпълнила задължението си да плати на кредитора - испанско погребално бюро
„Фунерария Винуе S.C.“ сумата от 6500,52 евро.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема за доказано каузалното правоотношение, за обезпечаването
на което е издаден процесният запис на заповед, а също така и изпълнението на
задължението на Г.Г. по него. При тези обстоятелства, а и в тежест на ответника
е било да докаже изпълнение на своето задължение по това каузално
правоотношение. Това обаче не е сторено, доколкото по делото не са налице
доказателства, а и не се навеждат такива твърдения, че задължението на
ответникът да заплати направените разноски след изпълнение на възложените
действия, е изпълнено.
Ответникът е въвел в процеса твърдение,
че вземането по записа на заповед обезпечава договор за заем и този спор вече е
решен с влязло в сила решение са неоснователни. От събраните по делото
доказателства се установява, че договорът за заем е сключен след издаване записа
на заповед, поради което не може да бъде възприета тезата, че последният
обезпечава именно вземането по цитирания и представен договор за заем.Нещо
повече, по делото не се събраха доказателства, че действително е предадена сума
в заем, поради което, с оглед реалният характер на договора за паричен заем, то
въведеното каузално правоотношение от ответника е неоснователно и недоказано.Освен
това, от доказателствата по делото се установява наличието на каузално
правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, което не изпълва състава на
договор за заем.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищцата
главен иск е прекият менителничен иск по чл.538, ал.1 ТЗ, вр. с
чл.463 ТЗ и чл.537 от ТЗ.
Основателността на
предявения по делото пряк менителничен иск е обусловена от наличието на действителен
менителничен ефект. За да е редовен записа на заповед, същият трябва да съдържа
императивно установеното в чл.535 ТЗ съдържание, тъй като по своята правна
природа записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която се поемат
задължения и за да се ограничат възможностите за недействителни волеизявления,
целящи пораждане на менителнични субективни права и задължения, законодателят е
въвел строги формални изисквания към съдържанието на този вид менителничен
ефект. Отсъствието на който и да е от реквизитите е основание за нищожност на
сделката. Затова, съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от
посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, не е запис на заповед.
В случая, както бе споменато по – горе в
решението,
записът на заповед, на който ищццата е основала претенцията си, представлява
ценна книга със съдържанието, посочено в разпоредбата на чл.535 ТЗ – същият
съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа,с него е поето
„безусловно и неотменимо“ задължение да бъде престирана в полза на ищцата
определена сума пари, при определен падеж - „ една година след издаване записа
на заповед“ /чл.537 вр. чл.486 ал.1 т.4 ТЗ/, с посочване на място на плащане, дата
и място на издаване и подпис на издателя.Следователно, процесният запис на
заповед е действителен, тъй като съдържа всички посочени задължителни реквизити
в чл.535 ТЗ, а възражението на ответника за нищожност на ценната книга са
неоснователни.
При тези данни,
разглеждайки възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
менителничния ефект, съдът намира следното:
Относно прекия осъдителен
иск по чл.538, ал.1 ТЗ за вземането срещу издателя на записа на заповед, се
прилага специалната три - годишна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, с оглед
препращащата норма на чл.537 ТЗ. Когато падежът на записа на заповед е уговорен
в определен срок след издаването му, тригодишният срок за погасителната давност
по чл.531, ал.1 ТЗ започва да тече от настъпването на този срок, който всъщност
е и падежа на записа на заповед. В случая записът на заповед е издаден на 21.06.2015г. с падеж една година след издаването му, а именно 21.06.2016г.Следователно, тригодишният давностенен срок е изтекъл
на 21.06.2019 г., а искът е предявен на 09.10.2019 г. С оглед на това, съдът
намира, че възражението на ответника - издателя на записа на заповед е
основателно. Предвид прескрибирането на правото по записа на заповед,
менителничният иск срещу издателя на менителничния ефект следва да бъде
отхвърлен, поради погасяване по давност.
При отхвърлянето на иска по
чл.538 ТЗ, съдът следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния иск за
менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ:
В правната теория и
съдебната практика се приема, че искът за неоснователно менителнично
обогатяване е специален иск и изключва субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен менителничен
ефект; менителничният иск да е погасен по давност или не са извършени
необходимите действия по запазване на правата по ефекта; приносителят по
менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира
менителничните си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на
менителничния ефект, като вредата се изразява в това, че имуществото на
приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането
по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя, поради изтекла
менителнична давност; обогатяването на издателя на записа на заповед се състои
в това, че спестява разходи за погасяване на задължението.
Съгласно дадените
разяснения в ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл.422 ГПК, при въведено в исковия процес твърдение за
съществуването между страните на каузално правоотношение, по повод и във връзка
с което е издаден записа на заповед, това правоотношение подлежи на изследване
от съда, доколкото въведеното от ответника относително възражение би имало за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. С Решение
№133/05.07.2013г. по т.д. №104/2011г., състав на ВКС, II т.о., също е приел, че в производството по
предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ,
решаващия съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от
формална страна, но и на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед на
връзката му между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните.
Прието е, че доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя
на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица
освобождаването на длъжника от менителничната отговорност. Със същото Решение
№133/05.07.2013г. на ВКС по т.д. № 104/2011г. , както и с Решение №175/20.11.2017г. по т.д. №466/2017г., II т.о., ВКС е приел, че ако поемателят
по записа на заповед разполага с иск за събиране по общия ред на вземането по
обезпечената с него каузална сделка, не би било налице неоснователно
обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради прескрибиране или
преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага с правен способ чрез друг
иск да получи вземането; ако едновременно със или след загубването на прекия
менителничен иск и правото на гражданския иск за обезпеченото вземане се погаси
по давност, настъпилите обогатяване на длъжника - издател на записа на заповед
и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на бездействието на кредитора да
упражни правата си по каузалната сделка, а такова обогатяване правото не счита
за незаконно, доколкото не допуска принудително връщане на получената по
договор престация от едната страна, когато другата е пропуснала да упражни
правата си в срока на давността. Според цитираната практика на ВКС, предявеният
на основание чл.534, ал.1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване би бил
неоснователен, когато в хода на образуваното по него производство се установи,
че правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено, поради
непредявяването му в предвидените за съответното вземане в закона давностни
срокове.
С оглед цитираната съдебна практика на ВКС,
която настоящият съд възприема изцяло, изследвайки връзката между издадения
запис на заповед и обезпеченото с него каузално правоотношение по сключения
договор за поръчка, съдът намира следното: Записът на заповед от 21.06.2015г. е
издаден за обезпечаване на вземанията на ищеца по сключения с ответника договор
за поръчка. Претендираната с иска по чл.534, ал.1 ТЗ сума от 6000 лева се
съизмерява, според ищеца, с дължимите по договора за поръчка разноски, които
довереникът – ищец, твърди да е извършил по поръчка на доверителя – ответник.
Съгласно нормата на чл.285 ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на
довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му
заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във
връзка с изпълнението на поръчката.Вземанията на довереника за разходи, които е
извършил във връзка с изпълнение на поръчката се погасяват с изтичането на
общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, започваща да тече от
момента на извършване на разходите.Както вече бе посочено от договора за
погребални услуги се установява облигационна обвързаност между Г.Г. и Испанското
погребално бюро, която се потвърждава и от издадената въз основа на договора
фактура, като и в двата документа е посочен предмет и стойност на услугата.Процесната
фактура е издадена на 30.07.2012 г., откогато е започнала да тече погасителната
давност за разходите, които ишщцата е извършила в изпълнение на поръчката от
ответника. При приложение на общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, същата е изтекла на 30.07.2017 г.
и вземанията на ищцата по договора за поръчка са погасени по давност.
Погасяването по давност на обезпечените със записа на заповед вземания по
каузалното правоотношение и прескрибирането на менителничния ефект поради
пропускане на срока по чл.531, ал.1 ТЗ са последица от бездействието на ищеца -
кредитор, поради което искът по чл.534, ал.1 ТЗ е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските: При този
изход на спора право на разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК.Последният е доказал разноски в размер на 600.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г.Ц.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** против
А.М.Н., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.538, ал.1 ТЗ за
заплащане на сумата от 6000.00лева, представляваща главница по запис на заповед от 21.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г.Ц.Г.,ЕГН: **********,
с адрес *** против А.М.Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.534 ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 6000.00лева , представляваща
стойност, с която А.М.Н. се е обогатил във вреда Г.Ц.Г., поради изгубване на
исковете по запис на заповед от 21.06.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Ц.Г., ЕГН: ********** да заплати на А.М.Н., ЕГН ********** сумата от 600,00 лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: