Р
Е Ш Е
Н И E №260158
гр.Хасково, 05.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на седми април
две хиляди двадесет и първа
година
В
открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар:
Р* Г*
Като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
В.гр.д. № 169 по описа на съда за 2021 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“
ЕАД, с ЕИК *********, гр.Пловдив против Решение № 260022/13.01.2021 г., по
гр.дело № 553/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково.
С Решение № 260022/13.01.2021
г., по гр.дело № 553/2020 г. по описа на
Районен съд – Хасково, съдът е приел за установено по отношение на
„Електроразпределение Юг“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че М.С.Н., ЕГН **********,***,
не дължи сумата от 1116,08 лева,
представляваща корекция на сметка за минал период, а именно от 20.10.2019 г. до
03.12.2019 г., общо за 44 дни, като допълнително начислена ел.енергия за
клиентски номер 10009*, с ИТН * и електромер, с фабричен номер *********.Районен съд- Хасково е осъдил „Електроразпределение Юг“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37, да заплати на М.С.Н., ЕГН **********,***, направените в
настоящото производство разноски в размер на 460 лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив, който
чрез упълномощения юрисконсулт В* И* го обжалва в срок, с оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при непълнота на
доказателствата и необоснованост. Поддържа се
в жалбата, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена ел. енергия правото на мрежовия оператор да извърши едностранна
корекция не било предпоставено от доказване на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
енергия, тъй като корекционната процедура, според въззивника цели
възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Счита, че
нормата на чл. 82 от ЗЗД се явява неприложима при подобен тип обществени
отношения, като в тази връзка се позовава и на съдебна практика. Счита, че
мотивите на решението на първоинстанционния съд изцяло противоречали на
константната практика на ВКС.По делото било установено, че е извършена
нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът отчитал
по-малко от реално консумираната ел. енергия. Мотивите, с които голяма част от
съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни
потребители на ел. енергия, само въз основа на обстоятелството, че същите не са
привели общите си условия всъответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6
от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите, били
неотносими, тъй като крайният снабдител вече не участвал в процеса на
извършване на корекция за сметка на клиент и общите му условия се явявали
неприложими. Прави се искане въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното
решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск. Прави се искане
за намаляване на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно.
Претендират се разноски по делото, за които е приложен списък на разноските.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба.
В с.з. въззиваемата страна М.С.Н., чрез
пълномощника си адв. В.К. *** оспорва
жалбата като неоснователна и претендира
потвърждаване на обжалваното решение както и присъждане на разноските пред
втората инстанция.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от М.С.Н. с искова
молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********,гр. Пловдив
е предявен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК.Ищцата твърди,че била потребител на ел.енергия, с клиентски № ********** за обект, находящ се в гр.Х*,ул.„М*"№*. На 10.02.2020г.,ответното
дружество издало фактура № **********/10.02.2020 год., на
стойност 1116, 08лв. с ДДС, представляваща стойността на ел.енергия начислена допълнително /корекция/ за минал период, а именно
за времето от 20.10.2019 год. до 03.12.2019
год. Ответникът настоявал сумата да бъде заплатена, като в противен случай се заканил да преустанови електрозахранването на адреса.Ищцата
счита, че не дължи процесната сума, тъй като фактурата билa издадена без законово основание. Изложени са доводи,
че корекционната процедура представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, а
освен това гражданската отговорност за вреди предполагала противоправно и
виновно поведение на неизправната страна, като същото не било налице в
настоящия случай.Твърди, че с
настоящия ответник не се намира в договорни
отношения, поради което издадената фактура е такава без правно основание. Заявява още, че е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, към което дружество
ищцата била винаги изряден платец за услугите. Излага съображения и в
насока, че ответникът не разполага с правна
възможност съгласно нормативната база, уреждаща тази материя, да начислява
количества енергия за минал период. Тази корекционна процедура, която в
случая е дала възможност на ответника да начисли суми за изминало време, е в
противоречие с нормата на чл.143, т.6 и т. 18
от Закона за защита на потребителите, а нямало съмнение, че тя е именно потребител по смисъла на този закон. Счита,
че измервателните уреди са собственост на ответника, поради което нямала
възможност да влияе или компрометира по
какъвто й да е начин този уред.
Претендира
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура. Алтернативно оспорва иска по размер с
доводи, че ползва и
отоплява само две стаи от жилището, поради което е невъзможно реално да е потребено
такова количество ел.енергия за процесния период.
Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в срока по чл. 131 ГПК,
с писмен отговор на исковата молба
е оспорил исковата претенция като неоснователна.Счита, че сумата е начислена
правомерно, като твърди,
че приложими в случая са чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, вр. с чл.50, ал.2 от
Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия.Изложени са доводи по отношение на релевантните за спора
факти,като ответникът посочва, че
основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание
чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за
преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху
електромера.Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството
електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Ответникът претендира
от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен, както и присъждане на направените по делото разноски.
За
изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между
страните факти и обстоятелства.
По делото са допуснати и приети като
доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи,
назначена е съдебно – техническа експертиза и са събрани гласни доказателства
чрез разпита на С* Р* А*, служител в ответното дружество, съставил
и подписал протокола.
Не се спори, че ищцата е потребител на
електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто
оператор е ответното дружество. По делото е установено,че с писмо от 10.02.2020г. ищцата М.С.Н. е била уведомена от ответното дружество, че
на 03.12.2019г. служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД са демонтирали и предали за експертиза на проверка в БИМ
електромер с фабричен № 01** от ИТН 15** в гр.Хасково, ул."М**" № *,
на клиент с клиентски номер ********** и е бил издаден от БИМ
-Пловдив Констативен протокол № 21/10.01.2020г. В писмото е отразено, че сметката на абоната се коригира за периода 20.10.2019г. - 03.12.2019г. за 44 дни, с
допълнително начислена сума от 1116.08 лева.
Приложени са издадената фактура за сумата от 1116.08 лева и констативен протокол от 03.12.2019г. за извършената проверка на електромера на абоната.
Видно
от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, констативният протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
21/10.01.2020г. на БИМ отразява техническото
състояние на СТИ № **********, а именно - осъществяван е достъп до вътрешността на електромера , като между изводите на електромера на куплунг Х2 е
монтирана допълнително П-образна метална скоба /непринадлежаща към
конструкцията на електромера/ и в
резултат на тази манипулация електромерът
отчита по-малко от консумираната електроенергия.
Описаните манипулации въздействат върху измерването на ел. енергията,
като СТИ не измерва цялото количество ел. енергия от обекта с ИТН *** на клиентски номер 100**. Посочва се още, че това техническо състояние води до неизмерване на 79,79 % от консумираната ел. енергия в обекта. В случая
правилно била приложена методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в чл.50, ал.1, б."а" от ПИКЕЕ и
правилно било остойностеио това неизмерено количество ел.енергия,
съгласно чл.56, ал.З от ПИКЕЕ. Корекционният
период е определен в съответствие с чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ. Предходната проверка на процесния електромер с
фабричен № ********* е извършена на
10.10.2019г. Процесният електромер попада в групата на еднофазните
електромери и върху него има изискуем знак за премината първоначална проверка. Електромерът е следвало да премине последваща
проверка през 2025г. Сроковете по Заповед № А-616 на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018г., са спазени. В допълнителното заключение вещото
лице сочи, че за процесния период от
20.10.2019г. до 03.12.2019г. е налице грешно отчитане на ел. енергия от
електромер № 0** в ИТН ** на кл. номер
**********,като началният момент на грешно отчитане на процесния електромер
е 27.11.2019г. Посочва се също, че количеството на неизмерената електрическа
енергия, за периода от 28.11.2019г. до 03.12.2019г. е 560 квтч. е на стойност 106,45 лева с ДДС.
Въз основа на установените по делото факти
и обстоятелства от правна страна, съдът
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Претендира се установяване недължимост на вземане на ответника към ищцата
за посочената в исковата молба сума.
Настоящият състав на
въззивния съд намира така
предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество и за основателен.
От данните по делото се установява, че
измервателното средство, от показанията на което се вземат данните за начислената ел.енергия в обект на
ищцата, не отговаря на метрологичните и техническите изисквания.Видно от протокола от
проверката на електромера,
„между изводите на електромера на куплунг Х2 е монтирана допълнително П-образна метална скоба
/непринадлежаща към конструкцията на
електромера" и в резултат на тази манипулация електромерът не отчита цялото количество
консумирана електроенергия. При тези данни
в тежест на ответника е да установи, че ищцата е извършила
манипулация т.е., че е налице нейно неправомерно
поведение, като доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.
Ответникът не представя доказателства, от които да се установи, че
ищцата е извършила неправомерно манипулации по измервателния уред.
С оглед изложеното и въпреки че
съгласно законовите разпоредби ответното дружество има право да коригира сметките за ел.енергия за минал
период, не са спазени законовите изисквания, за да се приеме, че правилно и
коректно дружеството е извършило тази корекция. С оглед изложеното следва изводът, че
неправомерно ответникът е коригирал сметката на ищцата, начислявайки й ел.
енергия за 44 дни назад от датата на проверката. След като електромерите са собственост на
енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната изправност,
следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената неточност на консумираната ел. енергия, за да се
избегне извършеното впоследствие коригиране
на сметката на абоната.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността
на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената
проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на
абоната.
При анализа на относимата към спора
правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ
урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия.Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е
регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на
отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Възникването на
отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Крайният потребител, какъвто
безспорно е ищцата е обвързана от договорно правоотношение с крайния снабдител
– ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния
снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е.
отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така
и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и
ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа
– с случая ответното дружество ЕРЮГ има право единствено да извършва
изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния
потребител.Това води и до извода на
въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка
може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение
на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищцата – потребител,
както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното
производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не
може да се извлече и уредена в закона
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя,
още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за
договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите
по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с
възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но
без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя
в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се
основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния
обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да
бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на
потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството –
жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищцата – потребител,
доколкото последната остава задължена да плати паричната равностойност на
количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер
за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода,
че ищцата – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира нейната договорна
отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника
има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не
е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищцата –
потребител, което да обоснове възникването в нейна тежест на задължение за
плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия.
Несъстоятелни са доводите на
ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата
правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като
предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази
насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат
изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните
задължения.Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на
общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти,
като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението,
намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
В тази връзка не може
да се приеме,че безспорно установените
отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от
действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна са резултат
от поведението на потребителя.Напротив начислената сума за плащане по
процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени
от законово основание.
В хода на производството не се
установява, че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка, законът изисква
несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя
по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена
електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява
конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като
информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл. 89, т. 4,
чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ,
средството за търговско измерване на електроенергия е собственост на
разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, като
се стопанисва и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ
имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната
работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се
ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и
подобни задължения.Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика
по отношение на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и
устройствата ѝ е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени
именно на оператора на електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време
да осигурява коректното отчитане на действително потребената електроенергия, и
да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично
прехвърлят риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото
устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в
полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на
обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността
да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още
повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от
ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и
крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я модифицират в полза на
дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка между потребителя
и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против
правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното
задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на извършената
проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на дружеството.
За тази проверка е съставен протокол. Настоящият състав намира, че дори и
надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между
страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно
оспорване, независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите
правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД.
Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на
състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една
хипотеза този документ да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения,
увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия,които да са
довели до техническите аномалии, каквато е и същността на доказване в
настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на
експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да
се установи спазена процедура по ПИКЕЕ,
това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за
основателност на исковата претенция.
С
оглед изложените съображения първоинстанционният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да
се потвърди изцяло .
Предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба въззивното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски - 300,00 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260022/13.01.2021 г., постановено по гр.дело № 553/2020 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на М.С.Н.,
с ЕГН ********** *** разноски в размер на 300,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.