РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13492/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 139268/20.115.3017 г., предявена от И.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** **, против ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищецът И.Ж.Д. твърди, че на
21.05.2017 г., около 15.30 часа, в с. Сатовча,
Д.А.К., при управление на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с паркиран бус,
след което ударил намиращия се зад буса ищец.
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
17/20.06.2017 г. и било образувано досъдебно производство № 287/2017 г. по
описа на РУ на МВР – гр. Гоце **, пр. пр. № 1192/2017 г. по описа на РП – гр.
Гоце **.
След
настъпване на ПТП, ищецът бил приет за
лечение в МБАЛ „Иван Скендеров“ – гр. Гоце **, за периода от 21.05.2017 г. до
26.05.2017 г. Предвид тежестта на травмите, лечението на ищеца продължило във
ВМА – София, където престоят му бил от 26.05.2017 г. до 12.06.2017 г.
В резултат на описаното ПТП, ищецът получил
следните травматични увреждания: травматичен шок; контузия на главата; разкьсно-контузна рана в лява слепоочна
област - 12 см. х 2 см.; контузия на
гръдния кош; контузия на белия
дроб; открито счупване на лявата
подбедрица; контузия в коремна
област; полифрагментно счупване на таза
в областта на тазобедрената ямка;
счупване на големия трохантер на дясна бедрена кост; счупване на горното рамо на срамната
кост; счупване на долното рамо на
седалищната кост в ляво; счупване на кръстцовата кост; множество разкъсно-контузни рани на лява
подбедрица; счупване на големия пищял на
левия крак в средната част; счупване на
малкия пищял на левия крак в коленната става;
счупване на шийката на дясната бедрена кост; счупване на големия трохантер на дясната
бедрена кост; оток и хематом в областта
на пубиса.
На ищеца били извършени 5 оперативни
интервенции: сутуриране (зашиване) на голямата разкьсно-контузна рана в лява
слепоочна област с размери 12 см. х 2 см.; вътрешна фиксация на счупените
тазови кости, счупените кости на ляв долен крайник и счупените кости на десен
долен крайник, без същите да бъдат намествани (за да е възможно транспортиране
на пострадалия); наместване на счупените
голям и малък пищял на левия крак и поставяне на метална остеосинтеза (тибиален
пирон и заключващи винтове); наместване
на счупените тазови кости в областта на тазобедрената ямка и поставяне на метална
остеосинтеза (метална плака и заключващи винтове); наместване на счупената срамна кост и
седалищна кост и поставяне на метална остеосинтеза (метална П-плака и
заключващи винтове).
По отношение на ищеца били предприети и
инвазивни неоперативни интервенции: кръвопреливане; екстензия и имобилизация;
поставяне на катетър на пикочен мехур.
Ищецът бил приет за лечение във ВМА – София
за периода от 12.06.2017 г. до 17.06.2017 г. и за периода от 12.09.2017 г. до
18.09.2017 г., през който период му била извършена още една оперативна
интервенция.
В резултат на причинените му телесни
увреждания, ищецът претърпял болки, страдания, битови
неудобства, трайни изменения във физическото му здраве и емоционално състояние,
както и множество ограничения в социалния му живот за дълъг период от време
след настъпване на събитието (с оглед уточнението, направено с молбата от
23.11.2018 г., л. 125 от делото).
Ищецът твърди, че поради получените от
процесното ПТП травматичните увреждания, е налице пълна невъзможност да работи,
включително и към предявяване на исковата молба, което било констатирано от
проведената експертиза на временната неработоспособност. Към предявяване на
исковата молба, лечебният период не бил приключил. Ищецът продължавал да е на легло, не бил в
състояние да се грижи сам за битовите си нужди, като се налагало да го
обслужват близките му, което внасяло допълнителен дискомфорт за него и за
семейството му.
Влошеното здравословно състояние на ищеца
дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът се
оплаквал от понижено настроение, тревожност и безсъние. Бил отчаян за бъдещето си, мислил, че няма да се възстанови напълно и никога
повече няма да може да води предишният си начин на живот. Ищецът бил притеснен
и от множеството получени белези вследствие на инцидента, които щели да останат
до края на живота си.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/**********, валидна
от 23.01.2017 г. до 23.01.2018 г., ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *****, включително и на водача Д.А.К..
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева (с оглед допуснатото изменение в размера на предявения
иск, л. 170) представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от уврежданията, настъпили в резултат
на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност", е застраховал гражданска отговорност на Д.А.К.,
като водач
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****. Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – завишен по
размер.
Ответникът
оспорва твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и че
причина за настъпването му е виновно и противоправно поведени от страна на
водача Д.А.К.. Оспорва и ищецът да има
качеството на трето лице с право на обезщетение за неимуществени вреди по
смисъла на чл. 477 КЗ, както и твърдението за настъпване на риск, покрит от
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ответникът
твърди, че процесното ПТП се е осъществило поради действията на ищецът, като
участник в движението – пешеходец, който в нарушение на чл. 108 ЗДвП се е
намирал върху пътното платно, без да го пресича по смисъла на чл. 113 ЗДвП, в
близост до паркирано върху пътя тежкотоварно превозно средство, поради което не
е представлявал ясно видимо предвидимо препятствие на пътното платно.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, поради настъпване на посочените факти.
Ответникът
оспорва и че в причинна връзка с виновно поведение на водача на лекия автомобил
и поради осъществяване на описания механизъм, за ищеца са настъпили описаните в
исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените нематериални
вреди.
Оспорва
и настъпването на всички описани в исковата молба увреждания, медико-биологичния характер на травматичните
увреждания и здравословно състояние на ищеца, както и причинната им връзка с
процесното ПТП. Оспорва и че в резултат на процесното ПТП е настъпила пълна
загуба на работоспособност на ищеца, лечебния процес, продължителността на
лечението, твърдяната прогноза за възстановяването на ищеца и твърдените
неимуществени вреди.
Счита
и че размерът на претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени
вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта и съдебната
практика.
Ответникът
оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата.
Претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника, като
неоснователни.
В отговора на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа релевираните възражения.
Третото лице помагач Д.А.К. не изразява становище по иска.
На 04.06.2019 г., ищецът е представил по
делото писмена защита, в която е изложил подробни съображения в подкрепа на твърденията
и исканията си. Посочил е и е представил съдебна практика относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди и неоснователността на възражението на
ответника за съпричиняване.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да
се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 21.05.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/**********, валидна от 23.01.2017 г. до
23.01.2018 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Фолксваген Голф“, с peг.
№ *****, включително и на водача Д.А.К.. Този факт е отделен
като безспорен в отношенията между
страните по делото (с определението от 25.06.2018 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 21.05.2017 г., около 15.30 часа, на път №
ІІІ-197, в село Сатовча, обл. Благоевград, Д.А.К., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****,
нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което пострадал И.Ж.Д..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 21.05.2017 г. от дознател
при РУ – гр. Гоце **. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява и от представения по делото Констативен протокол за ПТП
№ 17, съставен на 20.06.2017 г. от мл. автоконтрольор
при РУ – гр. Гоце **, ОД на МВР – гр.
Благоевград. Като пострадало лице в Констативния протокол е
посочен И.Ж.Д..
Тези факти се установяват от решение № 3965 от 30.11.2018 г. по НАХД
№ 237/2018 г. описа на Районен съд –
Гоце **, с което Д.А.К., с ЕГН: ********** е признат за виновен за
това, че на 21.05.2017г., около 15.30 часа, на път № ІІІ-197, в
село Сатовча, обл. Благоевтрад, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В, е
забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/ч - в населено място
50 км/ч“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И.Ж.Д., изразяваща се в счупване на таза в ляво,
поради анатомичната и функционална свързаност с долните крайници, и счупването
на лява подбедрица, което е довело до трайно затруднение в движението на долен
десен крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване на дясната бедрена
кост, довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям
от 30 дни, като след деянието е направил всичко възможно от него за оказване
помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението, на основание чл. 78а НК, Д.А.К. е
освободен наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000
лв., като на основание чл. 78а, ал. 4
НК, във вр. чл. 343г НК и чл. 37, ал. 1, т. 6 НК му е наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Видно от извършеното отбелязване, решението на Районен съд – Гоце ** е
влязло в сила на 18.12.2018 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е
деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй
като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2
се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Районен съд – Гоце ** решение).
Следователно
и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Районен съд – Гоце **
решение, настоящият съдебен състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно,
че Д.А.К. е извършил деянието,
че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е
причинена вреда, изразяваща се в описаните в решението увреждания - счупване
на таза в ляво, поради анатомичната и функционална свързаност с долните
крайници, счупването на лява подбедрица, което е довело до трайно
затруднение в движението на долния крайник за срок по-голям от 30 дни, както и счупване
на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на долен
десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Доколкото тези
увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и
установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.115.3014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 21.05.2017г.,
на ищеца са причинени описаните в решението на РІ-Гоце ** травматични
увреждания.
В исковата молба са описани следните увреждания: травматичен шок; контузия на главата; разкьсно-контузна рана в лява слепоочна
област - 12 см. х 2 см.; контузия на
гръдния кош; контузия на белия
дроб; открито счупване на лявата
подбедрица; контузия в коремна
област; полифрагментно счупване на таза
в областта на тазобедрената ямка;
счупване на големия трохантер на дясна бедрена кост; счупване на горното рамо на срамната
кост; счупване на долното рамо на
седалищната кост в ляво; счупване на кръстцовата кост; множество разкъсно-контузни рани на лява
подбедрица; счупване на големия пищял на
левия крак в средната част; счупване на
малкия пищял на левия крак в коленната става;
счупване на шийката на дясната бедрена кост; счупване на големия трохантер на дясната
бедрена кост; оток и хематом в областта
на пубиса.
Както беше посочено, настъпването на част от твърдените увреждания се
установява от постановеното от РС-Гоце ** решение (счупване на таза в ляво, счупването
на лява подбедрица, и счупване на дясната бедрена кост).
С Експертно решение № 89/005/12.01.2018 г. на ТЕЛК
към МБАЛ-Благоевград, на И.Ж.Д. е определена 60 % трайно намалена
работоспособност (ТНР) за срок от 1 година. Посочената в ЕР на ТЕЛК водеща
диагноза е „Други съчетани счупвания, обхващащи няколко области от тялото“.
С Експертно решение № 296/014/24.01.2010 г. на ТЕЛК
към МБАЛ-Благоевград, на И.Ж.Д. е определена 50 % трайно намалена
работоспособност (ТНР) за срок от 2 година и при същата водеща диагноза.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещото лице К.А.С., специалист по ортопедия и травматология.
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация и след личен преглед на ищеца, е приело, че при процесното ПТП, И.Ж.Д. е получил следните
увреждания:
-
травматичен шок;
-
контузия на главата;
-
разкъсно- контузна рана в лява слепоочна област;
-
контузия на гръдния кош;
-
контузия на белия дроб;
-
открито счупване на лявата подбедрица;
-
контузия в коремна област;
-
полифрагментно счупване на таза в областта на лявата
тазобедрена ямка;
-
счупване на големия трохантер на дясна бедрена кост;
-
счупване на горното рамо на лявата срамна кост;
-
счупване на долното рамо на седалищната кост в ляво;
-
счупване на кръстцовата кост;
-
множество разкъсно-контузни рани на лява подбедрица;
-
счупване в основата на шийката на дясната бедрена кост.
Изрично ВЛ е посочило, че при
ищеца е диагностицирана контузия на левия бял дроб, описана в приложената
епикриза от МБАЛ „Иван Скендеров“ - гр. Гоце **. Обективно е установено - болки
при натиск в лява гръдна и коремна половина. На направената рентгенова снимка е
описано - в ляво на ниво 2-ро, 3-то ребро, отпред намалена просветляемост на
ограничена площ. Започнато е кислородотерапия, вливания на противооточни
медикаменти, аналгетици. Кръвопреливане.
ВЛ е обяснило, че човешкият таз е
изграден от двете тазови кости (лява и дясна) и кръстна кост, като продължение
на гръбначния стълб. Тазовата кост, като анатомична единица е изградена от три
кости - срамна, седалищна и хълбочна. Трите кости са сраснали помежду си и в
мястото на срастване се намира ставната ямка на тазобедрената става. При
диагноза счупване на таза, винаги се прецизира, коя кост е счупена.
Трохантера е анатомична част от
бедрената кост и няма връзка с таза.
След ПТП, ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ „Иван Скендеров“ - гр. Гоце **. В ОАИЛ е било
проведено спешно лечение за стабилизиране на състоянието на ищеца- започната е
кислородотерапия с маска, направено е кръвопреливане, започната е венозна
инфузия на физиологични разтвори, обезболяващи, аналгетични и противооточни
медикаменти. Започнато е антибиотично лечение. Раната в областта на лицето е обработена хирургично и зашита. Направено е временно обездвижване на счупванията на таза и
лявата подбедрица с цел транспортиране на ищеца в друга болница за провеждане
на високоспециализирано лечение.
На 26.05.2017 г., ищецът е бил
преведен във ВМА- София, Клиника по ортопедия и травматология, където след
необходимата подготовка са извършени три броя оперативни лечения на счупванията
на таза и лявата подбедрица- оперативно лечение на откритото счупване на лявата подбедрица, изразяващо се в наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон; оперативно лечение на счупването на лявата тазобедрена ямка, изразяващо се в наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове; оперативно лечение на счупването на кръстцовата кост, изразяващо се в наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове;
На 12.09.2017 г., ищецът отново
постъпва във ВМА- София, клиника ортопедия и травматология, където оперативно е отстранена металната остеосинтеза от кръстната кост.
При извършения на 07.01.2019
г. личен преглед на ищеца, вещото лице е
установило ограничен обем движение в лява коленна
става от 90 градуса, при норма 130 градуса; Ограничен обем движение в лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 20
градуса, при норма 30 градуса; Белег от рана в областта на горния клепач на ляво око, започващ от вътрешния
край на лява вежда и стигащ до външния ъгъл на окото; В областта на кръстната
кост - два надлъжни белега с размери 11 и 9 см, под нивото на кожата, сраснали с подкожната тъкан в
дълбочина; Наличие на оперативен белег в лява ингвинална гънка с кос ход и дължина 22см.; В областта на лява
подбедрица под капачката - оперативен белег с дължина 7 см. По предната страна на лява подбедрица в горния край -
напречен белег с дължина 6 см от разкъсно-
контузна рана. По предновътрешната страна на лява подбедрица в средната част -
два кръгловати белега с
диаметър 2 см. от откритото счупване на лявата подбедрица.
Общо оздравителният и
възстановителен период при ищеца е продължил около 1 година. Шест месеца, след травмата е освидетелстван от ТЕЛК и определени
60%ТНР, вследствие на уврежданията, получени при процесното ПТП за срок от 1
година.
През периода на лечение, ищецът е
търпял болки и страдания, като през първите 3 месеца след инцидента, след
оперативните интервенции, както и един месец след отстраняване на една от
металните остеосинтези, болките са били с по голям интензитет. И за в бъдеще
ищеца ще чувства болки в зоните на счупванията. Няма данни за усложнения на контузията на белия дроб (най често контузионна
пневмония), от което може да се направи извод, че е настъпило възстановяване в
рамките на 20- 30 дни.
ВЛ е посочило, че при ищеца не е настъпило пълно
възстановяване от получените травми при
процесното ПТП. Провеждана е
рехабилитация, но не може да се прогнозира, какъв ще бъде възстановителния срок
и резултатите от лечението, тъй като при ищеца има множество травми, при които
има различни противопоказания за провеждането на рехабилитация на отделните
счупвания на костите на таза и долните крайници при ищеца. В този смисъл е и
даденият процент ТНР от ТЕЛК само за една година е цел динамично проследяване
на състоянието на ищеца.
В открито съдебно заседание на
28.01.2019 г., ВЛ е заявило, че описаните в заключението ограничения
в движението на лява коленна и лява глезенна става, с оглед давността и
тежестта на травмите, най-вероятно ще
останат за постоянно. Очакват се болки и в тазобедрената става, тъй като
счупването в лявата част на таза е сериозно и е с две операции. ВЛ е посочило,
че ЕР на ТЕЛК е издадено за продължителен срок, което предполага, че няма да
има някакво съществено възстановяване, което би променило този процент
неработоспособност. Винаги възстановяването зависи от проведената рехабилитация,
но при ищеца е имало проблем, тъй като е имало счупване в няколко зони, което
възпрепятства провеждането на един вид рехабилитация, тъй като има и друго
счупване. С оглед тежестта на травмите, според ВЛ рехабилитацията е била проведена добре.
Ограниченията в обема на движенията са в рамките на допустимите и очаквани.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката С.А.Т., която живее на фактически съпружески начала с ищеца. Свидетелката
сочи, че при ПТП на 21.05.2017 г., е била заедно с ищеца. И.Д. бил с ТИР и
товарел камъни, а свидетелката била в кабината на ТИР-а. На последното пале, ищецът
казал, че ще отиде да затвори капаците и брезентите. По-малко от минута след
като слезнал, свидетелката чула силен удар, погледнала в огледалото, но не го
видях. Веднага слезнала от ТИР-а и видяла ищеца на асфалта. Той бил ударен, в
много тежко състояние. Кракът му бил видимо счупен кракът, тъй като кокалът му
стърчал навън. Веднага била извикана линейка, която го транспортирала го в болницата
в гр. Гоце **. В болницата, ищецът престоял 6 дни, през които му преливали му кръв, „зашили“
му окото. Заради тежкото му състояние, нямало как да го транспортират в гр.
София. След като го стабилизирали, го транспортирали до ВМА, където му направили
три операции. Във ВМА престоял 22 дни. След като го изписали го върнали в гр.
Гоце ** с линейка. Свидетелката сочи, че състоянието на ищеца е било много
тежко. Освен това, рухнал и психически
рухна. Всеки ден повтарял, че е по-добре да беше умрял на пътя, отколкото да
преживее всичко това.
В дома си бил 4 месеца на легло,
неподвижен. Имал плака на таза и през септември му я извадили. След това
започнал физиотерапия в домашни условия. Ползвал проходилка два месеца, учел се
да ходи, да пази равновесие. След това започнал да ходи с патерици. Свидетелката
сочи, че „до преди два месеца“ (разпитът е проведен на 28.01.2019 г.) бил с
бастун. Ищецът се оплаквал от болки в крака и таза. Като цяло всичко го боляло.
Приемал обезболяващи. Към датата на разпита, ищецът се придвижвал трудно, болял го го крак, не можел да стои прав дълго време. От студеното време също имал болки. Не можел повече да кара кола. След инцидента не работел и „на този етап“ нямал възможност да работи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Д.А.К. е действал противоправно,
което е установено от постановеното от Районен съд – гр. Гоце ** решение. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.Ж.Д. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера
на доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на И.Ж.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 120 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.115.3011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите
от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.115.3017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.115.3010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че като участник в движението –
пешеходец, И.Ж.Д. в нарушение на чл. 108 ЗДвП
се е намирал върху пътното платно, без да го пресича по смисъла на чл. 113 ЗДвП, в близост до паркирано върху пътя тежкотоварно превозно средство, поради
което не е представлявал ясно видимо предвидимо препятствие на пътното платно.
По делото е прието заключението по
автотехническата експертиза, извършена от вещото лице инж. П.Д.П., от което се
установява следния механизъм на ПТП:
На 21.05.2017 г., около 15.30 ч., в края на
с. Сатовча, товарен автомобил влекач „Ивеко“, с peг. № *****, с полуремарке с
рег. № *****, е бил спрял на около 1,0 м. преди знак за населено място, от ляво по посока от село Сатовчщ
към изхода на селото в посока с. Плетена, с левите колела на банкета, а с десните на пътното платно. На
автомобила от дясната страна са се товарели палети с камъни (тикли) от мотокар.
(Според свидетелски показания в двете посоки са били поставени на разстояние 20
- 30 м. светлоотразителни триъгълници). Водачът на товарния автомобил И.Д. се е
намирал вдясно от него,
на пътното платно, до задната зона на страничния
заден капак на полуремаркето.
Лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *****,
управляван от Д. К., се е движел в с. Сатовча в посока изхода към с. Плетена,
като преди десния за посоката му завой, скоростта му е била около 109 км/ч.
Водачът на л.а. „Фолксваген“ е навлязъл в десния за посоката му завой, като
скоростта на движение на автомобила от 109 км/ч. е била по-висока от скоростта
на странично плъзгане при преминаване през завоя от 99 км/ч. Поради това,
автомобилът е изгубил напречна устойчивост, започнал е да поднася на ляво и
възприемайки разположения на пътното платно товарен автомобил и мотокар водачът
Д. К. се е опитал да спре, употребявайки аварийно спирачки, с едновременно
завъртане на волана на дясно. Автомобилът с блокирали колела е станал неуправляем и движейки се
праволинейно се е отклонил на ляво с едновременно завъртане около масовия му
център в посока по часовите стрелки, като задната му лява зона е навлязла в
пътната лента за насрещно движение. Ударът е бил в лявата лента за движение по
посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген” и е започнал от десния заден стоп на ремаркето и десния ръб
на каросерията на ремаркето, приплъзващ, като за лекия автомобил е започнал от предния
ляв калник назад.
Водачът на товарния автомобил И.Д. се е намирал вдясно от ремаркето и за
него ударът е бил от страничната лява зона на лекия автомобил с вероятно
притискане към дясната зона на полуремаркето. Вследствие на удара в товарния
автомобил, лекият автомобил се е завъртял
около масовия си център в посока обратна на часовите стрелки и с дясната
си зона (врати и калници) е последвал удар с мотокара и установяване на мястото
намерен при огледа на ПТП. Мотокарът е изместен.
Тялото на И.Д. е получило увреждания от удари и притискане
в части от лявата зона на лекия автомобил и дясната зона на полуремаркето и
след ПТП е останало между тези зони, където са намерени петна червеникава
течност.
Произшествието е станало в светлата част на
денонощието при добра видимост и сухо пътно платно.
Водачът Д. К. при движение с разрешената в населено
място скорост 50 км/ч, от момента на възприемане на намиращите се на пътя
ремарке и мотокар, при предприемане на аварийно спиране е могъл да го осъществи
преди да достигне до мястото на удара.
Причини за произшествието са субективното поведение
на водача на л.а. „Фолксваген“ - Д. К., който в населено място се е движел със
скорост 109 км/ч, което не му е позволило да спре при възникналата
необходимост, както и субективното поведение на водача на л.а. „Фолксваген“ - Д.
К., който е навлязъл в десния за посоката му завой със скорост 109 км/ч при
критичната скорост за странично плъзгане в завоя 99 км/ч, което е станало
причина да загуби контрол над автомобила, което съчетано с аварийната употреба
на спирачки е довело до отклонение на ляво, навлизане в пътната лента за
насрещно движение и ударите в ремаркето, мотокара й на водача на товарния
автомобил И.Д..
Десните колела на ремаркето са били на 5,2 м вляво
от десния край на платното за движение, левите колела са били на левия банкет,
а водачът на товарния автомобил И.Д. се е намирал вдясно от ремаркето, на
платното за движение.
Разпитана
по настоящото дело свидетелка С.А.Т.(която е присъства на ПТП) също е посочила,
че при настъпване на ПТП, ищецът е бил до камиона, на пътя, в пътното платно, в
което е бил камионът.
При
така установените факти, съдът приема, че при настъпване на процесното ПТП,
ищецът се е намирал на пътното платно, до товарния автомобил, чиито колела са
били на 5,2
м вляво от десния край на платното за движение.
След
като се е намирал на пътното платно, ищецът е имал качеството на пешеходец, тъй
като съгласно чл. 107 от Закона за движение по пътищата, пешеходец е всеки участник в движението,
който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по
пътя.
Вещото лице по АТЕ е посочило още, че широчината на
пътно платно при ОО (основен ориентир) е 7,0 м., а при табелата „Сатовча“ е 6,9
м. Отляво, считано в посоката на л.а. „Фолксваген“ има банкет с ширина 1,9 м.,
а до него метална ограда, а отдясно има банкет с ширина 1,4 м и до него
канавка.
Както беше посочено, десните колела на ремаркето са
били на 5,2 м вляво от десния край на платното за движение, левите колела са
били на левия банкет, а водачът на товарния автомобил И.Д. се е намирал вдясно
от ремаркето, на платното за движение.
Ударът е настъпил в лявата
лента за движение по посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген” и е
започнал от десния заден стоп на ремаркето и десния ръб на каросерията на
ремаркето, като пострадалият се е намирал вдясно от него. За И.Д. ударът е бил
от страничната лява зона на лекия автомобил.
При така установените данни -
широчина на пътното платно - 6.9 м., широчина на лентата за движение на лекия
автомобил - 3.4 м. (видно от скицата), широчината на лентата, в която е бил
разположено ремаркето е била 3.5 м. (6.9 м. – 3.4 м.). Пострадалият И.Д. се е
намирал вдясно от ремаркето, чиито десни колела са били на 5,2 м. вляво от
десния край на платното за движение, или на около 1.8 м. от десния край на лентата, в която е бил
разположено ремаркето (5.2 м. – 3.4 м.), което е приблизително по средата на
лентата на движение (която е с
широчина 3.5 м.).
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП,
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, а според ал. 2 на чл. 108 ЗДвП, пешеходците могат да
се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
В случая, товарният автомобил (и ремаркето, прикачено за него) е бил спрял (в
по-голямата си част) на платното за движение – десните колела на ремаркето са били на 5,2 м. вляво от десния край на
платното за движение, а левите колела са били на левия банкет. Видно от скицата
към АТЕ, широчината на банкета е 1.9 м. и на него са били разположени само
гумите на ремаркето (мотокарът също е бил на пътното платно и лекият автомобил
се е ударил в него), поради което и не може да се приеме, че е нямало възможност той да бъде използван.
Освен това, пострадалият нито се е движел противоположно на посоката на
движение на пътните превозни средства, нито се е движел възможно най-близо до
лявата му граница.
Товарният автомобил (и ремаркето,
прикачено за него), е бил спрял в лентата за насрещно движение (в нарушение на
и на изр. 1 и на изр. 2 от чл. 94, ал. 1 ЗДвП), поради което и за да е налице
хипотезата „движение по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на ППС“, пешеходецът е следвало да се движи в другата лента за
движение, т.е. тази, по която се е движел лекият автомобил, което несъмнено не
е така.
С оглед установените обективни данни по данни,
пострадалият се е намирал приблизително
по средата на лентата на движение, поради което и съвсем не може да се приеме,
че се е движел „възможност най-близо до лявата граница“ на платното за
движение.
С
поведението си, ищецът е допуснал нарушение на цитираните разпоредби.
Поведението му е в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните
последици, тъй като ако ищецът беше спазил правилата
за движение на пешеходците, вредоносния резултат е имало възможност да не
настъпи.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността
за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013
г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по
т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т.д. №
2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т.
д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото от пешеходеца нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
установеното
в чл. 21, ал. 1 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да
бъде предотвратено. Поради това,
съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не
нарушаването от страна на пешеходеца на разпоредбите на чл. 108 ЗДвП, а деянието на водача на лекия
автомобил, което е първопричина и има относителното по-голямо значение за
настъпването на произшествието. Приносът на пострадалият съдът определя на 20
%, с колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, дължимото от ответника обезщетение е в размер на 96 000 лева (120 000 лв. -
20%). Искът следва да бъде уважен за
този размер, като за разликата до пълния предявен размер, искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 13.07.3017
г., като с писмо от 17.07.3017 г., ответникът е поискал да бъдат представени
влязла в сила присъда или споразумение, автотехническа експертиза (по
наказателното дело), съдебно-медицинска експертиза. Не се твърди някой от тези
документи да е бил представен.
Следователно
и с оглед цитираните разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е дължимо от 13.10.2017 г. Претенцията за законна
лихва следва да се отхвърли за периода от 20.09.3017 г. до 12.10.2017 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“, сумата от 3479.04 лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, с вкл.
ДДС (4530 + 20 % = 5436 лв. х 0.64).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
144 лева от общо направените разноски
в размер на 400 лева (400 лв. х 0.36), вкл. депозити за свидетел и експертиза.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 108 лева (300 х 0.36) за юрисконсултско възнаграждение.
Сумата от 80 лв., внесена от ответника за разноски
за свидетел (л. 188) не подлежи на присъждане, а на връщане – при поискване от
ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 4096 лева, в т.ч.: 3840 лв. - държавна такса и 256
лева – депозит за 2 АТЕ и СМЕ (400 лв. х 0.64), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на И.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** **, на основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 96 000 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.Ж.Д. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 21.05.2017 г., на път № ІІІ-197, ведно със
законната лихва, считано от 13.10.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 96 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лева, както и претенцията за лихва за забава
върху сумата от 96 000 лева, за периода от
20.09.3017 г. до 12.10.2017 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. И Х.“, БУЛСТАТ
*****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3479.04
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.Ж.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 144 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 108
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 4096
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.А.К., с ЕТН: **********, с адрес: ***, като трето лице - помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: