№ 3655
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100114091 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Г. Р., с ЕГН:
********** и със съдебен адрес: гр. София, ул. "Владайска"№ 35 - адв. Г. Г., срещу
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения за незаконно
повдигнато обвинение по ДП № 844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. №
12917/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура и по ДП № 1710/2015 г. по описа
на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура, за
извършени престъпления по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по
чл. 216, ал. 1 от НК, по които първоначално е бил осъден по с присъда по НОХД №
14317/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав и впоследствие оправдан с
присъда по ВНОХД № 3719/2019 г. по описа на СГС, НО, III възз. състав, влязла сила на
04.12.2019 г., както следва:
-сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за периода от 03.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането;
-сумата от 3 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното
производства, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от
03.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.03.2015 г. за времето от 09,05 часа до 9,30 часа с
процесуално следствено действие - протокол за оглед на местопроизшествие на л.а. „БМВ“-
черен на цвят, с рег. № ****, е образувано ДП № 844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр.
пр. № 12917/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура. На същата дата (16.03.2015
г.) за времето от 12,40 часа до 13,00 часа с процесуално следствено действие — протокол за
оглед на местопроизшествие на л.а. „БМВ“, модел 316, с рег. № **** е образувано друго
досъдебно производство ДП № 1710/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. №
21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура. Двете досъдебни производства са
били образувани срещу неизвестен извършител след което са били спрени. Впоследствие те
били възобновени и обединени в едно досъдебно производство.
1
На 28.04.2016 г. е връчена призовка на ищеца И. Г. Р., да се яви на 03.05.2016 г. в
9,30 часа в 07 РУП- СДВР за привличането му в качеството му на обвиняем. На посочената
дата (03.05.2016 г.), ищецът И. Г. Р. е бил привлечен като обвиняем за това, че: 1/ в периода
от 15.03.2015 г. до 13.06.2015 г., в гр. София, отнел чужди движими вещи на обща стойност
1309,82 лева, от владението на двама различни граждани без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до
десет години; 2/ за времето от 20,30 часа на 12.06.2015 г. до 10.30 часа на 13.06.2015г. в гр.
София, ж.к. „Младост 2“, на паркинга зад бл. 202, противозаконно е повредил чужди
движими вещи - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до пет години. На същата дата ищецът бил разпитан в това
му качество и е бил задържан за срок от 72 часа.
Освен това в хода на наказателното производство били извършени следните
процесуално следствени действия:
1) На 06.05.2016 г. СРП, внася искане до СРС, на основание чл. 64 ал. 1 от НПК за
определяне на МНО „Задържане под стража“;
2) На 06.05.2016 г. по НЧД № 8191/2016 г. по описа на СРС, НО, 129 състав,
постановява Определение, с което определя МНО „Подписка“;
3) Определението е протестирано пред СГС, за което е образувано на 12.05.2016 г.
ВНЧД № 2195/2016 г. по описа на СГС, НО, VIII възз. състав, който потвърждава
Определението на СРС, с което е определена МНО „Подписка“;
4) На 18.07.2016 г. е привлечен повторно, с прецизно обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до десет години и чл. 216, ал. 1
от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до пет години.;
5) На 18.07.2016 г. са предявени материалите по досъдебното производство;
6) На 11.08.2016 г. е внесен Обвинителен акт в Софийски районен съд по
повдигнатото обвинение по което е образувано НОХД № 14317/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 20 състав
8) По НОХД № 14317/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав
са проведени десет открити съдебни заседания, на последното от които, проведено на
25.10.2018 г. е била обявена Присъда на Софийски районен съд, с която ищецът е признат за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за което му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален общ режим, а по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК е признат
за невиновен.
9) Против постановената Присъда е подадена въззивна жалба с искане за
отмяната , за което е образувано ВНОХД № 3719/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, НО, 3- ти възз. състав. Проведено е едно съдебно заседание, на 18.11.2019 г., на която
дата е постановена Присъда, с която ищеца И. Г. Р. е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е потвърдена
присъдата в частта, с която И. Г. Р. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2019 г.
Ищецът смята, че всичко това е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията му за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната
сфера на ищеца. Освен това излага, че е търпял и „специфични“ („нетипични“) такива, както
следва:
влошено здравословно състояние, а именно обостряне на „Епидермолизис булоза
симплекс“;
Ограничаване на възможността му да извършва необходимата лична хигиена, хранене,
2
ежедневните грижи за кожата и предпазването от травми и инфекции, поради
наложената мярка „задържане“ за срок от 72 часа.
Незаконното наказателно преследване, приключило с оправдаването на ищеца е
довело до отрицателни психически изживявания - притеснения, стрес и тревоги, както
за самият него, така и за неговите близки. Тези притеснения са довели до влошаване на
здравословното състояние на бащата на ищеца- Г.М. Р., който е починал след кратко
боледуване, на 28.03.2016 г., на една ранна възраст, а именно на 54 години.
Ищецът заявява, че негативните емоции, причинени от воденото срещу него
производство, не са напълно отзвучали или преработени. Тази тревожност съществувала и
към настоящия момент и е пряко изводима от преживяванията му през периода 2015- 2019 г.
и не е психопатологичен синдром. Освен това той отключил и посттравматично стресово
разстройство (имал безпокойство, липса на сън, напрегнатост от преживения продължителен
стрес от повдигнатото обвинение, ведно с продължителността на наказателния
процес). Той смята, че реалната, а не хипотетичната възможност от несправедливото
обвинение и наказателно преследване и реалната опасност да му бъде наложено ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ при липса на съпричастност е довело до психически
изживявания, много по- големи от обичайните.
Освен това ищецът заявява, че в хода на наказателното производство е бил
представляван от адвокат, за което е направил разходи в размер на общо 3 300 лева.
С оглед на всичко това моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Ответникът твърди, че претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност, защото
оправдателната присъда е влязла в сила на 02.12.2019 г. / понеделник /, а исковата молба
против ответника - Прокуратура на Р.България е изготвена на 03.12.2024 г. и е внесена в
СГС на 04.12.2024 г., т.е след изтичане петгодишната погасителна давност. Поради това
погасени по давност били и акцесорните вземания - за законни лихви върху претенциите за
неимуществени и имуществени вреди. На самостоятелно основание погасени по давност
били и претенциите за лихва за периода, надвишаващ три години от датата на исковата
молба.
Прокуратурата оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника
ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Нямало доказателства за
съществуващата пряка причинна връзка между вредите, включително и влошеното
здравословно състояние, и дейността на Прокуратурата на Република България. Оспорва и
претенцията за обезщетение относно негативни преживявания на трети лица, както и за
кончината на неговия баща. В периода на обвинението против ищеца са водени и други
наказателни производства, приключили с осъждане /споразумение/ и с оправдателна
присъда, поради което изключително в тежест на ищеца е да установи , че заявените
неимуществени вреди са резултат точно от процесното обвинение, а не от обвинението по
другите наказателни производства, паралелно водени в периода на обвинението. Освен това
същите вреди били заявени вече от ищеца по други дела във връзка с оправдателни присъди
по други производства, касаещи същия период.
На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/. При съобразяване на размера на евентуалното обезщетение
смята, че следва да се отчете, че наказателното производство се е развило в кратки срокове,
а съдебното се е забавило поради неявяване в три поредни съдебни заседания на
упълномощения защитник на ищеца. Смята, че тъй като ищецът е бил многократно осъждан
и неведнъж спрямо него са прилагани мерки за неотклонение по различни производства, то
3
и търпените от него вреди от това не са с такъв висок интензитет като на лице, на което
никога не е било повдигано обвинение и спрямо което не са прилагани мерки за принуда.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди -
направени разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 300 лева, тъй като
липсват ангажирани доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар от ищеца по
процесното наказателно производство. В случай че се претендира обезщетение за
предоставена безплатна адвокатска помощ, то Прокуратурата смята, че това би било
недопустимо, тъй като отговорността на ответника по чл.2 ЗОДОВ е единствено за реално
направени от ищеца разходи, а доказателства за такива не били представени. Прокуратурата
смята, че дори и възнаграждение в размер на претендираното обезщетение да е било
платено, то би било прекомерно и несъответно на реално положения от адвоката труд,
поради което моли съда ако евентуално приеме, че обезщетение се дължи, да го намали до
минималното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ на ВАС.
В първото по делото заседание е допуснато изменение на иска за имуществени
вреди, който се счита предявен за 3 150 лева, а за разликата до 3 300 лева производството е
прекратено (вж. протокола, л. 249-гръб).
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
От приетите по делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца
в исковата му молба, че на 16.03.2015 г. с първото процесуално следствено действие - оглед
на местопроизшествие на л.а. „БМВ“- черен на цвят, с рег. № ****, е образувано ДП №
844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 12917/2015г. по описа на Софийска
районна прокуратура (протокола, л. 27-30). Установява се още, че на 13.06.2015 г. отново с
извършен оглед на местопроизшествие на л.а. „БМВ“, модел 316, с рег. № **** е образувано
друго досъдебно производство ДП № 1710/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. №
21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура (протокола, л. 31-34). Двете
досъдебни производства са били образувани срещу неизвестен извършител след което са
били спрени (докладната записка, л. 35; постановленията за спиране, л. 55-56). Впоследствие
те били възобновени и на 05.01.2016 г. са обединени в едно досъдебно производство, което е
продължило да се води под номер 844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. №
12917/2015г. по описа на СРП (постановлението, л. 68-69).
На 28.04.2016г. е връчена призовка на ищеца И. Г. Р., да се яви на 03.05.2016 г. в 9,30
часа в 07 РУП- СДВР за привличането му в качеството му на обвиняем. На посочената дата
(03.05.2016 г.), ищецът И. Г. Р. е бил привлечен като обвиняем за това, че: 1/ в периода от
15.03.2015 г. до 13.06.2015 г., в гр. София, отнел чужди движими вещи на обща стойност
1309,82 лева, от владението на двама различни граждани без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до
десет години; 2/ за времето от 20,30 часа на 12.06.2015 г. до 10.30 часа на 13.06.2015г. в гр.
София, ж.к. „Младост 2“, на паркинга зад бл. 202, противозаконно е повредил чужди
движими вещи - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до пет години. На същата дата ищецът бил разпитан в това
му качество и е бил задържан за срок от 72 часа (вж. призовката, постановлението,
протокола за разпит на обвиняем и постановлението за задържане, л.82-88).
На 06.05.2016 г. СРС е отхвърлил искането на СРП за вземане на мярка за
4
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца като по отношение на същия
е взета мярка „подписка“ (протоколите, л. 95-100 и л. 105-111). На тази дата ищецът е бил
освободен от следствения арест, видно от справката от МВР (л. 233).
На 18.07.2016 г. на ищеца е предявено разследването (протокола, л. 112), а на
10.08.2016 г. прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу И. Р. (л. 20-25).
В хода на образуваното съдебно производство са проведени 10 заседания, 2 от които
са били отлагани с оглед организиране на защитата на ищеца. На всички тези заседания
ищецът се е явявал лично, а в четвъртото е бил и разпитан (протоколите, л. 116-143).
Последното заседание е било на 05.10.2018 г., когато е и постановена присъда, с която И. Р. е
признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година при първоначален общ режим, а по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от
НК е признат за невиновен (присъдата, л. 144-146).
От приетите по делото писмени доказателства (л. 172-192) се установява, че против
постановената Присъда на СРС е била подадена въззивна жалба от ищеца с искане за
отмяната . По тази жалба е било образувано ВНОХД № 3719/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, НО, 3- ти възз. състав. Проведено е едно съдебно заседание, на 18.11.2019 г., на
което ищецът се е явил лично. На посочената дата е постановена Присъда, с която ищеца И.
Г. Р. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е потвърдена присъдата в частта, с която И. Г. Р. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в законна сила на 04.12.2019 г.
През времетраене на съдебното производство ищецът е бил с най-леката мярка за
неотклонение – „Подписка“. От привличането на ищеца като обвиняем до окончателното му
оправдаване са изминали 3 години и 7 месеца, през които спрямо И. Р. не са вземани други
мерки за процесуална принуда.
За защитата си по наказателното дело ищецът е заплатил 3 150,00 лева на адвокат,
видно от договора за правна защита и съдействие (л. 248).
От приетата по делото справка за съдимост (л. 210-212) е видно, че както преди, така
и след процесното наказателно производство ищецът е осъждан за престъпления от общ
характер. От справката за пребиваване на лице в следствените арести (л. 216), както и от
информацията от ГД „ Изпълнение на наказанията – София, се установява, че ищецът е бил
задържан и преди образуването на процесното производство. От същата тази справка и от
приетото решение на СГС по иск на ищеца срещу Прокуратурата, се установява, че срещу
И. Р. е имало образувано и друго наказателно производство в същия период, през който е
водено и процесното, за което търси обезщетение. За това друго производство, по което
ищецът е заявил, че е бил привлечен като обвиняем на 16.06.2015 г. и е бил окончателно
оправдан на 30.05.2018 г., той е предявил иск за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди, за което му е присъдено обезщетение от 8 000 на първа инстанция. От
служебна справка в ЕИСС се установи, че апелативният съд е намалил присъденото
обезщетение на 5 000 лева.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че в резултат
на привличането му в качеството на обвиняем и воденото срещу него наказателно
производство, у И. Р. са били породени негативни отражения в психичното му
функциониране. Тези негативни отражения са на гняв, възмущение, тревожно очакване,
намалена енергия и концентрация, чувство за несигурност, онеправданост, намалено
желание за социални контакти. Те са преживявани периодично за времето на воденото
наказателно производство. Като остатъчни последици са налице отрицателни преживявания
при мислено връщане към периода, повишена сензитивност и тревожност при полицейски
проверки. Вещото лице е откроило обаче, че тези емоции са породени не само и единствено
от процесното производство, а са в резултат и на други разследвания срещу ищеца. При И. Р.
не е констатирано наличие на тревожност в смисъла на клинично манифестирано
5
разстройство, което води до състояние на дистрес и обуславя трайна дезадаптивност и
инвалидизация.
По делото са разпитани свидетелите С.Д.Ж. и Л.И.К.. От свидетелските им
показания се потвърждават установените търпени от ищеца негативни преживявания на
възмущение, притеснение, стрес и нервност от наличието на обвинение в извършено
престъпление. От тях се установява, също че по времето, по което е водено наказателното
производство срещу И. Р. той се е затворил в себе си и не е имал активни социални
контакти. От показанията на и двамата свидетели, както и от представената епикриза (л. 102)
се установява, че ищецът е диагностициран с епидермолизис булоза, което заболяване
представлява поява на мехури по краката, които се пълнят с течност и изискват специален
режим на хигиена. Отделно от показанията на свидетелите обаче липсват доказателства за
това състоянието на ищеца да се е влошило в ареста. Следва да се отбележи, че такива
писмени доказателства биха били налице, ако медицинска помощ е потърсена във връзка с
евентуална нужда от такава. Освен това престоя от 3 дни в ареста и липсата на посещения от
страна на майката на ищеца, която го е посещавала при предишните и последващите му
задържания, също говорят в посока, че такива усложнения не са били налице. Поради това и
като все предвид евентуалната заинтересованост на свидетелите, съдът преценява техните
показания с по-голяма критичност и не кредитира данните, изнесени в тях относно
влошеното здравословно състояние на И. Р., което да е резултат от престоя му в ареста.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е завършило с постановяване на оправдателна
присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както
и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата
на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По иска за неимуществени вреди:
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
Предвид гореизложеното фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи незаконното обвинение, а именно:
на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от
6
НК, наказуемо с лишаване от свобода до десет години, т.е. за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК наказуемо с лишаване от свобода до
пет години, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. В процесния случай
наказателното производство има както досъдебна, така и съдебна фаза на производството.
От момента на привличането на ищеца като обвиняем до оправдаването му са изминали 3
години и 7 месеца. Ищецът е проявявал активност в наказателното производство, като се е
явявал във всички съдебни заседания, в едно от които е бил разпитан, което и веднъж е
сторено на досъдебната фаза. Следва да се отчете и задържането на ищеца за период от 3
дни на досъдебната фаза, след което в хода на цялото наказателно производство той е бил с
мярка за неотклонение „подписка“ и други мерки за принуда срещу него не са вземани.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи личността на ищеца и начина, по
който се е отразило незаконното обвинение върху него:
- към момента на привличане на ищеца като обвиняем той е бил неколкократно
осъждан и е бил обвиняем по друго досъдебно производство;
- в хода на процесното наказателно производство И. Р. е сключил две споразумения
с прокуратурата, с които се е признал за виновен в извършването на две престъпления;
- наказателното производство е започнало когато ищецът е бил на около 26 години,
т.е. млад човек в разцвета на силите си;
- наказателното производство не е било разгласено и не е станало публично;
Съдът отчита и променената икономическата обстановка и жизнения стандарт в
страната към момента на постановяване на оправдателното решение, съпоставени с момента
на привличането на ищеца като обвиняем.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около
1000 лв. на година. В този смисъл са Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г., III г. о., ГК,
и др.
Същевременно съдът е нужно да отчете, че докато процесното наказателно
производство е било висящо ищецът е бил обвиняем, респ. подсъдим и по друго дело, за
което е предявил иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди. Това друго
производство се е развило в периода 16.06.2015г. – 30.05.2018г.
С оглед установената съдебна практика наличието на други наказателни
производства срещу ищеца, за които се дължи или не се дължи обезщетение по чл. 2 от
ЗОДОВ, следва да се отчетат от съда при определянето на обезщетението за неимуществени
вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост-чл.
52 от ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. В този случай се извършва преценка на общия размер на неимуществените вреди,
които се търпят от лицето вследствие на цялото водено срещу него наказателно
производство, но обезщетение се присъжда само за онази част от същите, която е вследствие
на обвиненията, за които е постановена оправдателна присъда. Поначало това тълкуване
намира приложение в случаите, когато срещу лицето са били повдигнати обвинения за
няколко престъпления в едно наказателно производство, но не съществува основание да не
се прилага и за случаите, когато по едно и също време срещу лицето са водени отделни
наказателни производства, по които са постановявани отделни присъди, а също така и
когато периодите на тези наказателни производство частично се припокриват.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира,
че сумата от 4 000,00 лв. най-точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
7
вреди от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на
ищеца извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са
настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.
Постоянната съдебната практика приема, че при определени професии – напр.
полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По
общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в
извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация.
В процесния случай по делото няма събрани доказателства за отражение на незаконното
обвинение върху професионалната реализация на ищеца.
По време на наказателното производство ищецът е бил задържан за 3 дни и други
мерки за процесуална принуда не са вземани. Същевременно в хода на процесното
производство е било висящо и друго наказателно дело срещу ищеца, за което той е предявил
иск за обезщетяване на причинените му от същото неимуществени вреди, като в същото
производство е присъдено парично обезщетение.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само
по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от 08.07.2019 г.
по гр. д. № 2682/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че законната лихва върху главницата, се
дължи считано от 04.12.2019.г. , но в съответствие с диспозитивното начало и доколкото
такава се претендира от 03.12.2021г., то и законна лихва следва да бъде присъдена от
03.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска за имуществени вреди:
В наказателното производство не е предвидена възможност лицето, което е
признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4
ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в следните решения:
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д.
№ 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г., г. к.,
8
ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 332 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС.
С оглед на изложеното, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
наказателния процес, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.
Направата на разходи в общ размер на 3 150,00 лева се установи от представения договор за
правна помощ. Ответникът не е навел твърдения, че частния документ е с невярно
съдържание. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/ 06.11.2013г. по т.д. №
6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, формата за доказване на договора за адвокатска услуга,
включително и на размера на договореното възнаграждение, е писмена, като заплащането на
възнаграждението следва да е удостоверено в самия договор – ако е платено в брой. Поради
това съдът приема, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в посочения размер.
След като сумата е била реално заплатена и направена с цел осигуряване на защитата на
лицето срещу обвинението, тя следва да се присъди в негова полза.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата. Същата е дължима считано от 03.12.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство - чл. 2 т. 2 изр.2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление - чл. 2 т. 2, изр.1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на
решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено
административното наказание - чл. 2 т. 3 ЗОДВПГ. От този момент съответния държавен
орган изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да
тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата /т. 4 от ТР 3/2005 г.,
ОСГК на ВКС/.
В случая искът е предявен на 03.12.2024 г., а оправдателната присъда е влязла в сила
на 04.12.2019г., т.е. исковата е постъпила в съда в рамките на 5-годишния давностен срок по
чл. 110 ЗЗД. Ето защо възражението на Прокуратурата не е основателно.
По отношение на претенцията за лихва възражението отново не е основателно.
Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Ищецът
претендира лихва, считано от 03.12.2021г., т.е. три години преди исковата му молба. Ето
защо лихва се дължи от 03.12.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски за държавни такси в размер на 10,00 лв., които следва
да му бъдат присъдени. Той е заплатил 2 500 лева на адвокат, от които съразмерно с
уважената част от исковете му се дължат 336,31 лева.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на И. Г. Р., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** - адв. Г.
Г., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, обезщетения за вреди от незаконно повдигнато
обвинение по досъдебно производство №844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. №
12917/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура и по ДП № 1710/2015 г. по описа
9
на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура, по
което е налице оправдателно решение, влязло в сила на 04.12.2019г., както следва:
1.сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане
на сумата;
2. сумата от 3 150,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(разходи за възнаграждение за адвокат в наказателното производство), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за неимуществени вреди за
разликата му до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на И. Г. Р., с ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. София, ул. ****- адв. Г.
Г., САК, сумата от 346,31 лева - 10,00 лева - направени по делото разноски за държавна такса
и 336,31 лева разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10