№ 73
гр. Тутракан, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200156 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 583023-F611034 от 15.06.2021 год.
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП е наложил на
„Т. А. Т.“ ООД, ЕИК ***, с със седалище и адрес на управление гр. Тутракан,
обл. Силистра, ул. „Силистра” № 54, представлявано от Управителя П.Н.Н.,
за нарушение на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, на основание чл.185 ал. 2 във връзка с чл. 53, ал. 1, във връзка с чл.
27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/
лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „Т. А. Т.“ ООД, който го обжалва в срок чрез адв. Т.С. от
***. Отправя искане съдът да измени атакуваното наказателното
постановление, като на основание чл. 185, ал. 2, предл. „последно“ от Закона
за добавена стойност /ЗДДС/ да определи имуществена санкция в размер на
500.00 лв.
Въззиваемата страна – Началник на Отдел „Оперативни дейности“
1
Варна в ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище по жалбата от старши юрисконсулт Н.О., с
което оспорва подадената жалба.Твърди се,че АУАН и НП са издадени в
сответствие със закона и че деянието е доказано.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, не се представлява
и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г., актосъставителят А.А.К. и свидетеля Б. В.
Ч.,извършили проверка на един брой резервоар – цистерна, наземна, за
съхранение на гориво с вместимост 9000 литра, на територията на Автогара
гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Силистра“ № 54, стопанисвана от
юридическото лице - жалбоподател „Т. А. Т.“ ООД гр. Тутракан, извършващ
обществен превоз на пътници. При същата те установили, че дружеството
притежава цистерна за съхранение и зареждане с гориво и не е монтирано
задължителната електронна система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на
извършени продажби с нивомерна измерителна система, с установена
дистанционна връзка с НАП, по която да се предават данни и по този начин
да се определя наличните количества гориво в резервоара. Във връзка с
извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка №
0434356/22.04.2021 г.
Актосъставителят А.А.К. приел, че с деянието си жалбоподателят „Т. А.
Т.“ ООД гр. Тутракан, е допуснал административно нарушение и в
присъствието на свидетелите Р. М. М. и Н.И.И., на 10.05.2021 г. съставил акт
за установяване на административно нарушение серия № F611034/10.05.2021
г. С последния той повдигнал обвинение на жалбоподателя за осъществено
нарушение на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ и във връзка с чл.118 ал. 8 от ЗДДС.
Акта бил предявен на законния представител жалбоподателя П.Н.Н..
На 11.05.2021 г. са били изготвени писмени възражения от
представляващия жалбоподателя Николов, входирани в НАП под №
11530/11.05.2021 г.
По образуваното със съставянето на АУАН административно
2
производство, Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на
НАП е издал Наказателно постановление № 583023-F611034 от 15.06.2021
год. След като възприел изцяло установената с АУАН фактическа обстановка
и квалификация на деянието, на основание чл.185 ал. 2 от ЗДДС във връзка с
чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, наложил на
ЮЛ-жалбоподател, имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/
лева.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на
разпитания актосъставител А.К. К. и показанията на свидетелите Б. В. Ч., Р.
М. М. и Н.И.И., които съдът кредитира напълно, с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие със събраните други доказателства по делото, както и от
приложените писмени доказателства: з. к. на НП № 583023-F611034 от
15.06.2021 год. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на
НАП, з. к. на АУАН № F611034/10.05.2021 г., з. к. на становище, з. к. на
възражения, з. к. на Протокол за извършена проверка № 0434356/22.04.2021
г., з. к. на Декларация от Е.Г.Х., з. к. на Лиценз № 0920 на „Т.А.Т.“ ООД, з. к.
на Актуално състояние на „Т.А.Т.“ ООД към 19.01.2021 г., з. к. на Анекс 7
тест сертификат № 32/2014 от 05.02.2014, з. к. на Сертификат за контрол №
96/30.10.2015 г., з. к. на Протокол № 352/30.10.2015 г. за контрол на
съпротивление за защитни заземителни уредби, з. к. на Декларация за
съответствие, з. к. на Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение на Е.Г.Х. от 22.04.2021 г., з. к. на Акцизни данъчни
документи №№ **********/14.12.2020 г., **********/24.11.2020 г.,
**********/03.11.2020 г., **********/03.10.2020 г., **********/05.09.2020 г.
– 2 бр., **********/04.08.2020 г., **********/11.07.2020 г.,
**********/17.06.2020 г., **********/14.05.2020 г., **********/09.03.2020 г.,
**********/14.02.2020 г. и **********/16.01.2020 г., з. к. на Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020 г.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административно наказателното производство. Като такава е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,но не по сочените
3
в нея причини.
Видно от приложената заповед Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г., НП е
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП,
имащ съответните правомощия.
Съставения АУАН съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от
закона ред. Акта е предявен и екземпляр от него е връчен на представляващия
юридическото лице.
Атакуваното НП също притежава всички необходими по закон
реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по съответния от
закона ред. Атакуваното НП е било връчено по надлежния ред.
При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП,са допуснати
процесуални нарушения,довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и неправилно е бил приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.118 ал. 8 от ЗДДС,данъчно задължено
лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения
или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Това е
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите
за управлението им и изисквания към лицата,които извършват продажби чрез
електронен магазин.Чл.3 ал. 12 от НаредбаН-18 повелява,че лице, което
извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест
резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита
зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на
съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.Чл. 3 ал. 3 от
същата Наредба сочи,че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
4
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Жалбоподателя не оспорва констатираното от проверяващите,че в
притежаваната от него цистерна за гориво, която е предназначена за
съхранение на дизелово гориво и зареждане на МПС,с които осъществява
транспортна дейност, няма монтирано,въведено в експлоатация и
регистрирано в съответната ТД на НАП ЕСФП с нивомерна измервателна
система с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП.Той твърди,че не е
извършвал вписаното както в АУАН,така и НП „…че дружеството извършва
продажби на течни горива…“,сочейки,че горивото от процесната цистерна е
предназначено единствено и само за зареждане на МПС на фирмата,с които се
извършва основната дейност –транспортни услуги и не се извършват или
извършвани продажби на гориво на външни лица. Наистина в конкретния
случай за дейността на жалбоподателя може би не съвсем точно е използвана
думата „продажби“ и по правилно би било да се използва думата
„зареждане“,която е използвана в диспозитивите на чл.118 ал. 8 от ЗДДС и
чл.3 ал. 12 от Наредба Н-18.Цитираните норми,които препращат една към
друга и към чл.3 ал. 3 и ал. 2 на Наредба Н-18,приравняват „зареждането“ с
„продажбата“ т.е. и при извършване и на двете дейности,задължението по
отношение на монтиране на ЕСФП е едно и също Това неточно изписване на
дейността,обаче не променя извода,че с бездействието си жалбоподателя е
извършил административно нарушение. При анализ на посочените по-горе
разпоредби на ЗДДС и Наредба Н-18,се налага извода,че жалбоподателя,
независимо,че използва съхраняваното в цистерната гориво само за зареждане
на МПС на фирмата и не е извършвал продажби на външни лица, той е бил
длъжен да монтира ЕСФП в цистерната и да осъществи неговата връзка с ТД
на НАП.Ето защо съдът намира направеното възражение за неоснователно и
по-точно неотносимо към конкретния случай.
Както в АУАН,така и в НП веднъж е посочено,че жалбоподателя е
осъществил „състав на нарушение по чл.3 ал. 12 от Наредба Н-18/2006 МФ/
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства,във връзка с чл.118 ал. 8 от ЗДДС“ и втори път е
посочено „Нарушен е /осъществен е / състава на чл.3 ал. 3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.12 от Наредба Н-18/2006 МФ“.Дори и
да се приеме,че се касае за една и съща Наредба / изписването е непълно и
неточно /,а именно Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
5
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,които
извършват продажби чрез електронен магазин, от начина на изписване на
нарушените разпоредби,не става ясно с описаното в обстоятелствената част
на съответния акт,коя точно норма е била нарушена- чл.3 ал. 12 от Наредба
Н-18/2006 МФ/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства,във връзка с чл.118 ал. 8 от ЗДДС
или на чл.3 ал. 3 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.12 от
Наредба Н-18/2006 МФ. Това нарушава правото на защита на жалбоподателя
изразяващо се в невъзможността да узнае коя точно норма е нарушил,което е
възпрепятствало своевременно и пълноценно да организира своята защита.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС предвижда
имуществена санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева за едноличен
търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а според изречение второ, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на юридическите лица и едноличните
търговци, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена
санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. Основанието за наказване за
вмененото нарушение по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, се съдържа
в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, според която се налага санкция на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен
акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото
прилагане. За това, когато нарушение като процесното е констатирано и се
налага санкция, следва да се изпише правилно кореспондиращата разпоредба
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която дава основание наказанието да бъде наложено
по изречение първо, ако нарушението води до неотразяване на приходи или
по изречение второ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, ако нарушението не
води до неотразяване на приходи. Дали нарушението води до неотразяване на
приходи е елемент от състава на административното нарушение и той
подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в
този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП.
Паралелно с доказателствената недостатъчност, в АУАН и НП не е
6
налично и фактическо описание дали се касае за хипотеза, при която
нарушението води до неотразяване на приходи, за да се направи преценка
дали деятелността е наказуема по чл. 185, ал. 2, изр. 1 или изр.2 във вр. ал. 1
от ЗДДС и дали наказващият орган правилно е определил размера на
наказанието. Не става ясно кои са релевантните за състава на приложимата
административно-наказателна разпоредба обстоятелства, което рефлектира
върху адекватното упражняване на правото на защита на наказаното лице.
Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение следва да са описани в
наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин, за да се
даде възможност на привлечения към административно-наказателна
отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението. И още-следва в
НП да се посочи точно и санкционната норма.Разпоредбата на чл.185 ал. 2 от
ЗДДС съдържа две алтернативно предвидени хипотези, които предвиждат
различни по размер санкции.
Освен това, при липсата на констатация в НП досежно неотразяване
на приходи в причинно-следствена връзка с нарушението, не може да се
направи преценка дали административно-наказващият орган е спазил
принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по
реда на ЗАНН и спазена ли е разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, която
изисква административното наказание да е в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение.
Горните нарушения са особено съществени и обуславят отмяната на
НП,като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 583023-F611034 от
15.06.2021 год., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което е наложил на „Т. А. Т.“ ООД, ЕИК ***, с със
седалище и адрес на управление гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Силистра”
№ 54, за нарушение на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 12 от Наредба Н-
7
18/13.12.2006 г. на МФ, е наложил на основание чл.185 ал. 2, чл. 53, ал. 1 във
връзка с чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН имуществена санкция в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева,като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8