Номер 41509.09.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело №
20205200500609 по описа за 2020 година
Производството е по чл.413 от Граждански процесуален кодекс.
С разпореждане на РС Панагюрище , постановено по ч.гр.д.№ 238 по
описа на съда за 2020 година е отхвърлено заявление с вх. № 1392 от
18.05.2020 г., подадено от „Б.Ф." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.Л.", к-с Бокар, бл. 35. партер, с адрес за
кореспонденция: гр. С., ул. „М.К.В." № 6, ет.1, оф.4, представлявано от П.С.Д.
u М.П.В. - Д. - Управители, за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Г.
К. , гр. С., бул. „Б." № 110, вх.В, ет.2, ап.28, ЕГН: ********** за сумата в
размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) -главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване не заявлението в съда -
18.05.2020 г. до окончателно изплащане ш задължението; 344,09 лв. (триста
четиридесет и четири лева и девет стотинки) - договорна лихва за периода от
21.12.2018 г. до 20.12.2019 г.; 1020,31 лв. (хиляда и двадесет лева и тридесет и
една стотинки) -неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от
Договора за кредит за периода от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г.; 135,60 лв. (сто
тридесет и пет лева и шестдесет стотинки) - мораторна лихва за периода от
14.01.2019 г. до 27.03.2020 г., и съответно разноски.
За да отхвърли заявлението съдът приел ,че видно от т. 12 от вземането
произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит
"BestCredirt на вноски" № 3001222 от 21.12.2018 г. по чл. 6 от ЗПФУР, т.е. от
разстояние. Съдът е обсъдил приложените доказателства и стигнал до
извода,че подаденото заявление следва да се отхвърли, доколкото от
1
приложените към него документи по смисъла 410, ал. 3 ГПК не се
установявало договорът за потребителски кредит да сключен в изискуемата
от закона писмена форма.
Разпореждането е обжалвано в срок от „Б.Ф.“ ООД.
Жалбоподателят счита ,коментирайки характера на производството по
чл.410 от ГПК, че като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои
извън предмета на проверка в заповедното производство- действителност на
договор, заповедният съд е превишил своите правомощия.
Дружеството – жалбоподател било финансова институция по смисъла
на ЗКИ, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от Българска
Народна Банка (БНБ) под номер BGR 00392. „Б.Ф." ООД и предоставяло
потребителски кредити съгласно изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Наредба No 26 за
финансовите институции, приета от БНБ, както и съгласно изискванията на
българското гражданство и търговско законодателство. Кандидатстването за
кредит се осъществявало или чрез подаване на молба по телефон, или чрез
попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на кредит, намираща се на WEB - страницата на дружеството.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ
и електронния подпис (ЗЕДЕП). Анализира се реда за сключване на такъв вид
договори.
Договорът за кредит се считал за сключен след изпращане от
кредитополучателя на дружеството на съгласието за сключване на Договора
за кредит и Общите условия, които действия представляват извършване на
електронно изявление по смисъла на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), с което декларира, че е
запознат и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация,
предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр и Общите
условия и същите се считат за договорени между страните със сключването
на Договора. Кодът за потвърждение имал силата на електронен подпис на
кредитополучателя по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Страните
заявяват изричното си съгласие да признават Кода за потвърждение на
кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с
дружеството. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във
формата на електронен документ и кандидат кредитополучателят
2
попълва/заявява пълни и верни данни и собственоръчно подписва по
електронен път предоставените данни и своето запознаване, съгласие и
приемане на Общи условия и индивидуалните условия на Договора за кредит.
Тъй като не можело да се приеме, че договорът е недействителен,
неоснователно били отхвърлени претенциите за главница, лихви и неустойка.
В заявлението били изпълнени изискванията за индивидуализиране на
претенцията по отношение на вземането.
Считат, че неправомерно и без никакви конкретно изложени
обстоятелства е отказано на жалбоподателя правото да получи вземанията,
дължими му съгласно сключения договор и по силата на закона.
Въззивната инстанция намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Частното производство пред РС Панагюрище е образувано по
заявление, подадено от „Б.Ф.“ ООД„с което се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу М.К. за сумата в размер на 1500 лв. – главница по договор
за потребителски кредит; 344,09 лв. договорна лихва за периода 21.12.2018-
21.12.2019 г; 1020,31лева– неустойка за неизпълнение на задължение по
раздел ІV-ти от договора.; 135,60 лева – мораторна лихва за определен
период и сторени разноски.
Твърди се , че вземанията са дължими на основание сключен между
страните по делото договор на 21.12.2018 г. по чл.6 от ЗПФУР.
Съдът , превишавайки правомощията си в това производство , очертани
от нормата на чл.411 ал.2 т.2 и 3 от ГПК , без да разполага с възможността да
събира доказателства в състезателно производство е направил изводи за
действителността на договора от гледна точка на формата. Основателни са
доводите на жалбоподателя , че такава преценка в рамките на едностранното
заповедно производство , имащо за цел да провери спорно ли е вземането , не
може да се прави.По силата на чл.411 ал.2 т.2 ГПК съдът може да върши
преценка дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави, но
не и да навлиза по същество на спора ,коментирайки реда ,начина за
сключване, формата и действителността на договора, на който страната
основава претенцията си.
В съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК обаче ,съдът
намира ,че е налице обоснована вероятност да е налице неравноправна клауза
,на която се основава една от претенциите – тази за неустойка за
непредставяне на поръчителство.В раздел Четвърти на договора е предвидена
именно такава и на това основание се претендира сумата 1020,31 лева.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
3
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза,
която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител,
което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на ДПК е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На следващо място следва да се
посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
4
заобикаля се и нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Всички тези съображения ,следва да се проверят при развитие на
исковото производство.Поради това ,съдът счита ,че макар и на друго
основание ,в тази част разпореждането е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът не намери наличие на други неравноправни клаузи,включително
и относно претенцията за лихва , тъй като преценката за нарушение на
добрите нрави следва да се прави конкретно с оглед характера ,вида ,срока на
договора.
По изложените съображения , съдът намира ,че жалбата е основателна и
разпореждането следва да бъде отменено частично /без частта за сумата
1020,31 лева - неустойка за непредставяне на обезпечение по Раздел Четвърти
от договора,включително и за разноските пред двете инстанции ,съобразно
изхода.
В останалата част разпореждането е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на РС Панагюрище , постановено по ч.гр.д.№
238 по описа за 2020 година, с което е отхвърлено заявлението на „Б.Ф.“ ООД
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против М. Г.
К. , гр. С., бул. „Б." № 110, вх.В, ет.2, ап.28, ЕГН: ********** за сумата в
размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) -главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване не заявлението в съда -
18.05.2020 г. до окончателно изплащане ш задължението; 344,09 лв. (триста
четиридесет и четири лева и девет стотинки) - договорна лихва за периода от
21.12.2018 г. до 20.12.2019 г.; 135,60 лв. (сто тридесет и пет лева и шестдесет
стотинки) - мораторна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 27.03.2020 г., и
съответно разноски.
Да се издаде заповед за посочените суми, след връщане делото на РС
Панагюрище,като съответно съдът се произнесе и по разноските.
5
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част – с която е
отказано издаване на заповед за сумата 1020,31 лева - неустойка за
непредставяне на обезпечение по Раздел ІV от договора и сумата 230,54 –
такса разходи.
Връща делото на РС Панагюрище за издаване на заповед.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6