Р Е
Ш Е Н
И Е №41
гр.Попово, 19.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а анд
№ 313 по описа а ПпРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Р.Д.З. ***-66/29.09.2020 г. издадено от Директора на ОДМВР Търговище, с което
е на осн.чл. 209а,ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „на 17.04.2020 г., около 10.10 ч., в гр.П., обл.Т., намирайки се на открито обществено място – на ул.“**“,
до кооперативния пазар, не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, в условията на обявено с решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на РБ извънредно положение, чийто срок е удължен с решение
от 03.04.2020 г. на НС на РБ и въведена на основание чл.63,ал.1 от ЗЗ
противоепидемична мярка с т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. , доп. със
заповед № РД-01-197/11.04. 2020 г. на министъра на здравеопазването, изразяваща
се в задължение на всички лица, намиращи се в закрити или на открити обществени
места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.)“.
– нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ.
В подадената до съда жалба не
се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че се касае за инцидентно
смъкване на защитна маска под брадичката, което според жалбоподателя разкрива
белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна редовно
призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з.
Районна прокуратура Търговище,
ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 17.04.2020
г., около 10.10 ч., на ул.“**“ в близост до кооперативния пазар на гр.П., при
извършена от полицейски служители – И.И. и С.Я.
проверка било установено лицето Р.Д.З., който се намирал на открито и свободно достъпно
обществено място, без поставена защитна маска за лице или друго средство
покриващо носа и устата. При тези обстоятелства бил
съставен, предявен и връчен на нарушителя АУАН № 321-9-66 /приложен л.4 от
прокурорската преписка/, с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНП против З. за извършеното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С
оглед данните за престъпление по чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите били
изпратени на РП Търговище, ТО Попово, като с постановление от 12.06.2020 г.
/приложено/ бил поставен отказ за образуване на ДП, като материалите били
препратени по компетентност на Директора на ОДМВР Търговище за реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. При тези
обстоятелства и след като преценил, че деянието не съставлява маловажен случай,
на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Търговище издал атакуваното в настоящия
процес НП № 321-9-66, с което и на основание чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ
наложил на жалбоподателя минималното наказание глоба в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на изслушания в с.з. св.С.Я., както от приложените и
приобщени по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, като същата не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в
жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от
правна страна и по същество съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП
е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона (случай,
в който се презюмира),
така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде
съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Търговище. По същият
начин и на осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя И.Д.И.
– полицай от състава на РУ Попово са делегирани права да съставя АУАН по ЗЗ (заповед № 3633-611/14.04.
2020 г. на Директора на ОДМВР, л.12).
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. /приложена по делото/, изменяна
многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от
11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изменена
със заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от
14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139
от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от
26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка
с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
От друга страна, санкционната разпоредба на
чл.209а,ал.1 от ЗЗ предвижда административнонаказателна отговорност за този, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а,ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, посредством
налагане на наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от
1000 до 2000 лв. Безспорно се установи, че на посоченото в НП време и на
открито обществено място, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ
противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична
обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата. Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП,
също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП,
съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като установеното при полицейската проверка и
впоследствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна
страна. Административнонаказващият
орган само формално е посочил в НП, но не е мотивирал съображенията си за това
защо приема, че случаят не е маловажен и нарушението следва да бъде
санкционирано – подход, който сам по себе си е неправилен и не може да бъде
подкрепен. Това е така понеже
самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради
което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с
относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено
административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава,
кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством задължителните за всички съдилища указания,
дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие
че „…преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона… ”. От друга страна известно е, че когато
преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя
се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото,
следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на
наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне
ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол,
но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното
нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е.
не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на
такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи
като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността
на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. Независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл.209а ал.
1 от ЗЗ, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид, тъй като се установи, че Р.З. се е намирал абсолютно сам на открито
обществено място – до неработещия към инкриминираната дата Кооперативен пазар,
и по този начин не е създавал опасност да зарази други лица ако евентуално е
бил положителен за COVID-19. Нарушението
остава изолирано и не се следва да се приема като разкриващо такава степен на
обществена опасност, че да бъде санкционирано, поради което същото е
незначително и при установяването му административнонаказващият орган е
следвало да съобрази това. (в
т.см. виж решение от 30.06.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 321-9-66/29.09.2020
г. на
Директора на ОДМВР Търговище, с което на Р.Д.
***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: