№ 95
гр. С. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500266 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260288/27.04.2021г. по гр.д.
№1499/2020г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от Т. М. М. против АН. С. К. иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за
определяне на по-голям дял от придобитите по време на брака движими вещи и
недвижими имоти. С решението са присъдени разноски на ответницата в размер на
600лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
Т. М. М. чрез пълномощника адв. Л.Д. и с нея е обжалвано посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивникът Т.М. чрез пълномощника адв. Д. твърди, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Съдът не изяснил фактическата обстановка и извел неправилни правни
изводи, които са лаконични, липсват фактически и правни съображения. В мотивите си
районният съд не посочил исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. Това се явявало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради необсъждането на
1
всички доводи и възражения на страните и на събраните по делото доказателства бил
постановен необоснован съдебен акт. Счита, че всъщност е налице липса на мотиви,
което се явявало самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Въззивникът
счита, че при обстоен анализ на събраните по делото доказателства се стига до извода,
че е налице по-голям принос от негова страна за цялото придобито имущество,
включващ: 1. по-висок размер на доходите му от трудова дейност и дадените
безвъзмездно от неговите родители средства за закупуването на първия недвижим
имот; 2. влагания от него личен труд при ремонта на имотите и 3. грижи за детето и
семейството. Следвало да се прецени и факта дали някой от съпрузите не е работил без
де е бил нетрудоспособен и дали има данни да е разпилявал семейни средства. Такива
твърдения имало наведени по делото, но не били изследвани от районния съд.
Ответницата не възразила по отношение на паричните средства, дарени на ищеца от
родителите му, не оспорила косвените доказателства в тази насока. Посочва, че от
писмените доказателства и свидетелските показания, както и от СИЕ се установило, че
разликата в доходите на съпрузите е достатъчна, за да се определи по-голям на съпруга
с по-високи доходи, тъй като това значително надхвърляне било налице през целия
период на брака на страните. Значително по-високият му доход е позволил и осигурил
финансиране и придобиване на вещите и недвижимите имоти. Въззивникът счита, че
съотношението на доходите им е 10% за ответницата и 90% за него, като се има
предвид съотношението между вложените средства и придобивната стойност на
процесните имоти и вещи. Въззивният съд обаче можел да направи различна преценка
за приноса, като не бил обвързан от заявения от него в исковата молба. С оглед всичко
изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново по същество, с което уважи
предявения иск като му определи по-голям дял от имуществото на основание чл.29,
ал.3 от СК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
другата страна – АН. С. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от АН. С. К. чрез пълномощника адв.
М., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата страна намира
постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни
контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Посочва, че от
събраните по делото доказателства се установило, че съпругата е работила в Русия и по
време на бременността си, гледала е детето сама, тъй като ищецът винаги отсъствал
поради работа в чужбина, грижила се е за домакинството и не е разпилявала по
никакъв начин имуществото им. Посочва, че тя не е преставала да работи, както в
2
България, така и в чужбина. За ищеца било по-лесно да живее и работи в чужбина,
отколкото да остане със семейството си в гр. С.. По отношение на твърдението за
предоставени средства от родителите на ищеца посочва, че по делото не са ангажирани
никакви писмени доказателства в тази насока, а почиват само на свидетелските
показания на сестрата на ищеца без необходимата конкретика. По отношение на
твърдения с въззивната жалба принос като участие в ремонтите на имотите заявява, че
доказателства в тази насока няма, като по делото и не са твърдени такива факти.
Въззиваемата посочва, че винаги е работила, грижила се е за детето, изпълнявала
задълженията си на съпруга, съгл. чл.17 от СК, а ищецът е участвал в грижата за детето
само с парични средства. С оглед изложеното, счита, че иска е неоснователен и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, като моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивникът Т. М. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Д., която поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи
исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Излага подробни съображения относно основателността на иска и анализира събраните
пред първоинстанционния съд доказателства.
В с.з. въззиваемата АН. С. К., редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. М., която оспорва въззивната жалба
и поддържа подадения отговор. Моли обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Излага съображения относно неоснователността на
иска, аналогични с изложените в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
3
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
/страните не са направили доказателствени искания за въззивната фаза на
производството/ съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С искова молба от 29.12.2017г. Т. М. М. е предявил против АН. С. К. при условията
на обективно съединяване иск за делба на съсобствени движими и недвижими вещи;
иск за трансформация на лично имущество относно правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имоти с пл.
№№2544, 2545, образуващо парцел ІІ-2544, 2545 в кв.88 по плана на гр.С.,
кв.”Комлука”, целия с площ 363 кв.м., заедно с построената в имот пл.№
2544 жилищна сграда с площ 45кв.м., с административен адрес: гр. С., ул.
„Асеновска“ №77 с правно основание чл.23, ал.2 от СК и иск за определяне на по-
голям дял от имуществото, придобито по време на брака, поради по-голям принос на
ищеца, с правно основание чл.29, ал.3 от СК. Тази искова молба е образувана в гр.д.
№6646/2017г. по описа на СлРС и е постановено Решение №986/17.09.2019г.
С Решение №1/22.01.2020г. по въззивно гр.д.№578/2019г. на СлОС е обезсилено
Решение №986/17.09.2019г. по гр.д. №6646/2017г. на СлРС в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен иска по чл.29, ал.3 от СК, предявен от Т. М. М. против
АН. С. К. за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на
брака, поради по-голям принос, в размер на 9/10; отделен е иска по чл.29, ал.3 от СК,
предявен с искова молба вх.№25295/29.12.2017г. и е изпратен на СлРС за образуване
на ново дело, като въззивният съд е приел, че е недопустимо съединяването му с иск за
делба и разглеждането му в делбеното производство.
С решението си СлОС е потвърдил Решение №986/17.09.2019г. по гр.д.
№6646/2017г. на СлРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. М. М. против
АН. С. К. установителен иск по чл. 23, ал.3 от СК за трансформация на лично
имущество и е спрял производството по иска за съдебна делба до приключване на
производството по отделения иск по чл.29, ал.3 от СК с влязъл в сила акт.
Отделеният иск е образуван в гр.д.№1499/2020г. по описа на СлРС, чийто
решение е предмет на настоящото въззивно производство.
Страните по делото ищеца – въззивник Т. М. М. и ответницата – въззиваема АН.
С. К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 05.08.1989г. в гр.С., е
прекратен с развод, с влязло в сила решение № 121/ 14.02.2017г. на С.ски районен съд.
4
Имената Т. М. М. и Страхил М. М. са имена на едно и също лице – ищеца в
първоинстанционното производство.
Имената АН. С. К., А.С. М.а и Х.И.М. са на едно и също лице – ответницата в
първоинстанционното производство.
С договор за продажба от 07.07.1998г., сключен под формата на нот.акт № 63,
том ІV, дело 2137/1998г. по описа на нотариус Е.Ш. при СлРС, Х.И.М. /ответницата
А.К./ е закупила ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имоти с пл.№№2544, 2545,
образуващо парцел ІІ-2544, 2545 в кв.88 по плана на гр.С., кв.”К.”, целия с площ 363
кв.м., заедно с построената в имот пл.№ 2544 жилищна сграда с площ 45кв.м., за
сумата 2 000 000лв. /неденомнирани лева/.
С договор за продажба от 15.06.1999г., сключен под формата на нот. акт №200,
том І, дело №869/ 1999г. по описа на нотариус Н.С., рег. № 123, Страхил М. М. /ищеца
Т. М. М./ е закупил апартамент №8, находящ се в жилищен блок №15 на ул.”арх.
Йордан Йорданов” в гр.С., с площ 62 кв.м., ведно с избено помещение №10 с полезна
площ от 7,48 кв.м. и таванско помещение №3 с полезна площ от 15,85кв.м., за сумата
4 733 500лв. /неденоминирани лева/.
С договор за продажба от 09.11.2004г., сключен във формата на нот. акт № 185,
том Х, дело №1715/ 2004г. по описа на нотариус с рег.№ 128 Е.Ш., Т. М. М. и А.С. М.а
са закупили ½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ ІІ-2544,2545 в гр.С.,
кв.”К.”, ул. „А.** цялото с площ 363 кв.м., заедно с намиращата се в източната му част
сграда - „КАФЕ-КЛУБ” със застроена площ 85.50кв.м., за сумата 25 350лв.
През периода 11.01.2006г. – 18.08.2009г. Т. М. М. е притежавал право на
собственост върху лек автомобил м. ВАЗ 21061 1500 с рег. №СН3463АН. Данни за
покупната цена на автомобила няма. На 18.08.2009г. е променена собствеността върху
автомобила.
На 15.04.2010г. А.С. М.а е закупила лек автомобил „М.” с рег.№ **, а на
27.09.2013г. е закупила лек автомобил „О.Ф.” с рег.№ **. Данни за покупната цена
няма.
По време на съвместния си живот, страните по делото са работили, както в
България, така и в чужбина - в бившия СССР, Кипър, Гърция, като ищеца М.
преимуществено е работил в чужбина и освен в посочените държави и в Израел.
Ответницата не е работила в Израел.
Т. М. М. е работил, както следва: 1989г. – 1991г. в бившия СССР; 1994г. в
България, гр.С., „Асеновец 2„ ЕООД; 1999г. – 2001г. в Гърция; 01.08.2001г. –
5
01.07.2003г. в Израел без данни от работодател за получаваното трудово
възнаграждение; 2003г. – 2015г. в Кипър. За периодите 1992г. – 1993г.; 1995г. – 1997г.
и 2015г. – 2017г. няма данни. По отношение на работата в Израел следва да се
отбележи, че няма ангажирани писмени доказателства за полученото от ищеца трудово
възнаграждение при работата му като строителен работник в Израел през посочения
период 2001-2003г. Данните за осигурителния доход от фирмата посредник в България
не следва да се имат предвид за определяне на получените доходи, тъй като те касаят
само внасяните в страната осигуровки и имат друго предназначение. За определяне на
дохода не следва според въззивния съд да се вземат предвид свидетелските показания
на сестрата на ищеца – свид. Валентина Дойчева, която е безспорно заинтересована от
изхода на делото и нейните показания не се подкрепят по никакъв начин, дори и
косвено от останалия, събран по делото доказателствен материал. Поради това съдът
приема, че дохода на ищеца от работата му в Израел е останал недоказан.
АН. С. К. е работила, както следва: 06.08.1990г. – 31.03.1991г. в бившия СССР на
длъжност „общ работник”, без данни за полученото трудово възнаграждение;
01.03.1994г. – 01.04.1996г. в „Слитекс” ЕАД, гр.С. на длъжност „шивачка”; м.09.2004г.
– м.11.2004г. в Кипър; 28.06.2006г. – 03.07.2006г. в „Алфа Ауто”ООД, гр.С.;
13.07.2006г. – 13.01.2007г. в ЕТ „Черкезов – Васил Черкезов”, гр. С.; 2007г. – 2008г. в
Кипър; 11.01.2011г. – 01.04.2012г. в „Авточасти Франц” ЕООД, гр. Ямбол; м. 04.2012г.
– м.06.2012г. е регистрирана като безработна в ДБТ и е получила обезщетения за
безработица. За останалите периоди данни за трудово правоотношение на ответницата
няма.
През 2009г. ответницата е регистрирала ЕТ „Теди – Ани М.а” и е развивала
търговска дейност – „търговия на дребно с напитки в кафе-клуб” /арг. справка в
Търговския регистър/. Съгласно показанията на свид. Б. /без роднинска връзка със
страните/ и свид. Османов А.К. е отворила заведение в имот, тяхна собственост, и е
развивала дейност до 2011г.
Видно от заключението на назначената по делото пред първата инстанция СИЕ,
общият размер на получените в периода 1989г. – 04.07.1999г. възнаграждения за труд в
лева и валута са: 21388,60 неденоминирани лева от Т. М. М. и 107780,00
неденоминирани лева от АН. С. К., а за периода 05.07.1999г. – 2017г. са 353055,52лв.
от Т. М. М. без дохода от Израел /с оглед изложеното по-горе за неустановен размер на
дохода от Израел съдът изключи посочения от вещото лице размер, определен на база
свидетелските показания/ и 38202,27лв. от АН. С. К..
Страните имат родено от брака едно дете – Т.М., роден на 23.03.1991г. след
връщането на страните от СССР, починал на 04.04.2010г. при ПТП.
6
За роденото от брака на страните дете изключително се грижили А.К. и майка й.
Детето е родено след връщането на страните от СССР през м.02.1991г. където Ани М.а
/К./ е работила бременна като общ работник.
През 1992г. Т.М. заминал за Гърция, където работил нелегално и не си е връщал
в България няколко години. Единствено през 1994г. се върнал за малко в България.
През 1998г. при него в Гърция отишли съпругата му и брат й свид. Османов. След
екстрадирането на М. от Гърция съпругата му също се върнала в България. Едва през
2007г. А.К. отишла на работа в Кипър, където „изтеглила” и съпруга си и работила до
2009г., когато се върнала в България, за да полага грижи за сина си. През времето
когато е била в България ответницата се е грижила за детето, домакинството и
придобитите от страните имоти, като е правила ремонти /арг. свид. Б./. През периодите
от време, когато А.К. е била на работа в чужбина, грижите за детето са полагани само
от нейната майка. Родителите на ищеца са ги подпомагали само с месо /отглеждали
животни/ и друга продукция, но не и с непосредствени грижи за детето.
Съдът не кредитира показанията на свид. Дойчева в частта им относно заявената
злоупотреба с алкохол от страна на ответницата А.К. и нежелание на детето да живее с
нея поради това обстоятелство, тъй като са изолирани, неподкрепени с останалия
доказателствен материал и оборени от останалите свидетелски показания на свид. Б. и
свид. Османов.
Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният съд направи
следните правни изводи:
Предмет на делото е предявеният на 29.12.2017г. конститутивен иск за
определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака между страните иска,
поради по-голям принос, с правно основание чл.29, ал.3 от СК.
Искът е предявен в срока по чл.31 от СК – в едногодишен срок от прекратяване
на брака между страните с развод, поради което е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Въззивният състав споделя крайните правни изводи на първоинстанционния съд,
които са законосъобразни, намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
7
предпоставки, а именно: бракът между съпрузите да е прекратен с развод или поради
важни причини по време на брака по смисъла на чл. 27, ал. 2 СК; и приносът на единия
съпруг в придобиването значително да надхвърля приноса на другия (не всяка разлика,
а само значителната е основание за по-голям дял).
Съгласно чл.21, ал.2 СК, респ. чл.19, ал.2 от СК /отм./, съвместният принос може да
се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в
домакинството, като нито един от изброените в закона начини за включване на
съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет
от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. На никоя от
тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото
поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл.17 от СК, респ. чл. 18 от СК
/отм./ е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи, да осигури благополучието на семейството и грижи за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Не може да се
приеме, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса,
изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката
винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата
съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за
материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е
основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни форми и
означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.
Всеки от съпрузите следва да докаже и то по категоричен начин своя принос. На
доказване подлежи както влагането на средства от трудово възнаграждение или
търговска дейност в определен размер, така и полаганият труд в домакинството и
грижите за децата.
В случая, ищецът – въззивник се позовава на по-високия си доход, който
позволил и осигурил финансиране и придобиване на вещите и недвижимите имоти. На
практика е налице позоваване само на една от проявните форми на приноса – разлика в
доходите /в случая трудовите възнаграждения на страните/.
Съпоставяйки единствено и само брутната сума на доходите на двамата бивши
съпрузи през годините на брака им, се установява преимуществено по-висок доход в
периода 1989г. – 04.07.1999г. в неденоминирани лева за ответницата А.К., като следва
да се отбележи, че за нея няма данни за дохода й в резултат на работата й /безспорно
установена, дори и по време на бременността й в бившия СССР/, а за ищеца М.
липсват данни за периода 1995г. – 1999г. За следващия период от 05.07.1999г. – 2017г.
действително е налице значителен превес на доходите на ищеца спрямо тези на
ответницата.
8
Както бе посочено обаче, тази проявна форма – дохода, не може да се разглежда
изолирано от останалите форми на приноса, нито да й се придава преимуществено
значение. Следва във връзка с нея да се отбележи, че през целия период на брака между
страните и двамата съпрузи са работили, както в България, така и в чужбина, като
съпругът М. обаче преимуществено и то лед 2000г. е работил основно в чужбина. Това
обяснява и разликата в доходите на двамата съпрузи през този период.
Както самият въззивник е посочил във въззивната жалба, от съществено
значение е грижата за роденото от брака дете и семейството.
Много малко са периодите от време, през които М. се е завръщал в страната и е
бил със семейството си, основно се е съсредоточил върху работата си и грижите за
семейството са се изразявали основно, ако не и единствено в осигуряване на част от
средствата за издръжката му – изпращал е парични средства на съпругата си, но тя
също е работила и е осигурявала от своя страна също средства за издръжка на
семейството.
Както се установи от свидетелските показания, грижите за роденото от брака
дете са били поети изключително от съпругата и нейната майка, оказваща й пълна
подкрепа в тази насока. Действително, имало е периоди от време, в които ответницата
също е отивала на работа в чужбина, при което е реализирала безспорно доходи за
семейството и тогава грижите за детето са били поети от нейната майка. В значителния
период от време обаче грижите по детето са били поети от А.К., която именно заради
детето се е върнала в България. Безспорно, в България ответницата не е спряла да
работи. Напротив, почти постоянно е работила по трудово правоотношение, а в
периода 2009г. – 2011г. е развивала търговска дейност в собствения на семейството
търговски обект – кафене.
По въпроса за ремонта на собствените на страните имоти, основните грижи по
ремонта и поддръжката на имотите, както и на жилището, в което семейството е
живяло, са поети от ответницата. Ищецът не доказа твърдението си за вложен личен
труд при ремонтите на имотите, като ангажирани доказателства в тази насока няма.
Остана недоказано твърдението за алкохолизъм у ответницата и оттам
евентуалната липса на грижи за детето и семейството. Показанията на свид. Дойчева в
тази насока останаха изолирани и некредитирани от съда по изложените по-горе
съображения.
Не е установено по делото поведение на разпиляване на имуществото от страна
на ответницата, още по-малко трудова неангажираност. Напротив, както бе посочено
през време на брака А.К. също е полагала трудова дейност, развивала е и търговска
9
такава, което безспорно е принос за семейството.
Във връзка с твърденията на ищеца за дарени от родителите му средства за
придобиването на първия недвижим имот, следва да се посочи, че те останаха
недоказани с надлежни доказателствени средства. Показанията на свид. Дойчева
/сестра на ищеца/ са изолирани, неподкрепени с надлежни доказателства и съдът не ги
кредитира в тази им част. Освен това тези твърдения на ищеца са били предмет на
предявен от него иск по чл.23 от СК, по който е постановено влязло в сила
отхвърлително решение, посочено по-горе и съдът няма да се спира отново на този
въпрос.
С оглед изложеното, имайки предвид всички проявни форми на приноса по
смисъла на СК, съдът намира, че не е налице значителен такъв за ищеца и не са налице
предпоставките на чл.29, ал.3 от СК за уважаване на исковата претенция. Същата като
неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е възложил отговорността за
сторените в първоинстанционното производство разноски върху ищеца.
С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на
въззивника не се следват разноски за въззивната фаза на производството.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да й се присъдят
в доказания размер от 600лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260288/27.04.2021г.,
постановено по гр.д.№1499/2020г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Т. М. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“А.Й.Й.**, ап. 8 да заплати
на АН. С. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.** сумата от 600лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11