РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330100377 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Ищцата А. В. Л. твърди, че е сключила на ******* с ответното дружество
договор за паричен заем, с което получила сумата от 800 лв., която следвало да върне
на дванадесет вноски при ГПР 41,35 %. Поддържа се, че договорът е недействителен,
тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно размера на шрифта
на договора, а също така и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК. Поради това
се иска да бъде обявен за недействителен договорът за заем.
Ответникът "Сити кеш" ООД отрича да са налице твърдените основания за
нищожност. Излага подробни доводи в писмения отговор.
Съдът намери за установено следното:
На ******* между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за заем
№ ******, по силата на който на Л. била предоставена сумата 800 лв. със срок на
погасяване 19.11.2019г. /лист 22/. Определен бил лихвен процент от 35,04 пункта и
годишен процент на разходите – 41,35 пункта. Общо следвало да се върне сумата
991,32 лв. съобразно приложения към договора погасителен план /лист 23/. Уговорено
било, че кредитополучателят ще предостави един от видовете обезпечения предвидени
в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9
от общите условия /лист 26 от делото/ било посочено, че страните могат да уговорят
обезпечаване на изпълнението по някой от следните начини: 1. чрез запис на заповед;
1
2.поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните
изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители –
осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната
работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити
кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: 1.
първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава
два пъти стойността на главницата и лихвата; 2.банкова гаранция. В случай че
заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от
общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем,
заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем.
В конкретния случай неустойката е определена в чл.8 от договора - 676,68лв., като е
включена в приложения погасителен план / лист 23/. Освен това в чл. 7, ал.4 от договора
за кредит било предвидено, че всички начислени по договора задължения /главница,
дължима към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойки/
стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две
месечни погасителни вноски. Заемателят декларирал, че безусловно се съгласява с
настъпването на тази изискуемост, без да е необходимо да бъде уведомяван за това от
заемодателя допълнително и изрично. Освен това било уговорено, че при предсрочна
изискуемост кредиторът има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 20% от дължимата сума. Размерът на неустойката бил предварително
определен на 1668 лв., разсрочен за целия период на кредита и включен в погасителния
план.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
като не се отрича, че сумата по него е била усвоена.
Неоснователни са доводите свързни с нищожност на целия договор за кредит,
поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК.
Договорът възпроизвежда ясно размера на годишния лихвен процент, годишния
процент на разходите, както и размера и датите на които следва да се плащат
погасителните вноски. Към него е приложен погасителен план, който е подписан от
ищцата. Освен това е наличен и стандартен формуляр, съдържащ съществените
условия по кредита. Не се доказа и твърдението на ищцата, че шрифтът на договора е
по-малък от 12 пункта, тоест не съответства на изискуемия по чл.10, ал.1 ЗПК.
Основателни са доводите на ищцата свързани с недействителност на клаузите
уреждащи неустойки по чл.8 и по чл.7 ал.4 от договора.
2
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
Уговорената в чл.8 от договора неустойка е дължима не при забава в
изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното
задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от
договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото,
от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например
изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история
на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация
заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя
кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до
извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката
предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора,
тази клауза е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я
преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /
в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че
клаузата уреждаща неустойката е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй
като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Що се отнася до клаузата на чл.7, ал.4 от договора то тя също е неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. Тя задължава страната потребител да предостави на
кредитора право да обяви предсрочна изискуемост без да уведоми за това
кредитополучателя, като свърза тези действия с възникване на основание за на
начисляване на неустойката за неизпълнение. При това прави впечатление, че
кредиторът предварително е начислил в пълен размер тази неустойка и я включил в
сумите дължими съгласно погасителния план, така, сякаш основанието е настъпило
към момента на сключване на договора. Това сочи на извод, че тази неустойка не
уговорена с целите предвидени в чл.92 ЗЗД, а в отклонение на същите, като по този
начин прикрива допълнително плащане по кредита, чийто размер надвишава
значително, както главницата така и възнаградителната лихва. Така се заобикалят
3
ограниченията на ЗПК свързани с ограничаване на възнаградителните и
компенсаторни плащания по договорите за кредит, предвидени в чл.19, ал.4 е чл.33 от
Закона за потребителския кредит. Тоест налице е нарушаване на равновесието в
отношенията и нарушаване на изискването за добросъвестност, тоест неравноправност.
С оглед изложеното съдът счита, че искът частично основателност относно
прогласяване на нищожността на клаузите от договора уговарящи дължимостта на
неустойка по чл. 8 в размер на 676,68 лв. за неизпълнение на задължението за
обезпечаване и тази по чл.7, ал.4 за неустойката при предсрочна изискуемост в размер
на 1668 лв. В тази част искът следва да бъде уважен, като се отхвърли в частта относно
прогласяване нищожността на целия договор.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 36,13
лв. представляващи държавна такса съобразно уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от иска, следва в ползва на ищеца да се присъдят
разходи за юрисконсултско възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност
на делото, това възнаграждение следва да се определи на 100 лв. От тях, според
отхвърлената част на иска, ищцата следва да заплати на ответника сумата 30 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн. чл.22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143,
ал.1 ЗЗП, по иска предявен от А. В. Л. ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. *******
№****, ет.***, ап.*** против „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 следните клаузи от договор за
заем № ******/*******, сключен между ищцата и ответника, а именно: чл.8
предвиждащ начисляване на неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 676,68 лв.; както и чл.7, ал.4 предвиждащ право на кредитора да обяви
предсрочна изискуемост без да уведомява заемополучателя, както и право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 1668 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част, относно прогласяване нищожност на целия договор за кредит.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати на А. В. Л. ЕГН
********** с адрес гр. *******, ул. ******* №***, ет.***, ап.***, на осн. чл.78, ал.1
ГПК, сумата 36,13 лв./тридесет и шест лева и 13ст./ деловодни разноски.
4
ОСЪЖДА А. В. Л. ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ******** №****,
ет.**, ап.**** да заплати на „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 30
лв. /тридесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5