РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав
в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Таня Митова и
в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от
съдия Манолова ВНОХД № 3525/2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI
от НПК:
Образувано е по въззивни жалби от
подсъдимата М. Г. и защитника на подсъдимия Й.И. срещу присъда от 07.03.2016 г.
по НОХД № 19881/2011 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, с която подсъдимата М.Г.
Г. е призната за виновна в това, че през м. август 2008 г. в гр. София на
различни места и в сладкарницата на парк хотел „Москва”, като съизвършител
заедно с Й.Д.И. - извършител с цел да направи за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала у Й. С.Й.заблуждение, че дава пари на брокери на
недвижими имоти като капаро, за да бъде запазен недвижимия имот - апартамент в
кв. Мотописта неиндивидуализиран, който обещали с Й.И. като брокери да му
продадат след постигане на окончателна договорка, което продължавали да твърдят,
че ще се случи, въпреки че не са имали възможност и намерение да изпълнят и
извършат обещаната посредническа дейност и не са имали достъп до конкретния
недвижим имот, нито пък са осъществявали брокерска дейност, с което причинила
на Й. С.Й.имотна вреда в размер на 14000,00 (четиринадесет хиляди) лева, поради
което и на основание чл. 54, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването
на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с четири години
изпитателен срок.
Със същата присъда, подсъдимият Й.Д.И. е
признат за виновен в това, че през м. август 2008 г. в гр. София на различни
места и в сладкарницата на парк хотел „Москва”, като съизвършител заедно с М.Г.
Г. - извършител с цел да направи за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
у Й. С.Й.заблуждение, че дава пари на брокери на недвижими имоти като капаро за
да бъде запазен недвижимия имот - апартамент в кв. Мотописта
неиндивидуализиран, който обещали с М. Г. като брокери да му продадат след
постигане на окончателна договорка, което продължавали да твърдят, че ще се
случи, въпреки че не са имали възможност и намерение да изпълнят и извършат
обещаната посредническа дейност и не са имали достъп до конкретния недвижим имот,
нито пък са осъществявали брокерска дейност, с което причинил на Й. С.Й.имотна
вреда в размер на 14 000,00 (четиринадесет хиляди) лева, поради което и на
основание чл. 54, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на
което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с четири години изпитателен
срок.
Във въззивната жалба на адв. П.,
защитник на подсъдимия И., са развити съображения за неправилност на присъдата.
Изтъква, че с присъдата е допуснато противоречие на материалния закон поради
прилагане на чл.209, ал.1 от НК, а случаят касае гражданскоправни отношения. В
този смисъл допълва, че при определяне на наказанието съдът не е приложил чл.2,
ал.2 от НК, т.к към датата на деянието редакцията на чл.209, ал.1 НК е била
по-благоприятна. Отбелязва, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от
съда факти не съответстват на събраните по делото доказателства. Изразено е
становище за явна несправедливост на присъдата, поради допусната съдебна
грешка. Защитата сочи, че е налице прекомерност на наложеното наказание, тъй като
от датата на деянието до постановяване на присъдата са минали осем години,
което е смекчаващо отговорността обстоятелство. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова оправдателна, алтернативно се настоява за намаляване на размера на
наложеното наказание.
В жалбата си подсъдимата Г. е изразила
несъгласие с постановената присъда и иска отмяна на същата и постановяване на
нова оправдателна.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в
публичното заседание, проведено на 18.12.2018 г., след изслушване становищата
на страните.
В съдебните прения представителят на
Софийска градска прокуратура пледира въззивните жалби да бъдат оставени без
уважение. Изразява становище, че от доказателствата по делото се доказват извършените
от двамата подсъдими престъпления. Изтъква, че постановената присъда е
правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание справедливо,
поради което настоява същата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия И. поддържа, че
присъдата е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и явно
несправедлива в частта на наложеното наказание. Изразява тезата, че И. е
получил сумата от 14 000 лв. назаем от Й., в резултат на което първия
подписал запис на заповед, а не като капаро за покупката на недвижим имот.
Намира за неиздържана позицията на пострадалияЙ., че е дал процесната сума на
лице, което се представя като брокер, а не на собственика на имота, без да знае
каква е цялата продажна цена и без да е виждал въпросният имот. Акцентир на
това, че няма как да бъде осъществено изпълнителното деяние на измамата, тъй като
няма как да има заблуда за нещо неконкретизирано и неизвестно. Сочи, че
единственото безспорно нещо е, че са дадени парите в присъствието на свидетели
и, че подсъдимият ги е взел. Подчертава, че са изминали 11 години от
извършването на деянието и, че наложеното наказание е завишено. Защитата
пледира отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава,
алтернативно иска намаляване или изменение на наказанието, чрез прилагането на
чл.55 от НК.
Защитникът на подсъдимата Г. е на
становище, че създаването и поддържането на невярна представа у пострадалия
трябва да е твърда и непоколебима, без
съмнение във фактите, които го мотивират да се разпореди с имуществото си.
Намира възникналите между подсъдимите и пострадалия отношения за
гражданскоправни. Изразено е несъгласие с извършването на измама, поради
фактът, че пострадалия е взел мерки, изразяващи се в присъствие на свидетели и
съдействие от страна на адвокат.
Все
в коментирания аспект се застъпва тезата, чеЙ. е платил сумата по своя
инициатива на подсъдимите срещу изготвена от неговия адвокат запис на заповед,
като по този начин се губи причинната връзка на обвиняемите с престъплението измама.
По-нататък заявява се, че пострадалият е знаел, че заплаща сумата срещу запис
на заповед, а не по силата на сключен предварителен договор, който да му
гарантира правото да поиска обявяването му за окончателен и да стане собственик
на имота. Уточнено е, че пострадалият е осъществил правата си в пълен обем,
като е образувал срещу подсъдимия изпълнително дело. Заявено е и че, измамата е
резултатно престъпление и за да има вреда разпореждането с имуществото на
пострадалия трябва да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход, а това не
е налице, т.к последният се е възползвал от правото си да потърси плащане, чрез
способа на изпълнителното производство. На следващо място се твърди, че ако
потвърди първоинстанционната присъда и впоследствиеЙ. реши да заведе гражданско
дело срещу подсъдимите за сумата от 14 000.00 лв., ще се стигне до две
гражданскоправни взаимоотношения, а това е недопустимо. Посочено е още, че
твърдението, че обвиняемите са се представяли като брокери почива единствено на
свидетелските показания на приближените на пострадалия. Обоснована е
невъзможността пострадалият да е бил заблуден, поради факта, че същият е бил
придружен от юрист, който е наясно с обстоятелството, че сделката с недвижим
имот е невъзможна без участието на собственика на имота и без да са проверени
всички необходими документи, както и без да е видян самият имот. Защитата пледира
за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Г.
да бъде оправдана.
Подсъдимата Г. изразява недоволство от
присъдата и поддържа казаното от защитника й. В предоставената й последна дума
заявява, че желае да бъде призната за невиновна.
Подсъдимият И. поддържа казаното от
защитника му и допълва, че е жертва на лихварска схема. В предоставената му
последна дума заявява, че желае да бъде признат за невиновен.
След като прецени изложените във
въззивните жалби доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд намери за установено следното:
Въззивните жалби са подадена в законния
срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби
са неоснователни.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивния съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
СГС намира, че първостепенния съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал всички възможни
доказателства за пълноценното изясняване на обективната истина по делото.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени
материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на
чл.102 НПК доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата,
установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което,
споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите М.Г. Г. и Й.Д.И. били в
близки приятелски отношения. Подсъдимият бил управител на фирма „Д.“ ЕООД,
която се занимавала с търговки и рекламни услуги. Двамата извършвали
разнообразна дейност.
През 2008г. св.Й. решил да закупи жилище
в южните квартали на гр. София. Негова позната от гр. Пирдоп го свързала с
подсъдимите Г. и И., които се представили като брокери на недвижими имоти. Св.Й.
и подсъдимите се срещнали за първи път през месец август 2008г. в кафене на
парк-хотел „Москва“ в гр.София. Подсъдимите го уверили, че имат разнообразни
занимания, като професията им е „брокер“ и разполагат с недвижими имоти в гр.
София и по морето. Св.Й. казал, кои са предпочитаните от него квартали в гр.
София. Няколко дни по-късно, подсъдимият И. се свързал със св.Йорданов и му
казал, че има подходящ за него имот, като се уговорили да направят оглед. Св.Й. отишъл на посочения адрес в кв. Мотописта,
зад магазин „Билла“, където се намирала кооперация на 5-6 етажа с обособен двор,
като подсъдимите обяснили, че апартаментът е на предпоследния етаж. На мястото св.Й. се срещнал с
подсъдимите, но те му казали, че не може да бъде извършен оглед, тъй като
забравили ключа за жилището и нямали достъп до него. Показали му мястото в
кооперацията, която била заградена, както и, че към апартамента има и гараж.
Разбрали да се срещнат отново за да уточнят условията по бъдещата сделка и да
представят документите за имота. Няколко дни по-късно подсъдимият И. се обадил
наЙ. и му казал, че се е снабдил с необходимите скици и документи за
апартамента, като се уговорили отново да се срещнат на кафето в парк-хотел
Москва. На уговорената среща освен свидетеляЙ. присъствали и негови
познати - свидетелите Т.И., И.П.и Ц.Н.. Тогава
подсъдимите И. и Г. обяснили на свидетеляЙ., че към този апартамент са проявили
голям интерес и други хора и, че ако желае да го купи трябва да им даде капаро,
като заявили, че цената на апартамента е около шестдесет хиляди лева.
СвидетелятЙ. решил, че цената е изгодна и дал на подсъдимите на ръка капаро от
14 000 лв., с уговорката, че до няколко дни ще се оформят документите за
покупко-прадажбата. След няколко дни пак на същото място се срещнали подсъдимите
със свидетеляЙ., който отново бил придружаван от свидетелите Т.И., И.П.и Ц.Н.,
но тогава присъствал и адвокатът наЙ., свидетелят Д.П.. Св. П. прегледал
предложението за сключване на предварителен договор и установил, че не съдържа
достатъчно реквизити, за да прецени доколко сключването му е в интерес на св.Й..
Подсъдимите поели ангажимент да удовлетворят исканията на св. П. и да изготвят
нов договор. Това обаче не било сторено, тъй като подсъдимите изтъквали
различни причини, поради които не могли да се срещнат със свидетеляЙ. и да му
представят предварителен договор. Последният си поискал обратно парите, но
отново подсъдимите избягвали среща със свидетеляЙ.. При пореден телефонен
разговор свидетелятЙ. им казал, че ще пусне жалба в полицията, при което
подсъдимият И. поискал да се срещнат на другия ден, за да му върне парите. Тъй
като свидетелятЙ. бил извън града, на срещата с подсъдимия отишъл свидетелят П.,
където подсъдимият И. издал запис на заповед за даденото капаро от свидетеляЙ..
След това подсъдимите започнали да се укриват. Сделката, за която получили
сумата от 14000.00лв. като капаро не била осъществена, а сумата не била върната
на св.Й.. Последния предявил записа на заповед, която послужила като изпълнително
основание, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист и било образувано
изпълнително дело за принудително събиране на дълга.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени средства – показанията
на свидетеля Д.П. дадени пред съда /л.206-208/; показанията на свидетеля Й.Й.
дадени пред съда и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК /л.43-44/;
показанията на свидетеля И.П.и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК
/л.46-47/; показанията на свидетеля Ц.Г.и прочетените по реда на чл.281, ал.1,
т.2 от НПК /л.47/; показанията на свидетеля Т.И. и прочетените по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК /л.46/
Писмените доказателства и
доказателствени средства – материалите по гр. д. № 9368/09 г. на СРС -78
състав; прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства; оригинал на
списание „Хубава жена“ /л.64-90/; копие на запис на заповед /л.58/; заверен
препис на заповед за изпълнение на парично задължение /л.59-61/; заверен препис
на покана за доброволно изпълнение /л.62/; заверен препис на актуално състояние
на фирма „Д.“ ЕООД към 04.12.2012 г. /л.63/.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз
основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Преди пристъпване към обсъждане на
доказателствата в подкрепа на обвинението или защитата, съдът намира, че извън
посочения по-горе списък с доказателства трябва да се изключат обясненията на
подсъдимите дадени в хода на първоначалното съдебно следствие. Настоящият съдебен
състав счита, че неправилно първия съд в мотивите си е обсъдил и се е позовал
на тези обяснения, макар и обосновано да е посочил, че не ги кредитира, тъй
като същите не са приобщени по надлежния процесуален ред по чл.279 от НПК, след
като е даден ход на съдебното следствие. По този начин е допуснато съществено
процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде
отстранено от ревизиращата инстанция.
СГС намира възражението на защитниците
на подсъдимите за необоснованост на присъдата за декларативно и напълно
неоснователно. Именно тази позиция по никакъв начин не кореспондира с наличната
по делото доказателствена съвкупност. Всички свидетелски показания са логични,
житейски издържани, вътрешно непротиворечиви и еднопосочни. Същите, в
съвкупност и поотделно, ясно очертават описаната по-горе фактическа обстановка.
При детайлен преглед на твърденията на свидетелите е видно, че между тях няма
никакви разминавания относно основните факти, които спомагат за изясняване на
предмета на доказване. Няма колебание по отношение на това, че подсъдимите са
се представяли за брокери, които са направили изключително изгодна оферта на
пострадалия за продажбата апартамент, който реално не е съществувал и след като
са получили сумата от 14000.00 лв. са започнали да се укриват. ПострадалиятЙ. и
всички останали свидетели са изразили личното си убеждение, че дадената на подсъдимите
сума е представлявала капаро за недвижим имот, а не заем. Единият от
свидетелите Д.П. е адвокат и въпреки, че не е присъствал на предаването на
парите също потвърждава, че подсъдимият И. е подписал процесната запис на
заповед, поради неосъществената продажба и невръщането на сумата. Неговите
показания имат изключително важно значение, тъй като благодарение на правните
си познания и юридическото си образование свидетелства за това, че подсъдимите
са представили на пострадалия предварителен договор, който е бил лишен от
съществени реквизити. Направило му е впечатление, че в качеството им на брокери
подсъдимите не са имали понятие от това, какви документи са необходими за
такава сделка, какво изобщо представлява един предварителен договор, какво
представлява банковата гаранция и други подобни. Този свидетел дава подробна
информация относно срещата му с подсъдимия и подписаната от него запис на
заповед. В качеството му на адвокат на пострадалия, същият многократно се е
опитвал да се свърже с подсъдимите, но по негови думи не са си вдигали
телефоните и често са ги изключвали. Предвид това, правилно първоинстанционниат
съд не е възприел тезата на защитниците на подсъдимите относно наличието на заемно правоотношение.
Неоснователно е и възражението на адв. А.
за несъставомерност на деянието, поради ползването на юридически услуги от
страна на пострадалия и присъствието на свидетели. Ясно е, че подсъдимите са
били препоръчани на пострадалия от негова позната, което в голяма степен е
оказало влияние върху това той да пожелае да ползва техните услуги. Последващото
предлагане на апартамент на ниска цена в желания от пострадалия район е
следващата причина, допринесла за даването на капарото. Фактът, че подсъдимите
са представили снимки и архитектурен проект на недвижимия имот безспорно
очертава тяхната решителност, изобретателност и упоритост по отношение на това
да затвърдят у пострадалия впечатленията му, че те са брокери. Изложеното прави
несъстоятелно и твърдението на защитата на подсъдимия, че няма как пострадалият
да е измамен, при положение, че е дал пари не на собственика, а на брокер за имот,
който е неизвестен и неконкретизиран. Показаните снимки, проектът и
местоположението на сградата, която подробно е описана от пострадалия в никакъв
случай не правят имота неиндивидуализиран.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна
следното:
След задълбочен и прецизен анализ на
доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в
мотивите си първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си
подсъдимите М.Г. Г. и Й.Д.И. от обективна и субективна страна са осъществили
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението
измама са обществените отношения свързани със свободното формиране на воля при
разпореждане с движимо или недвижимо имущество, чрез създаването на неверни
представи относно определени факти и обстоятелства.
Изпълнителното деяние е извършено, чрез
действия – възбуждане и поддържане на заблуждение, което се изразило в това, че
подсъдимите се представили в качеството си на брокери, за да бъде капариран
апартамент в кв. „Мотописта“, което продължавали да твърдят, че ще се случи
въпреки, че не са имали възможност и намерение да изпълнят задълженията си. С
предаването на парите, за пострадалияЙ. е настъпила и имотната вреда.
От субективна страна е характерно, че
деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като
подсъдимите са съзнавали, че са възбудили и поддържали заблуждение у
пострадалия, в резултат на което в съзнанието са му възникнали неверни
представи и той се е разпоредил с имуществото си, след което за него е
настъпила имотна вреда. Подсъдимите са извършили деянието за да набавят за себе
си облага, като в случая целта е постигната. Същото е извършено в условията на
усложнена престъпна дейност, поради съучастието на подсъдимите.
Релевираната от защитниците на
подсъдимите теза за наличието на гражданскоправни отношения и за липсата на
измама по смисъла на наказателния кодекс, поради подписната по делото запис на
заповед е неоснователна. Действително, в случая са налице две гражданскоправни
взаимоотношения. Едното е във връзка с това, че преди да бъдат предадени парите,
страните са се съгласили, че същите представляват плащане по неформален договор
за брокерски услуги, който е подвид на договора за поръчка с оглед предаването
на сумата на евентуалния продавач. Другото е възникнало с подписването на
записа на заповед. По силата на издадения запис подсъдимият се задължил да
плати в полза на пострадалияЙ. сумата от 14 000.00 лв. във връзка с
предходното взаимоотношение между страните и дублира задължението на подсъдимия
да върне тази сума поради отказ на възложителяЙ. от договора за предоставяне на
брокерски услуги, с което отпада и основанието на подсъдимия да задържи
предадената му за изпълнение на поръчката сума. Фактът, че теоретично описаните
взаимоотношения се характеризират като граждански по никакъв начин не изключва
наказателната отговорност. При сключване на гражданскоправен договор, вкл. и
устен, е възможно да е налице „измама”, ако признаците на посоченото
престъпление са налице. Такъв е случая при който страната по договора действа с
измамлива цел, т. е. поема задължения, които по начало няма намерение да
изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че желае сключването на
договора с произтичащите от това последици, докато всъщност цели да извлечи
неследваща му се имотна облага. Тогава неизпълнението на договора от негова
страна е последица от предварително взето решение в тази насока. Отправна точка
на двете хипотези – измама по НК и неизпълнение на договорно задължение
оставащо в сферата на гражданското право, е наличието на намерение за
изпълнение на поетото задължение, респективно съществуването на обективна
възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. В
настоящият случай се касае за „измама” по НК, тъй като подс. И. е получил
сумата от 14 000.00 лв. без да има намерение да изпълни задължението си да
я предаде на продавач на апартамент, който извод произтича от комплексната преценка
на поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на
инкриминираното деяние. От проведените разпити става ясно, че подсъдимите са се
представяли за брокери, показали на пострадалия снимки на апартамент,
архитектурен проект и са го завели до кооперация, но са заявили, че са
забравили ключа, след което са му казали цена доста под пазарната, което е
мотивирало последния да пожелае да закупи апартамента. След получаване на парите
не са предприели никакви действия по изпълнение на задълженията си, нямали са и
необходимите документи за сключване на продажбата и са се укривали от
пострадалия. Особено показателно е поведението на подсъдимите в момент, когато обективно
са имали възможност да се срещнат със свидетеля П., който е адвокат на
пострадалия и да му предадат парите, след като са заявили, че са в гр. Бургас,
но в момента, в който са чули, че и той е там са изключили телефоните си. Ето
защо възражението за допуснато нарушение на закона се явява неоснователно.
СГС констатира, че възраженията на
защитниците на подсъдимите Г. и И. за допуснати нарушения при индивидуализация
на наказанията им са неоснователни.
В настоящия казус на специална преценка
подлежи прекомерната продължителност на наказателното производство, който
фактор има самостоятелно значение за справедливостта на наложените наказания.
Видно е от материалите по делото, че наказателният процес се води вече около 9
години, считано от момента на започването на досъдебното производство № ЗМ
15467/2010 по описа на СРП – 03.11.2010 г. срещу двамата подсъдими. Посоченият
срок категорично следва да бъде отчетен, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но при баланса на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, въззивният съд намира, че определените от СРС наказания са
законосъобразни и справедливи.
Този съд отчита, че контролираната
инстанция е приложила разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, въпреки обратното
твърдение на защитата. Изрично СРС е отбелязал, че към момента на извършване на
деянието санкционната част на нормата е била по-благоприятна, като е цитирано,
че наказанието е до шест години лишаване от свобода, преди изменението от 2010
г. в ДВ бр.26. Вземайки предвид невъзстановяването на имуществените вреди на
пострадалия, първоинстанционният съд е приел, че намира за справедливо да
определи наказание над средния размер.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивните жалби - да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 07.03.2016 г. постановена от СРС, НО,
14 състав, по НОХД № 19881/2011 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.