Решение по дело №453/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260355
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20213630100453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

**0355/30.9.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На седми септември                                             две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Митева

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 453 описа на ШРС за 2021г.

За да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производство по предявен положителен установителен иск, в условията на солидарност,  с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, район „Подуене“, бул.“***“ № 273, чрез адв. В.В., със съдебен адрес *** срещу К.С.П. с ЕГН ********** с адрес *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, общ. „***„***“, ж.к.“***“, ул.“***“ № **, бл.**, вх.***.

В исковата молба се твърди, че със Запис на заповед издаден на 22.08.2019г.  ответниците се задължили към ищеца да изплатят в условията на солидарност сумата от 2 283.80 лв. с падеж  21.09.2019г. Записът на заповед съдържал всички реквизити, съгласно установеното в чл.535 от Търговския закон. Поради неплащане, било инициирало заповедно производство и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1722/2020г. на ШРС. В хода на заповедното производство длъжниците възразили в срок, като това обосновило правния интерес на ищеца да заведе настоящото производство. В заключение се иска да бъде признато за установено от страните, че ответниците дължат в условията на солидарност на ищеца, вземане в размер на 2 283.80 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските в двете производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците. В срока на писмен отговор постъпил такъв от ответника К.С.П., чрез адв. В.П. В него се оспорва претенцията както по основание, така и по размер. Сочи се, че между ищеца и ответника „***“ ЕООД бил сключен договор за наем за временно ползване на строително оборудване и механизация от 22.08.2019г. Дружеството „***“ ООД е представлявано и подписано от неговия управител Х.С.П.. В чл.15, ал.1 от договора са изброени няколко вида обезпечение на задължението на наемателя по договора, измежду които е и записа на заповед. Именно във връзка с обезпечаване на договора между ищеца и втория ответник бил издаден и процесния запис на заповед. С допълнително споразумение № ********* от 22.08.2019г. към договор за наем от същата дата било индивидуализирано оборудването, което се предоставяло на ответното дружество на обща стойност 2 283.80 лв. Фактурирани били платените наеми за оборудването за ползваните дни от наема. В последствие оборудването било върнато, за което бил съставен протокол № 12002598 от 24.09.2019г. Ето защо липсвало ликвидно и изискуемо задължение, което да е основание за възникване на задължение за ответното дружество и респективно за ответника К.П., като авалист. Поради това се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските в производството.

В законоустановения срок е депозиран и писмен отговор от ответника „***“ ЕООД, който по съдържание е идентичен с писмения отговор от първия ответник. Моли се за отхвърляне на иска, като неоснователен. Съдът констатира, че в писмения отговор се сочат неотносими към делото факти, като се описва запис на заповед издаден на 07.11.2019г. за сумата от 94 000 лв.

В съдебно заседание  за ищеца се явява адв. В.В. от АК-***, който  поддържа исковата молба. В хода по същество се представя писмено становище, в което се излагат аргументи за основателността на иска. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответника К.С.П. се явява лично и заедно с адв. В.П., като се оспорва исковата молба и се поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения се моли за отхвърлянето на иска, като се посочват правни доводи за това.

За ответното дружество „***“ ЕООД не се явява представител, не депозират и становище по хода на делото.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: 

От приложеното ч.гр.д.№ 1722/2020г. на ШРС се установява, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № 7**/19.08.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист  № 5 от 19.08.2020г. срещу ответниците за сума в размер на 2 283.80 лв., дължима солидарно по Запис на заповед от  22.08.2019г., с падеж 21.09.2019г., без протест и предявяване и авалиран от ответника К.С.П., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдени били и общо 417 лв. разноски по заповедното производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В хода на заповедното производство постъпили в срок възражения от двамата длъжници, в които било отправено искане за спиране на изпълнителното производство, както и  спиране на незабавното изпълнение на издадената Заповед. Заповедният съд се произнесъл с определение № 2270/18.11.2020г. (лист 33 от ч.гр.д. № 1722/2021г. на ШРС), уважил искането за спиране на изпълнителното производство с № 2020***0400786 на ЧСИ с рег. № *** по отношение на длъжника К.С.П., като отхвърлил искането му за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед и дал указания на кредитора да предяви иск за вземането, което било сторено в срок от негова страна. Бил постановен съдебен акт № 2285/27.11.2020г. със същият резултат и по отношение на длъжника „***“ ЕООД (лист 45 от заповедното производство). 

Видно от приложен по делото Запис на заповед от 22.08.2019г. издателят „***“ ЕООД се задължил срещу представяне на същият от поемателя „***“ ЕООД да заплати сума в размер на 2 283.80 лв., без протест, на падеж - 21.09.2019г. Срещу издател бил положен подпис от лицето К.С.П., в качеството му на упълномощено лице, който и авалирал от свое име задължението.

Видно от представения по делото Договор за наем № ДШ ********* от същата дата – 22.08.2019г., между „***“ ЕООД, в качеството му на „наемодател“ и „***“ ЕООД, в качеството на „наемател“ бил сключен договор за наем. В чл.1 от договора било посочено, че страните при наемане на конкретно оборудване подписвали Допълнително споразумение, неразделна част от наемния договор. При ползване на оборудването наемателят плащал наемната цена, посочена в Допълнителното споразумение и/или в издадената фактура. Срокът за плащане бил уговорен в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, като в чл.6 от договора за наем било посочено, че срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване е посочен в Допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15  от договора (лист 16 от делото) се уговаряло, че наемателят или негов представител се задължават да представят едно или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички съществуващи или бъдещи задължения на наемателя по договора, в това число наемната цена, стойност на оборудване, неустойки, разноски и др., а именно - паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по утвърден от наемодателя образец.

Отново на същата дата - 22.08.2019г. било сключено Допълнително споразумение № ********* между наемодателят и наемателят, като било предадено наемно оборудване, както следва: 1. Четири броя „Layner вертикална рамка 2.0х0.73“, с единична стойност 121.20 лв. (общо 484.80 лв.), при  стандартна наемна цена 0.13 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 15.60 лв.;  2. Два броя „Layner Парапетна рамка 0.73 м“, с единична стойност 124.92 лв. (общо 249.84 лв.), при  стандартна наемна цена 0.14 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 8.40 лв.; 3. Шест броя „Layner парапети 3.07 м.“, с единична стойност 33.68 лв. (общо 202.06 лв.), при  стандартна наемна цена 0.04 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 7.20 лв.;  4. Два броя „Layner Диагонали 3.6 м.“, с единична стойност 62.** лв. (общо 124.52), при  стандартна наемна цена 0.07 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 4.20 лв.; 5. Два броя  Layner отваряема пратформа със стълба 3.07“, с единична стойност 552.94 лв. (общо 1105.88 лв.), при  стандартна наемна цена 0.59 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 35.40 лв.; 6. Четири броя „Layner нивелираща пета 60 см.“, с единична стойност 29.17 лв.(обща стойност 116.68 лв.), при  стандартна наемна цена 0.05 лв. за срок от 30 дни, като наемната цена за целия срок била 6.00 лв.; Общата стойност на оборудването била 2 283.80 лв., като наемната цена общо за периода от 30 дни била 76.80 лв.

Оборудването, предмет на допълнителното споразумение,  било предадено с Приемо – предавателен протокол № 12002469 от 22.08.2019г. В него било посочено, че наемната цена и стойността на оборудването била без включен ДДС, който се начислявал при издаване на фактурата.

По делото от страна на ответника К.П. били представени  Фактура № ********** от 30.08.2019г. (лист 23 от делото) за дължим наем в размер на 30.72 лв. с ДДС за периода от 22.08.2019г. до 01.09.2019г., с дата на плащане 04.09.2019г.; Фактура № **********  от 30.09.2019г., в която били включени и процесните наети вещи, като наемния период бил от 01.09.2019г. до 24.09.2019г. и общата стойност на фактурата (в която са посочени и други наети вещи) била 1**2.04 лв. с ДДС.  Видно от преводно нареждане от 13.09.2019г. по първата фактура постъпило плащане в размер на 30.72 лв.. По втората било направено плащане в размер на 1453 лв. на 11.10.2019г., видно от Преводно нареждане до наемодателя (лист 22 от делото).

По делото е приложени и Приемо-предавателен протокол № 12002598 от 24.09.2019г.( лист 25 от делото), от който се установява, че наетото оборудване е върнато изцяло, като бил посочен наем в размер на общо 84.48 лв. за периода от 22.08.2019г. до 24.09.2019г. на вещите на стойност с продажна цена 2283.80 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото било изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда и неоспорено и прието от страните, като вещото лице заключава, че сумата по издадения запис на заповед, съвпада с общата продажна цена на предоставеното оборудване по Допълнително споразумение № ********* от 22.08.2019г. По това допълнително споразумение били издадени няколко фактури, както следва: Фактура  № ********** от 30.08.2019г. на стойност 30.72 лв. с ДДС - платена на 13.09.2019г.; Фактура №  **********/30.09.2019г. на стойност 1**2.04 лв. с ДДС (която фактура е издадена за две Допълнителни споразумения – процесното и Допълнително споразумение № **********/22.08.2019г. – което не е предмет на настоящото производство) и която фактура включвала в себе си стойността на наема от 190.96 лв. с ДДС по фактура № **********/30.09.2019г. Тази обща фактура е платена на 11.10.2019г.  В заключението се посочва, че оборудването, предмет на настоящото производство е върнато изцяло, с изключение на дървени трегери, които не са предмет на делото и наемните суми са заплатени изцяло.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжниците са депозирали възражение в срок  и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си по заповедта.

По отношение основателността на иска: Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределената доказателствена тежест при този вид иск, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест да установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който се явява поемател, а ответниците съответно издател и авалист. В тежест на ответникът „***“ЕООД е при условията на пълно и главно доказване да докаже правопогасяващото си възражение и да установи твърдяната връзка между издадената запис на заповед и процесното Допълнително споразумение № **********/22.08.2019г. и изпълнение на поетите задължения по договора към датата на депозиране на заявлението в съда.

По отношение редовността на записа на заповед, съдът намира, че след анализ на съдържанието му, същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна, поради което обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка.

При това положение следва да се изследва връзката на записа на заповед с твърдяното каузално отношение. В настоящия случай се доказа, че записа на заповед е издаден като обезпечение на Допълнителното споразумение №  **********/22.08.2019г. на основание чл.15, ал.1, т.3 от  договор за наем, поради следното: Двата правни акта са извършени на дата 22.08.2019г. и сумата по записа на заповед, съвпада с общия размер на задължението по допълнителното споразумение формирано като сбор от продажната цена на наетото оборудване. За да приемем, че е доказана обаче обезпечителната функция на издадената ценна книга, то следва да е налице конкретно задължение по каузалното правоотношение към падежа на записа на заповед, каквото липсва в случая.  За да възникне такова задължение за наемателя-издател, то съгласно чл.15 от Договора за наем от 22.08.2019г., то той следва да не е изпълнил някое от задълженията си по него – да не е заплатена наемната цена или да не е върнал в уговорения срок наетото оборудване. В настоящия случай не е налице нито една от  тези хипотези за ангажиране на неговата отговорност. От заключението по назначената експертиза, което не е оспорено от страните, се установи, че наемната цена по процесното Допълнително споразумение е заплатена изцяло, като оборудването е върнато с Приемо – предавателен протокол № 12002598 от 24.09.2019г. В настоящия случай на изследване подлежи само въпросът относно връщането на наетото оборудване, тъй като сумата по записа на заповед в размер на 2283.80 лв. е стойността на цената на оборудването, посочена в Допълнителното споразумение. За пълнота обаче следва да се отбележи, че издателя на записа на заповед е изпълнил и задължението си на наемател да заплати наемната цена за възмездното ползване на наетите вещи.

При пълното изясняване на въпроса относно връщането изцяло на наетото оборудване в срока на наемния договор, продължен до 24.09.2019г. на основание чл.6 от Договора за наем с Фактура № ********** от 30.09.2019г.,  то съдът намира, че липсва основание за ангажиране отговорността на издателя на менителничния ефект.

По отношение на отговорността на авалиста: Доколкото вземането по записа на заповед се претендира и от авалиста, то следва да се посочи, че уреденото в чл.483-485 от ТЗ менителнично поръчителство е самостоятелно задължение, което възниква по силата на едностранно волеизявление на авалиста и независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице (авалист) поема задължението да изпълни менителничното задължение на друго лице (хонорат). Поради самостоятелния характер на менителничното поръчителство, то в съдебната практика се приема, че не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи между самия хонорат и поемателя, включително и такива произтичащи от каузалното правоотношение между поемателя и издателя на записа на заповед (освен ако авалистът не е страна по каузалното правоотношение, какъвто не е настоящия случай).  От правилото за недопустимост на релевиране на възражения от авалиста, произтичащи от отношенията между поемателя и издателя на записа на заповед са налице изключения. Те се свързват с недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя. При установена недобросъвестност, авалистът може да противопостави успешно на приносителя и относителните възражения на издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение, по което не е страна. В конкретния случай обстоятелството, че фактурите за наем са заплатени и наетото оборудване по Допълнително споразумение № ********** от 22.08.2019г. е върнато изцяло, е известно на ищеца – поемател „***“ ЕООД, предвид надлежните отразявания в неговото счетоводство, както и подписване от негов представител на  Протокол за връщане на наетите вещи в срока на договора. То в този смисъл ищецът се явява недобросъвестен, като това дава възможност на авалиста да противопостави на приносителя възражение по каузално правоотношение, за да изключи собствената си отговорност. В този смисъл е Решение № 17 от 21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г., Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д. № 148/2011г., I т.о., Решение № 233 от 18.12.2013г. на ВКС по т.д. № 1036/2013г., II т.о. и др.

Поради това претенцията спрямо авалиста също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на възражението за неравноправност на чл.15 от Договора за наем от 22.08.2019г., съдът намира, че е неоснователно, доколкото страните по договора са търговци и позоваването на ЗЗП в случая е необосновано.

Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника К.С.П., сторените от него разноски в производството в размер на 400 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Другия ответник не представя доказателства за направени разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос по отношение на него.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

  

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК иск от „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, район „Подуене“, бул.“***“ № 273, чрез адв. В.В., със съдебен адрес *** срещу К.С.П. с ЕГН ********** с адрес *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, общ. „***„***“, ж.к.“***“, ул.“***“ № **, бл.**, вх.***, положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците при условията на солидарност дължат на ищеца вземане в размер на 2 283.80 лв., представляващо сума по Запис на заповед, издадена на 22.08.2019г. от „***“ ЕООД с падеж на 21.09.2019г., авалирана от ответника К.С.П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 7** от 19.08.2020г. по ч.гр.д. № 20203630101722 по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на К.С.П. с ЕГН ********** направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляващи  заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                                                          

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: