РЕШЕНИЕ
№ 4463
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20233110115825 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът М. С. Г. твърди, че на 27.06.2022 г. около 11:20 часа на
територията на община ****, на път П-**, км 64+100, близо до с. *******,
общ. ****, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
*******, водачът С. А. нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал. 1
ЗДвП, с което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди
по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, собственост на ищеца.
Местопроизшествието било посетено от екип на ОДМВР-****. На
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* било
повдигнато обвинение, като по образувано НОХД № ***/2023 г. по описа на
РС-**** била постановена Присъда № 24/31.05.2023 г., влязла в законна сила
на 16.06.2023 г., с която С. А. бил признат за виновен за извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Ищецът сочи, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗД Б. И.“ АД.
Излага, че на 22.07.2023 г. е образувана преписка по щета № **********, като
на 09.09.2023 г. застрахователят му е изплатил сумата от 1909.66 лева, която
ищецът счита за недостатъчна.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск от общо 8000 лева
– незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
1
причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
******* , увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на
27.06.2022 г. на път П-**, км 64+100, близо до с. *******, общ. ****, по вина
на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 17.05.2024 г. съдебно заседание е допуснато
изменение на иска, като същият е окончателно предявен за сума в общ размер
на 2815.34 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег. № *******.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като поддържа, че от
ангажираните от ищеца доказателства не може да се направи извод за
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“.
Твърди, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК и водачът на
посоченото МПС не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на
вредите.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди,
че същият е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия и
интензивността на движението скорост, поради което не е успял да спре при
внезапно възникнала опасност на пътя. Поддържа, че същият частично е
навлязъл в лентата за насрещно движение преди да настъпи ударът.
Счита, че претендираният размер на обезщетението за имуществени
вреди е силно завишен и несъобразен с действителния размер на щетите.
Поддържа че при определяне дължимото застрахователно обезщетение следва
да се приспаднат запазените части на автомобила.
Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие на ищеца е било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1909.66 лева , с което е
била репарирана действителната вреда.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
2
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
Наличието на първата от гореописаните материалноправни
предпоставки е прието за безспорно между страните с доклада по делото. Що
се отнася до втората и третата, същите са установени с влязлата в сила
присъда по НОХД № ***/2023 г. по описа на РС- ****. Видно от
съдържанието на същата, С. Е. А. е признат за виновен в това, че на 27.06.2022
г. на територията на общ. ****, на път П-**, км 64+100, близо до с. *******,
общ. ****, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.
1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******, собственост на М. С. Г., на стойност 3500 лева и лек автомобил
„Мерцедес Ц350 ЦДИ“ с рег. № *******, собственост на „И. Е.-М“ ООД, на
стойност 12 00 лева, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б „а“ във вр. с
чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1
ЗДвП му е наложено наказание пробация, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Влязлата в сила присъда по силата на чл. 300 ГПК обвързва граждански
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, както и за включените в състава на престъплението
съставомерни последици от деянието. Следователно настоящият съдебен
състав е обвързан от констатациите на наказателния съд досежно наличието на
елементите от фактическия състав на деликта. В конкретния случай съдът е
обвързан от присъдата и досежно размера на претърпените от ищеца
имуществени вреди, доколкото същите са елемент от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК /в този
смисъл - Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о.,
ГК; Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. I т. о.; Решение №
25 от 17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. II т. о.; Решение № 22 от 05.05.2011 г.
по т. д. № 368/2010 г. I т. о.; Определение № 4255 от 21.12.2023 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3417/2023 г., II г. о., ГК и др./.
От установената с присъдата стойност на щетите в размер на 3500 лева
следва да бъде приспаднато изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1909.66 лева /отделено като безспорно между страните/, като
дължимият незаплатен остатък възлиза на 1590.34 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
доколкото същият не успя при условията на пълно и главно доказване да
установи твърденията си, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост
и частично е навлязъл в лентата за насрещно движение. Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, което следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и
обосновано, при настъпване на процесното ПТП лекият автомобил на ищеца
3
се е намирал непосредствено зад спряло полуремарке, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение вследствие на сблъсъка с лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“. Становището на вещото лице е, че водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ не е имал техническа възможност да
предотврати удара. Извод за съпричиняване от страна на ищеца не би могъл да
се направи и въз основа на показанията на свидетеля А., доколкото същите са
неясни и в тях липсва конкретика, като за редица обстоятелства свидетелят
заявява, че няма спомен, което е напълно обяснимо предвид изминалия
немалък период от време от процесния инцидент.
Поради така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен до размера от 1590.34 лева, като за разликата над тази сума до
предявения размер от 2815.34 лева той следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. По
делото са представени доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на същото и е отправил искане за намаляването
му до определения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум. Настоящият
съдебен състав, като съобрази правната и фактическа сложност на делото,
намира че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение
от 800 лева, като съразмерно на уважената част от иска на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 451.91 лева.
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за държавна такса и
депозит за САТЕ, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК същият е
освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството,
като недължимо внесените суми подлежат на връщане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства
за извършването на разноски в размер на 200 лева – депозит за САТЕ и 1320
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Ищецът още с исковата молба е
направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение надвишава
минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съдът, като съобрази така
отправеното възражение, намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до сума в размер на 960 лева с ДДС.
При съобразяване на изложеното на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 504.73 лева.
Предвид частичното уважаване на предявения иск и на основание чл. 78,
ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Варна държавна такса в размер на 63.61 лева, както и депозит за САТЕ в
4
размер на 112.98 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Г., ЕГН **********, от гр.
**********, СУМАТА ОТ 1590.34 лева /хиляда петстотин и деветдесет
лева и тридесет и четири стотинки/ – незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* , увреден в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, причинено на 27.06.2022 г. на път П-**, км
64+100, близо до с. *******, общ. ****, по вина на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* , застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 1590.34 лева /хиляда петстотин и деветдесет лева и тридесет и четири
стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането от 2815.34 лева /две
хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Г., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 451.91 лева /четиристотин петдесет и един лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******
СУМАТА ОТ 504.73 лева /петстотин и четири лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 176.59 лева /сто
седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Б. И.“ АД, ЕИК *******, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца М. С. Г., ЕГН **********, по банкова
5
сметка с IBAN BG*********, с титуляр адв. И. П. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6