№ 1718
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100902363 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът - Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
твърди, че на 22.12.2022 г. сключил след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка с ответника - „П.Г.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който последният се
задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на закрити спортни зали и
открити спортни площадки, находящи се на територията на гр. Кърджали. Ищецът поел
насрещно задължение да заплати възнаграждение за извършване на възложените СМР. В
договора е уговорен срок, в който ответникът трябва да изпълни строителните работи, който
е от 4 месеца, считано от датата на подписване на двустранен протокол, с който
възложителят предава на изпълнителя обекта за изпълнение на СМР и му предоставя достъп
до него. Предвид датата на съставяне на този протокол, която е 15.06.2023 г., срокът за
изпълнение на възложената работа е 15.10.2023 г. По силата на описания договор ищецът
заплатил при сключването му авансово сумата от 187 197, 67 лв., представляваща 80 % от
уговореното възнаграждение. Твърди, че ответникът не изпълнил в срок никаква част от
възложени му с договора за изработка строителни дейности, като това се дължи на неговото
поведение, а не на обективни причини. С оглед на така допуснатото забавено изпълнение на
договора от ответника за ищеца е възникнало правото да го развали, което той е упражнил с
изявление, обективирано в писмо от 24.11.2023 г., към която дата е било ясно, че
изпълнителят няма да изпълни задължението си нито в договорения срок, нито през зимния
сезон, когато климатичните условия не са подходящи за извършване на СМР и ремонт на
покрива. В резултат на осъщественото разваляне на договора сумата от 187 197, 67 лв., която
е платена от ищеца на ответника като част от уговореното възнаграждение за изпълнената
1
работа, се явява получена от последния на отпаднало основание за това и той дължи да я
върне на ищеца. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати посочената сума от 187 197, 67 лв. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът - „П.Г.” ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди, че неизпълнението в
срок на задължението му за извършване на възложената работа се дължи на външни за него
обстоятелства, които са забавата в доставката на определени строителни продукти, които е
следвало да бъдат вложени в строежа. Посочва, че с изявлението за разваляне на договора
ищецът не му е предоставил подходящ срок за доброволно изпълнение и не доказва
безполезност на изпълнението, поради което правото за разваляне на договора не е надлежно
упражнено и развалянето не е настъпило. Поради изложеното моли съдът да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника
за получаване на сумата от 187 197, 67 лв., посочени в исковата молба, съдът счита, че тази
претенция следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като
ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор, че от страна на
ответника, който е едната страна по този договор, е налице неизпълнение на задълженията
му по сделката, както и че в резултат на това ищецът е упражнил правото си да развали
договора и претендира връщане на сумата, дадена по него, т.е. налице е позоваване на
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -
ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е
осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията,
въведени от ищеца в настоящото производство.
По делото не е спорно, че между Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, като възложител, и „П.Г.” ЕООД, като изпълнител, са
възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е
видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 22.12.2022 г.,
който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното
съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора
за изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят се задължава да извърши,
както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за
извършената работа.
2
По силата на този договор в тежест на ответника „П.Г.” ЕООД е възникнало
задължение да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на закрити спортни зали и
открити спортни площадки, находящи се на територията на гр. Кърджали, които работи са
описани в два документа, представляващи неразделна част към договора, а именно
техническа спецификация на възложителя - приложение № 1 към договора, и предложение
за изпълнение на поръчката на изпълнителя - приложение № 2 към договора. Със сключения
договор насрещната страна Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ е поела задължение да заплати възнаграждение за изпълнение на възложените
СМР в размер на 194 997, 58 лв. без ДДС, съответно 233 997, 10 лв. с ДДС, като е уговорено
, че част от това задължение в размер на 187 197, 67 лв. с ДДС се изплаща от възложителя
авансово, а останалата част от него в размер на 46 799, 42 лв. с ДДС се дължи от
възложителя в срок до 30 дни след представяне на фактура и окончателен приемо-
предавателен протокол за действително извършени и приети количества и видове работи /чл.
12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора/.
В производството е безспорен фактът, че в изпълнение на задълженията си за
заплащане на възнаграждение за извършване на възложените с договора строителни работи
ищецът е престирал на ответника сума в размер на 187 197, 67 лв. Ищецът се позовава на
настъпването на този факт в исковата молба, а ответникът не го оспорва в нито един момент
в хода на производството. Това се и установява от приетото като доказателство по делото
платежно нареждане от 23.12.2022 г., което удостоверява извършен превод на сума в размер
на 187 197, 67 лв. от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ по сметка на „П.Г.” ЕООД, като от вписаното в този документ основание се
налага изводът, че преводът на паричната сума е направен точно в изпълнение на паричното
задължение на ищеца по процесния договор за изработка.
На следващо място съдът трябва да отговори на въпросите дали за ищеца е
възникнало потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнението му
от страна на ответника, както и дали това право е надлежно упражнено.
В ЗЗД са предвидени специални правила, при които в полза на възложителя възниква
потестативното право да развали договора за изработка, които изключват приложението на
общата норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в частта относно предпоставките, при които това право се
поражда. Те са регламентирани в нормите на чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД. В чл. 262,
ал. 2 ЗЗД е предвидено, че правото за разваляне на договор за изработка възниква за
възложителя тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да
може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение. В чл. 265, ал. 2 ЗЗД е
уредено правото на възложителя да развали сключения договор за изработка в хипотезата на
допуснато от изпълнителя неточно изпълнение, което се изразява в допуснато отклонение от
поръчката и в изпълнение на работата с недостатъци. Отклонение от поръчката може да се
получи както в хипотезата на извършване на работи, които по вид са различни от
уговорените между страните по договора за изработка, но така също и в хипотезата на
3
изпълнени работи, които са в количество по-малко от това, възложено с договора за
изработка. При извършване на работата с недостатъци е налице некачествено изпълнение на
задължението на изпълнителя. Следователно допуснато от изпълнителя неточно в
количествено отношение изпълнение, както и некачествено изпълнение на задължението му
за извършване на възложената работа могат да бъдат основание за възникване в полза на
възложителя на правото да развали договора за изработка, ако бъде установено, че са
настъпили и останалите предпоставки за това, предвидени в чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
От твърденията на ищеца, на които той основава предявения иск, формулирани в
исковата молба, е видно, че той заявява като правопораждащ факт на правото му да развали
процесния договор за изработка забавеното изпълнение на това задължение, доколкото сочи,
че възложената работа изобщо не е започната и завършена в уговорения между страните
срок за това. Следователно при отговор на въпроса дали за ищеца е възникнало правото да
развали процесния договор, съдът трябва да се произнесе по това дали от ответника е
допуснато неточно във времево отношение изпълнение на основното му задължение, което
възниква в неговата тежест по сключения договор за изработка, което е да извърши
възложената работа.
Съдът съобразява, че в съдържанието на сключения договор за изработка от
22.12.2022 г. страните по него изрично са уговорили предпоставките, при които за
възложителя възниква правото за разваляне на договора, като в чл. 24, ал. 1 от него е
предвидено, че това става когато стане явно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението на
възложените СМР с повече от 30 дни или няма да извърши тези работи по уговорения начин
и с нужното качество. При тълкуване на волята на страните, изразена в тези договорни
клаузи, се налага изводът, че те са се съгласили, че правото на възложителя да развали
сключения договор при допуснато забавено изпълнение от изпълнителя на договорното му
задължение да изпълни възложената работа ще възниква не при всяка забава, а само тогава
когато забавата в изпълнението продължава повече от 30 дни. Съдът намира, че тези
уговорки имат действие в отношенията между страните по сделката и следва да се зачетат,
защото нормите, с които в закона е предвидено при какви предпоставки възниква и се
упражнява правото на разваляне на договора при неизпълнение, са диспозитивни и е
допустимо страните да уговарят отклонение от тях, както е направено в случая с цитираните
клаузи. Това се приема в практиката на ВКС по отношение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, уреждаща общите правила, при които се разваля всеки един договор. В Решение № 86
от 10.05.2016 г., постановено по т.д. № 595/2015 г. по описа на ВКС, I г.о., е застъпено
становището, че тази норма е диспозитивна и страните могат да уговарят отклонение от нея.
Трябва да се счете, че това се отнася и за специалната норма на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, която
също е диспозитивна и страните могат да уговорят по-тежки предпоставки, при които за
възложителя възниква правото да развали договора, като постигнат съгласие, че това става
не при всяка допусната забава от изпълнителя да извърши работата, а само при забава,
имаща конкретна продължителност. Ето защо правото на ищеца да развали договора при
допуснато забавено изпълнение от ответника на задължението му за извършване на
4
възложените с процесния договор строителни дейности ще възникне само когато се докаже,
че такава забава е допусната и тя продължава повече от 30 дни.
От съдържанието на договора от 22.12.2022 г. се установява, че ищецът и ответникът
са постигнали съгласие за определяне на срок, до който последният трябва да изпълни
задължението си за извършване на всички възложени с договора СМР. Това е направено с
клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора, с която е уговорен срок за изпълнение на това
задължение от 4 месеца, който се брои от датата на подписване на двустранен протокол, с
който възложителят предава на изпълнителя обекта за извършване на СМР и му предоставя
достъп до него. От събраните в производството писмени доказателства се установява, че
такъв протокол за предаване на обекта от ищеца на ответника и за предоставяне на
последния на достъп до него е подписан от двете страни по сделката на 15.06.2023 г.
Следователно срокът за изпълнение на задължението на ответника за извършване на
възложените му с процесния договор строителни дейности започва да тече на 15.06.2023 г. и
изтича на 16.10.2023 г., при съобразяване, че 15.10.2023 г. е неработен ден, в какъвто ден
съобразно общите правила в облигационното право не може да изтича уговорен между
страните в сключен договор срок за изпълнение на всяко едно договорно задължение /чл. 72,
ал. 2 ЗЗД/.
Между страните в производството не се спори, че към 16.10.2023 г. ответникът не е
изпълнил никаква част от възложените му за извършване СМР –та. Този факт се твърди от
ищеца в исковата молба, като ответникът не оспорва неговото настъпване нито в подадения
писмен отговор, нито след това до края на устните състезания. С оглед на това се налага
изводът, че по делото е доказано, че „П.Г.” ЕООД не е извършил никаква част от
възложената му с процесния договор работата в уговорения срок до 16.10.2023 г., поради
което е изпаднал в забава изпълнението на това свое задължение. Доколкото ищецът сочи, че
възложената на ответника работа не е изпълнена и към 28.11.2023 г., когато той е упражнил
правото да развали договора, а ответникът не прави в производството твърдение да е
изпълни каквато и да е част от уговорените в договора СМР и след изтичане на падежа на
това свое задължение, включително към посочената дата, а и към момента, съдът счита, че е
безспорно и като такова установено по делото и това, че изпълнителят не е извършил изцяло
уговорените с договора строителни дейности към 28.11.2023 г. и към момента. Това от своя
страна означава, че забавата в изпълнението на това задължение е продължила повече от 30
дни, считано от падежа му /тридесетият ден след уговорения падеж е 15.11.2023 г./.
След като в производството се установи, че ответното дружество, в качеството си на
изпълнител по процесния договор, е допуснал забава в изпълнението на задължението си да
извърши всички възложени му от ищеца по силата на този договор строителни дейности,
както и че тази забава продължава повече от 30 дни, то трябва да се заключи, че е
осъществена една от предпоставките, при която за насрещната страна – възложителя,
възниква потестативното право едностранно да развали договора, която е тази, уговорена по
обща воля на страните в чл. 24, ал. 1 от договора за изработка от 22.12.2022 г.
На следващо място, съдът следва да разгледа направеното от ответника в срока по чл.
5
367 ГПК възражение, че са налице предпоставки за освобождаването му от последиците на
допуснатата забавата, една от които е възникването в полза на възложителя на правото да
развали договора. То е неконкретизирано, но все пак от него може да се изведе твърдението,
на което се основава, което е, че неизпълнението в срок на задължението за извършване на
възложената работа се дължи на външни за него обстоятелства, които са забавата в
доставката на определени строителни продукти, които е следвало да бъдат вложени в
строежа. Ответникът не сочи какви са тези материали, кой правен субект е следвало да ги
достави по сключен договор и кога.
Доколкото договорът за изработка от 22.12.2022 г. по своя характер е търговска
сделка, то възражението за наличието на обективна невъзможност, освобождаваща
длъжника от отговорност, трябва да се разгледа при съобразяване на приложимата норма на
чл. 306 ТЗ, в която е предвидено, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима сила, която е определена като
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на договора. При тълкуване на посочената разпоредба и при съобразяване на
практиката на ВКС, постановена в тази връзка по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от
27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., съдът счита, че за да е налице
непреодолима сила, която да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за
неизпълнение на негово договорно задължение, в производството следва да се установи
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на чл. 306 ТЗ, а именно: 1)
настъпване след сключване на договора на обективно събитие; 2) това събитие да има
извънреден характер; 3) събитието да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 4)
наличие на причинна връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово
договорно задължение. Установяването на тези обстоятелства в процеса съгласно правилото
на чл. 154 ГПК е поставено в доказателствена тежест на страната, която се позовава на
непреодолимата сила, която в случая е ответникът.
По делото от ответника не са представени никакви доказателства, от които да се
доказва, че той е направил поръчка на някакви конкретни като вид и количество материали,
които да са били необходими за извършване на строителните дейности, възложени му със
сключения с ищеца договор за изработка. Ето защо и при прилагане спрямо тази страна на
неблагоприятните последици от липсата на ангажирани доказателства за описаните факти,
трябва да се приеме в производството, че те не са се осъществили. Това от своя страна
означава, че по делото не се установява да е настъпило твърдяното от ответника външно за
него събитие, което е достатъчно основание, за да се направи извод, че не е налице
непреодолима сила и липсва основание за освобождаване на тази страна от отговорността
за допуснатата забава в изпълнението на задължението за извършване на възложените СМР.
Следователно „П.Г.” ЕООД носи договорна отговорност пред ищеца за забавеното
изпълнение на поетото с процесния договор задължение за извършване на възложената
работа, форма на която отговорност е и възникване за изправната страна на уреденото в ЗЗД
потестативното право да развали сключения договор.
6
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се доказа, че в полза на ищеца е
възникнало потестативното право едностранно да развали договора от 22.12.2022 г. поради
допуснато от ответника неточно във времево отношение изпълнение на задължението за
извършване на възложената работа. Това право трябва да се счита за възникнало от момента
на изтичане на предвидения в чл. 24, ал. 1 от договора 30-дневен срок, считано от датата на
падежа на задължението за изпълнение на строителните дейности, до който трябва да е
продължила забавата на ответника, за да се приеме, че потестативното право за разваляне се
е породило за ищеца. Този 30-дневен срок изтича на 15.11.2023 г. Следователно 16.11.2023 г.
е датата, от която за ищеца, който е изправна по договора страна, тъй като е изплатил
авансово дължимата част от уговореното възнаграждение за изпълнените работи, е
възникнало правото да развали договора за изработка, като не е налице и пречката по чл. 87,
ал. 4 ЗЗД за разваляне на този договор, защото към датата, на която е възникнало правото за
разваляне, а и към тази, на която се твърди да е упражнено, няма изпълнена никаква част от
задължението, което означава, че то е изцяло неизпълнено и това неизпълнение без
съмнение е значително с оглед интереса на кредитора.
За да породи правно действие правото на страната да развали договора, то трябва да
бъде надлежно упражнено. Предвид характера на договора за изработка това става
извънсъдебно с писмено изявление на кредитора и след предоставяне на длъжника на
подходящ срок за изпълнение на задължението. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника, то
е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Тази норма съгласно трайната практика на ВКС е диспозитивна, което
означава, че е допустимо страните да уговорят, че правото на разваляне се упражнява без да
бъде даван от кредитора подходящ срок на длъжника за изпълнение на задължението и при
отсъствието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Това се приема в Решение № 86 от
10.05.2016 г., постановено по т.д. № 595/2015 г. по описа на ВКС, І т.о. и други. От
съдържанието на сключения на 22.12.2022 г. договор за изработка се установява, че страните
по него са постигнали изрично съгласие, че договорът за изработка може да се развали от
възложителя без да бъде даван допълнителен срок за изпълнение на изпълнителя, когато
последният забави изпълнението на своето задължение за извършване на строителни
дейности с повече от 30 дни след падежа /чл. 24, ал. 2 от договора/. Съдът следва да зачете
тази уговорка и да приеме, че с нея се дерогира приложението на диспозитивната разпоредба
на чл. 87, ал. 2 ЗЗД относно предпоставките, при които възложителят може да упражни
правото си да развали договора без да дава допълнителен срок за доброволно изпълнение –
уговорена е само една предпоставка за това, която е различна от установените в закона и тя е
забавата да е продължила повече от 30 дни. Както беше посочено, по делото се доказа, че
неизпълнението на ответника на задължението му да извърши възложените строителни
дейности продължава повече от 30 дни. Следователно налице са предпоставките на чл. 24,
ал. 2 от договора и за ищеца е възникнало правото да развали този договор без да дава
допълнителен срок за изпълнение на ответника. Ето защо за да бъде упражнено от ищеца
7
възникналото в негова полза потестативно право, по делото следва да бъде доказано
единствено, че този субект е отправил изрично волеизявление за разваляне на договора до
насрещната страна, както и че то е достигнало до последната, от който момент се счита, че е
отпаднала облигационната връзка по между им.
От приетите в производството доказателства се установява, че с писмо от 24.11.2023
г., адресирано до ответника, намиращо се на л. 21- л. 22 от делото, ищецът е изразил воля за
упражняване на правото си да развали процесния договор от 22.12.2022 г. Ищецът твърди в
исковата молба, че това писмо е получено от ответника преди депозиране на исковата молба
в съда. Ответникът не оспорва факта на получаване на писмото нито в писмения отговор,
нито след това в хода на производството. Ето защо съдът приема, че по делото е безспорно и
като такова се счита за установено обстоятелството, че ответникът е получил писмото,
съдържащо изявление за разваляне на процесния договор от ищеца, в момент преди
образуване на настоящото производство. С получаване на това изявление от ответника се
счита, че ищецът е упражнил надлежно потестативното си право по чл. 87 ЗЗД да развали
сключения договор за изработка, поради което трябва да се заключи, че този договор се
счита за развален от момент, който е преди завеждане на предявения в процеса осъдителен
иск, като в случая е без значение точно на коя дата е станало това, поради което съдът няма
да се произнася по този факт.
В чл. 88, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че развалянето на договора има обратно действие,
освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Задължения с
продължително изпълнение са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на
определено време да извършва или да не извършва определени еднакви действия. С оглед на
това и договорът за изработка в определени случаи може да бъде определен като такъв за
продължително изпълнение, което е в хипотезата, при която на изпълнителя се възлага
извършване многократно за определен период от време на една и съща по вид дейност, като
например възлага се почистването на определен недвижим имот всеки ден от действието на
договора, възлага се извършване на дейност по охрана на обект ежедневно за всеки ден от
срока на действие на договора. Договорът за изработка, който има за предмет престиране на
един трудов резултат, който за да бъде постигнат с оглед технологичния процес за това
изисква извършването на отделни, различни по естеството си дейности за определен период
от време, обаче няма характер на такъв с продължително изпълнение, поради което и
развалянето на такъв договор има обратно действие. Това се приема и в практиката на ВКС
– Решение № 147 от 31.10.2019 г., постановено по т.д. № 50178/2016 г. по описа на ВКС, I г.о.
При договора за изработка, имащ за предмет извършване на строително-монтажни работи за
изграждане на определен обект, изпълнителят не поема задължение да извършва
непрекъснато за целия срок на действие на договора еднакви дейности, а се задължава в
определените етапи от процеса на строителство да извършва различни по вид строителни
дейности, които имат за цел изграждане на един конкретен обект. Ето защо и този договор,
какъвто е и процесният, не представлява такъв за продължително изпълнение, поради което
и съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД неговото разваляне има обратно действие. Обратното действие
8
на развалянето означава, че в отношенията между страните по договора се приема, че той не
е бил сключван и се възстановява състоянието от преди неговото сключване. Поради
необходимостта правното положение на страните по отпадналата с обратно действие правна
сделка да бъде възстановено такова, каквото е било преди нейното извършване, в чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че за всяка от тях възниква задължение да върне на другата
това, което е получила в изпълнение на сделката. Както беше посочено, по делото се доказа,
че в изпълнение на договора от 22.12.2022 г. ответното дружество е получило от ищеца сума
в общ размер от 187 197, 67 лв., представляваща авансово дължима част от уговореното
възнаграждение за извършване на възложените работи, поради което и с оглед развалянето
на този договор за него е възникнало задължение да я върне в цялост на ищеца. Това
означава, че предявеният в процеса осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД е изцяло основателен и трябва да се уважи.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. От тази
страна се доказаха реално заплатени разходи за защита в производството в общ размер от 7
787, 91 лв., от които сумата от 7 487, 91 лв. – платена държавна такса за разглеждане на
исковата молба, и сумата от 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено
от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от
юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Г.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 187 197, 67 лв. /сто осемдесет и седем хиляди сто
деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща заплатена от
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на „П.Г.” ЕООД
на отпаднало основание сума съгласно договор, сключен на 22.12.2022 г., между Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и „П.Г.” ЕООД, с
предмет извършване на строително-монтажни работи на закрити спортни зали и открити
спортни площадки, находящи се на територията на гр. Кърджали, който договор е развален.
ОСЪЖДА „П.Г.” ЕООД да заплати на Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на
7 787, 91 лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10