Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от Владимир Николов Киров от с. Калоянци, молба с вх. № 1451/10.05.2011г., с искане да бъде възстановен срока за връчване на постановеното по настоящото дело определение № 300/ 13.04.2011 г. В жалбата се твърди, че на 02.05.2011 г. при разглеждане на делото молителят узнал за постановяването на цитираното определение, без то да му било връчено по указаните начини в разпоредбите на чл.43-47 от ГПК. В жалбата се изтъква, че връчителят бил посочил невярната информация, че Киров отказал да подпише съобщението. Молителят счита, че подписалото се лице, негов съсед К. Мехмедали не бил свидетел при отказа, а бил лице, което поело съобщението със задължение да му го предаде, но не го сторил. Счита, че връчителят е следвало да залепи на входната му врата копия от съобщението и от съдебния акт с указания къде се намират оригиналите. По повод депозираната жалба ,настоящата инстанция констатира следното : На 13.04.2011 г., настоящият съдебен състав в закрито заседание по повод депозирана от Киров, частна жалба е постановил определение № 300. Същото като подлежащо на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, е разпоредено да бъде връчено на частният жалбодател. Съобщението, ведно с цитираното определение, на основание чл.42,ал.1,предл.2 от ГПК, е изпратено за връчване на кметство Калоянци. Длъжностното лице –връчител, кметът на кметството по реда на чл. 44, ал.1, предл.5 от ГПК, с подписа си на 20.04.2011 г. е оформил съобщението при отказ да се получи същото от Киров. Съобщението съдържа и не изискващият се според действащия ГПК, подпис на един свидетел на отказа - Мехмед Мехмедали Кадир. На основание чл.44, ал.1, предл.последно от ГПК, съдът като е съобразил изложеното е приобщил съобщението и е приел, че надлежно оформеният отказ да се получи същото от адресата, не засяга редовността на самото връчване. Всъщност изложените констатации са били съобщени на молителя Киров по повод негово искане, входирано в КОС на 02.05.2011 г. С оглед констатираното съдът изгради своето становище:Правната възможност да бъде възстановен срок е предвидена в разпоредбата на чл.64 и сл. от раздел ІІ на гл.VІІ на ГПК. Това е общия случай на проявлението на този правен институт. От контекста на депозираната молба обаче се извлича извода, че в казуса е визирана специалната норма на чл.46, ал.4 от ГПК или това е специалния случай на проявление на същият този правен институт. Съобразно цитираната разпоредба, когато връчването е извършено по реда на чл.46, ал.1 от ГПК, т.е. чрез друго лице, което може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, и това лице се е съгласило да приеме съобщението, адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за извършеното на това лице връчване. Тази специална норма се характеризира с различен начален момент, от който тече едноседмичният срок за предявяване на искането, а именно това е моментът, от който адресатът е могъл да узнае за извършеното връчване. Правото на възстановяване на срок в посочения казус е обусловено и от една обективна предпоставка - отсъствието на адресата от мястото на връчването, станало причина за невъзможността да узнае своевременно за връчването. В аспекта на изложеното съдът намира направеното от молителя Киров, искане за възстановяване на срок за неоснователно. И това е така, защото както беше посочено връчването на процесното определение № 300/13.04.2011 г. е извършено по реда и при условията на чл.44, ал.1, предл. 5 и предл.6 от ГПК, а не по реда и при условията на чл.46, ал.1 от ГПК. Т.е. надлежното длъжностното лице – връчител -кметът в населеното място, където няма съдебно учреждение, с подписа си надлежно е оформил връчваното съобщение при отказ, направен от страна на молителя Киров. Действително съобщението съдържа и подпис на един свидетел - Мехмед Мехмедали Кадир, но същият се е подписал не със задължение да предаде съобщение по реда на чл.46, ал.1, а като свидетел при отказ, макар и по действащият ГПК такъв свидетел да не е необходим. Това допълнително вписване на свидетел по никакъв начин не влияе на редовността на връчването при отказ. Общата хипотеза пък на чл.64 и сл. от ГПК в казуса също не може да бъде приложена, с оглед обстоятелството, че тя е приложима при сбъдване на друга обективна предпоставка -наличие на извършено действие от страната, след законов или съдебно определен срок, което пропускане е било констатирано по делото и за което на страната е било съобщено. Такива твърдения в молбата обаче не се съдържат. И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че настоящото производство се разглежда в закрито заседание, с оглед обстоятелството, че същото е следствие на едно едностранно развило се само между съда и молителя Киров, производство, движещо се по повод на молба за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството по гр.д. № 907/ 2010 г. по описа на КРС / молба с вх. № 725/20.01.2011 г. на КРС/. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Владимир Николов Киров от с. Калоянци, Община Кърджали, искане за възстановяване на срок за връчване на определение № 300/ 13.04.2011 г., постановеното по в.гр.д. № 140/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|