№ 25355
гр. София, 10.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110105973 по описа за 2024 година
В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. С е предявила срещу "Е"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., иск с правно
основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 2 912, 29 лв., поради
погасяване на правото на принудително изпълнение по давност и поради недължимост при
непрехвърляне на вземането на длъжника на "Е" ЕООД при неспазени правила на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, оспорил е иска по основание и
размер, и е представил доказателства.
Правното основание на иска е чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съгласно който всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени във връзка с твърденията на
страните, съдът установи, че искът на В. Т. е предявен при липса на правен интерес, поради
следното:
Ищцата твърди, че ответникът претендира от нея сума в размер на 2912, 29 лв., която
представлява задължение по сключен с „Ю“ АД договор за издаване на кредитна карта. Това
вземане е установено със заповед № 675 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 24.10.2012 г. по ч.гр.д. № 991/2012 г. по описа на
РС Ихтиман, която е влязла в сила, тъй като е съобщена на длъжника на 01.02.2013г., а по
делото не се събраха доказателства тя да е оспорена, вкл. чрез възражение по чл. 414 от ГПК.
По силата на редакцията на нормата на чл. 414, ал.2 от ГПК към датата на връчването,
заповедта е влязла в сила на 15.02.2013 г. На 24.10.2012 г. за вземането по заповедта за
незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист. Съгласно същият В. Р. Й е осъдена да
1
заплати на ТБ „Ю“ АД главница в размер на 1270, 50 лв., ведно със законната лихва върху
нея от 23.10.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 14.05.2009 г.
до 24.09.2012 г. в размер на 172, 66 лв., както и за разноски по ч.гр.д. № 991/2012 г. в общ
размер на 154, 44 лв. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на банката от 17.01.2013
г. е образувано изпълнително дело № 74/2013 г. по описа на ЧСИ А Д, на който са възложени
действията по чл. 18 от ЗЧСИ. Копие от това изпълнително дело е приложено като
доказателство по настоящото и от гърба на копието на изпълнителния лист от 24.10.2012 г.
се установява, че съдебният изпълнител А Д с постановление от 17.02.2022 г., влязло в сила
на 04.03.2023 г. е прекратил изпълнително дело № 20138530400074, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2
от ГПК, по молба за прекратяване. Съгласно чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено.
Видно от текста на постановлението от 17.02.2022 г., изпълнителното производство е
прекратено на 04.03.2023 г., т.е. преди датата на предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск на 01.02.2024г. Не се спори между страните по делото, че на 18.01.2016г.
между „Ю“ АД като цедент и „Е“ ЕООД като цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания, с който на ответника е прехвърлено и вземането срещу ищцата В. Й. Тя оспорва
само факта на уведомяването й.
В настоящото производство ищцата не доказа, че ответникът „Е“ ЕООД претендира от нея
заплащането на процесната сума в размер на 2912, 29 лв. по сключен на 14.05.2009 г.
договор за издаване на кредитна карта, съгласно искане от 05.05.2009 г., прието като
доказателство по делото. Затова за ищцата не е налице правен интерес от това да предяви
процесния иск и същият на това основание се явява недопустим.
За да е допустим искът по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването респ.
несъществуването на едно право или правоотношение, за ищецът следва да е налице правен
интерес от исканото установяване. Наличието на правен интерес от иска е абсолютна
положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. По
аргумент и от разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск, ищецът следва да
докаже фактите, с които обосновава правния си интерес от иска. В противен случай,
производството се прекратява. Обратното би означавало да се защитава право, което може и
да не съществува. Неотносимо за преценка на допустимостта на иска е дали вземането на
ответника е погасено по давност. Следва да се изследва въпроса дали това вземане се
претендира, дали ответникът иска от ищеца то да бъде заплатено. Само тогава ищецът би
имал правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК.
Тъй като в разглежданият казус ищцата В. Т. не ангажира доказателства, че ответникът
към датата на завеждане на иска претендира по някакъв извънсъдебен начин процесното
вземане, за да иска от съда допустимо да установи, че правото му за принудително
изпълнение е погасено по давност, производството по делото следва да се прекрати.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от
НЗПП, разноски се дължат на ответното дружество за това, че е представлявано от
2
юрисконсулт, в размер на 100 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5973/2024г. по описа на СРС образувано по иск,
предявен от В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. С срещу "Е"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., с правно основание
чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 2 912, 29 лв., поради погасяване
на правото на принудително изпълнение по давност и поради недължимост при
непрехвърляне на вземането на длъжника на "Е" ЕООД при неспазени правила на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД, като недопустимо.
ОСЪЖДА В. Р. Т., с ЕГН **********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. С да плати на
"Е" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... сума в размер на
100 лв., представляваща възнаграждение на юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3