ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1068
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501676 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирано
Възражение от страна на Ц. В. Т. по реда на чл. 423 от ГПК, в което се
посочва, че постановената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
не му е връчена по надлежния ред. Претендира съдът да приеме депозираното
възражение за допустимо и основателно и делото да бъде върнато на Районен
съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по
заповедното производство. В депозираното възражение се посочва, че Ц.Т. е
узнал за първи път за постановената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК на дата – 01.09.2021г., тъй като е получил изпратената му покана за
доброволно изпълнение от съдебния изпълнител лично. Посочва, че
връчването на издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
извършено от Районен съд – Бургас не е надлежно, тъй като призовкарят е
посетил адреса на длъжника само веднъж – на 19.12.2016г. и по този начин е
нарушена процедурата на чл. 47, ал. 1 от ГПК – в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика. Посочва се, че въпреки, че уведомлението не е било
връчено съобразно с изискването на чл. 44, ал. 1 от ГПК съдът неправилно е
разпоредил книжата да бъдат връчени чрез залепване.
Ответната страна по депозираното възражение – „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД със седалище гр. София не изразява конкретно
1
становище по основателността на депозираното възражение по чл. 423 от
ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на
закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е депозирано заявление от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД със седалище гр. София, с което претендира да бъде постановена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на
която да бъде разпоредено длъжникът Ц. В. Т. да заплати на заявителя сума в
размер на 750 лева, представляваща главница, дължима по сключен Договор
за кредитна карта, задължението по който договор е цедирано на заявителя,
ведно с договорна лихва в размер на 174, 32 лева и лихва за забава в размер на
340, 72 лева за периода от 22.05.2012г. до 20.11.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата от 750 лева от датата на предявяване на заявлението до
окончателното плащане. Въз основа на депозираното заявление е постановена
Заповед № 4374 от 02.12.2016г. за изпълнение на парично задължение,
постановена по частно гр. дело № 7724/2016г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на която е разпоредено длъжникът Ц. В. Т. да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД със седалище гр. Бургас сума в размер от 750
лева, представляваща главница, дължима по сключен Договор за кредитна
карта, задължението по който договор е цедирано на заявителя, ведно с
договорна лихва в размер на 174, 32 лева и лихва за забава в размер на 340, 72
лева за периода от 22.05.2012г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от 750 лева от датата на предявяване на заявлението до
окончателното плащане.
По делото е изпратено съобщение за постановената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от което е видно, че
лицето Ц. В. Т. е търсен на адрес – гр. Б., ж.к. Б. М., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Видно от направеното отбелязване от страна на връчителя на посочения адрес
на дата – 19.12.2016г. не е открито лицето, а по сведения от лице на име Д. Д.,
живеещо на адреса Ц.Т. е извън града и не знае кога ще се върне, като
същевременно не желае да получи съобщението. Видно от представеното по
делото съобщение – на 19.12.2013г. е залепено уведомление на входната врата
на апартамента, както и е пуснато съобщение в пощенската кутия.
2
След връщане на изпратеното съобщение, съдът е постановил
Разпореждане № 1476 от 19.01.2017г., постановено по частно гр. дело №
7724/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е разпоредено да се
издаде изпълнителен лист в полза на заявителя по делото съобразно
постановената по делото заповед. Съдът в своето разпореждане е приел, че
издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК на 02.01.2017г., като срокът за писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение изтича в съответния ден на последната
седмица, тоест – на 16.01.2017г.
По делото не се спори, че заявителят се е снабдил с изпълнителен
лист и са образувани две изпълнителни дела, като първото образувано
изпълнително дело № 20178030402798 по описа на ЧСИ Т.М. е прекратено
поради настъпила перемпция, а впоследствие е образувано и изпълнително
дело № 20218030402398 по описа на ЧСИ Т.М., което е висящо към
настоящия момент. Видно от представените две изпълнителни дела, по
изпълнително дело № 2798/2017г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на Ц. В. Т. чрез залепване на уведомление на дата – 28.01.2018г.
На основание чл. 47, ал. 3 от ГПК – в редакцията на текста на
нормата към датата на връчване на съобщението за съдебния изпълнител е
съществувало задължение задължение да провери и местоработата на
ответника и да разпореди връчване по месторабота му, но съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си, а видно от направената справка
същата му е била известна. В този смисъл, съдът намира, че като не е
изчерпил способите за връчване на съобщение съдебният изпълнител не е
връчил надлежно поканата за доброволно изпълнение на Ц.Т.. Видно от
представеното второ изпълнително дело № 2398/2021г. по описа на ЧСИ Т.М.
покана за доброволно изпълнение е получена от страна на Ц.Т. чрез неговата
майка на дата – 01.09.2021г., поради което и съдът приема, че именно това е
датата, на която Ц.Т. е узнал за постановената Заповед № 4374 от 02.12.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
частно гр. дело № 7724/2016г. по описа на Районен съд – Бурга, поради което
и приема, че настоящото възражение по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК е
депозирано в предвидения в закона едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение, допустимо е и следва да бъде разгледано по
3
същество.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК
Разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле.
Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид
/например защото възражението не е било приложено своевременно по
делото/, защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК,
защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в
сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът
твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно
връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на
уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за
това, връчена е на съсед и пр.), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че
издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно, тъй като на
посочения в съобщението адрес той е бил търсен само веднъж – на дата –
19.12.2016г. и адреса му не е посетен и на друга дата, при положение, че са
събрани сведения, че лицето е извън града във връзка с професионални
ангажименти и предвид установената трайна съдебна практика към този
момент. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в конкретния
случай длъжника твърди, че изпратеното съобщение изобщо не е достигнало
до него и е налице ненадлежно връчване на заповедта, то съдът намира, че
защитата му следва да се осъществи по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.
По отношение на депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 от
ГПК, БОС намира за установено следното:
На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
От събраните по делото доказателства се установява, че съдът е
връчил съобщение на Ц. В. Т. на адреса, посочен от страна на заявителя в
депозираното пред съда заявление – гр. Б., ж.к. Б. М., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
4
По делото не се спори, че именно това е заявеният от длъжника постоянен и
настоящ адрес. Установява се обстоятелството, че връчителят е отбелязал, че
не открива лицето, а от лице, живеещо на адреса на име Д. Д. е получила
сведения, че лицето е извън града по професионални ангажименти и не знае
кога ще се върне, но не желае да приеме съобщението, след което връчителят
е уведомление на входната врата на апартамента и е пуснал уведомление в
пощенската кутия, но в рамките на дадения двуседмичен срок не се е явило
лицето, което да получи книжата по делото. С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 829 от
13.12.2010г., постановено по гр. дело № 1527/2010г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че при действащия ГПК гаранциите, че ответник ще научи за
образуваното срещу него дело поради залепване на уведомление на входната
врата и пускането му в пощенската кутия, са значително увеличени, поради
което е достатъчно длъжностните лица да търсят лицето в три различни дни в
рамките на един месец и да не са го открили, за да пристъпят към залепване
на уведомление. В конкретния случай е безспорно, че длъжникът по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е търсен само веднъж на
дата – 19.12.2016г. е веднага връчителят е пристъпил към залепване на
уведомление въпреки обстоятелството, че са получени сведения за отсъствие
на лицето, на което се връчват книжата от града и въпреки, че лицето, от
което са получени тези сведения не се ангажирало с получаване на книжата
по делото със задължение да ги предаде. При това положение и на основание
чл. 47 от ГПК, настоящата инстанция намира, че издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 7724/2016г. по описа на
Районен съд – Бургас не е била връчена надлежно от страна на съда на
длъжника Ц. В. Т., поради което и на основание чл. 423, ал. 1 от ГПК
депозираното възражение е основателно и следва да бъде прието.
На основание чл. 423, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че
се касае за постановена заповед да изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК съдът следва да спре изпълнението й.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ц.Т. следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 360 лева, предвид
представените по делото доказателства за тяхното извършване – Договор за
правна защита и съдействие и доказателство за платено възнаграждение –
лист 12 от настоящото производство.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Ц. В. Т., ЕГН ********** от гр. Б.,
ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ап. * против издадената Заповед № 4374/02.12.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
частно гр. дело № 7724/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, по която е
издаден и изпълнителен лист.
СПИРА изпълнението на Заповед № 4374/02.12.2016г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно
гр. дело № 7724/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за изпълнение на
процедурата по чл. 423, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
Хенрик Ибсен № 15 да заплати на Ц. В. Т. направените по делото разноски в
настоящото производство в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6