РЕШЕНИЕ
№ 16493
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110117861 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. Л. Т. срещу ****, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 23.07.2013 г. по гр.
д. № 60562/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, а именно: 13 145.64 лв. – главница по
Договор за банков потребителски кредит от 01.06.2007 г.; 6 854.36 лв. – договорна лихва за
периода 01.06.2007 г. – 01.10.2012 г.; 400 лв. – разноски; 1 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника е
образувано на 20.09.2013 г. изп. д. № **** по описа на ЧСИ ***, с рег. № **** на КЧСИ, с
район на действие СГС, по което след 12.01.2016 г. за период, по-дълъг от 2 години, липсват
изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на 13.01.2018 г., макар че едва на 11.06.2020 г. е издадено
Постановление за прекратяване. Счита, че извършените след прекратяването изпълнителни
действия са недопустими. Релевира възражение за изтекла погасителната давност за
вземанията.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Моли за
тяхното отхвърляне. Моли разноските да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал.
2 ГПК, защото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
1
изпълнителен лист и е водено изпълнително производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 28334/14.08.2023 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: че срещу ищеца е водено изп. д. № **** по описа на ЧСИ ***, с рег. № ****
на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден в полза на ответника на
23.07.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 60562/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, за
процесните суми; че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
за което е съставено Постановление от 11.06.2020 г. на ЧСИ ***.
Предвид наличието на изпълнителен лист, издаден в полза на ответника за процесните
суми, и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че
предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а
е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на
изтеклата давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано
твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнителния лист, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК
преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист е издаден
на 23.07.2013 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
страните не спорят, че исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е провеждано.
При липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва
да се приеме, че най-късно на 23.07.2013 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414
ГПК е бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
23.07.2013 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/.
Главното вземане на ответника е за главница по договор за кредит, като наред с нея в
обхвата на изпълнителния лист са включени и задължения за лихви и разноски. По
отношение приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД
се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение,
така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено
с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС,
IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема,
че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът
на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са
установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила
2
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за
всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта
правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до
него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая изп. д. № **** по описа на ЧСИ ***, с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие
СГС, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е заведено преди приемането
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че
давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което
прави безпредметно обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда
съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа
чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния
фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността е прекъсната единствено, когато е насочено
изпълнението чрез искането на взискателя от 06.10.2017 г. за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника В. Л. Т., въз основа на което искане съдебният изпълнител с
3
Разпореждане от 20.10.2017 г. е наложил запор върху вземанията на този длъжник за суми
по банковите му сметки в ****. Без значение е дали посоченото изпълнително действие е
поискано и извършено преди или след изтичане на повече от 2 години от предходното
изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В тази връзка съдът съобрази
дадените с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО,
разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да
се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва
– обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното при
преценката дали е изтекла погасителната давност за вземанията съдът счита за ирелевантно
дали изпълнителните действия са предприети след прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото те при всички случаи следва да бъдат
зачетени.
Повече изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, нито са искани, нито са
извършвани от съдебния изпълнител, поради което с Постановление от 11.06.2020 г.
съдебният изпълнител е констатирал прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че погасителната давност за
вземанията за главница и лихва по процесния изпълнителен лист е изтекла, считано от
29.12.2022 г., като на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и вземанията за
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
Искането на ответника за разпределяне на отговорността за разноските по правилото
на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, посочените две предпоставки – с поведението
4
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, следва да бъдат
налице кумулативно, какъвто настоящият случай не е. В случая липсва признание на иска, а
с отговора ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, което е
достатъчно за формиране на извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв вр. чл.
78, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца се дължи от ответника сумата от 2
353 лв. – възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати на СРС сумата от 868 лв. –
държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Л. Т., ЕГН **********, с
адрес: ****, срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 23.07.2013 г. по гр.
д. № 60562/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, а именно: 13 145.64 лв. – главница по
Договор за банков потребителски кредит от 01.06.2007 г.; 6 854.36 лв. – договорна лихва за
периода 01.06.2007 г. – 01.10.2012 г.; 400 лв. – разноски; 1 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. А. А. от САК,
личен № ****, с адрес: ****, сумата от 2 353 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на В. Л. Т..
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 868 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5