Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.07.2017 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Диана Такова като разгледа докладваното съдията гр.д. №2987/
2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
ИЩЦАТА, Е.И.Х., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адвокат Р.П.Г., САК, със съдебен адрес: ***,
твърди, че през 2006 година срещу нея е образувано досъдебно производство №
340/2006г. по описана НСлС, пр.пр. № 9429/2006 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, по което е привлечена в качеството на обвиняема за извършването на
престъпление по чл. 288 от НК, във вр. с чл. 26 ал.1 НК и по чл.282,
ал.2, предл. 1 и предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал,1 НК. Излага, че
на 07.03.2008 г. обвинителният акт е внесен в Софийския градски съд и е
образувано НОХД № 2928/2008 г. по описа на СГС, НК, 21-ви състав, завършило с
оправдателна присъда. Заявява, че Софийска градска прокуратура е направила
протест с искане за постановяване на осъдителна присъда, в резултат от което е
образувано ВНОХД № 609/2012 г. по описа на
Софийския апелативен съд. В хода на делото прокуратурата не е поддържала
протеста като делото е приключило с окончателно решение № 250/12.07.2012 г.,
влязло в сила на 04.08.2012 г., с което оправдателната присъда е потвърдена. Въз основа на изложеното намира, че са
налице незаконосъобразни действия от страна на ответника, изразяващи се в
образуване на досъдебно производство, повдигане и предявяване на обвинение,
внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на обвинението пред
първоинстанционния съд и протестирането на оправдателната присъда, в резултат
на което се е развило въззивно производство. Предвид това са налице основанията
за предявяването на настоящия иск за обезщетение на причинените и в резултат от
продължилото шест години неоснователно наказателно преследване неимуществени
вреди. В тази връзка сочи,
че вследствие незаконосъобразното поведение на ответника са и причинени
постоянен стрес за продължителен период от време, чувство за тревога и
опасение, че може да бъде осъдена за престъпления, които не е извършила. Това
наказателно преследване и причинило усещане за унижение, накърняване на
достойнството и личната й професионална чест, още повече, че обвиненията са
свързани с изпълнение на длъжността Окръжен прокурор при окръжна прокуратура
гр.Разград и идват след продължилия повече от тридесет и две години прокурорски
стаж. Резултат от този деликт е дискредитацията и пред колеги, роднини и
близки, уронване доброто й име, с което е била известна в обществото, тъй като
наказателното преследване е станало достояние на обществото чрез средствата за
масова информация. Изпитвала значителен психологически дефицит, съчетан с
чувството за професионална непълноценност. Страхувала се да общува с колеги,
защото имала чувството, че може да ги злепостави. В резултат от всичко това ограничила
социалните си контакти до възможно най - малък кръг от близки хора, за да
намали мъчението си. Ищцата заявява,
че положението се утежнило и от факта, че трябвало да бъде до дъщеря си, чието
здравословно състояние било нестабилно, а тя нямала възможност да се грижи за
нея пълноценно и да я подкрепя поради факта, че самата тя била в депресия.
Цялото напрежение от необоснованото наказателно преследване е било съпътствано
и с усилията и средствата по ангажиране на защитата срещу обвиненията.
Наложената мярка за неотклонение "подписка" засегнала правната и
сфера, защото ограничила възможността й за свободно предвижване за по -
продължителен период без разрешение. В течение на около 6 години не напускала
гр.София по никакъв повод. До приключването на наказателното производство не е
посещавала родния си град, в който е преминал професионалния й стаж като
прокурор и в който живеят брат й и сестра й.За да не се разпадне семейството и,
съпругът й се принудил да напусне гр. Разград,
в нейно отсъствие да отчужди семейното им жилище с цялата им покъщнина и да
прекрати договора за управление, който бил сключил с Горско стопанство
гр.Разград. В София започнал работа като пазач на строителен обект въпреки
висшето си образование, което довело и до напрежение в личните им отношения. Предвид изложеното претендира
обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от влизане на оправдателната присъда в
сила до окончателното изплащане на главницата. Претендира направените в хода на
делото деловодни разноски.
.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б.,
гр.София, бул."*********, оспорва иска по основание и
размер. Намира, че не са представени доказателства за настъпването на
твърдяните от ищеца вреди, както и за наличието на причинно- следствена връзка
между тях и воденото срещу него наказателно производство. Евентуално заявява,
че претендираният размер на обезщетението е силно завишен с оглед твърдените
вреди и принципа на справедливостта. Прави възражение за погасяване по давност
на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Разноски не се
претендират.
Съдът, след като обсъди направените доводи
и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
С представените по делото , неоспорени и приети писмени
доказателства, намиращи се в НОХД № 2928/09 на СГС, НК, 21-и състав, както и от материалите по ВНОХД № 609/12г., се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ, а именно, че срещу ищцата е било бразувано
досъдебно производство № 340/2006г. по описана НСлС, пр.пр. № 9429/2006 г. по
описа на Софийска градска прокуратура, по което е привлечена в качеството на
обвиняема за извършването на престъпление по чл. 288 от НК,
във вр. с чл. 26 ал.1 НК и по чл.282,
ал.2, предл. 1 и предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал,1 НК; на
07.03.2008 г. обвинителният акт е бил внесен
в Софийския градски съд и е било образувано НОХД
№ 2928/2008 г. по описа на СГС, НК, 21-ви състав, завършило с оправдателна
присъда. В резултат от внесен от Софийска
градска прокуратура протест с искане за постановяване на осъдителна присъда е било
е образувано ВНОХД № 609/2012 г. по
описа на Софийския апелативен съд,
приключило с окончателно решение № 250/12.07.2012 г., влязло в сила на
04.08.2012 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
По делото са изслушани показанията на св. Б.К.Д.(колега на ищцата) и св.М.И.М.(племенница
на ищцата), чийто показания съдът след като прецени при
условията на чл.172 от ГПК, цени изцяло
като последователни, кореспондиращи си и съответстващши на писмените
доказателства. Показанията са необходими с оглед установяване на претърпените
неимуществени вреди и от тях съдът приема, че ищцата тежко преживяла воденото срещу нея
наказат. преследване.
Свидетелката Б.К.Д.(колега на ищцата) сочи, че познава ищцата от 1985 г., когато работела в гр.
Разград като секретар на Областния
съвет, а тя била заместник-окръжен прокурор в гр. Разград. Познава я като
слънчева личност и компетентна в областта, в която работи. Счита, че тя е един
от най-компетентните юристи, които е срещала в живота си. Такова било
отношението към ищцата и на колегите, с които тя работела. През 2006 г. свидетелката
изтъква, че вече била на работа в гр. София, когато срещнала ищцата. Имало един
много дълъг период, в който не са се срещали, а само се чували по телефона, но
през 2006 г., съвсем случайно врата на кантората й се отворила и не могла да
познае ищцата. Изтъква, че я знаела като слънчева жена, наперена, със самочувствие, а в онзи момент пред нея
стояла една бабичка, която не смеела да я погледне в очите, въпреки че били
толкова близки. Сочи, че била чула от пресата и медиите за случващото се,
защото много се шумяло за наказателното преследване срещу нея, но не очаквала,
че по такъв начин - дори и физиономията на човек може да се промени. Свидетелката
твърди, че тя лично никога не повярвала на медиите за ищцата, тъй като знаела
по какъв начин тя се отнасяла към работата и делата си в гр. Разград. Изтъква,
че именно, защото така се е отнасяла към работата си, подобно обвинение я било
смачкало психически и физически. Свидетелката редовно канела ищцата в кантората
си просто, за да си говорят. Била изпаднала в състояние, което не можела да
преодолее и започнала да й говори глупости. Казвала, че няма защо да си купува
жилище в гр. София, тъй като така или иначе щели да я закарат в сливенския
затвор, че няма за какво да живее освен за детето си и ако то не било, тя щяла
да сложи край на живота си. Не се считала за виновна, но се страхувала и не
вярвала в съдебната система. Свидетелката обяснява този страх и недоверие с
обстоятелството, че, когато човек е смачкан, работил е по такъв (в смисъл на
всеотдаен) начин за тая съдебна система и изведнъж някой му каже, че е
престъпник, той не може да го приеме и никога няма да го приеме. Сочи, че
ищцата е обяснявала повдигнатото
обвинение срещу нея с факта, че е засегнала икономически интереси в гр. Разград
на хора, срещу които е водила наказателно преследване. Била започнала голямо
икономическо дело и това е било в резултат на нейните усилия да го довърши до
край. Чувствала се депресирана и унижена през цялото време. Сочи, че ищцата дори
когато отишла на погребението на брат си в разградско село, не стъпила в гр.
Разград, тъй като потъвала в срам от мисълта, че ще я видят колеги и ще я сочат
с пръст. Изтъква, че съпругът на ищцата дошъл в гр. София от шеф на горското в
гр. Разград и започнал работа като пазач, за да изкарва прехраната им, тъй като
тя била без работа- отказвала всякаква правна работа, за да не злепостави
колегите си с оглед повдигнатото й обвинение. Малко по-късно ищцата се
вписала като адвокат, но не приемала
адвокатска работа, за да не каже някой, че видиш ли „Нашият адвокат е
подсъдим".
Свид. М. сочи, че от заведено
дело леля й се чувствала изключително подтисната, защото била много уважаван
човек в града. Наложило се свако й да напусне работа, защото ищцата се преместила
в гр. София. През това време не смеела да се прибира в гр. Разград с идеята, че
може да навреди на близките си и познатите си като видят, че е с тях. Свидетелката
изтъква, че е дъщеря на нейната близначка и познава леля си от малка като
изключително добър и позитивен човек. В следствие на това дело обаче тя станала
подтисната, спряла да комуникира с близките си, за да не ги тревожи.
Премествайки се в гр. София, на свако й му се наложило да стане охрана, което също довело до проблеми от личен
характер в семейството. Ищцата изпаднала в депресия. Била изключително
подтисната. Не искала да контактува с никого. Нямала право да напуска адреса си
по местоживеене, а в гр. Разград, нейният роден град, живеели сестра
й-близначка, брат й, всичките й близки, които тя през годините на нак.
преследване не виждала, тъй като не се е прибирала. Сочи, че като един човек, с
много респект и уважение, воденото срещу леля й дело много лошо й се отразило
чисто психически. Споделяше, че се чувства подтисната и депресирана от делото,
което се води срещу нея.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът срещу
Прокуратурата е основателен.
От приложените по делото материали от НОХД № 2928/09
на СГС, НК, 21-и състав, както и от материалите по
ВНОХД № 609/12г., се установяват
фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, а именно, че срещу ищцата е било бразувано
досъдебно производство № 340/2006г. по описана НСлС, пр.пр. № 9429/2006 г. по
описа на Софийска градска прокуратура, по което е привлечена в качеството на
обвиняема за извършването на престъпление по чл. 288 от НК,
във вр. с чл. 26 ал.1 НК и по чл.282,
ал.2, предл. 1 и предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал,1 НК; на
07.03.2008 г. обвинителният акт е бил внесен
в Софийския градски съд и е било образувано НОХД
№ 2928/2008 г. по описа на СГС, НК, 21-ви състав, завършило с оправдателна
присъда. В резултат от внесен от Софийска
градска прокуратура протест с искане за постановяване на осъдителна присъда е било
е образувано ВНОХД № 609/2012 г. по
описа на Софийския апелативен съд,
приключило с окончателно решение № 250/12.07.2012 г., влязло в сила на
04.08.2012 г., с което оправдателната присъда е потвърдена. .
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищцата, срещу която
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията са неоснователни. За съда остава задължението да
съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща
общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга –
общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй
като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите.
По делото се установи от свидетелските показания, че ищцата
тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство, била психически
затормозена. Наказателното производство срещу нея е водено почти
6 години, широко
огласено в медиите, през което време тя
е била на ръба на оцеляването, мислила и за самоубийство, ако не е била нужна
на дъщеря си. Съдът намира, че разпространяването на информации в
медиите за наказателното производство срещу
ищцата
е пряка и непосредствена
последица от воденото срещу нея
наказателно производство. Не са ангажирани преки доказателства,
че информацията в медиите е била разпространявана от длъжностни лица в
системата на П.НА Р.Б. (от събраните гласни доказателства се установява, че
информация по повод образуваното нак. произв. срещу ищцата е широко огласено от
медиите). Повдигнатото
обвинение срещу магистрат е нямало как да не бъде отразено в пресата поради сензационния му вид, изкуствено създаден от
едно неиздържано обвинение, с което
се накърняват доброто име и честта й. Причиненият й силен
стрес, унижението от обвинението за тежко умишлено престъпление, болките и страданията й от обвинението, отричащо дългогодишната й
професионална дейност, представляваща смисъл и кауза на живота й, болката и чувството й за вина, че повдигнатото обвинение е допринесло
за неудобство и лишения в семейството й (съпругът
й напуснал престижна работа), не може да има паричен еквивалент. В друга област на реализация ищцата не би претърпяла толкова силен психически стрес, толкова остро
чувство на унижение и потъпкано достойнство от неоснователните обвинения.
Посвещавайки знанията и усилията си, живота си и цялото си съществуване на
прокурорската работа (видно от
събраните гласни и писмени доказателства-
както и от приложеното НОХД), да бъде обвинена и подсъдима за това,
че целенасочено не е изпълнявала служебните си задължения, е
особено нараняващо и болезнено. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ищцата Е. Х. не просто е заемала някаква
длъжност, при която е допуснала нарушаване и неизпълнение на служебни
задължения, а е работила като прокурор в продължение
на повече от 30 години, повечето от
които като административен ръководител. Не на последно място съдът отчита
и обстоятелството, че ищцата е
магистрат, а особено тревожно е към
настоящия момент негативното отношение на обществото към съдебната система и в
тази насока неоснователно повдигнатото и широко медийното разгласяване от самата Прокуратура на
воденото срещу ищцата нак. преследване
допълнително е причинило
неимуществени вреди с оглед опетняване на нейното име и авторитет, които тя е
градила през годините. Юристите са със силно развито правосъзнание и когато то
е болезнено засегнато от несправедливостта, особено когато тя е целенасочена,
тенденциозна, пораженията върху психиката на юриста са в пъти повече, отколкото
при обикновения човек, извън професията. Естеството на упражнявана професия
многократно е изострило чувствителността към несправедлив процес, особено,
когато несправедливостта е насочена срещу самата личност, упражняваща
професията юрист. Когато се повдига обвинение срещу магистрат от магистрат, то
следва да бъде особено внимателно
преценено, не прибързано, оскъдно от доказателства (или съставено от негодни такива), да не бъде разгласявано
на всяка цена, само защото така е било
угодно на някого, а да бъде прецизирано до максимална степен, защото ноторен
факт е колко е тежко е да си магистрат в години на недоверие към съдебната система,
защото, ако самата съдебна система не работи за своя авторитет и достойнство,
то тогава не следва да се очаква и от обществеността да проявява и уважение към
нея. С неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищцата като
дългогодишен прокурор (32 години стаж) са нанесени не само неимуществени вреди
на ищцата, но е опетнено и доброто
име на системата и разклатено доверието
в нея.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства мотивира съда
да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди би било 500 000 лв, но тъй като съдът не може да се произнася по свръхпетитум, то следва да се уважи иска до предявения му размер, а
именно 70 000лв.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 04.08.2012
г. – на тази дата с влязла в сила оправдателна присъда по
отношение на ищцата е приключило нак. преследване,
а според нормата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ
оправданието е елемент от състава, от който възниква правото на
обезщетение. От моментта на влизане в сила на
оправдателната присъда и предвид характера на отговоронстта по ЗОДОВ –
деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи
обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата има право на разноските по делото на основание
чл.78, ал.1 от ГПК- 2000лв. за адв.
възнаграждение и 10лв. държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул.”*********, Съдебна
палата, като представител на държавата, да заплати на Е.И.Х., ЕГН **********,***, по иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ сумата от 70 000 лв /седемдесет хиляди
лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.08.2012г. до
окончателното й изплащане, ведно с
направените по делото разноски в размер на 2010 лв.(две хиляди и десет лева) на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на прокурор от СГП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: