ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1098 21.11.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито
заседание, в състав :
Окръжен съдия
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 126 по
описа за 2016 година, на основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе
предвид следното :
Производството е
образувано по искова молба на Д.К.А. с ЕГН **********, Д.И.А. с ЕГН **********
и Г.Д.А. с ЕГН **********,***, представлявани от адв. Т. против „Банка Пиреос
България“ АД с ЕИК *********, представлявано от адв. Ч. и адв. К., съд. адрес ***.
На ответника е редовно
връчен препис от исковата молба и приложенията. В законоустановения срок е постъпил отговор. Отговорът е връчен на ищците,
които са депозирали допълнителна искова молба.
Допълнителната искова
молба е връчена на ответника, който е депозирал допълнителен отговор.
Съдът намира, че
съдебните книжа са надлежно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които
ищците основават исканията си.
Твърди се, че ищците Д. и Д. Атанасови, заедно с други, са съсобственици
на УПИ VІІІа-248 по плана на гр. Бургас, ул. Батак № 21. Като съсобственици са
сключили договор за групов строеж /без дата/ и се снабдили с разрешение за
строеж № 14/28.05.1992 г.*** за изграждане на четириетажна жилищна сграда с
гаражи. За действителността на договора било необходимо страните по него да
имат правото на собственост върху земята
или право на строеж, изградените обекти да са собствени общо на участниците в
договора по силата на приращение, като прехвърлителния ефект въху конкретен
обект на собственост възниква след окончателния разделителен протокол /делба8
сключен с нотариална заверка на подписите.
В случая липсва делба. Налице било единствено предварително разпределение
на отделните обекти в сградата, но няма изключителна собственост върху
отделните обекти на всеки един от
участниците в договора. Поради това изградената сграда, ведно с всички
самостоятелни обекти в нея е съсобствена между сключилите договора за групов
строеж.
Ищците са ипотекирали имоти, които
не са тяхна собственост:
– самостоятелен обект в
сграда-жилище, апартамент с идентификатор 07079.607.222.1.8, с площ от 143, 98
кв. м., ведно с таванско помещение от 14 кв. м. и съответните ид. ч. от общите
части и правото на строеж върху терена, адрес гр. Бургас, ул. Батак № 21, ет.
5, ап. 8, к-с Лазур;
- Самостоятелен обект в сграда –апартамент с идентификатор
07079.607.222.2.1 с площ от 56, 88 кв. м., ведно с подземен гараж от 26, 46 кв.
м., адрес гр. Бурга, ул. Батак № 21, ет. 1ап. 1, к-с Лазур;
- Самостоятелен обект в сграда – магазин с идентификатор
07079.607.222.1.13 с площ от 31, 12 кв. м., построен над гаража и избените
помещения, с предназначение: гараж и съответните ид. ч. от общите части и
правото на строеж, адрес гр. Бургас, ул. Батак № 21, ет. 0, к-с лазур
Ипотеката е била учредена за дълга на ищцата Г.А..
При липса на делба на участниците в груповия строеж, то ипотекираните
имоти не били собственост на ищците Д. и Д. Атанасови.
Отделно от това и Г.А. не е собственик на първия имот – апартамент от
143, 98 кв. м.,предмет на ипотеката, тъй като към момента на договора за групов
строеж и разрешението на строеж тя е нямала собственост върху земята, върху
която е построена сградата. Поради това тя не е и придобила право на
собственост върху построения обект и не може да се легитимира като такъв.
На следващо място липса разрешение за строеж на пети жилищен етаж, липсва
и валидно учредено право на строеж в полза на Г.А.. Поради което изградения
пети етаж се явява съсобствен между останалите собственици на терена. Още
повече, че към момента липсват и строителни книжа за сградата и не е издаден
акт 14.
Ищците твърдят, че ипотеката е сключена в нарушение на чл. 167, ал.3 ЗЗД.
Ищците не знаели, че не са собственици и сключили договорна ипотека по н.а. №
200, т.І, д. № 166/2007 г. на нотариус Петьо Петров и към момента ответната
банка е учредила принудително изпълнение по изп. д. № 2014050400419 на ЧСИ
Станимира Николова /спряно/, като описаните имоти са били обект на публична
продан. Изпълнението влечало накърняване правата и на другите собственици в
жилищната сграда, тъй като ищците не били собственици към момента на договора
за ипотека и не са могли да учредяват права върху несобствен имот.
Ищците отправят
искането: да бъде прието за установено, че договорната ипотека,
обективирана в в н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
200, т. І, д. № 166/17.08.2007 г. на
нотариус Петьо Петров, при БРС е нищожна, като учредена от несобственици.
Претендират и разноски.
Правна квалификация на
искането: съгласно отменителното определение на БАС по чтд № 182/2018
г. искът има правно основание в чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 167,
ал.3 ЗЗД, вр. чл. 170 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответника основава възраженията си.
Възразява по
основателността.
1/ Твърди, че ищците
притежават годни документи за собственост. Първите двама разполагат с нот. акт
№ 10, т. ХІ, д. № 5504/1996 г. на БРС, с който се легитимарат като собственици
на апартамент –ляв, на първи жилищен етаж, самостоятелен обект в сграда
07079.607.222. 1.13, ул. Батак № 21. Според текста на акта, при съставянето му
е представено заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм/, с което се учредява право
на строеж на нова жилищна сграда, респ. пристрояване и надстрояване, като те
стават собственици на построеното. Заявителите Д. и Д. Атанасови са били
собственици на дворното място и нотариусът се е убедил в учреденото в тяхна
полза право на строеж, трансформирало се в право на собственост върху
новопостроените обекти.
Третата ищца Г.А. разполага с констатитвен
н.а. за собственост № 65, т. ІІ, д. № 158/2004 г. на нотариус Милена Илчева,
легитимараща я като собственик на апартамент на пети жилищен етаж с площ от
143, 98 кв. м. , самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.222.1.8, ул.
Батак № 21, ет. 5, ап. 8.
Ответникът се позовава на тр № 11/2013 г. по
тд № 1182012 г. на ОСГК, според което констативните актове имат обвързваща
доказателствена сила по отношение на неучастващите лица досежно установеното
право.
2/ Твърди, че ищците
винаги са се считали за собственици.
Това се потвърждава от
н.а. за учредяване на договорна ипотека № 30, т. ІІІ, д. № 351/2005 г. на
нотариус Атанас Димов, с който третата ищца е ипотекирала апартамента на петия
етаж в полза на ТБ „Алианц България“ АД за гарантиране кредит в размер на 90 000
лв. В полза на банката е била учредена и втора ипотека по н.а. № 32, т. І, д. №
448/2006 г. на нотариус Мариана Тумбакова, за гарантиране на кредит от
40 000 лв., като и в двата случая тя се е легитимирала като собственик с
описания нотариален акт.
Същото са заявили и
първите двама ищци при сключването и на процесната договорна ипотека, които са
декларирали че са собственици на
процесните имоти, като са представили описаните нотариални актове.
Отделно от това ищците
са декларирали тези имоти, като собствени за облагането им с данък, с което
отново са манифестирали правото си на собственост.
3/ Твърди, че е изцяло
ирелевантно обстоятелството по неиздаване на акт 14. Противопоставя, че правото
на строеж се трансформира в право на собственост от момента на изграждането на сградата в
„груб строеж“. В случая, към момента на ипотеката /17.08.2007 г. / е безспорно,
че сградата е изградена в груб строеж. Протокол обр. 14 е удостоверителен
документ, като липсата му не означава че изграждането в груб строеж не е факт.
В подкрепа на това твърдение е, че посочените заеми от 90 000 лв. и
40 000 лв. са били предназначени за ремонт на недвижимия имот.
При учредяване от
третата ищца на договорна ипотека върху апартамента на пети жилищен етаж, то
и намиращите се под този пети етаж
апартаменти, включително и процесните имоти на нейните родители – първите двама
ищци, са били изградени. Без значение е, че липсва разрешение за строеж на
петия етаж, тъй като законността на строителството няма отношение към
придобиване правото на собственост на имот и възможността същия да участва в
оборота.
В допълнителна
искова молба ищците поддържат основанията.
Правят други изводи по повод цитираното
тълкувателно решение. Същото е постановено по повод противоречива практика по
отношение доказателствената сила на оспорван констативен нотариален акт. В
случая дори и страната, която черпи права от нотариалния акт, може да го оспори
след като установи, че същия не удостоверява реално съществуващи права на
собственост.
Ищците не са знаели до момента на исковата
молба, че са извършили едно нищожно действие. Нищожността, въпреки
декларираните от тях по – рано собственически права, не може да породи правно
действие. Поддържат, че право на собственост върху сграда в групов строеж може
да се придобие само ако някой от учредителите го загуби. В случая третата ищца
не е била страна по договора за групов строеж и не е могла да придобие обект от
сградата.
В допълнителен
отговор ответника поддържа възраженията си.
Поддържа и аргументите си по повод цитираното
тълкувателно решение. Въвежда и аргумент на по – силното основание и твърди,
тъй като след като констативните актове имат обвързваща доказателствена сила за
неучастващи в акта лице досежно установеното от нотариуса, то още повече
обвързваща доказателствена сила има и за лицата, които са признати за
собственици в същия акт, в случая – ищците. Липсва и процесуална възможност за оспорване от тяхна
страна на установеното в тяхна полза от нотариуса в констативния акт.
По доказателствените
искания:Страните са представили писмени
доказателства, които са допустими. По останалите искания съдът ще се произнесе
в открито заседание след изслушване на страните и отделяне на спорно от
безспорно.
По доказателствената
тежест:По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с
ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти. В случая ищците
следва да проведат пълно доказване на фактите и обстоятелствата въведени от тях
и законовите предпоставки за твърдяната нищожност на договорната ипотека.
Ответника доказва възраженията си.
Мотивиран от горното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото на 24.01.2019 г. от 10.30 часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне по други искания в
открито заседание.
УКАЗВА
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА
доказателствената тежест според мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: