РЕШЕНИЕ
№ 260081 05.11.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №645 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №589/19.05.2020г.,
постановено по гр.д.№975/2018г. по описа на РС- П. е допусната да се извърши
съдебна делба между Н.К.Б., с ЕГН **********, С.В.Б., с ЕГН ********** и Б.К.Б.,
с ЕГН **********,*** на следния недвижим имот:
-Масивен гараж от 21кв.м.,
построен в УПИ V-305 в с.С., обл.П., общ.С., кв.47 по плана на селото.
Правата на страните върху
имотите са както следва: 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. в режим на СИО и по 1/8ид.ч.
за Н.Б. и Б.Б..
Отхвърлен е иска за делба,
предявен от Н.К.Б., с ЕГН **********, С.В.Б., с ЕГН **********, А.К.Д., с ЕГН **********
и Г.Н.Т., с ЕГН **********,*** против Б.К.Б., с ЕГН ********** *** на масивна
сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73кв.м. и едноетажна
масивна сграда представляваща кафе- аперитив и магазин за хранителни стоки, със
застроена площ от 116кв.м., двете построени в УПИ V- 305, находящ се в с.С.,
общ.С., кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500кв.м., при
съседи- УПИ VІІ- търговия и услуги: УПИ ІV- 306 и от двете страни улици.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Н.К.Б., С.В.Б., А.К.Д. и Г.Н.Т., чрез адв.С.М. в частта, в
която не са допуснати до съдебна делба следните обекти, а именно:
-Масивна сграда, представляваща
лятна кухня със застроена площ от 73кв.м., построена в УПИ V- 305, находящ се в
с.С., общ.С., обл.П., в кв.47 по план на селото, с площ на поземления имот от
500кв.м., при съседи на имота- УПИ VІІ- търговия и услуги; УПИ ІV-306 и от
двете страни улица;
-Едноетажна масивна сграда
представляваща кафе- аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ
от 116кв.м., двете построени в УПИ V- 305, находящ се в с.С., общ.С., кв.47 по
плана на селото, с площ на поземления имот от 500кв.м., при съседи- УПИ VІІ-
търговия и услуги: УПИ ІV- 306 и от двете страни улици.
Твърди се, че решението в
обжалваната му част е неправилно поради неправилно приложение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
По отношение на лятната кухня
се счита, че неправилен и необоснован е изводът на съда, че т.нар. лятна кухня
представлява обект на допълващо застрояване.
Приема се, че лятната кухня
отговаря на всички изисквания на чл.40, ал.1 от ЗУТ, поради което представлява
самостоятелен обект на правото на собственост и следва да се допусне до делба
между съделителите Н.К.Б., А.К.Д., Б.К.Б. при следните квоти- за Н.К.Б.-
6/8ид.ч., от които 5/8ид.ч. в режим на СИО със С.В.Б.; за А.К.Д.- 1/8ид.ч. и за
Б.К.Б.- 1/8ид.ч.
Сочи се, че дори и да се
приеме, че лятната кухня представлява допълващо застрояване, то това не води до
недопускането й до делба, тъй като тя следва собствеността на главната вещ,
която в конкретния случай е двуетажна жилищна къща, в която единия етаж се
притежава от Н.Б., а другия етаж е на Б.Б., поради което и лятната кухня следва
съсобствеността върху главната вещ и би следвало да се допусне до делба при
равни квоти между Н.Б. и Б.Б. от по 1/2ид.ч.
По отношение на едноетажната
масивна сграда, представляваща кафе- аперитив и магазин за хранителни стоки се
визира, че изводът, че този обект е индивидуална собственост на ответника Б.Б.
е неправилен поради неправилното приложение на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./,
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на обсъждане на
начина на установяване на владението от страна на Б.Б. и необоснован с оглед на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
По отношение на отхвърляне на
иска за делба по отношение на Г.Н.Т. се твърди, че по отношение на нея
съществува безвъзмездно и пожизнено право на ползване до размера на 5/8ид.ч. от
лятната кухня, с оглед на което същата следва да вземе участие в производството
по съдебна делба, като лице, притежаващо ограничено вещно право върху обект от
делбената маса.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е за отмяна на
решението в обжалваната му част, като се постанови ново решение, по силата на
което до делба следва да се допуснат следните имоти и квоти, както следва:
-За Масивна сграда,
представляваща лятна кухня със застроена площ от 73кв.м., построена в УПИ V- 305,
находяща се в с.С., общ.С., обл.П., в кв.47 по плана на селото, с площ на
поземления имот от 500кв.м., при съседи на имота: УПИ- VІІ- търговия и услуги;
УПИ ІV-306 и от две страни улици между съделителите Н.К.Б., А.К.Б. и Б.К.Б. при
следните квоти: за Н.К.Б.- 6/8ид.ч., от които 5/8ид.ч. в режим на СИО със С.В.Б.;
за А.К.Д.- 1/8ид.ч.и Б.К.Б.- 1/8ид.ч., евентуално само между Б.К.Б. и Н.К.Б.
при квоти по 1/2ид.ч.
-За Едноетажна масивна сграда,
представляваща кафе аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ
от 116кв.м., построен в УПИ V-305, находяща се с.С., общ.С., обл.П. в кв.47 по
плана на селото, с площ на поземления имот от 500кв.м., при съседи на имота-
УПИ VІІ- търговия и услуги; УПИ ІV- 306 и от две страни улици между
съделителите Н.К.Б. и Б.К.Б. при следните квоти: За Н.К.Б.- 1/2ид.части; за Б.К.Б.-
1/2ид.част.
Претендират се разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- Б.К.Б., чрез пълномощника му адв.Ч..
Твърди се в същият, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е
правилно и обосновано.
Сочи се, че районният съд е
формирал правилни и законосъобразни правни изводи, въз основан на събрания
доказателствен материал, по допустимостта на недвижимите имоти.
Визира се, че пред първата
инстанция безспорно е доказано, че постройката „лятна кухня“ макар и в
съсобственост е неподеляема поради липса на технически параметри, които да
покриват законовите условия за самостоятелен жилищен обект, че е изградена
квазитоалетна само и единствено за нуждите на процеса и не само, а също и че
тази постройка представлява сграда от допълващото застрояване и не отговаря на
изискването на чл.40, ал.1 от ЗУТ, като допуснатите, приети и неоспорени от
ищците по делото технически експертни заключения по тези повдигнати за
разглеждане въпроси безспорно са доказали непригодността на лятната кухня да
бъде годен обект на делба, като ирелевантен в случая е фактът, кой от ищците Б.,
Д. и Т. какви идеални части притежава от правото на собственост и дали е
ползвател или не.
По отношение на втория недвижим
имот- кафе-аператив и магазин за хранителни стоки се сочи, че безусловно е доказано
на база събраните доказателства, назначени експертизи и проведено съдебно
дирене, че имотът е индивидуална собственост на ответника Б.Б., както и че
ищците нямат право на собственост върху този имот, респективно не могат да
претендират за неговата делба.
Искането е да бъде отхвърлена
въззивната жалба и се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната
му част, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание,
жалбоподателите Н.К.Б., С.В.Б., А.К.Д. и Г.Н.Т., редовно призовани не се
явяват. За същите се явява адв.М.. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба, като искането му е същата да бъде уважена. В този
смисъл излага съображения. Поискан е срок за представяне на писмена защита,
като в указания от съда срок, такава не е представена от пълномощника на
жалбоподателите.
Ответникът по жалбата Б.К.Б., редовно
призован не се явява. От страна на процесуалния му представител адв.Ч. се
оспорва подадената въззивна жалба, като се моли същата като неоснователна да се
отхвърли. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в този смисъл.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
образувано производство във връзка с подадена искова молба против Б.К.Б., ЕГН**********
*** от страна на ищците Н.К.Б., ЕГН**********, С.В.Б., ЕГН**********, А.К.Д.,
ЕГН********** и Г.Н.Т., ЕГН**********,***, чрез адв.С.М. ***.
Последните твърдят, че всички
те са съсобственици на следните недвижими имоти, а именно:
-Масивна сграда, представляваща
лятна кухня със застроена площ от 73кв.м., построена в УПИ V-305 в с.С., общ.С., кв.47 по плана на селото, с площ на
поземления имот от 500кв.м., при съседи- УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV-
306 и от две страни улици;
-Масивен гараж от 21кв.м.,
построен в УПИ V-305 в с.С., общ. С.,
кв.47 по плана на селото.
Посочено е, че правата на
страните върху имотите са както следва:
-Лятна кухня- 5/8ид.ч. за Н.Б.
и С.Б. в режим на СИО, по 1/8ид.ч. за Н.Б.,
Б.Б. и А.Д.
-Гараж- 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б.
в режим на СИО, по 1/8ид.ч. за Н.Б. и Б.Б..
Посочено е, че върху лятната
кухня и гаража, Г.Т. имала учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване
до размера на 5/8ид.ч.
Твърди се, че съсобствеността
върху двата имота произтича от смесен фактически състав- наследяване и сделки.
В този смисъл се сочи, че имотите
били собственост в режим на СИО на К. Б. Т. и Г.Н.Т.. След смъртта на К. Б.,
наследниците му придобили собствеността върху имота при права 5/8ид.ч. за Г.Т.
и по 3/8ид.ч. за децата му Н.К.Б., А.К.Д. и Б.К.Б..
Визира се, че с Договор за
покупко- продажба, оформен с Нотариален акт №191, том VІ, нот.д.№1094/10г. по
описа на Нотариус И., Г.Т. и А.Д. са продали на Н.Б. собствените си 6/8ид.ч. от
лятната кухня и гаража, като Г.Т. си е запазила безвъзмездно и пожизнено право
на ползване върху тях до размера на собствените й 5/8ид.ч.
С Договор за дарение, оформен с
Нотариален №81, том ІІІ, нот.д.№392/17г.
по описа на Нотариус Г., Н.Б. и С.Б. са дарили на А.Д. 1/8ид.ч. от
лятната кухня.
Твърди се, че Н.Б. и Б.Б. били
съсобственици по приращение при равни права- по 1/2ид.ч. върху едноетажна масивна
сграда, представляваща Кафе- аперитив и Магазин за хранителни стоки, със
застроена площ от 116кв.м. Сградата била построена в съсобствения им УПИ V- 305,
находящ се с.С., общ. С., кв.47 по плана
на селото, с площ на поземления имот от 500кв.м., при съседи- УПИ VII- търговия
и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици.
Тъй като нямало валидно
учредено право на строеж в полза на Б.Б., то процесната сграда по силата на
приращението била съсобствена между двамата собственици на дворното място.
Твърди се, че страните не могат
доброволно да поделят имотите, поради което искането е съдът да ги допусне до
делба при посочените права.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Б.Б.. В него се оспорва иска като
неоснователен. Алтернативно се приема, че той е частично основателен по
отношение на гаража.
По отношение на лятната кухня и
гаража се поддържа становище, че искът следва да се отхвърли, тъй като същите
представлявали постройки на допълващо застрояване. Лятната кухня не притежавала
необходимите елементи на жилище, съгласно чл.40 от ЗУТ. Нямало и документи за
собственост, съответно строителни книжа и документи, от които да се направи
извод кога са построени и дали са търпими строежи по смисъла на ЗУТ.
Твърди се по отношение на
едноетажната масивна сграда, представляваща Кафе- аперитив и Магазин за
хранителни стоки, че същата е индивидуална собственост на Б.Б.- същият бил
признат за собственик с Нотариален акт №37, том V, нот.д.№768/10г. по описа на
Нотариус И.. Сградата била построена от Б.Б. през 1998г. въз основа на изрично
подписана от Н.Б. декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нотариална заверка
на подписа. Строежът бил изграден от ЕТ „ВИВА- Б.Б.“. С протокол на ДПК от
05.11.1998г. било констатирано, че строежът е изпълнен съобразно нормативните
изисквания, издадено било на 02.12.1998г. разрешение за ползване. Навсякъде
като възложител, инвеститор и изпълнител бил посочен Б.Б. или ЕТ „ВИВА- Б.Б.“.
Прави се възражение за изтекла
в негова полза придобивна давност. В този смисъл се сочи, че от въвеждането на
строежа в експлоатация на 02.12.1998г. до момента имотът се владеел
непрекъснато и необезпокоявано от Б.Б., там той осъществявал търговската си
дейност като ЕТ. Ищците никога не са имали и не били заявявали претенции по
отношение на имота, тъй като имали ясно съзнание, че е на Б.Б.. Същевременно
намерението на Б.Б. за своене било ясно, отправено към всички и владението му в
нито един момент не било смутено или прекъсвано било от ищците, било от трети
лица. Това се потвърждавало от данъчните декларации и отчетите на ЕТ съответно
за 1999г. За този обект били издавани лицензи за търговия с вина, спирт и
спиртни напитки, с тютюневи изделия, ветеринарно-санитарни разрешителни, за
обекта била подадена декларация за облагане с патентен данък, в този обект Б.Б.
назначавал работници.
Твърди се, че между Б.Б. и Н.Б.
се е водило гр.д.№2**9/11г. по описа на РС- П., с предмет иск по чл.32, ал.2 от
ЗС по което, в нито един момент не бил спорен въпроса чия собственост е този
имот. Затова се приема по отношение на него, че искът за делба следва да се
отхвърли.
След подадения отговор на
исковата молба е постъпило становище от ищците, в което се оспорва да е налице
валидно и при завършен фактически състав учредено от страна на Н.Б. полза на ответника
на основание чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм./ право на строеж.
Визира се, че дори правото на
строеж да е било валидно дадено и да е завършен фактическият му състав, то
строежът е бил изпълнен извън и в противоречие с учреденото право на строеж-
тъй като било дадено съгласие за поставяне на магазин и кафе от сглобяеми
елементи, а изградените били масивни и извършени в противоречие с декларацията.
Отделно от това към датата на разрешение на строеж №10 от 24.06.1997г. земята
не е била собственост нито на Н.Б., нито на Б.Б., поради което и нямало как да
се учреди валидно право на строеж. Към тази дата земята била на праводателя на
страните К. Б..
По отношение на твърдението за
придобиване на обектите по давност се оспорва същото, тъй като владението на
ответника не е било спокойно и явно. а напротив. Около обекта, ответникът бил
изградил незаконна масивна ограда с височина над 2 метра, като по този начин
бил установил по скрит начин и чрез насилие владението върху имотите. От датата
на изграждането на тази ограда не бил изминал десетгодишен срок на владение.
Срещу изграждането на същата
тази ограда около кафето и магазина бил подаден сигнал за незаконно
строителство и за премахването й от страна на Н.Б.. С това последният е
прекъснал давностният срок на основание чл.116 от ЗЗД. Нещо повече, касаело се
за съсобственици, поради което и ответникът владял своята идеална част и бил
държател на частта на Н.Б..
По същество ищците поддържат,
че искът за делба следва да се допусне по отношение на лятната кухня и гаража,
а по отношение на едноетажната масивна сграда, представляваща кафе - аперитив и
магазин за хранителни стоки, да се отхвърли.
По същество ответникът
поддържа, че искът следва да се отхвърли за всички имоти, евентуално да се
допусне до делба единствено гаража.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че Б.К.Б.,
Н.К.Б., А.К.Д. и Г.Н.Т. са наследници на К. Б. Т., като първите трима са негови
деца, а последната- негова съпруга.
Не е спорно, че приживе К. Т. и
съпругата му Г.Т. в режим на СИО са придобили собствеността върху следните
недвижими имоти: масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ
от 73кв.м. и масивен гараж от 21кв.м., двата построени в УПИ V-305 в с.С., общ.С.,
в кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500кв.м., при съседи-
УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици.
Видно от договори за дарение,
оформени с Нотариален акт №9, том ІХ, нот.д.№2666/97г. и Нотариален акт №10,
том ІХ, нот.д.№2667/97г., К. Т. и Г.Т. са прехвърлили на синовете си- Н.Б. и Б.Б.,
съответно по 1/2ид.ч. от дворното място.
Видно от Договор за покупко-
продажба, оформен с Нотариален акт №191, том VІ, нот.д.№1094/10г. по описа на
Нотариус И., Г.Т. и А.Д. са продали на Н.Б. по време на брака му със С.В.Б.
собствените си 6/8ид.ч. от лятната кухня и гаража, като Г.Т. си запазила
безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху тях до размера на собствените
й 5/8 ид.ч.
От Договор за дарение, оформен с
Нотариален акт №81, том ІІІ, нот.д.№392/17г.
по описа на Нотариус Г. се установява, че Н.Б. и С.Б. са дарили на А.Д.
1/8ид.ч. от лятната кухня.
Видно от Декларация по чл.56,
ал.2, т.2 от ДТСУ /отм./ с нотариална заверка на подписа на Б.К.Б. от
15.11.1998г. се установява, че последния е дал съгласие, брат му Б.К.Б. да
изгради „Магазин за хранителни стоки и кафе- аперитив“ от сглобяеми елементи.
Установява се, че на
15.08.1997г. с договори за дарение, оформени с Нотариален акт №9, том ІХ,
нот.д.№2666/97г. и Нотариален акт №10, том ІХ, нот.д.№2667/97г., К. Т. и Г.Т. са
прехвърлили на синовете си Н.Б. и Б.Б., съответно по 1/2ид.ч. от дворното място,
след което Н.Б., като собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място през 1998г. е
подписал декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ с нотариална заверка на
подписа, с която е дал съгласие брат му Б.Б. да изгради в имота магазин за хранителни
стоки и кафе-аперитив от сглобяеми елементи.
Видно от заключението на
допуснатата съдебно- почеркова експертиза се установява, подписите за
„Декларатор“ в двете Декларации по чл.56 ал.2, т.2 от ЗТСУ са положени от Н.К.Б..
Видно от заключението на
съдебно- техническата експертиза на вещото лице Вълкова, се установява, че в
лятната кухня- с площ от около 51кв.м., а по нотариален акт- 73кв.м., няма
обособени помещения, които да я характеризират като жилище по смисъла на чл.40,
ал.1 от ЗУТ- всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най- малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Видно на заключението на съдебно- техническата експертиза
изготвена от вещото лице Г. се установява, че е поставена тоалетна чиния и
казанче в съществуващата баня на лятната кухня, като е безспорно е, че това е
сторено от Н.Б..
Във връзка с поставената
задача, дали приспособената към лятната кухня тоалетна отговаря на техническите
изисквания - в съдебно заседание на 04.02.2020г. пред първоинстанционният съд,
вещото лице Г. заявява, че отводнителната тръба е изцяло скрита, тъй като е
положена под нивото на банята и под нивото на прилежащия терен. При
преустройство в съществуваща баня, в която трябва да се постави тоалетна е
необходимо да се направи ремонт и на канализационната система, през която се
отвеждат фекални води и по отношение на която има различни изисквания в
сравнение с тези към канализационната система за отвеждане на отточни води.
Уточнява се от вещото лице, че за да се монтират седало и казанче е необходимо
да се постави обратно коляно под седалката. В конкретния случай, ищецът Н.Б. е
отказал на вещото лице да демонтира тоалетната чиния, за да извърши
необходимата проверка дали е изградена съответната система за отвеждане на
фекални води.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, а именно обжалва се същото в
частта с която е отхвърлен иска за делба на Н.К.Б., С.В.Б., А.К.Д. и Г.Н.Т. по
отношение на масивна сграда, представляваща лятна кухня, със застроена площ от
73кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда, представляваща кафе- аперитив и
магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 116кв.м. следва да се
приеме, че от страна на първоинстанционния съд са формирани правилни и
законосъобразни изводи, въз основа на събрания доказателствен материал.
По отношение на решението в
неговата уважителна част касаещо допускането на делбата по отношение на масивен
гараж от 21кв.м., при права на страните: 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. в режим на СИО
и по 1/8ид.ч. за Н.Б. и Б.Б., същото не е обжалвано от страните по делото, с
оглед на което то е влязло в законна сила.
По отношение на лятната кухня:
В конкретният казус, районният
съд е приел, че в лятната кухня няма изградена тоалетна, отговаряща на
строителните правила и норми и в този смисъл постройката не отговаря на
изискванията на ЗУТ за жилищно помещение, респ. не е самостоятелен обект на
делба и искът следва да бъде отхвърлен.
Настоящата инстанция няма
основания да не сподели изцяло този му извод.
В тази връзка следва да се
посочи, че за тази лятна кухня по делото не са налице строителни книжа.
Доказателствата за нейния
характер са изготвените и приети по делото две съдебно- технически експертизи,
които са изготвени в рамките на 5 месеца.
Първото заключение изготвено от
вещото лице Вълкова е категорично, че процесната лятна кухня, представлява
постройка на допълващо застрояване, като не отговаря на изискваното на чл.40,
ал.1 от ЗУТ, защото в нея не са
обособени необходимите за това помещения.
В заключението на втората
съдебно- техническа експертиза на вещото лице Г. се коментира, че има монтирано
в помещението тоалетно седало с казанче комплект, но е налице установена липса
на съдействие от страна на ищеца Н.Б. за демонтаж на същото, за да се провери
първия дали изграденото отговаря на техническите изисквания за да изпълнява
функциите си по предназначение.
Предвид на така установеното, следва
да се приеме, че тази сграда представлява второстепенна постройка, която няма
самостоятелен статут. Същата не представлява самостоятелно жилище, съгласно
строителните правила и норми тъй като няма всички изискващи се по закон
помещения, които да я обособят като жилище.
На практика се касае за
постройка, която следва съдбата на дворното място, тъй като са негова
принадлежност и биха били предмет на делба, само ако се искаше такава на самото
дворно място в което се намират. В
случая дворното място не е предмет на
делба, поради което лятната кухня като несамостоятелни обекти на правото на
собственост не могат да се делят.
Визира се от защитата на
жалбоподателите, че тази лятната кухня при хипотеза, че не е самостоятелен
обект на собственост и нямащо самостоятелно предназначение е предназначена да
обслужва основното застрояване- в случая двата жилищни обекта към двуетажна
жилищна сграда и като следващи собствеността на сградата, те са станали
собственост на собствениците на сградата. Няма основание за приемане на такова
възражение за основателно, тъй като няма спор, че визираната двуетажна жилищна
сграда не е предмет на делбата.
При тези данни, искът за делба за
лятната кухня, правилно е отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на едноетажна масивна сграда - кафе-аперитив и магазин за
хранителни стоки:
Районният съд е приел, че
относно този обект, той е собственост на ответника Б.Б..
Настоящата инстанция няма
основание да не сподели и тези доводи, дали основание за отхвърляне на иска за
делба и по отношение на тази сграда.
По делото са приети като
писмени доказателства- Разрешение за строеж, Разрешение за ползване на обекта. Налице
е Декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./, от която е видно, че ищецът Н.К.Б.
е дал съгласие на брат си Б.К.Б. на построи на свое име в описания парцел в
документа „Магазин за хранителни стоки и кафе- аперитив. Въпреки оспорването на
положения подпис на тази декларация, категорично е установено от съдебно-
почерковата експертиза, че подписа е именно на Н.Б..
Действително не може да има
спор, че съгласно посочената по- горе разпоредба декларацията следва да бъде
вписана в нотариалните книги, каквито данни няма по делото, но несъмнени са
доказателствата, че от момента на изграждане на магазина за хранителни стоки и
кафе- аперитив до настоящия такъв Б.Б. го владее като свой собствен явно и
необезпокоявано, което прави този пропуск без значение.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно Нотариален акт №37, том V, нот.д.№768/10г. по описа на
Нотариус И., Б.Б. е признат за собственик върху тези сгради.
От датата на възвеждане на
строежа в експлоатация, съгласно Разрешение за ползване от 02.12.1998г. се
установява, че Б.Б. владее този процесен имот непрекъснато и необезпокоявано,
като там осъществява и търговска дейност като ЕТ. В относимост на последната
констатация са и доказателствата приети по делото и касаещи данъчни декларации
и отчетите на ЕТ, лицензи за търговия с вина, спирт и спиртни напитки, с
тютюневи изделия, ветеринарно-санитарни разрешителни, декларация за облагане с
патентен данък. В подкрепа на това е и заключението на неоспорената съдебно-
икономическа експертиза изготвено от вещото лице Л..
Доказателства по делото, които
да опровергават тези констатации не са налице и с което да се мотивира извод,
че твърдяното владение през годините е смущавано от страна на Н.Б. с което да е
прекъсната давността.
Няма как да се игнорира
обстоятелството, въпреки че то не е определящо за изхода на делото, че от
страна на пълномощникът на ищците пред първоинстанционният съд е заявено, че не
се поддържа иска за делба именно за магазина и кафето.
Факт е обаче, че възраженията в
насока, че е построена масивна сграда въпреки, че е дадено съгласие за
изграждане на сграда от сглобяеми елементи не отговарят на събрания по делото
доказателствен материал. В този смисъл заключението на втората съдебно-
техническа експертизи е категорично, че сградата с обществено търговско
предназначение представлява Метален павилион, поставен върху бетонова основа, с
трайно прикрепена в нея носеща метална конструкция- колони, греди, ферми,
покрита с профилирана поцинкована ламарина. Действително има установен пълнеж
от тухлена зидария, но тази констатация не може да обоснове извод, че е
построена масивна сграда. Заключението не е оспорено от страните по делото, с
оглед на което навежданите твърдения на защитата на жалбоподателите не могат да
бъдат приети и да променят извеждания от съда извод, че сградата е изградена по
начин, за който не е дадено съгласие.
Ето защо, няма основание на
база твърденията, че сградата не е изградено именно по начина за който е дадено
съгласие да се приема, че е налице и
установяване на владение чрез насилие и скрит начин, съответно, че Н.Б. е
владял своя идеална част и е бил държател. Доказателства в тази насока не са
налице.
С оглед възражението направено
в жалбата и касаещо отхвърлителната част по отношение на ищцата Г.Т., то
настоящата инстанция не може да не се съгласи с констатацията на
първоинстанционния съд, че тя на практика се е разпоредила с правата си върху
имотите и не притежава към момента такива, което е самостоятелно основание по
отношение на нея искът за делба да бъде отхвърлен. Ирелевантно се явява
обстоятелството, че тя притежава ограничено право тъй като както е установено
от първата инстанция и споделяно от настоящата
такава, лятната кухня на практика не може да е обект на делбената маса.
При тези данни, няма основание
да не бъде споделен крайният правен извод на първоинстанционният съд, че искът
за делба и по отношение на тази сграда представляваща кафе- аперитив и магазин
за хранителни стоки следва да се отхвърли.
Предвид на изложеното,
настоящата инстанция намира, че подадената въззивна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение поради несподеляне на изложените в нея
съображения, а решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
В останалата необжалвана част,
решението на първоинстанционният съд, като необжалвано е влязло в законна сила.
От страна на процесуалния представител на Б.Б. е направено искане за
присъждане на разноски, но по отношение на същото настоящата инстанция не
намира, че следва да се произнася, тъй като не са с оглед на това, че
производството е делба, първа фаза, то такива не следва да се присъждат. В тази насока следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК се предвижда, че
страните в производството по делба заплащат разноски съобразно стойността на
дяловете им. Тази стойност, както и способът, по който ще бъде извършена
делбата ще се определят едва с постановяване на окончателно решение по извършване
на делбата, т.е. с приключване на производството по делба и в двете му фази на
всички инстанции. В тази връзка, доколкото решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, не се дължи и изплащането на разноските, направени в
тази първа фаза, включително и в касационната инстанция.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №589/19.05.2020г., постановено по гр.д.№975/2018г. по описа на РС- П. в
обжалваната му част.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в
едномесечен срок, от получаване на съобщението.
Председател:
Членове:1.
2.