№ 53
гр. Варна, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900485 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. А. Д., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати
на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1550 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на виновно
причинено на 26.07.2023 г. на кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Царевец“ в
гр. Варна от И. И. Х. като водач на лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № **
**** ** ПТП, застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, валидна до 16.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко от
обезщетенията, считано от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна
претенция – 17.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
По предварителните въпроси:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
С Разпореждане № 4843/20.09.2024 г. е прието, че исковете са предявени от лице,
имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което делото
подлежи на разглеждане по общия исков ред.
По доказателствата:
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и
допустими към предмета на доказване.
Такива се явяват и исканията на ищцовата страна за провеждане на САТЕ, СМЕ и СПЕ.
Поставените от нея въпроси следва да бъдат допълнени с тези формулирани от ответното
дружество, доколкото същите се явяват относими към изложените в отговора негови
възражения. С оглед преповтарянето на някои от питанията на спорещите лица, част от тях
следва да зададени само веднъж.
Основателно се явява искането на ищеца за допускането на разпит на двамата
свидетели с цел установяване на търпените болки и страдания и механизма на ПТП. С оглед
равнопоставеността на страните, следва да бъде уважено и искането на ответното дружество
за разпит на водача на процесния автомобил за установяване на механизма на ПТП.
С оглед признанието на ответника за наличието на валидна застраховка за процесния
автомобил, неоснователно се явява искането на ищеца за задължаване на ответника за
представянето й по реда на чл. 190 ГПК.
Тъй като по указания, дадени с Разпореждане № 4844/20.09.2024 г., постановено по
делото вече е било изискано и съответно предоставено ДП № 292/2023 г. по описа на СПП
при ОД на МВР – гр. Варна, пр. пр. № 10236/2023 г. по описа на РП-Варна, съдът не дължи
повторно произнасяне по това ищцово искане.
1
Размяната на книжа е приключила с подаване на отговора на исковата молба.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03. 2025 г. от
10:30 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22448/10.09.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 23269/19.09.2024 г. на С. А. Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на виновно причинено на 26.07.2023 г. на
кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Царевец“ в гр. Варна от И. И. Х. като водач
на лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** ** ПТП, застрахован от
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна до 16.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано
от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до
окончателното им заплащане.
В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:
На 26.07.2023 г., около 10:50 ч., при пресичане на кръстовището на ул. „Царевец“ и бул.
„Васил Левски“ в гр. Варна ищцата е била блъсната от отклоняващия се от движението си
по бул. „Васил Левски“ надясно и продължаващ придвижването си по ул. „Царевец“ лек
автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** **, управляван от И. И. Х..
Последният, движейки се с малко над 50 км/ч. и следейки навигацията на автомобила поради
непознаване на района, я е забелязал в последния момент, натиснал рязко спирачката и
извил волана наляво. Пояснява, се че при съприкосновението, ищцата вече е била пресякла
дясната лента на платното за движение.
Излага се, че вследствие на удара, тя е получила триглезенно счупване на лявата
подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта
на глезенния израстък и задния ръб на ставната повърхност, счупване на малкия пищял на
лявата подбедрица в областта на глезенния израстък. В тази връзка, на 27.07.2023 г. й е била
направена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фабула.
Ищцата твърди, че вследствие получените увреждания е изпитвала продължителни
силни физически болки, като към момента на депозиране на исковата молба не е била
напълно възстановена от увреждането. Болките са били съпроводени с нарушение на
ежедневния й ритъм на живот в битов и хигиенен план, неспокоен сън, кошмари от
преживяното, страх да пресича, тревожност, потиснатост, понякога и липса на апетит.
Твърди се, че за лечението си е сторила имуществени разходи от общо 1550 лв., подробно
конкретизирани в исковата молба.
Сочи се, че по случая е било образувано ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на
МВР- гр. Варна, като в хода му е било установено, че ПТП е било причинено по вина на
водача на автомобила. Въпреки че той е бил привлечен като обвиняем, ДП е било
прекратено по искане на пострадалата ищца на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК.
Ищцата излага и че на основание чл. 380 КЗ е отправила до застрахователя
извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото й се
обезщетение, по която обаче, към момента на депозиране на исковата молба, липсва
произнасяне.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор на
исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на заявените претенции като
недоказани по основание и размер, в евентуалност – за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди.
Оспорва се наличието на всеки един от елементите на деликтната отговорност на
водача на застрахования автомобил. Възразява се, че не е доказан механизмът на
произшествието. Посочва се и че без той да бъде установен, не може да бъде направен извод
за това кой от участниците е действал противоправно, а без наличието на противоправно
поведение не може да бъде приложена и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа се, че за водача, ПТП е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че
водачът на застрахования автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Като недоказано се оспорва и твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
претърпяла посочените в исковата молба телесни повреди по вид и степен, като се
поддържа, че същите се дължат на заболявания, от които тя е страдала преди ПТП. Оспорва
се, че оздравителният процес не е бил продължителен. В евентуалност се възразява, че
уврежданията не са довели до заявените болки и страдания, а оздравителният процес е
продължил по-дълго от обичайното поради неспазването на дадените на ищцата лекарски
предписания и нейни предходни заболявания.
В евентуалност, се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, предприемайки внезапно пресичане на пътното платно, без да съобрази
разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, и ненужно удължаване на
времето си за пресичане – чл. 113, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.
Ответникът възразява и срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като
завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че
сумите, претендирани като имуществени вреди, не са били сторени във връзка с проведеното
лечение и че разходите за тях не са били необходими за пълното възстановяване на
уврежданията. Ответникът счита и че те също са завишени.
Застрахователят счита, че не дължи лихва за забава върху обезщетенията.
Алтернативно счита, че началната дата следва да бъде определена при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото е изискал представянето на допълнителни
документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които обаче не са му били представени.
Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 КЗ; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО, че:
към 26.07.2023 г. лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** ** е бил
застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите;
на основание чл. 380 КЗ от ищцата е била отправена до ответника извънсъдебна
покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото й обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че НЕ СОЧИ
доказателства за реалното заплащане на сумата от 1320 лв. във връзка с оперативното й
лечение и видът на изделието, съгласно посочения във фактурата талон.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че НЕ СОЧИ
доказателства, че е изискал представянето на допълнителни документи от ищцата във
връзка с отправената от последната до него извънсъдебна застрахователна претенция, както
и за получаването на това уведомление от същата.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: Всяка страна следва да установи фактите, на които
основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че носи тежестта да докаже: наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил,
застраховател по която е ответникът; наличието на противоправно, поведение на водача на
автомобила, произтекли от него неимуществени и имуществени вреди, вкл. размера на
3
последните и тяхната връзка с деянието на водача; вида и характера на претърпените болки
и страдания, продължителността на оздравителния процес, сторените имуществени разходи
за възстановяването на ищцата и връзката им с настъпилото увреждане.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже, че за управлявалото
автомобила лице ПТП е случайно деяние, евентуално, да обори презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД; твърдените вреди са в резултат на заболявания, от които ищцата е страдала
преди ПТП; удължаване на възстановителния период, както поради неспазване на дадени на
ищцата от лекуващ лекар предписания, така и поради наличието на нейни предходни
заболявания; обстоятелствата относими към отправеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат; завишеността на размера на имуществените разходи; отправяне на
искане към ищцата за предоставяне на допълнителни документи по отправената
извънсъдебна застрахователна претенция и получаването на искането от нея.
ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание представените от ищцата писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищцата чрез разпита на
двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на търпените от нея
неимуществени вреди и механизма на ПТП.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, по искане на ответника, чрез разпита
на водача на автомобила И. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „И. А.“ № *, вх. *, ет.
*, ап. **, при режим на призоваване. УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, следва да представи доказателства по делото за
заплатен по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на 50,00 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че в случай на неизпълнение на указанието, поради което
стане причина за неоснователното отлагане на делото, ще му бъде наложена глоба на
основание чл. 92а ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи застрахователната полица за процесния лек автомобил.
ДОПУСКА провеждането на съдебна автотехническа експертиза, вещото лице, по
която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите му справки,
за които, в случай на необходимост, може да му бъде издадено съдебно удостоверение, да
даде заключение по следните въпроси:
1. Какъв е механизмът на конкретното ПТП и каква е причината за неговото настъпване?
Каква е била скоростта на МПС и пешеходеца? Каква е била посоката на движение на
участниците в ПТП?
2. Каква е била опасната зона на спиране на МПС? Попада ли в нея пешеходеца?
3. Каква скорост на движение е следвало да избере водача на автомобила, за да реагира и
спре преди мястото на удара?
4. Каква е била вертикалната и хоризонталната пътната маркировка в района на ПТП?
Налични ли са били светофарна уредба, подлези и други съоръжения в близост?
5. Ударът бил ли е реализиран на пешеходна пътека, в т.ч. по смисъла на § 6, т. 54, изр. 2-
ро от ДР на ЗДвП, или в близост до такава?
6. Има ли внезапен характер появата на пешеходеца?
7. Имало ли е достатъчно време за реакция на водача на МПС за спиране и недопускане
на ПТП при появата на пешеходеца?
8. Взимайки предвид установената при огледа на местопроизшествието обстановка, от
кой момент пешеходецът е могъл да възприеме движещия се автомобил? Имало ли е
ограничение на видимостта за пешеходеца към процесното МПС?
9. Какви действия е следвало да предприеме пешеходецът или да се въздържи от
предприемането им, за да бъде избегнато ПТП?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 500 лв., от които 250 лв., вносими от ищцата и 250
лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Й. Л. М., който да се призове след внасяне на
4
депозитите.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК –
най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка - декларация
за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение и копие от заключението за
всяка страна.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице, по
която след запознаване с материалите по делото, личен преглед на ищцата и извършване на
необходимите му справки, за които, в случай на необходимост, може да му бъде издадено
съдебно удостоверение, да даде заключение по следните въпроси:
1. Какви са травматичните увреждания, които е получила ищцата? В какво точно се
изразяват извършените медицински интервенции по отношение на ищцата? Поставени
ли са били някакви медицински изделия в областта на получените увреждания и към
момента на изготвяне на заключението същите отстранени ли са?
2. Какво е състоянието на ищцата към момента на прегледа? Налице ли са усложнения?
Ако са налице усложнения, каква е причината за тях?
3. Възстановена ли е в пълен обем функцията на увредения крайник?
4. Предстоят ли някакви медицински интервенции?
5. При промяна в метеорологичните условия ищцата ще изпитва ли болки в областта на
травматичните увреждания?
6. Направените разходи за лечение във връзка с уврежданията от процесното ПТП ли са?
7. Какъв е обичайният оздравителен период за получените в резултат на произшествието
увреждания?
8. Какво е предприетото лечение?
9. Провеждани ли са действия по рехабилитация? Ако да – какви и за какъв период?
10. Препоръчителна ли е рехабилитацията? Би ли оказала положително влияние върху
здравословното състояние на ищцата и оздравителния й процес?
11. Имала ли е ищцата нужда от чужда помощ? Ако да – за какъв период от време?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 500 лв., от които 250 лв., вносими от ищцата и 250
лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р В. Н. С., който да се призове след внасяне на
депозитите.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК –
най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка - декларация
за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение и копие от заключението за
всяка страна.
ДОПУСКА провеждането на съдебна психолого-психиатрична експертиза, вещото
лице, по която след запознаване с материалите по делото, личен преглед на ищцата и
извършване на необходимите му справки, за които, в случай на необходимост, може да му
бъде издадено съдебно удостоверение, да даде заключение по следните въпроси:
1. Какво е психиатричното състояние на ищцата вследствие на претърпяното ПТП?
2. По какъв начин изживява случилото се?
3. Налице ли е дискомфорт? Констатират ли се депресия, посттравматично стресово
разстройство, разстройство в адаптацията при ищцата?
4. По какъв начин се е отразило събитието върху личността й?
5. Налице ли са документи констатиращи психологическото и психиатричното състояние
на ищцата преди процесния инцидент?
6. Има ли данни за провеждани лечения/ сеанси с психолог или психиатър след
инцидента?
7. Ако е налице такова лечение, какви са резултатите от него?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 400 лв., от които 200 лв., вносими от ищцата и 200
5
лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Т. К. А., която да се призове след внасяне на
депозитите.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК –
най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка - декларация
за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение и копие от заключението за
всяка страна.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването
на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред
спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд -
Варна, адрес гр. Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Н. В. -
ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП,
като на ищеца бъде изпратен и препис от отговора на исковата молба.
ПРЕПИС от определението да се изпрати незабавно и на посочените от страните
електронни адреси с оглед своевременно внасяне на депозита за допуснатите експертизи и
свидетел, без това да отменя връчването на препис с призовката за съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6