Р Е Ш Е Н И Е
Номер 335 04.03.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа административно дело № 2543
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба от И.С.Т., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Т.И. от БАК, против
Отказ за вписване промяна на собствеността, обективиран в писмо, с рег.№
769000-24555 от 20.11.2020г., постановен от Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР –гр.Бургас. С оспорения отказ е уведомен заявителят по
преписката- жалбоподателя И.Т., че искането му за отразяване промяна на
собствеността на МПС- л.а. „БМВ 318И“, с рег.№ А 7040АТ, тъмнозелен на цвят, не
може да бъде осъществено. Оспорват се съображенията на ответника, обосновали
постановяване на отказа да уважи заявената административна услуга. Отрича се
относимостта на чл.144 от ЗДвП към процесният случай, тъй като собствеността не
е придобита чрез сделка, а посредством друго законово основание- придобивна
давност, в уверение на което е представено съответно нотариално постановление.
Позовава се на нормите от приложимия подзаконов нормативен акт досежно
регистрацията на МПС. Иска се отмяна на оспорения изричен отказ и връщане на
преписката на ответника, със задължителни указания по прилагането на закона,
респективно извършване на административната услуга в законния срок.
Ответникът- Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
–гр.Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
взема становище по жалбата и няма искания по делото. Представя
административната преписка, включително допълнително изискани от съда материали
относими към процесния случай.
Заинтересованата страна- П.Г.Г., редовно уведомен, се
явява лично в съдебно заседание. Не изразява становище по оспорването, а
предоставя на съда преценката за неговата основателност. Заявява, че в лично
качество няма никакви претенции и не се чувства собственик на процесния
автомобил, тъй като е продал същият чрез нотариално заверен договор. Не
ангажира други доказателства освен представените по преписката.
Заинтересованата страна- А.Г.Т., редовно уведомен, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по
оспорването и не ангажира доказателства.
Жалбата е
депозирана чрез административния орган. В нея се твърди, че оспорения отказ е
получен от адресата на 02.12.2020г., а жалбата е депозирана на 08.12.2020г. В
преписката не се съдържат доказателства установяващи датата на връчване на
писмото, поради което извод за просрочие на оспорването във вреда на
жалбоподателя не може да бъде направен. Следователно, оспорването е направено в
законния срок от уведомяването /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице,
което е адресат на този неблагоприятен за него акт, съответно има правен
интерес от обжалването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 03.11.2020г.,
И.С.Т. подал заявление, адресирано „До КАТ-гр.Бургас“ и по-конкретно до неговия
началник, с което се иска да бъде извършена регистрация на лек автомобил –марка
„БМВ“, модел „318И“, с рег.№ А 7040 АТ, тъмнозелен основен цвят, с
идентификационен номер /рама/ WBAAG71080ED77282, двигател № 184E104117012. Приложени
са т.нар. голям талон на автомобила № ********* от 28.04.2010г., който
заявителят притежавал, както и представено в оригинал Постановление от
26.10.2020г. на нотариус Виктория Д., рег.№ 491 по регистъра на НК, с район на
действие- Районен съд- гр.Бургас, с което заявителят И.Т. е признат за
собственик на така описаното моторно превозно средство. Иска се отразяване на
данните на заявителя в качеството на собственик на това МПС, респективно
издаване на талон /свидетелство за регистрация/ на посочения лек автомобил на
името на И.Т., като негов настоящ собственик.
Видно от
Постановление от 26.10.2020г. на нотариус В.Д. /л.42 от делото/, жалбоподателят
И.Т. е признат за собственик на процесния автомобил по давностно владение, за чието осъществяване са описани конкретните
обстоятелства и събраните доказателства, приобщени в хода на това нотариално производство.
Сочи се, че автомобилът е в движение.
От
представеното по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация на МПС от
28.04.2010г., Част Първа /л.45 от делото/ се установява, че като собственик на
посочения лек автомобил е записан П.Г.Г..
На
28.04.2010г. е сключен договор за покупко-продажба на описания автомобил /л.26
от делото/, представен със съпроводително писмо от ответника /л.20 от делото/.
Видно от съдържанието на този договор, на посочената дата П.Г. прехвърлил
собствеността на превозното средство на купувача А.Г.Т.. Договорът е сключен в
изискуемата от закона форма, като е направена и нотариална заверка на подписите
на двете страни, което се установява от втората му страница /л.26-гръб/.
С резолюция
на началника е възложена проверка на инспектор Железаров, който да изготви и
становище по случая.
Изготвена е
справка от посочения служител /л.22 от делото/, в която служителят описва извършените
от него действия, включително осъществена връзка със вписания в регистрите на
МВР като собственик на процесния автомобил, а именно П.Г.Г., който заявил, че
на 28.04.2010г. е „продал“ МПС на лицето Антон Г.Т., а в тази връзка бил
представен и договор за покупко-продажба на превозното средство № 2532 от
28.04.2010г., с нотариална заверка на подписите. Сочи се, че от страна на П.Г.
е приложен и копие на цитирания договор за продажба на МПС. В тази връзка,
служителят удостоверява, че на 11.11.2020г. в АИС КАТ Регистрация е вписан този
договор за прехвърляне на собствеността и като „предстоящ собственик“ бил
отразен Антон Г.Т.. Като се позовава на нормите на чл.144 от ЗДвП и на чл.3,
ал.1, а така също и на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, служителят изложил
отрицателно становище за уважаване на така депозираното заявление и предложил
заявителят да бъде уведомен писмено, че молбата му не може да бъде
удовлетворена.
Видно от
съпроводително писмо на ответника /л.23 от делото/ и приложената разпечатка от
служебната информационна система относно регистрацията на МПС /л.24 от делото/,
като собственик на процесното МПС към 11.11.2020г. /15.29 часа/, видно от
отразеното в горния ляв край на материалния носител, е посочен П.Г.Г., а А.Г.Т.
е вписан като „предстоящ собственик“.
На 13.11.2020г. е изготвен писмения отговор на
административния орган до заявителя И.С.Т. /л.5 от делото/, с рег.№
769000-24555 от 20.11.2020г., подписан от Байчо Желязов „За Началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР-гр.Бургас, съгласно Заповед № 251з- 4746 от 10.11.2020г., в
който е възприето отрицателното становище на служителя извършил проверка по
случая, респективно е отказано изрично да се извърши поисканата от
жалбоподателя административна услуга, изразяваща се в регистрирането му като
собственик на процесното превозно средство и издаване на съответен документ-
свидетелство за регистрация на негово име. Органът се позовал на описаните
по-горе норми от закона и наредбата и обосновал извод, че представеното от
заявителя постановление на нотариус е частен удостоверителен документ, с който
се извършва само проверка на права. Сочи се, че няма потестативен ефект, т.е.
не установява прехвърляне на собственически права, а има само декларативен
характер. От друга страна, административният орган изразил съгласие, че собствеността
върху автомобила може да се придобие по реда на чл.80 от ЗС, но формата в
случая не била спазена, тъй като според ответника „сделката не е довършена от формална страна“ и не е изпълнен целия
фактически състав. Според описаното в отказа „актът, с който лицето следва да придобие право на собственост върху
движима вещ по този ред е констативен нотариален акт за собственост.“ В
заключителната част на отговора се сочи, че е осъществена среща с вписания
собственик на превозното средство- П.Г., който представил регистрирания в
системата договор за прехвърляне на собствеността от 28.04.2010г., от който е
видно, че „предстоящ собственик не сте
Вие“. С така изложените правни и фактически основания, ответникът обосновал
постановения отказ да уважи заявлението
на И.Т..
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна следното:
Действително, описаното писмо на ответния
административен орган, съставлява изричен отказ да уважи извършването на
поисканата административна услуга, която несъмнено е в неговата материална и
териториална компетентност, по аргумент от чл.4, ал.1, във вр. с чл.3, ал.4 и чл.15,
ал.1 от НАРЕДБА № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и
доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) /за краткост наредбата/.
В случаят, жалбоподателят,
легитимиращ се като собственик на превозното средство е подал такова заявление
именно в едномесечния срок по чл.3, ал.4 от наредбата, доколкото е признат за
собственик с постановление на нотариус от 26.10.2020г., а е депозирал
заявлението си за промяна на регистрацията и издаване на ново свидетелство за
регистрация на 03.11.2020г. /л.21 от
делото/.
Заявлението се подава до ръководителят
на звеното „Пътна полиция“ при съответното ОД на МВР, в случаят сектор „ПП“ при
ОДМВР-гр.Бургас, по аргумент от нормата на чл.2 от наредбата, тъй като
постоянният адрес на заявителя е в гр.Бургас.
Вярно е, че при изповядване на
сделки с моторните превозни средства органите на МВР и нотариусите си
взаимодействат, съгласно указаното в чл.16 от наредбата, но видно от текста на
нормата, същата и приложима само в случаите, когато е сключен договор, т.е.
собствеността е прехвърлена посредством
вторичен /производен/ способ, каквато е по своята същност сделката /договора/.
В настоящата хипотеза, собствеността на лицето –заявител е придобита по
първичен /оригинерен/ способ, а именно чрез установяване на трайна фактическа
власт върху вещта /автомобила/ за упоменатия в нотариалното постановление
период /повече от 5 години/, при което заявителят е станал собственик на
превозното средство чрез давностно
владение.
Както се сочи и в постановения
отказ, изискуемата нотариална заверка на подписите върху писмения договор се
отнася в случаите на прехвърляне на собствеността чрез договор. Обаче, нормата
на чл.144 от ЗДвП в настоящата хипотеза е неприложима, тъй като собствеността
не е прехвърлена със сделка и липсва такъв договор, за да бъдат заверявани от
нотариус подписите на страните.
Административният орган от една
страна изразил съгласие, че собствеността може да се придобие по давност, на
основание чл.80 от Закона за собствеността, а от друга страна, поставил
изискване относно формата на акта, който следва да удостовери този начин на
придобиване, като посочил, че това следва да бъде констативен нотариален акт за собственост. Освен това, се позовал и
на приложеният от предишен собственик на вещта договор, според който купувачът
е друго лице /заинтересованата страна А.Г.Т./ и изтъкнал, че заявителят не е
„предстоящ собственик“.
В случаят, в писмения отказ е
постановен от компетентен орган, какъвто несъмнено е началникът на
съответното звено на „Пътна полиция“ отговарящо и за извършваните първоначална
регистрация и промените в регистрацията на моторните превозни средства, като е
спазена и писмената форма за постановяване на акта, респективно се
съдържат необходимите реквизити. Приложена е Заповед № УРИ 251з-4746 от
10.11.2020г. на Началника на отдел „ОП“ при ОД на МВР-гр.Бургас /л.23 от
делото/, с която именно издателят на административния акт- Байчо Желязов е
определен да замества Началника на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-гр.Бургас за
времето от 11.11.2020г. до 20.11.2020г. включително, а отказът е постановен на
13.11.2020г., с изх.№ 769000-24555 от 20.11.2020г., поради което е издаден от
овластено длъжностно лице, по силата на цитираната заповед за заместване.
В писменият отказ се съдържат
правните и фактическите основания за постановяване на административния акт, в
съответствие с изискването на чл.59, ал.2 от АПК, поради което при издаване на
акта не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Обаче, оспореният отказ противоречи на материалноправните норми на
закона, приложими в този случай. Това е така, поради следното:
Неотносимо към подаденото заявление е позоваването от
страна на органа на предходния Договор за покупко– продажба на процесното МПС
от 28.04.2010г., когато предходен собственик- П.Г., продал движимата вещ на А.Г.Т.. Както вече бе
посочено, заявителят И.Т. се легитимира като собственик на лекия автомобил по
силата на нотариално постановление от 26.10.2020г., на което очевидно не
може да се противопостави описаният договор за продажба от преди повече от 10
години, още по-малко може да се посочи, че купувачът по този предходен договор
следва да се опише като „предстоящ
собственик“.
Отделен е въпроса, че собствеността е съвкупност от
субективни вещни права, които съществуват понастоящем или са съществували в
минал период от време, но описването им в бъдеще време с понятието „предстоящ
собственик“ е неуместно и в противоречие с нормативната уредба.
В настоящото производство не би могъл да се извършва
косвен съдебен контрол на постановлението на нотариуса, с което заявителят е
признат за собственик и след като не се и твърди, за иницииране на съответно
производство по реда на ГПК във връзка с неговото оспорване, представеното
нотариално постановление се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, поради което държавните органи и частноправните субекти следва да се
съобразяват с неговата удостоверителна сила и да го зачитат като валиден акт,
установяващ в случая придобиване на собствеността от страна на заявителя И.С.Т..
Поставените от ответника изисквания относно наличието
на констативен нотариален акт /КНА/
за собственост в случая са неприложими.
Съгласно чл.587 и чл.588 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/, снабдяването с констативен нотариален акт се извършва само за
НЕДВИЖИМ ИМОТ, който извод се обосновава от езиковото и логическо тълкуване на
посочените правни норми, уреждащи института на КНА. Този извод следва от ясната
воля на законодателя да вмени задължението за съставяне на такива актове само
за този вид имоти, но не и по отношение на движими вещи, по аргумент от
изричните норми на чл.587, ал.3 и чл.588, ал.1, т.3 от ГПК.
Единствените отрицателни предпоставки, които са
относими към процесния случай и които могат да бъдат основания за постановяване
на отказа биха били евентуални обстоятелства, по смисъла на чл.8, ал.2 и
ал.3 от наредбата за регистрацията на автомобилите, а именно относно
висящи издирвателни мероприятия за същия автомобил, до преустановяването им или
наличието на запори или други законови ограничения /обезпечения/, до отмяната
им от компетентния орган, каквито не се и твърдят в мотивите на административния
орган.
Предвид изложеното, постановеният отказ да бъде
извършена промяна в регистрацията на моторното превозно средство досежно
данните на собственика- заявител и снабдяването му със съответно свидетелство
за регистрация е незаконосъобразен административен акт и подлежи на отмяна.
Следователно, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Съдът няма правомощие да извърши вместо
административния орган поисканата административна услуга, поради което след
отмяната на акта, преписката следва да бъде върната на този компетентен орган
за ново произнасяне при съблюдаване на дадените задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Относно конституираните заинтересовани страни, следва да се
отбележи следното:
Първоначално, по делото бе конституиран в качеството
на заинтересована страна П.Г.Г., описан в материалите по преписката като
собственик на процесното моторно превозно средство, по силата на цитирания
договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2010г., при положение, че за
постановяване на отказа си, органът се позовава на данни от информационния
масив на службата по регистрация и в този смисъл може да се обоснове извод, че
постановеният отказ за промяна на регистрацията е в съответствие с неговите
права и законни интереси, респективно е административен акт, който е
благоприятен за това лице. Впоследствие, след като по делото бяха представени
съответните писмени доказателства, вкл. заверено копие на прехвърлителния
договор, съдържащ и личните данни на купувача по сделката- А.Г.Т., а и с оглед
изричното становище на П.Г. в открито заседание, че след продажбата на
автомобила няма никакво отношение към вещта, нито претенции по отношение на
регистрацията й по надлежния ред от друго лице, съдът счита, че правната сфера
на това физическо лице не е засегната от постановения отказ и участието му в
производството следва да бъде заличено, т.е. производството с негово участие да
бъде прекратено.
Постановеният административен акт- отказ да бъде
извършена промяна в регистрацията може да се счита благоприятен след
изповядване на описаната сделка от 28.04.2010г. само по отношение на купувача
на превозното средство- А.Г.Т., който също бе надлежно конституиран като
заинтересована страна по делото, по аргумент от чл.162, ал.2, вр. с ал.1 от АПК,
с оглед спазване на неговите права в процеса.
По делото не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд- гр.Бургас, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на И.С.Т., с
адрес: ***, ОТКАЗ за вписване промяна на собствеността, обективиран в писмо, с
рег.№ 769000-24555 от 20.11.2020г., постановен от Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР –гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА преписката на ответния
административен орган за ново произнасяне относно подаденото от жалбоподателя
Заявление, с вх.№ 769000-23348 от 03.11.2020г. при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ЗАЛИЧАВА като заинтересована
страна по делото П.Г.Г. и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото, само
по отношение участието на П.Г.Г..
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му, а в ЧАСТТА, в която делото е прекратено досежно участието на П.Г.Г., като заинтересована страна, в която съдебният акт
има характер на определение, може да се оспорва с частна жалба пред същия съд,
но в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: