Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 1 083 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 300 000 лв.
В исковата молба на Г.В.В. се твърди, че в брой 2/2018
г. на вестник „Уикенд“, издание на „Н.М.Г.“ АД била поместена статия „Братът на
бос от „Килърите“ организира убийството на П. Х.“.
Твърди се, че в статията били изнесени слухове, клевети и обиди, които го позоряли. В уточнителна молба от
28.11.2018 г., назначения служебен адвокат на ищеца по ЗПрП
– адв. Г. е уточнил, че конкретните изявления в
статията, които увреждали ищеца били: „бос на Килърите“,
„сенчест бизнесмен“, „представител на сиковата
групировка „Клуб 777“, „Убийството /има се предвид това на П. Х./ е било
най-големия подарък на юбилея на боса на „Килърите“ и
„П. Х. е ликвидиран заради апетита си към имотите и бизнеса на братя Вълеви“.
Твърди се, в същата уточнителна молба, че в текста на
статията се съдържали и редица неверни твърдения, посочени в първоначалната
искова молба, за Т. В., брат на ищеца, с което се позоряло и името на ищеца,
предвид близката им родствена връзка. Твърди се, че публикуваната информация
била невярна, имала клеветнически характер, били употребени обидни думи и
изрази, бил засегнат личния му живот, професионален авторитет, чест и
достойнство, като се създавала негативна представа за личността му.
Твърденията, че бил свързан с организираната престъпност се отразили на
здравословното, психическото и емоционалното му състояние. Крайно негативно
отражение дали на авторитета и репутацията му, опетнено било името му, бил
сериозно злепоставен. Твърди се, че ищецът научил за статията от телефонен
разговор като научавайки за написаното паднал на земята, загубвайки съзнание. Поради
влошеното му психическо състояние от преживения стрес и дискомфорт
бил прегледан от психиатър от СБАЛЛС към затвора в Ловеч и му било предписано
медикаментозно лечение. Твърди се, че за период от около месец бил на много
силни успокоителни.
Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на
иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статията,
публикувана във вестник „Уикенд“.
Ответникът „Н.М.Г.” АД, редовно уведомен
при условията на чл. 50 ал.2 от ГПК, не заявява становище в срока по чл. 131 от ГПК и не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от назначения служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПрП – адв. Г..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен вестник „Уикенд“,
брой 2/739/, година ХVІ, 13-19.01.2018 г. На първа страница на същия и над
заглавието на печатното издание са поместени текстовете „Братът на бос от „Килърите“ организирал убийството на П. Х.“ и „Разследват Т.
В. – Чирпанския за покушението, искал да спаси имоти за милиони във Велико
Търново“ респ. „Екзекуцията дошла след
рекет за хотели“. Статията, релевантна към горните текстове е поместена във
вестник „Уикенд“ на стр. 4, 5 и 7.
Представена по делото е консултация с
психиатър от 15.01.2018 г., издадена от ГДИН, МЦ – Затвора – Ловеч с посочена
диагноза: „разстройство в адаптацията, преобладаващо засягане на емоциите,
тревожно-депресивно разстройство“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.А.Х. в
съдебно заседание от 12.10.2020 г.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението
на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за
чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В
този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.
Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение,
трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1
от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца
и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Следва да се има предвид,
че деликтната отговорност предполага лични действия,
извършени от соченото за деликвент лице, които да са
довели до уврежданията, сочени от ищеца за обезвреда.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината,
визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в публикация
/статия/ в печатното издание – вестник „Уикенд” са изнесени обстоятелства,
които са обидни и клеветнически твърдения, довели до накърняване на личното
достойнство, авторитет и професионална репутация.
Не е формиран спор
относно обстоятелството, че ответникът е издател на печатното издание, в което
е публикувана процесната по делото статия. В това си
качество той носи отговорност за верността на написаното, включително и за
това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване респ.
определя характера, съдържанието и визуалното оформление на публикуваните
материали и има качеството на възложител на работата. Без правно значение за
спора е дали соченият за автор на публикацията се намира в трудовоправни или
други отношения с него, дали практикува на свободна практика или е гражданин. В
тази насока е и константната съдебна практика /решение 404/13.07.2010 г. по
гр.д. 907/2009 г., решение 581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на
Трето ГО на ВКС/.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и с оглед неоспорените в исковата молба фактически твърдения, съдът приема, че на
стр. 4 -5, 7 на вестник „Уикенд”, брой 2, година ХVІ, 13-19.01.2018 г. е била поместена статия със заглавие
– „Братът на бос от „Килърите“ организирал убийството
на П. Х.“.
С оглед липсата на формиран спор, настоящият съдебен състав приема, че
действителното съдържание на процесната статия е
представеното по делото.
За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да
е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг
правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В
практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО
на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в
обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са
обективно позорни. В настоящия казус обстоятелствата, изнесени в статията,
съобразно заявения предмет на иска, очертан в исковата молба и последващата уточнителна такава касаят
„бос на Килърите“, „сенчест бизнесмен“, „представител
на сиковата групировка „Клуб 777“, „Убийството /има
се предвид това на П. Х./ е било най-големия подарък на юбилея на боса на „Килърите“ и „П. Х. е ликвидиран заради апетита си към
имотите и бизнеса на братя Вълеви“. По съображенията, изложени по-горе на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират
отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката
/мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че
същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха
ангажирали отговорността му само ако са обидни.
Съдът намира, че по естеството си изразът „бос на Килърите“
в статията има характер на фактически твърдения, а не съставлява оценка или
мнение за личността на ищеца. Характер на служебно известно обстоятелство за
съда има фактът, че понастоящем ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ – доживотен затвор, с влязла в сила присъда на наказателния съд по
повод акция, добила гражданственост като „Килърите“,
поради което не може да се възприеме, според настоящия съдебен състав, че
твърдението е невярно.
Изразът „сенчест бизнесмен“ е употребен в отделно каре под снимка,
инкорпорирана в текста на статията. Според настоящия съдебен състав изразът
касае изразяване на оценка/ мнение към ищеца. Правото на свободно изразяване е
конституционно регламентирано и това право обхваща както неутралните и
безобидни оценки, така и тези които шокират и смущават. Същото е допустимо по
отношение на всяка публична личност, чиято дейност авторът на мнението счита за
обществено неприемлива като то е от естество да причини вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е насочено самоцелно към
уязвяване на достойнството на адресата на мнението/ решение 204/12.06.2015 г.
по дело 7046/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО/.
Изразът „представител на сиковата групировка „Клуб 777“ съставлява неточен цитат на
израз, употребен в статията, който е „представител на силовата групировка „Клуб 777“. От съдържанието на статията, ясно и
недвусмислено, става ясно, че този израз касае брата на ищеца, поради което
настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда доколкото ищецът не
е адресат на израза.
Израз със съдържание „П. Х. е ликвидиран заради апетита си към имотите и
бизнеса на братя Вълеви“ не се открива в текста на статията. Този израз
съставлява свободна интерпретация на ищеца на част от процесната
статия, в която се посочва, че водещата версия за убийството на лицето П. Х.,
по данни на „столичен антимафиот“ е „заради рекет за милиони левове във Велико
Търново“ респ. контексът на версията на
разследването, видно от съдържанието на статията отново не касае личността на
ищеца, а тази на неговия брат.
Изразът „Убийството /има се предвид това на П. Х./ е било най-големия
подарък на юбилея на боса на „Килърите“ съставлява
избирателен цитат на завършващото изречение на процесната
статия, чието буквално съдържание гласи – „Дали пък убийството не е било
най-големият подарък за юбилея на боса на „Килърите“?“.
Изразът съставлява предположение и обобщение относно изнесеното в текста на
статията и е в светлината на коментираната по-горе версия по повод извършващо
се досъдебно производство, поради което не съставлява деликтно
поведение, според настоящия съдебен състав.
Останалите, посочени в първоначалната искова молба, изрази касаят физическо
лице, различно от ищеца по делото, поради което не могат да засегнат правна
сфера на ищеца с оглед на обстоятелството, че същият не е техен адресат.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира, заявеният
иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.В.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. И.Г. срещу „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ******** иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка
със статия, поместена във вестник „Уикенд“, брой 2/739/, година ХVІ,
13-19.01.2018 г. със заглавие – „Братът на бос от „Килърите“
организирал убийството на П. Х.“ като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: