Решение по дело №3651/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 30.03.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

               ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3651  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против В.С.Ц. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 767,09 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г., 88,91лв. мораторна лихва за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2020г.

Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г.  не е погасил изцяло своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 767,09лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 88,91 лв. за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 767,09 лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г. и сумата от 88,91лв., представляваща  мораторна лихва за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***на ПлРС до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът В.Ц., чрез назначения особен представител адв. Ю.С. е депозирал писмен отговор  в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърдението, че е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва коректността на дялово разпределение на енергията и количеството и стойността на реално доставената топлоенергия в процесния имот.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.

От приложените преписи на Протокол от Общо събрание на етажна собственост  в ***, Споразумителни протоколи от 12.08.2002г. и приложение към тях, както и Договор ***се установява, че процесния имот, представляващ апартамент ***, се намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна енергия от ***, а за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената енергия е било избрано „Т.с.“ ЕООД. Ответникът В.С.Ц. е фигуриращ в съставените документи сред притежаващите имот в етажната собственост.

Установява се от представените преписи на Констативен протокол за абонатна станция № ***., свидетелство за проверка № 70870/2017, Констативен протокол за същата абонатна станция от 06.02.2019г.  свидетелство за проверка № 00205, че топломера в абонатната станция на сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е преминавал през необходимите метрологични контролни проверки и е бил технически изправен  през процесния период от време.

Видно е от постъпилата справка от „Т.С.“ ЕООД, приложените преписи на фактури, издадени за процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот в ***, ***, че за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 1 767,09лв., от които  458,29лв. за отопление без ИРУ – в баня с щранг-лира; 264,65лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 0,48лв. за отопление с ИРУ и 40,68лв. за услуга дялово разпределение, като е била направена корекция със сума в размер на 2,99лв.

Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, ***е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 139,01лв. за периода от 02.12.2016г. до 03.07.2019г.       

Видно е също така от обсъдените по-горе документи, установяващи начислените суми за имота, че откритата за същия партида при ***е водена на името на ответника В.С.Ц..

Установява се от приложените справка от НАП за декларирани данни от ответника В.Ц. и декларация, изходяща от последния с вх.№53293/19.03.1998г., че е декларирал права на собственост върху 1 / 2 ид.ч. от процесния имот. Декларирал е, че е налице и друг съсобственик със същите права, посочвайки за такава ***. Посочения съсобственик е негова съпруга, видно от приложената на л.79 справка от НБД. Видно от същата справка и изготвената такава за нуждите на производството по делото, ответника В.Ц. и съпругата му ***са посочили адреса на процесния имот за свой настоящ и постоянен такъв.

От представените справки по лице от ***е видно, че не са вписани разпоредителни сделки с процесния имот, а след образуване на делото е вписана възбрана върху 1 / 2 ид.ч. от имота по образувано изпълнително дело с взискател ***и длъжник ответника В.Ц..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съдът приема за установено от обсъдените доказателства, че ответника В.С.Ц. е съсобственик на процесния имот заедно със съпругата си ***. Обсъдената по-горе декларация представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържа признание за неизгоден за страната в настоящето производство факт, а именно притежаваното право на собственост. Поради това ответника не би могъл да се противопостави на обвързващата го доказателствена сила на изходящия от него частен документ (в този смисъл е приетото в определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о.).

По делото липсват твърдения и доказателства, че след декларирането на имота, ответника го е отчуждил. Напротив, стана ясно, че и към момента на разглеждане на настоящото производство адреса на имота продължава да е вписан като негов постоянен и настоящ адрес.

Предвид установения факт, че ответника притежава права на собственост в режим на СИО със съпругата си върху процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, съдът приема, че ответника  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в сградата, в която се намира процесния имот има изградена АС и топлопреносна мрежа, то този имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди и има качеството на потребител на ТЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.

Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.

Съдът намира, че всеки от съсобствениците в бездяловата СИО отговаря солидарно за задълженията към топлопреносното предприятие, а това следва и от нормата на чл.32, ал.1 от СК. Ето защо, ответника В.Ц., като съсобственик на процесния имот в режим на СИО, притежаващ по изложените по-горе съображения качеството „потребител“, отговаря за заплащане на претендираните в настоящото производство вземания  ***за цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., изчислявана в общ размер на 767,09лв.

           Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 88,91лв. за процесния период от 03.01.2018г. до 04.03.2020г.

           По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На  същото основание са дължими изцяло и направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско взнаграждение,  определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 300лв. за възнаграждение на особен представител или общо 425лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  В.С.Ц. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 767,09лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г. и сумата от 88,91 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., за които вземания е издадена Заповед №***за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.03.2019г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.С.Ц. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата от 425лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

районен съдия: