О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ .......
гр. Варна, 03.12.2014г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII - ми
състав, в закрито заседание, проведено на трети декември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2561 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано
по повод предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” №
22, представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адресат: адв.
Г. *** срещу А.Л.Н. с ЕГН **********
***, О.Л.Н. с ЕГН ********** *** и И.Г.М. с ЕГН ********** *** съединени в
условията на първоначално обективно и пасивно субективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 45 вр. чл.
53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 120 157.18 лева /разликата
над 303 439.43 лв. – предмет на исковата претенция по гр.д. № 3688/2013г.
по описа на ВОС до 423 596.61 лв. – размера на всички разноски, направени
от ищеца по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр. София/, представляваща
имуществени вреди под формата на платено на АД „Камбуров и съдружници”, гр.
София на 09.07.2014г. адвокатско възнаграждение, вследствие съставяне,
подписване и ползване от ответниците, в качеството им на представляващи
„Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД на описаните в 9 пункта в исковата молба
неистински документи, с цел доказване на несъществуваща арбитражна клауза и
обосноваване на удобна подведомственост, както и увреждане на ищеца и завеждане
на неподведомствен иск пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, по който е
образувано ВАД № 2/2011г. от страна на „Енерджи” ЕООД за заплащане на
договореното възнаграждение от 1 000 000 евро по договор за
посредничество от 25.07.2007г., което вземане му е прехвърлено с договор за
прехвърляне на вземане сключен на 14.04.2011г. от цедента „Алфа-65” ЕООД.
Вредите за ищеца
са произтекли вследствие изготвяне на неистинските документи, продажба на
несъществуващо вземане и предявяване на иск пред арбитражен съд, като
ответниците действащи като представляващи посочените юридически лица са
действали с общ умисъл.
В исковата молба
е обективирано искане за допускане обезпечение на предявените искове, чрез
налагане на обезпечителна мярка "запор" върху банковите сметки на
ответниците открити в следните банки: „Алианц
Банк България” АД, „Банка ДСК” АД, „Банка Пиреос България” АД, „Българо-американска
кредитна банка” АД, „Българска банка за развитие” АД, „Емпорики банк –
България” ЕАД, „Инвестбанк” АД,
„Интернешънъл Асет Банк” АД, „Корпоративна търговска банка” АД, „МКБ Юнионбанк”
АД, „НЛБ Банка София” АД, „ОББ” АД, „Общинска банка” АД, „Пощенска банка” АД,
„ПроКредит Банк /България/” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Райфайзенбанк
България” АД, „СИ Банк” АД, „Ситибанк Н. А.” – клон София, „СЖ Експресбанк” АД,
„Те дже Зираат Банкасъ” – клон София, „Тексимбанк” АД, „Токуда Банк” АД,
„Търговска банка Д” АД, „Уникредит Булбанк” АД и „ЦКБ” АД до размера на претендираната
сума, предвид съществуващата опасност ответниците да намалят имуществото си.
Последното би затруднило ищеца при реализиране на правата по решението.
Съдът, като
взе предвид твърденията на ищеца и съобрази приложимия закон, за да се
произнесе взе предвид следното:
Основна цел на обезпечението е да
направи възможно практическото осъществяване на целената с иска защита, т.е. да
осигури осъществяване на исковата защита. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл.
391, ал. 1 от ГПК. Или, обезпечението на иска, като способ за защита на
субективни права в гражданския процес се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по бъдещото евентуално
положително за него разрешение на правния спор. За да бъде допуснато
обезпечение на иска, е необходимо искът да е допустим, да е вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда /да съществува интерес от
обезпечението/ и предлаганата обезпечителна мярка да е допустима, подходяща и
съответна на обезпечителната нужда.
В разглеждания случай съгласно дадените
на основание чл. 278, ал. 3 от ГПК задължителни указания с Определение от
01.12.2014г. по в.ч.гр.д. № 582/2014г. на ВАпС, предявените искове са
допустими.
Представените към исковата молба
допустими по смисъла на ГПК и релевантни за спора писмени доказателства –
консултантски договор от 25.07.2007г., фактура от 19.09.2007г., уведомление за
прехвърляне на вземане от 18.04.2011г., Определение на Арбитражен съд, гр.
София по а.д. № 2/2011г., в съвкупността си не обосновават извод за вероятно
осъществяване на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане,
съответно за основателност на исковете, доколкото установяват отношения между
ищеца и трети за спора лица. Доколкото по делото липсват други доказателства, релевантни
за предмета на спора, въпросите относно конкретните действия на ответниците
физически лица, тяхната противоправност и общност, причинната връзка между тези
действия и произтеклите за ищеца вреди в твърдяните вид и размери са спорни и следва
да бъдат преценявани в съвкупност с останалите относими към спора
доказателства, които не са събрани към настоящия момент.
Доколкото в случая претенцията има за
предмет парично вземане, е налице интерес от обезпечението, а предлаганата
мярка – запор на вземане - е адекватна на обезпечителния интерес. С оглед
изложените вече съображения относно качеството на доказателствената
подкрепеност на исковете, съдебният състав намира, че обезпечението следва да
бъде допуснато съобразно условията, визирани в чл.
391, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 от ГПК - при внасяне на гаранция. Тази гаранция, чийто размер
определен съобразно критериите по чл. 391, ал. 3 от ГПК, от една страна,
преодолява вероятната неоснователност на исковете /която може да бъде преценена
по-прецизно едва на по-късен етап от развитие на производството/, а от друга,
служи за обезпечение на евентуално претърпени вреди от ответниците, при
положение, че предявените осъдителни искове бъдат отхвърлени, и така
постановеното обезпечение се окаже неоснователно.
По тези съображенията молбата за
допускане на обезпечение се явява основателна.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на
основание чл. 389 вр. чл. 391, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 вр.чл. 397, ал.
1, т. 2 от ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВИСЯЩИ ИСКОВЕ с
правно основание чл. чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД, предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адресат: адв. Г. *** срещу А.Л.Н. с ЕГН ********** ***, О.Л.Н.
с ЕГН ********** *** и И.Г.М. с ЕГН ********** *** за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от
120 157.18 лева /разликата над 303 439.43 лв. – предмет на
исковата претенция по гр.д. № 3688/2013г. по описа на ВОС до 423 596.61
лв. – размера на всички разноски, направени от ищеца по ВАД № 2/2011г. на
Арбитражен съд, гр. София/, представляваща имуществени вреди под формата на
платено на АД „Камбуров и съдружници”, гр. София на 09.07.2014г. адвокатско
възнаграждение, вследствие съставяне, подписване и ползване от ответниците, в
качеството им на представляващи „Алфа-65” ЕООД и „Енерджи” ЕООД на описаните в 9
пункта в исковата молба неистински документи, с цел доказване на несъществуваща
арбитражна клауза и обосноваване на удобна подведомственост, както и увреждане
на ищеца и завеждане на неподведомствен иск пред Арбитражен съд, гр. София при
СППМ, по който е образувано ВАД № 2/2011г. от страна на „Енерджи” ЕООД за
заплащане на договореното възнаграждение от 1 000 000 евро по договор
за посредничество от 25.07.2007г., което вземане му е прехвърлено с договор за
прехвърляне на вземане сключен на 14.04.2011г. от цедента „Алфа-65” ЕООД, чрез НАЛАГАНЕ НА обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на ответниците, открити в следните банки:
„Алианц Банк България” АД, „Банка ДСК” АД, „Банка Пиреос България” АД,
„Българо-американска кредитна банка” АД, „Българска банка за развитие” АД,
„Емпорики банк – България” ЕАД,
„Инвестбанк” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Корпоративна търговска
банка” АД, „МКБ Юнионбанк” АД, „НЛБ Банка София” АД, „ОББ” АД, „Общинска банка”
АД, „Пощенска банка” АД, „ПроКредит Банк /България/” АД, „Първа инвестиционна
банка” АД, „Райфайзенбанк България” АД, „СИ Банк” АД, „Ситибанк Н. А.” – клон
София, „СЖ Експресбанк” АД, „Те дже Зираат Банкасъ” – клон София, „Тексимбанк”
АД, „Токуда Банк” АД, „Търговска банка Д” АД, „Уникредит Булбанк” АД и „ЦКБ” АД, при ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ПРЕМИНАВАНЕ ОТ СМЕТКА В
СМЕТКА в съответните банки по реда на тяхното изброяване, до покриване
размера на вземането в размер на исковата сума от 120 157.18 /сто и двадесет хиляди сто петдесет и седем лв. и
осемнадесет ст./ лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Г.К. заплати ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ в размер на 12 015.72 /дванадесет хиляди и петнадесет
лв. и седемдесет и две ст./ лева, по
сметка на Варненски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна
заповед в полза на „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Г.К., след представяне на платежния документ за внесената парична гаранция в
определения размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок, който за
молителя тече от получаване на съобщението за постановяването му, а за ответника – от деня, в който му е
връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, на
основание чл. 396, ал. 1 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: