О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 3
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
Пловдивският апелативен съд,
първи търговски състав, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Стойчев в.ч.т.д. №
3 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1
т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б.- … ЕООД /Н/ с ЕИК …, представлявано от синдика Г.Г.
против определение № 2403/18.11.2019г. постановено по т.д. № 632/19г. по описа
на ПОС, с което е върната
искова молба, по повод която е образувано т.д. № 632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с. и е прекратено производството по т.д. № 632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с. поради недопустимост на предявения иск.
Твърди се от жалбоподателя, че
атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен и
постановен при нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се от Б.-
… ЕООД /Н/ с ЕИК …, че разпоредбата на
чл.164 от ДОПК е неотносима/неприложима относно процесния казус, който е за установяване,
че вземането на НАП за притезания възникнали и дължими преди откриване на
производството по несъстоятелност не подлежат на удовлетворяване в
производството по т.д. № 324/17г. по описа на ПОС, тъй като не са предявени в
преклузивните срокове определени в ТЗ.
Ответниците по въззивната частна
жалба не са взели становище.
Пловдивски Апелативен Съд, като
се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери
законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:
Мотивите на първоинстанционния
съд за прекратяване на производството са свързани с приложение нормата на
чл.164 от ДОПК. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане
е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да
бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на
определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите
от синдика вземания. Забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила
акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните
вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта
и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за
установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността. Доколкото актът за установяване на публично вземане не
обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл. 164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на
публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали факти,
които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт за
установяване на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило
след влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от
способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т.н. В
конкретният случай ищецът не е навел нито един от тези непреклудирани от
задължителната от задължителната сила на влезлия в сила РА факти, поради което
и съдът приема иска за процесуално недопустим.
В процесния случай се касае за
вземане от публичен характер предявено в производството по несъстоятелност от
страна на НАП въз основа на ДРА от 2019г. относно задължения на длъжника
възникнали преди решението за откриване производството по несъстоятелност, но
след като са изтекли сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ. След като вземанията
на били приети от синдика е инициирано от жалбоподателя производство по
възражение срещу списъците и процесния иск с правно основание чл.694 от ТЗ.
Поставя се при това положение
основния въпрос изключението визирано в чл.164 от ДОПК дерогира ли и
приложението на преклузивните срокове по ТЗ относно публичните вземания или
последните се подчиняват на общия режим визиран чл.685 и чл.688 от ТЗ. В
съществуващата съдебна практика на окръжните и апелативните съдилища в страната
този въпрос е разрешаван противоречиво, като съществуват мнения и в едната и
другата посока. Липсва акт на ВКС определящ еднозначно как следва да се тълкува
разпоредбата на ДОПК относно сроковете по част четвърта от ТЗ. Възможността за
различно приложение на закона се корени в редакцията на чл. 164 от ДОПК. Посочено е в че в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт,
синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така,
както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на
съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика
вземания. Последното
изречение буди недоумение, тъй като така или иначе определението на съда по
одобряване на списъците е необжалваемо. Същото обаче според съда следва да се
тълкува в посока на визираната забрана за оспорване по реда на част четвърта от
ТЗ. Т.е. ясна е волята на законодателя за дерогиране възможността за ревизиране
на установените с влязъл в сила акт публични вземания в производството по
несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 164 ДОПК урежда предявяване на публични вземания в производството
по несъстоятелност - органът, който е оправомощен да предявява вземанията в
производството по универсално принудително изпълнение /НАП, освен ако в закон
не е предвидено друго/; начина на приемане на публични вземания, в зависимост
дали същите са установени с влязъл в сила акт или не, но относно сроковете за
предявяване на публичните вземания, които са императивно установени в чл. 685 и сл. от Търговския закон липсва изрична уредба. Според
настоящият състав на съда следва нормата по чл.164 от ДОПК да се тълкува в
аспекта, че въпреки липсата на изрично посочване в новелата на данъчния закон
на дерогиране сроковете по ТЗ, то това следва от духа на нормативно въведеното
изключение. Ясно е, че разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК са специални, по отношение на разпоредбите на ТЗ /в този
смисъл Решение № 43 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2471/2013 г., I т. о.,
ТК/ С цитираната норма се въвежда изключение от общия ред за приемане на
вземания от страна на синдика, установен в Глава
четиридесет и трета от Търговския закон. Нормата е въведена с оглед защитата на обществения
интерес от попълване на фиска. Разпоредбата на чл. 164, ал.
4 ДОПК не въвежда
срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с влязъл в сила
акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност
срещу длъжника. С
оглед на това съдът счита, че волята на законодателя е да обвърже приложението
на специалния ред по чл.164 от ДОПК априори и да постанови охраняване интересите на фиска дерогирайки
общите правила по ТЗ.
Данъчният закон постановява, че вземането което е установено с влязъл в сила акт, незабавно се включва от синдика в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено. Т.е.
редакцията на специалната норма предполага лиса на възможност относно каквато и
да е преценка от страна на синдика, който извод се извежда от израза
„незабавно“, което следва да се тълкува, както преценката по същество, така и
относно спазването или неспазването на сроковете по ТЗ. Т.е. би следвало, след
като е представен влязъл в сила акт, синдикът да го включи в списъците
независимо, че сроковете по чл.685 и сл. от ТЗ са изтекли, както е осъществено
и в процесния случай. Съобразно правилото по чл.164 от ДОПК няма и процесуална
възможност за кредитор в производството по несъстоятелност да оспорва, чрез
възражение против списъците или чрез иск по чл.694 от ТЗ наличието на вземане
на Държавата и Общините, което е прието от синдика, освен въз основа на наличие
на факти по чл.168 от ДОПК, които не се включват в забраната по чл.164 от ДОПК.
Може да се потърси аргумент в
тази посока и в самата редакция на чл.164, ал.4 от ДОПК. На практика първото
изречение вменява задължения на синдика, които, така или иначе са прогласени в
чл. 687 от ТЗ. В цитирания член е посочено, че синдикът вписва служебно в списъка на предявените
вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Т.е. тук също не съществува
възможност за преценка относно акта по същество, като при наличие на влязъл в
сила акт няма друга възможност за процедиране освен включването на вземането в
списъка с приети вземания. След като при наличната редакция на ТЗ в ДОПК е
счетено за необходимо да се прогласи, че в случай, че
вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено и това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон, това следва да се тълкува в
аспекта, че редакцията на ДОПК дерогира всички правила на част четвърта
от Търговския закон, включително преклузивните срокове, които противоречат на специалния ред
за приемане на вземанията по чл.164 от ДОПК. Т.е. в данъчния закон е въведен
един нов темпорален аспект, чрез израза „незабавно“, който следва да се счита
като допълнение към редакцията на 687 от ТЗ и определящ извод, че сроковете по
чл.685 и сл. от ТЗ не са валидни относно тази тясна група вземания против
несъстоятелния длъжник.
Забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила
акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните
вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта
и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за
установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността. При наличието на колизия между обществената полза в лицето
на фиска, Държавата и Общините и частната полза, на кредиторите в
производството по несъстоятелност, законодателят е дал превес, чрез нормата на чл. 164, ал. 4 ДОПК на публичния интерес. Ето защо и
поради всичко изложено следва да се приеме, че ищецът инициирал образуваното
пред ПОС производство, не е имал възможност да оспори приетото от синдика публично
вземане, извън хипотезите на чл.168 от ДОПК, предвид забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК /Решение № 43 от 20.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., ТК/, какъвто е и извода на
първоинстанционния съд.
Ето защо и ПАС
О
П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2403/18.11.2019г.
постановено по т.д. № 632/19г. по описа на ПОС, с което е върната искова молба, по повод която е образувано
т.д. № 632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с. и е
прекратено производството по
т.д. № 632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с. поради
недопустимост на предявения иск.
Определението не е окончателно и подлежи
на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС при наличието на предпоставките по
чл.280, ал.1 и 2 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.