№ 196
гр. Айтос, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20242110100144 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба oт „Водоснабдяване и канализадия" ЕАД, със седалище и адрес на
управление:гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, представлявано от Ц. В.
М. — Изпълнителен директор чрез процесуален представител Н. Р. В., срещу З. В. С. с EГH
********** адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че З. В. Стоянова е клиент на „Водоснабдяване и
канализация" EAД и страна пo валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК ycлyги пo отношение на следния водоснабдяван обект с
административен адрес *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № 843159. B
полза на ответника З. В. Стоянова е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от
момента на придобиване на правото на собственост върку описания водоснабдяван обект.
B съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл. 32, ал. 4, предл. второ oт Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера/водомерите на абоната се е осъществявало no електронен път, посредством
използването на мобилно устройство.
Ответникът З. В. Стоянова е следвало да заплаща, нo не e заплатила своевременно,
задълженията пo издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на потребителя пo
отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви
вземанията си съгласно изброените фактури, без да е необходимо да изпраща покана на
изпадналия в забава длъжник.
Неизпълненото задължение no всяка фактура поставя автоматично ответник в забава
1
след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване.
Ответникът дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден нa настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума no сметка на ВиК оператора.
Върку сумите пo всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върку стойността на издадените фактури oт момента на падежа
до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва oт дaтaтa на предявяването
на иска дo окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението за забавено
плащане върху главницата, претендирано от ищеца е в размер на 12.79 лева от 24.11.2021г.
дo 06.11.2023 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане нa задължението.
Ето защо за дружеството се поражда правен интерес, като кредитор no неудовлетворена
претенция да потърси съдействие от съдебните институции чрез иск за сумата от 79.27лв.,
която все още не е заплатена. Предпоставка за воденето на настоящото дело според ищеца е
образуваното заповедно производство пo ч.гp.д.№895/2023 гoд. По описа на APC и
съответно издадената заповед за изпълнение. По заповедното производство длъжниците не
са намерени на адреса, за да им бъде връчена заповедта за изпълнение. Поради това съдът е
дал указание на ищеца за предявяване на иск, за установяване на взематено по заповедта за
изпълнение. От това произтича правният интерес за дружеството-ищец да предяви и
настоящият иск за установяване на вземането
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес
съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от
ГПК, че по отношение на ответника З. В. Стоянова, съществува изискуемо вземане на
ищеца, в размер на 66,48 лева, дължими пo издадени фактури за периода от 25.10.2021 г. до
25.02.2022г., с отчетен период пo фактури oт 27.02.2019г. до 27.01.2022г. и 12.79лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
24.11.2021r. дo 06.11.2023 г., както и лихвата oт датата на подаване на заявлението-
15.11.2023г до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
предсъавител на ответника З. В. Стоянова- адв.П. П.. В отговора на ИМ се сочи , че исковата
молба е допустима но неоснователна. Особеният представител сочи, че ответницата е
собственик на имота от 2011г , а претендираното вземане се отнася за перио от 2019 до
2021г. Пак според ответника съгласно чл.23, ал.1 ОУ ищцовото дружество е длъжно да
извърши отчитане на потребената вода всеки месец, или веднъж на три месеца. От
материалите по делото -издадени фактури , е видно че са извършени две отчитания на
обекта през целия период, което е наручение на ОУ, а според ответницата също така се цели
избягване на правилата за погасителна давност на периодичните плащания. Прави се
възражение в тази насока.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
2
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№895/2023г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Заповед №431/16.11.2023 за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 19.02.2023г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
По делото има спор между страните относно дължимостта на претендираните 66,48
лева, дължими пo издадени фактури за периода от 25.10.2021 г. до 25.02.2022г., с отчетен
период пo фактури oт 27.02.2019г. до 27.01.2022г. и 12.79лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 24.11.2021г. дo 06.11.2023 г.,
както и лихвата oт датата на подаване на заявлението-15.11.2023г до окончателното
изплащане на задължението. Ответникът твърди , че е изплатил изцял дължимата сума,
вкл.лихви и разноски по заповедното производство, както и е възстановил на ищеца
внесения депозит за особен представител-250лева. Прилага копия от 3бр.касови бонове от
24.07.2024г (л.62). Описаните писмено доказателства са изпратени на ищеца за становище,
но такова не е депозирано до о.с.з.
Съдът , като се запозна с приложените по делото материали , прецени предявения иск
по чл.422 ГПК за неоснователен по следните съображения: между страните липсва спор
относно наличие на валидно възникнал облигационно правоотношение, както и липсва спор
относно собствеността на водоснабдения обект, за което съди по действията на ответника, с
които не само изцяло признава иска, но и е изпълнил задължението веднага след като е
уведомен за образуваното исково производство. Според трайната съдебна практика при
постановяване на крайния съдебен акт, съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства,
вкл.тези които са настъпили след образуване на делото. При това положение, както вече
беше отбелязано по-горе , преди първото о.с.з. по делото – на 24.07.2024г всички
задължения , така както са претендирани със Заповедта за изпълнение са погасени
3
доброволно от ответника, вкл.по сметка на ищеца е внесена и сумата за особен представител
в размер на 250лева , както и сторените в заповедното производство разноски. При този
анализ на доказателствата съдът прецени иска като неоснователен и на това основание
следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №431/16.11.2023г, издадена по ч.гр.д.№895/2023г. по описа на РС-Айтос,
следва да бъде обезсилена.
При този изход от спора сторените по делото и в заповедното производство разноски
следва да останат в тежест на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализадия" ЕАД, със седалище и адрес на
управление:гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, представлявано от Ц. В.
М. — Изпълнителен директор чрез процесуален представител Н. Р. В., срещу З. В. С. с EГH
********** адрес: *** иск с правно основание по чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника З. В. С., съществуването на изискуемо вземане на
ищеца в размер на 66,48 лева, дължими пo издадени фактури за периода от 25.10.2021 г. до
25.02.2022г., с отчетен период пo фактури oт 27.02.2019г. до 27.01.2022г. и 12.79лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
24.11.2021г. дo 06.11.2023 г., както и лихвата oт датата на подаване на заявлението-
15.11.2023г до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на „Водоснабдяване и канализадия" ЕАД, със
седалище и адрес на управление:гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3,
представлявано от Ц. В. М. Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №431/16.11.2023г,
издадена по ч.гр.д.№895/2023г.по описа на РС-Айтос срещу З. В. С. с EГH **********.
На адв.П. П. да се изплати възнаграждение в размер на 250лева, внесени по депозитна
сметка на съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4