Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 11376 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Д.Л.С.,
чрез адв. Г.О. е предявила
иск против З.Л.И.
АД, *** за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания телесни увреждания при ПТП на 18.10.2019 г.
в размер на 100 000 лв., ведно с законната
лихва върху тази сума, считано
от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди,че произшествието е настъпило по вина на В.Б.К.,
който при управление на лек автомобил марка
Мини Купър, модел СД Кънтримен АЛЛ4 с per. № ******
е блъснал пресичащия
бул. Ломско шосе пешеходец
Д.С..
За горния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В следствие на сблъсъка пострадалата получила мозъчна контузия и други наранявания довели
до търпени
продължително време главоболие, налагащо приемане на силни
болкоуспокояващи медикаменти,
придружено с гадене и световъртеж, водещо до бърза уморяемост
и непълноценност.
Моли съда да постанови решение , с което да уважи изцяло предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът З.Л.И. АД *** оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Възразява относно изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП и твърденията за изключителна вина на водача
на лек автомобил
марка Мини Купър.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
изразяващо се в неспазване на установените
от Закона за движение по
пътищата задължения на пешеходеца при
пресичане на платното. Оспорва вида и размера на твърдените увреждания.
Оспорва иска по размер,
както и твърди, че е завишен. Оспорва
и претенцията за лихви.Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото Констативен протокол № К - 619/18.10.2019г. с приложена към него скица , АУАН 941470/18.10.2019г. и наказателно постановление издадено въз основа на него се установява,че на
18.10.2019г.,
около 18.50 часа в гр.София,в района на кръстовището
между бул. Ломско шосе и ул. Хаджи Мано Стоянов е настъпило пътно-транспортно произшествие , при което движещ
се в най-дясната лента по булеварда в посока от ул.Хан Кубрат към ул. Кирил Дрангов лек автомобил марка Мини Купър, модел
СД Кънтримен АЛЛ4 с per. № ****** управляван от
В.Б.К. е блъснал пресичащия от дясно наляво спрямо него пешеходец Д.С..Пострадалата е била транспортирана до болница с мозъчно сътресение и
хематом на тила.
За лекия автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на
ПТП, сключен със З.Л.И. АД,
с полица № BG/22/119000277137 от
18.01.2019г., валидна до
17.01.2020г.
От заключението на приетата от съда съдебно медицинска експертиза се
установява,че ищцата е получила мозъчна контузия с контузионни зони вляво слепоочно-теменно
и двустранно челно,малък субдурален хематом вляво теменно , контузия в дясната теменно-тилна област на главата,
кръвотечение от дясното ухо и
контузия на лявото бедро.
Пострадалата е
приета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, на другия ден е изписана, като
три дни по-късно отново е приета поради гадене,повръщане и силно главоболие в
Клиниката по неврохирургия. За периода от 23.10.2019 г. до 25.10.2019 г. е проведено
консервативно лечение с обезбовляващи средства и е
изписана от болницата с подобрение,за домашно лечение. Според експерта
възстановителният период при мозъчна контузия с характер на процесната
продължава до 12-18 месеца, при липса на усложнения. В този период ищцата
изпитва болки и страдания - интензивни за срок до 30 дни, умерени до три месеца
и лекостепенни в останалия период. Развилите се след
инцидента и продължаващи до момента вестибуларни нарушения са анамнестични и с неуточнен характер. Същото се отнася за
съобщаваните паметови и координационни нарушения.
От заключението на приетата от съда съдебно
автотехническа на базата на оскъдните данни по делото,може да се заключи,че
ПТП-то е настъпило в най-дясната лента за движение на булеварда в посока за
автомобила от ул. Хан Кубрат към ул. Кирил Дрангов.
Пешеходката е навлязла върху платното за движение на бул. „Ломско шосе“
отдясно-наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Мини Купър“, като е преминала зад първия паркиран автомобил и
пред втория паркиран автомобил. Ударът е настъпил между предния десен ъгъл на
лекия автомобил „Мини Купър“ и лявата страна на
пешеходката в пътната лента на лекия автомобил на 6,83 м преди ул. „Хаджи Мано
Стоянов“ по дължина и на 6 м вляво на дясната граница на
платното за движение на бул. „Ломско шосе“.
Експерта е категоричен,че
пострадалата се е придвижвала с бавен ход и е била видима от около 50 м. за
водача на лекия автомобил.От около 30 м. вече е могло да се прецени като
опасност на пътя, а към този момент опасната зона е била 24.54 м./при 40 км.ч./,т.е.
ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране.
От
показанията на св.С.Д./дъщеря на ищцата/ се установява, че пострадалата била в
неадекватно състояние непосредствено след удара,веднага е приета в болница,но
по незнайни причини била изписана на другия ден. Тъй като не се чувствала
добре,повръщала и била неадекватна се наложило след два дни да я приемат отново
за лечение в болницата,а след това се лекувала в къщи. Около месец и половина изпитвала
болки и страдания,както и неудобства през това време,оплаквала се от силно
главоболие и световъртеж и било необходимо някой да се грижи за нея.
Понастоящем продължава да има подобни оплаквания,но с по-нисък интензитет.
От показанията на св.Кирил Вучков /делинквент/ се установява, че пострадалата
внезапно изскочила пред автомобила му на около 2-3 м. и се ударила отпред
вдясно. Гледала в другата посока и буквално тичала. В дясната лента имало мини-ван,
който му пречел да я види преди да изскочи пред колата му. Пострадалата паднала
на пътя,но била в съзнание до идването на линейката.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
противоправно и виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се
приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях.
произшествието е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил В.Б.К., който е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а
също чл. 5, ал. 2, т. 1, предвиждаща, че „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства и чл.116 ЗДвП, която го е
задължавала да бъде с повишено внимание спрямо пешеходците. Горните
текстове го задължават при приближаване на сръстовище
и липса на видимост в съседните ленти за движение да подходи внимателно с оглед
риска от пресичащи пешеходци.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като пострадалата внезапно и
с бърз ход е пресякла на място,
което не е предназначено за преминаване на пешеходци ,направила го е между паркирани успоредно на оста на
булеварда ППС, което е ограничило видимостта
и възможността за водача да реагира адекватно и да предотврати настъпване на произшествието, не се възприема от съда. Установено е по делото,че пешеходката се е движила с
нормален,а не бърз ход,пресякла е точно в района на кръстовището в мислената
линия продължаваща тротоара. Най-силен аргумент за отхвърляне на възражението
е,че предвид скоростта, отстоянието и конкретната
видимост водачът е имал време и възможност да предотврати ПТП-то,но по
субективни причини не го е направил.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взема пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания в непосредствено след злополуката и продължилите
по-леки и спорадични такива около месец-два,както
и целия възстановителен период от около година и половина за мозъчната контузия.
По делото няма данни за остатъчни увреждания или усложнения свързани с
лечението на пострадалия.Налице са и други травматични увреждания,които са
отшумели за около 2 седмици.
На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за
неимуществените вреди на ищцата е в размер на 30 000 лв. ,в който размер искът
следва да бъде уважен ведно със законната лихва както е поискано от
ищеца/според съда момента е дори по-рано/, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищцата
болки и страдания и тяхната сравнително кратка продължителност с висок
интензитет и по-дълга такава с нисък интензитет
и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната.
Над уважения размер до претендирания от 100 000 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адв. В.О. възнаграждение в размер на 1716 лв. с ДДС –
определено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /действаща
към датата на исковата молба/ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати
на ответника направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в
размер на 400 лв. и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СГС държавна такса от 1200 лв. и сумата от 165 лв.
разноски от бюджета, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.” АД с ЕИК *****, с
адрес в гр. София, бул.”*****да заплати на Д.Л.С. с ЕГН ********** чрез адвокат В.О. от САК, със съдебен
адрес:*** на основание чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 30000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при
пътно- транспортно произшествие на 18.10.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2020 год.
до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над уважения
размер до предявения от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, *** с ЕИК ***** да заплати на адвокат В.О.
от САК възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1716 лв. с ДДС , а по сметка на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в общ размер на 1365 лв.
ОСЪЖДА Д.Л.С.
с ЕГН ********** да заплати на З.Л.И. АД, *** с
ЕИК ***** разноски по делото в общ размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: