№ 344
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 29 от 29.02.2024г., постановено по гр.д. № 78/2023г. по описа на
Окръжен съд - Видин, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от „М.-УХА И СИЕ“ СД срещу Л.
А. Н., положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване на
установено правото на собственост на „М.- УХА И СИЕ“СД върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот № 3 в кадастрален район 415 с идентификационен №
10971.415.3 по КККР на гр.Видин, с адрес гр.Видин, целият с площ от 31.985 дка,
незастроен, с трайно ползване - за друг вид ,производствен, складов обект, с номер по
предходен план 415.1 до съседи : от югозапад надлез и околовръстен път на гр.Видин с ид.№
10971.335.5, от северозапад терен на товарна гара с ид.№ 10971331.3 и път с ид.№
10971.331.6, от североизток поземлен имот № 10971.153.873 и път, от югоизток път с ид.
№10971.153.157.
Със същото решение „М.-УХА И СИЕ“ СД, е осъден да заплати на Л. А. Н., сумата
1000 лева разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец „М. - УХА И СИЕ“ СД оспорва решението и моли съда да
го отмени и уважи предявения иск. Посочва, че е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот, по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №76,
1
том I, per. №638, дело №76 от 1998г. на нотариус Л. Ц., per. №*** в нот. камара с район на
действие PC - Видин. Ответницата се легитимира като собственик на оригинерно
придобивно основание - изтекла в нейна полза давност - на 27.01.2023г., с нот. акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №25, том I, per.
№554, дело №23 от 2023г., на нотариус Б. Т., per. №*** в нот. камара, с район на действие
ВРС ответницата Л. А. Н. е призната за собственик на същият имот, на основание -
давностно владение, в индивидуална собственост. Твърди, че издаденият от нотариус Б. Т.
нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка е издаден
в нарушение на закона и не може да произведе правните последици, визирани в него, тъй
като за да придобие имота на основание давностно владение, ответницата е следвало да
изпълни две условия. Първото от тях е да е налице владение на имота. Второто условие е
упражняване на непрекъсната фактическа власт в продължение на законоустановен период
от време. Видно от разпитаните по делото свидетели на ответницата, всички те описват
събития за периода от 1998г. до 2003, 2004г. и 2008г. След 2008г. никой от тях не знае кой е
влядял, или ползвал имота и кой е упражнявал фактическа власт върху него. От 2008г. до
2023г. са изминали петнадесет години, през които не е установено ответницата да е ползвала,
владяла или държала имота на някакво правно основание. Всичко това изключва
давностното владение по отношение на имота, който си има собственик и това е ищцовото
СД. Прилага към жалбата Справка от Агенция по вписванията - Имотна партида по името на
„М. - УХА И СИЕ” СД, от която е видно, че на 27.06.2002г., дружеството е учредило
Договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк” АД, като за обезпечение е ипотекиран
имота, предмет на спора. Това е отразено в точка 21 от справката. Твърди, че към
27.06.2002г., т.е. датата на учредяване на договорната ипотека, за собственик на имота пред
банката - кредитор и нотариуса се е легитимирало СД, а не ответницата. На второ място
твърди, че на 01.12.2022г. по отношение на имота е вписана искова молба, депозирана от
ответницата по чл.19 ал.3 ЗЗД, с което тя признава, че не е собственик на имота. Към този
момент тя не е била легитимирана като собственик, владелец, държател или в каквото и да
било качество по отношение на имота. Актът, с който същата се легитимира е от
27.01.2023г., или от 27.01.2022г. Следователно, към момента на снабдяване с констативня
нотариален акт, по отношение на имота е имало вписана искова молба, което вписване не е
било заличено по съответния законов ред. Пак от представения нотариален акт не става ясно
кога същият е издаден от нотариус Б. Т., доколкото в нотаралния акт е посочена дата за
съсътавяне 27.01.2022г., но е вписан в служба по вписвянията една година по-късно на
27.01.2023г. Изтъква факта, че представеният предварителен договор за покупко -
продажба на имота от 21.12.1998г. няма отношение към правния спор, като същият не може
да легитимира ответницата като собственик. По делото няма данни този предварителен
договор да е обявен от Съд за окончателен, както и няма данни за завеждане на иск по чл.19
ЗЗД между страните, а към момента това право отдавна е погасено по давност. В този
случай, предварителният договор има единствено значението на разписка за предаденото
капаро. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л. А. Н. не депозира отговор на въззивната жалба и не изразява
2
становище. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
ГПК, за признаване на установено по отношение на ответницата, че процесният имот е
придобит на 20.10.1998г. с договор за покупко-продажба от СД "Д. И СИЕ", представалявано
от И. Д. /в последствие преименувано на „М.-УХА И СИЕ"СД/, като до датата на исковата
молба имотът се владее и ползва от дружеството-ищец. През цялото това време до днес
имотът се чистил и стопанисвал от ищеца, като строителните отпадъци /тухли,
керемиди,железа,дървен материал и др./ били изнасяни, продавани и дарявани от ищеца.
Данъците за имота били плащани от ищеца, както и задълженията пред НАП. На
27.06.2002г., дружеството е учредило Договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк”
АД, като за обезпечение е ипотекиран имота, предмет на спора. Твърди, че към 27.06.2002г.,
т.е. датата на учредяване на договорната ипотека, за собственик на имота пред банката -
кредитор и нотариуса се е легитимирало СД, а не ответницата. През 2023г. ответницата се е
снабдила с констативен н.а. по обстоятелствена проверка и се легитимира като собственик,
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва тя да е владяла имота
непрекъснато, явно и спокойно. Твърди, че никога не е губил владението до настоящия
момент. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 20.10.1998г. е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот между Председателя на Селскостопанска академия гр.София/
като продавач/ и СД “Д. и сие“ действащо чрез управителя си И. Д. /като купувач/,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I, рег.№
638, дело № 76/1998г. на нотариус Л. Ц., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната
камара, по силата на който ищецът е придобил правото на собственост върху Ферма
„Септември“, находяща се в гр.Видин, землището до околовръстен път-товарна гара,
саъстояща се от следните селскостопански постройки: масивен свинарник с площ 639 кв.м.,
масивен свинарник от 260 кв.м., масивна битова сграда -47 кв.м., масивен свинарник -244
кв.м., свинарник със склад 235 кв.м., масивен свинарник 2224 кв.м., масивна битова сграда
125 кв.м., масивен свинарник 172 кв.м., водна кула от 1 кв.м., тоалетна, трафопост, ведно с
прилежащият към фермата терен с площ от 35 983 кв.м.
На 21.12.1998г. /3 месеца по-късно/ ответницата Н. е сключила предварителен договор с
ищцовото СД, представлявано от И. Д. за покупко-продажба на горепосочения недвижим
имот, въз основа на който й е било предадено владението върху имота на същата дата
/изрично отбелязано в договора/. Видно от служебно изисканата от съда справка от
НБНаселение, Л. Н. е неомъжена, но има две деца с презиме и фамилия И. Д.и т.е. живее на
семейни начала със свидетеля Д., който към 1998г. е представлявал ищцовото СД.
Предварителният договор не е оспорен от страна на щеца като нищожен или унищожаем.
3
На 24.11.2022г. Н. е депозирала искова молба с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, видно от
приложеното гр.д.№ 2378/22г. по описа на РС-Видин, изпратено по родова компетентност на
ОС-Видин, но след оттегляне на ИМ по реда на чл.232 ГПК, производството е прекратено.
Ответницата противопоставя правоизключващо възражение, а именно че се легитимира като
собственик на основание изтекло давностно владение повече от 10 години, считано от
21.12.1998г. на същия недвижим имот, представляващ ПИ №3 в кадастрален район 415 с
идентификационен №10971.415.3 по КККР на гр.Видин, с адрес гр.Видин, целият с площ от
31.985 дка, незастроен, с трайно ползване - за друг вид ,производствен, складов обект, с
номер по предходен план 415.1 до съседи : от югозапад надлез и околовръстен път на
гр.Видин с ид.№ 10971.335.5, от северозапад терен на товарна гара с ид.№ 10971331.3 и път
с ид.№ 10971.331.6, от североизток поземлен имот № 10971.153.873 и път, от югоизток път с
ид. №10971.153.157. /видно от н.а. по обстоятелствена проверка №25, т.ІІ, рег.№ 554,
нот.д.№ 23 от 2023г. на Б. Т. -Нотариус с район на действие РС Видин/.
С решение №154/09.02.2004г. по ф.д.№144/1990г. на ВОС са вписани настъпили промени в
СД „Д. и СИЕ“ със седалище гр.Видин, като е приет нов съдружник- П. Б. М., прекратено е
участието като съдружник на Ц. Д. Ц., и са вписани промени в името - от „Д. и СИЕ“ на
„М.-УХА и СИЕ“. Управител на дружеството остава свидетеля И. Ц. Д.. С решение
№196/20.02.2004г. по ф.д. №144/1990г. на ВОС са вписани настъпили промени в СД „Д. и
СИЕ“, като е приет нов съдружник- И. Т. Т., прекратено е участието като съдружник на И. Ц.
Д., който е освободен като управител и е вписан нов управител П. Б. М..
От Удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх.№ 25-405214-21-12-2022г. на
АГКК се установява, че поземлен имот с идентификатор № 10971.415.3, трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване : За друг
производствен, складов обект и площ 31985 кв.м. по кадастралната карта на гр. Видин,
ЕКАТТЕ 10971, общ.Видин, обл.Видин, одобрена със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на Изп.
Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо ПИ от 24.01.2019г.с адрес:
гр.Видин. Имотът с идентификатор № 10971.415.3 е част от имот с площ 35983 кв.м.,
описан в нот.акт №59, т.ІV, н.д.№ 2321, рег.№ 1489/20.10.1998г. на СВ при РС Видин.
В о.с.з. на 08.11.2023г., са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че
имотът, описан в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I, рег.№ 638, дело
№ 76/1998г. на нотариус Л. Ц., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е
идентичен с описания недвижим имот в н.а. на недвижим имот придобит по
обстоятелствена проверка № 25, том I, рег. № 554, нот. дело № 23/2023г. на нотариус Б. Т.,
вписан под № 161 в регистъра на Нотариалната камара, /с изключение на описаните в
първия н.а. сгради, които не съществуват на терена към 2023г./ Обявен е за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на предявяване на иска в процесния
недвижим имот не съществуват сгради.
С оглед релевираното правоизключващо възражение на ответницата за изтекла в
нейна полза придобивна давност по делото са разпитани свидетели – И. Д. /фактически
съпруг на ответницата/, Х.а, Т., Б. и С., разпитани в о.с.з. на 31.01.2024г.
4
Св.Х. излага, че знае имота, който се намира до околовръстния път на Видин, бившия ловен
парк. В имота имало селскостопански сгради, обори. П. М. стопанисвал имота от около 15-
20 години. Ходил е лично, за да товари строителни материали от там. Имало всякакви
боклуци, тухли, ламарини, железа - това били материали от разрушените сгради в имота. П.
бил в имота и лично той разрешил и осигурил достъп при товаренето. Било преди около 15-
20 години. Бащата на свидетеля се казва П. Х. и е съдружник във фирмата ищец. В имота се
влиза от околовръстния път, преди моста на надлеза има вход. В имота за последен път бил
преди около 15 години. Отзад имало път, от който също може да се влезе. Негов приятел Н.
му помагал, като чупели и заедно товарили материалите. Свидетелят купил за себе си
материали от там.
Св.Х.а /сестра на първия свидетел/ знае къде се намира процесния имот, знае, че е на П. М..
Баща й П. Х. носил тухли от този имот.
Св. Д. сочи, че през 1998г. бил представляващ СД „Д. и сие“ във Видин, което придобило
имота. Поради кражби в търговските им обекти, изпаднали в безтегловност и нямали пари.
Знаел, че майката на ответницата Л. имала пари, защото шиела и печелела много пари.
Потърсил я и тя се съгласила да купи имота на цена, която трябвало да се изплати на
разсрочено плащане. Затова сключили предварителния договор, приложен по делото, който
е написан лично от свидетеля. Съставили протокол с нея за предаване владението на имота,
непосредствено след първото плащане, приемателно- предавателния протокол написали в
деня на предаване на владението. Започнали да й плащат месечен наем, тъй като в имота
работели кланница и колбасарница в периода около 2000-2001г., които обекти затворили
после. Пренасочили дейността, като сградите започнали да използват като складове за
полиамидни конци и каучукови смеси. През 2003г. се събрали с ответницата да живеят
заедно и през 2003- 2004г. продали СД, в което съдружници били той и баща му. П. Х. бил
посредник, като бащата на свидетеля излязъл от СД и на негово място влязъл П. М.. Няколко
месеца по-късно свидетелят също напуснал дружеството и влязла като съдружник жена,
която не е виждал. Не продал имота, защото се надявал, че ще си стъпи на краката и ще си
откупи имота, но след това възникнали пречки. Наемател в имота около 2000г. бил св.И. З.,
който гледал свине там. Имотът се намира близо до циганската махала и започнали набези и
кражби. Тогава ответницата предложила да разрушат сградите, като това било между 2007-
2008г. Материалите и в момента са струпани до оранжериите срещу Видахим. Л. казала, че
ще си поеме разноските по чупенето на сградите и тя плащала на работниците. Материалите
са си нейни. В имота се влиза от околовръстното и от локален път също има достъп. През
2006-2007г. във връзка с нови устройствени решения, пътят бил променен и трафопостът бил
изведен от имота, а пътят минал от дясната страна на трафопоста. Като разрушили сградите
Л. решила да насадят овошки, но като започнало плододаването, циганите изсекли
дърветата, тъй като след премахване на сградите, била премахната и оградата. Както са го
оставили имота през 2011-2012г. така си останал. Твърди, че Л. владее имота и ходи да го
наглежда. Твърди, че познава добре П. М., който бил работник за известен период от време в
Д. оранжерии. В процесния имот е идвал, но като работник. Лично бил предупреждавал П.
5
Х. да не пипат имота. В разрушаването на сградите П. М. не е участвал. Не са участвали и
цигани при събарянето на сградите. По едно и също време в имота св.З. отглеждал свине и
по същото време имотът се ползвал за склад за годни за преработка и продажба отпадъци от
Видахим .
Св.З. сочи, че знае имота, за който се съдят. Имал в имота кучета и свине. Стопанските
сгради били около 4-5 в имота, дълги свинарници. Свидетелят стопанисвал под наем една от
постройките около 50 метра дълга от тези свинарници. Отначало му била предоставена от
св.Д. под наем, а после плащал на Л. -100 марки наем. Занимавал се с търговия на животни и
базата му била в този имот и в тази сграда. Знаел, че имотът е на Л.. Бил в имота преди да
разрушат сградите. Разрушили се около 2006-2007г. от работници, той също е участвал в
разрушаването. Материалите ги натоварили в камиони и ги закарали на оранжериите на Д..
Труда им плащала Л.. През 2008г. заминал за Чехия и искал да купи от Л. 10 декара, за да
отглежда свине или крави и сега също иска да купи и тя е съгласна, но казала, че трябва да
се уредят документите. За свидетеля имотът е на Л.. Познава и П. М.. Той не бил участвал в
разрушаването на сградите. Участвал при разглобяване на оранжериите в гр.Димово. В
имота свидетелят се занимавал с търговия на животни от 1998г. до 2003, 2004, 2005г. Св. Д.
му казал, че е прехвърлил имота на Л. и на нея трябва да плаща наем.
Св.Т. знае имота, намира се до Сточна гара и смята, че негов собственик е Л.. Свидетелката е
работила в имота, сортирала конци от Химията. Познава и други жени, които са работили
там. Знае, че в имота имало 3-4 свинарника. Познава мъжете, които счупили сградите - И.,
П. и ***. Те разрушили сградите, като Л. разпоредила това. Материалите били прекарани за
оранжерията срещу химията. Не е виждала П. М., който е в залата и не го познава. В имота
имало насадени овощни дървета, като Л. насадила тези овошки, а циганите ги отсекли. Сега
имотът го държи Л.. Последно е ходила в имота през 2007г. Тези събития са се случили 2007-
2008г.
Св.Б. знае, че в имота имало свинарници - дълги и по-къси. Повече от две сгради. Работил
на имота, когато чупили сградите, сваляли керемиди, събирали дървения материал и всичко,
което можело да се прибере. Л. ги ангажирала и тя им плащала. Участвали св.Б., И., св.С. и
още хора. Цигани не са участвали. Познава П. М., съученици са и са в приятелски
отношения. Споделял му преди 10 години, че е собственик на хотел Ровно. Преди две години
му казал, че е собственик на парцел и иска да го продаде. Не се стигнало до продажба.. Той
бил при тях в оранжерията срещу химията. В този свинарник не е бил. Знае, че собственик е
Л.. Плащала им около 15 лв.. Никой не пречел на чупенето на сградите. Около 2008г. ходил в
имота и тогава се чупело.
Св.С. излага, че знае за спора, който е за имота на Л.. Свидетелят не е работил в имота,
работел в оранжерията, до химията и приемал това, което карали от свинарниците. Докарали
цигли, греди и ги ситуирали зад четвърта оранжерия. Това се случило около 2008г. Гредите
изгорели. Знае от Л., че имотът е неин. Познава П. М. от оранжериите до химията и той
работел като общ работник в тези оранжерии. Споделял му, че е собственик на хотел Ровно,
а за този имот не му е споделял.
6
С оглед събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви /а тези на св.Д. при условията на чл.172 ГПК, тъй
като живее на семейни начала с ответницата Л. Н./, съдът намира, че е доказано пълно и
главно, че И. Д. е бил съдружник в дружеството в периода от 1998 до м.02.2004г. т.е.
надлежно представляващ дружеството - собственик. Именно той е сключил предварителния
договор с ответницата на 21.12.1998г., а по-късно е заживял на съпружески начала с нея.
Няма ангажирани преки доказателства за плащане на цената в полза на СД, който факт е
правно ирелевантен към предмета на доказване. Както свидетелства св.З. отначало плащал
на Д. наема, а после на Л..
След м.02.2004г. когато са вписани промени по партидата на СД ищец, а св.Д. е напуснал
като съдружник и представляващ, Л. е започнала да демонстрира явно и недвусмислено пред
всички своето намерение за своене на процесния имот, изразяващо се в отдаване под наем
на тогава съществуващите сгради - свинарници, разрушаване на сградите, насаждане на
овошки в имота, заплащане на работниците за разчистване на терена. След 2008г. когато са
разрушени сградите, имотът е оставен празен и незаграден, както се намира и до настоящия
момент. Видно от разпитаните по делото свидетели всички те описват събития за периода от
1998г. до 2003, 2004г. и до 2008г. След 2008г. никой от тях не знае кой е влядял, кой е ползвал
имота и кой е упражнявал фактическа власт върху него.
Видно от приложената към жалбата Справка от Агенция по вписванията - Имотна партида
на името на „М. - УХА И СИЕ” СД, на 27.06.2002г., дружеството-ищец е учредило
Договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк” АД, като за обезпечение е ипотекиран
имота, предмет на спора. Ипотеката е заличена през 2004г.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира исковете за неоснователни
по следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл.124 ГПК ответницата може да се защитава с
всички правоизключващи възражения и твърдения, че тя е собственик на имота. Следва да
се посочи, че последната се легитимира с констативен нотариален акт /по обстоятелствена
проверка/, който няма конститутивно действие т.е. не създава права, а ищецът - с н.а. за
покупко-продажба, съставен по предвидения в закона ред и надлежно вписан. Въпросите
относно доказателствената сила на констативните нотариални актове и доказателствената
тежест за оборването й са разрешени с ТР № 11/2013 г. по тълк.д. № 11/ 2012 г. на ОСГК на
ВКС.
При това положение ответницата следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на възникнало в нейна полза право на собственост върху процесния
имот, въз основа на изтекла придобивна давност при наличието на сключен предварителен
договор по чл.19 ЗЗД на 21.12.1998г. и предадено въз основа на същия владение. Съгласно
практика, обективирана в решение № 594 от 04.12.2009 г. по гр. дело № 3139/2008 г. на ВКС,
II г. о., решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. дело № 1218/2009 г. на ВКС, І г. о., решение №
82 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 6873/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 83 от 1.02.2021
г. на ВКС по гр. дело № 2978/2019 г. на ВКС, II г. о., решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр.
7
дело № 3677/2020 г. на ВКС, решение № 43 от 13.05.2022 г. по гр. дело № 3941 от 2021 г. на
ВКС, I г. о., и други, приема, че предварителният договор за продажба на недвижим имот
няма вещнотранслативен ефект, но по аргумент от разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗС
фактическа власт, упражнявана въз основа предварителен договор за продажба на недвижим
имот, съставлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и за нея е приложима презумпцията
на чл.69 ЗС. Упражняващият фактическа власт въз основа такъв предварителен договор
държи имота за себе си, тъй като има увереността, следваща от целта на договора, че ще
придобие собствеността върху имота. Затова за придобиване на имота въз основа на
давността не е необходимо да се доказва демонстриране на намерение за своене на
имота, за което както бе посочено е приложима установената в чл.69 ЗС презумпция, а
е достатъчно да се установи само продължителността на владението, което следва
да е непрекъснато, явно и спокойно (т.е. при липса на насилие както при установяването
му, така и при поддържането му). Поради това за придобиване на имота по давност, не е
необходимо да се доказва преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на
намерението за своене., не е необходимо да се доказва, че купувачът е отблъсквал
предишните собствениците на имота. Налице е доброволно предаване на владението върху
недвижим имот въз основа на писмен договор, при което е достатъчно да се установи само
продължителността му, както по отношение на обективния елемент - упражняването на
фактическа власт, така и по отношение на намерението за придобиване по давност.
Придобивната давност въз основа на така упражняваното владение не се прекъсва при
предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД /каквато ИМ е била депозирана и вписана от
ответницата, но по-късно е оттеглена по реда на чл.232 ГПК/ или изразяване на
желание да се прехвърли собствеността на имота по нотариален ред, а по аргумент от
обратното и при отсъствие на такива действия. Придобивната давност се прекъсва само от
действия на собственика (но не и от такива на самия владелец) и то само с изрично
посочените в закона действия - тези, посочени в чл. 81 ЗС и чл. 84 ЗС във вр. чл. 116 ЗЗД.
Затова изоставянето на имота от Л. в периода след 2008г. не води автоматично до
прекъсване на владението, а събарянето на сградите и оградата, не води до последиците,
визирани в чл.81 ЗС. Вярно е, че нормите, уреждащи давността и конкретно придобивната
давност са императивни след като има позоваване на давност и съдът служебно следи дали
има основание за спиране или прекъсване на давността, но съгл. чл. 99 ЗС, правото на
собственост не се изгубва, освен ако друг не го придобие. Владението по смисъла на чл. 68
ЗС, както и придобивната давност, се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече
от шест месеца, но с действия на досегашния собственик т.е. ищцовото СД /чл. 81 ЗС/
или с предявяване на иск за собственост срещу владелеца /чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б. "б. "
ЗЗД/. Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б., б. " ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на придобивна давност, а не обратното /решение № 92 от 21.06.2013 г. по
гр. д. № 327/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 2182/2016
г. на ВКС, І-во г. о., решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, І-во г. o./.
8
Доказано е, че фактическата власт върху процесния имот е предадена през 1998г. и няма
данни за изгубването й в периода до 07.02.2023г., когато е депозирана ИМ по настоящото
дело. С оглед извършеното позоваване на давността от страна на ответницата, обективирано
в констативен н.а. през 2023г., следва да се приеме, че са настъпили желаните правни
последици и то с обратна сила към 2008г. При наличие на позоваване, правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици
на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок (ТР № 4/17.12.2012 г. на
ОСГК постановено по т.д. № 4/2012г.). От показанията на всички разпитани свидетели и от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, става ясно, че владението е
предадено през 1998г., като именно Л. се е разпореждала със стопанисване на сградите вкл.
Тяхното премахване и засаждане на овошки. Що се отнася до възражението, че в началото
И. Д. е стопанисвал имота, а не Л., следва да посочи, че придобивният способ по чл. 79, ал. 1
ЗС би могъл да се осъществи, вкл. ако владелецът упражнява фактическата власт върху
вещта чрез другиго. Този извод следва и от разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, определяща
владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Тук следва да се посочи, че св.Д. има двойно качество –
като съдружник и представляващ СД до м.02.2004г. и като фактически съпруг на
ответницата Л. Н.. Веднъж установена, фактическата власт върху недвижим имот се
предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в
който владелецът не бъде отстранен от имота от собственика. Доказателства в тази насока
по делото няма ангажирани. Без значение е ако след придобиване правото на собственост,
собственикът не упражнява едно от правомощията на правото си на собственост -
владението. В случая давността на ответницата е изтекла през 2008г. / десет години след
сключване на предварителния договор/ и тя е придобила правото на собственост много
преди 2023г., когато се е снабдила с констативен н.а. Дори да не е упражнявала правото си на
собственост след 2008 г., съгл. чл. 99 ЗС, тя не е изгубила правото си на собственост, защото
друг не го е придобил по давност до предявяване на иска по чл.12 ГПК. Имотът е ползван
като градина, поради което факта, че не е бил ограден, при установеното фактическо
ползване на описания от свидетелите имот, е без значение. Земеделските имоти /ниви,
ливади, лозя/ също не се ограждат, но това не означава, че е изключено придобиването им
по давност.
Ето защо искът по чл.124 ГПК правилно е бил отхвърлен от първа инстанция, който краен
извод се споделя от въззивна инстанция.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемите направените
9
по делото разноски, но такива няма направени.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 29.02.2024г., постановено по гр.д. № 78/2023г. по описа
на Окръжен съд - Видин, ГО.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10