Р Е Ш Е Н И Е
№1009/17.6.2020г.
Град Пловдив, 17.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 367 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.В.К. *** против решение
№ 203 от 18.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 98 по описа на Карловския
районен съд за 2019 година, в частта с която е потвърдено наказателно
постановление № 18-0281-000380 от 11.05.2018 г. на началника на РУ Карлово към
ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП на Г.В.К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.23, ал.1 ЗДвП.
Според касатора решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление
в обжалваната част. Претендира разноски.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление в
обжалваната част, районният съд е приел, че съставомерността на деянието е установена по безспорен
начин, че касаторът като водач на МПС не е съобразила своето поведение с
поведението на водача на предно стоящия автомобил по начин, по който да
предотврати настъпването на ПТП, като не е спазила дистанция, която да й позволи
избягване на удар в предно движещо се МПС, когато то намали скоростта си или
спре внезапно. Като неоснователно е прието възражението за липса на ПТП с оглед
наличието на протокол за ПТП, в който са посочени двамата участници и видимите
щети по двата автомобила, както и преписката по щета № 21328087 от 03.05.2018
г. на „Дженерали застраховане“ АД. Като неоснователно и неотносимо към предмета
на делото е прието също възражението за липса на събрани доказателства относно
поведението на другия водач, участник в ПТП, защото каквато и да е причината за
внезапното спиране на предно движещия се автомобил, законът вменява задължение
на водача да се спазва необходимата дистанция. Правилно според районния съд е
квалифицирано нарушението по чл.23, ал.1 ЗДвП и правилно е определена
санкционната норма. Според районния съдът АУАН и НП са издадени от оправомощени
за това лица и в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове, без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, без да е налице нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Като правноирелевантно за спора е преценено искането за
установяване на факти – брой на пешеходни пътеки в района и разстоянието между
тях.
Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни
факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Само за яснота
на касатора следва да бъде отбелязано, че на съдебна проверка в касационната
инстанция подлежи съдебното решение на районния съд, а не наказателното
постановление. За неговата законосъобразност в обжалваното съдебно решение са
изложени достатъчно обосновани и подробни мотиви и те също няма да бъдат
преповтаряни.
При постановяване на съдебното решение районният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Всички събрани
доказателства са обсъдени и преценени, а недопускането или несъбирането на
неотносими към предмета на делото доказателства не представлява нарушение на
съдопроизводствените правила, защото съдът има задължение да събере само онези
доказателства, които ще установят правнорелевантните факти. В този смисъл
настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че причината,
довела до внезапното спиране на предно движещия се автомобил, е извън обхвата
на обективните признаци на административното нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП,
поради което не следва да се установя, както не следва да се установяват и броя
на пешеходните пътеки в района на ПТП и разстоянието между тях.
Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни
основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като
правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода
на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 203
от 18.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 98 по описа на Карловския районен съд
за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.