№ 17785
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110130919 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „**“ ЕАД против „***“ ЕООД, с
която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК – за установяване
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10855/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
С разпореждане от 10.06.2022 г. съдът е констатирал нередовност на исковата
молба и е дал конкретни указания на ищеца.
В срока за изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба с вх.№
124017/16.06.2022 г. от ищеца чрез пълномощника му, с която е направен отказ от
предявените искове. Изложени са доводи, че процесните суми са платени след
образуване на заповедното производство, поради което се претендират направените
разноски за държавна такса /25,00 лева/ и адвокатско възнаграждение /300,00 лева/.
В изпълнение на предоставената му възможност от ответното дружество е
депозирано становище, в което се излагат доводи за неоснователност на искането за
присъждане на разноски. Поддържа се, че дружеството не е дало повод за завеждане на
делото, претенцията на ищеца за процесните суми е била неоснователна, поради което
и не му се следват разноски.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
На първо място, исковата молба, по която е образувано исковото производство е
била нередовна, като вместо отстраняване на констатираните нередовности, ищецът е
заявил отказ от иска с доводи, че претендираните суми са платени. От приложените
към молбата по чл.233 ГПК документи не може да се обоснове извод, че касаят
заплащане именно на процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение
1
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10855/2022 г. по описа на СРС, 43-
ти състав. Видно от документите е, че същите са на обща стойност 390,83 лева, докато
издадената заповед е за суми, значително надвишаващи посочената. Искането на
ищеца за присъждане на разноски при заявен от него отказ от иска би било
основателно само в случай, че исковата му претенция е основателна и доказана по
безспорен и категоричен начин, но той се отказва от иска, поради настъпило плащане в
хода на процеса. В процесния случай това не е така. Както бе посочено и по-горе,
съдът е сезиран с нередовна искова молба, а от приложените към нея документи не
може да се установи вероятната основателност на предявените искова.
Отделно от предходното, с подадената от ищеца молба с правно основание чл.233
ГПК се сочат суми, които също значително се разминават със сумите, за които е
издадена заповедта по ч.гр.д.№ 10855/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав. В тази
насока са и изложените от ответното дружество доводи в предоставената му
възможност за становище по искането на ищеца за присъждане на разноски. От
представените към становището на ответника документи, вероятната основателност на
предявените от ищцовото дружество искови претенции, е съществено разколебана.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно, като не попада в нито една от предвидените
в чл.78 ГПК хипотези. С оглед предходното, искането следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „**“ ЕАД за присъждане на разноски,
обективирано в молба с вх.№ 124017/16.06.2022 г., с която на основание чл.233 ГПК е
направен отказ от предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2