Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.04.2021 година гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Г. НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар:
Антоанета Делчева
като
разгледа докладваното от съдия И.
АНД
№ 205 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във
връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на И.О.Х. против заповед за
задържане от 07.10.2020г., издадена от Б.Н.К. *** на ОД на МВР – С.З..
Жалбоподателката излага подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, като твърди, че същата е
постановена при липса на изискуема форма, при съществено нарушения на
административно производствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона.
Описва подробно случилото се на 07.10.2020 г. и на
08.10.2020г. и излага подробно доводи, че не е извършила правонарушение,
обосноваващо задържането й.
Искането на жалбоподателката до съда е за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира разноски.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
Б.Н.К. в качеството му на полицейския орган при РУ – Г. на ОД на МВР – С.З.,
издал обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения и моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата - полицейският
орган, издал обжалваната заповед, чрез процесуалния си представител, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната заповед за задържане на лице с рег. №
447зз - 73/07.10.2020г. (л. 27 от делото), издадена от Б.Н.К. - полицейски
орган - служител при РУ – Г. на ОД на МВР - С.З., е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето И.О.Х. (погрешно посочен като Х.И.О.), ЛНЧ: **********,
с адрес ***, считано от 23:00 часа на 07.10.2020г. В заповедта е посочено, че
се издава на основание „чл. 72, ал. 1, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 296, ал.1 НК“, като за фактически основания за задържането на лицето е описано „затова че
на 07.10.2020 г. в с. Главан пречи на изпълнение на съдебно решение -
определение № 260037 от 30.09.20г. на РС – Х., за което е образувано БП №178 от
07.10.20 г. за престъпление по чл. 296, ал.1 НК“. Освен от полицейският орган и
от задържаното лице, заповедта е подписана и от преводач Неда Ламбова,
извършила превод на заповедта на английски език, предвид това, че задържаното
лице не е български гражданин. Представени са по делото и протокола за обиск на
И.Х., декларацията на задържаното лице, разписка за върнати вещи.
Видно от определение № 260037 от 30.09.2020г. на РС – Х.
(л.26 от делото), прието като писмено доказателство по делото, съдия при РС – Х.
е дал разрешение да се извърши претърсване и изземване в имот, представляващ
къща с дворно място, находящи се в с. Главан, ул. Зора 3, обитавани от С.М. и И.Х.,
по ДП №419/2020 г. по описа на РУ – Х., образувано за това, че на 14.08.2020 г.
в гр. Х. са отнети чужди движими вещи – 2 броя кучета от владението на Тенчо
Дулев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
кражбата е извършена чрез използване на МПС – престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 НК.
С постановление от 05.10.2020г. на разследващ полицай
при РУ – Х. (на гърба на л. 25) е било възложено на разследващ полицай при РУ –
Г. да извърши претърсването и изземването, за което е издадено горепосочното
разрешение.
Видно от съобщение на разследващ полицай Г. *** (на
гърба на л.21), на основание чл. 212, ал.3 НПК, е уведомен прокурорът, че е
започнато бързо производство (БП) № 447зм 178/2020 г. с разпит на свидетел на
07.10.2020г., извършен от разследващ полицай. В съобщението е посочено, че
бързото производство е образувано срещу С.М. и И.Х., за това, че на 07.10.2020
г. в с. Главан пречат на изпълнение на съдебно решение - определение № 260037 от 30.09.2020г. на РС – Х. -
престъпление по чл. 296, ал.1 НК“. Видно от материалите по БП № 447зм 178/2020
г. на РУ – Г., бързото производство е било образувано с разпита на свидетеля И.
Тенчев П., започнал в 23:25 ч. и
приключил в 00.10часа, обективиран в протокол за разпит на свидетел (на гърба
на л. 24 и л. 25 от делото). Към материалите по преписка 447зм 178/2020 г.,
представена по делото, е приложена и докладна записка от 07.10.2020г. на
инспектор П., както и документите, касаещи задържането на фактическия съжител
на жалбоподателката С.М. - заповедта за задържане, протокола за обиск и
декларацията на С.М. и разписка за върнатите му вещи.
По делото не е спорно между страните, че понастоящем
горепосоченото БП е прекратено с прокурорско постановление на прокурор при РП –
С.З., ТО – Г., поради липса на данни за извършено престъпление (деянието не представлява престъпление, на основание
чл. 24, ал.1, т.1 НПК)– факт, който
освен, че е безспорен между страните, установим от свидетелските показания, е и
служебно известен на съда (чл. 155 ГПК).
Приет като писмено доказателство по делото е и Протокол
за претърсване и изземване с дата 08.10.2020г., в който е посочено, че С.М. е
предал две кучета, посочени в протокола (л. 10 – 11 от делото).
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка
със задържането на жалбоподателката и фактическите основания за това задържане
са разпитани по делото следните свидетели: С.У.М. (фактически съжител на
жалбоподателката, който също е бил задържан), С.ДК. (полицейски инспектор, присъствал
на случилото се на 07.10.2020 г. в дома на жалбоподателката, който е издал
заповедта за задържане на С.М.) и разследващият полицай Г.Г., на когото е било
възложено да извърши по делегация горепосочените действия по разследването –
претърсване и изземване в имота на жалбоподателя в с. Главан.
От свидетелските показания на св. С.М. се установява,
че той и съжителката му И.Х. *** в закупена от тях къща, не владеят добре
български език, отглеждат кучета. Свидетелят разказва, че на 07.10.2020г., следобед,
домът им бил посетен от полицаи, които им казали, че имат съдебна заповед,
която им позволява да влязат в имота и да вземат кучета, заради жалба за тези
кучета. С тях бил и цивилен мъж, който твърдял, че е собственикът на
кучетата, но това не бил мъжът подал
жалба срещу тях за кучетата, а някакъв непознат. Комуникацията между полицаите,
от една страна и свидетелят и жалбоподателката, от друга страна, се
осъществявала, чрез осигурен на място преводач. Свидетелят казва, че поискал да
му бъде прочетена тази заповед на съда, чрез преводача, но му било отказано,
поради което той отказал да отвори вратата на двора. До 22.00 часа полицаите
стоели пред дома им, като през това време свидетелят и жалбоподателката си
останали вътре в двора и си извършвали рутинни действия, вкл. свързани с
грижите за кучетата. Полицаите не правили никакъв опит да влязат у тях, не
провеждали разговори с тях, просто стоели пред двора на къщата и те с И. не разбирали
какво става. Така до 22.00 ч., когато
полицаят на селото влязъл през оградата в двора и казал на свидетеля да отвори
вратата на двора и той отключил доброволно вратата и полицаите влезли. И. се
уплашила и се скрила в къщата, като се заключила. Свидетелят отишъл при нея и я
помолил да отвори и да излезе и тя го послушала, след което ги отвели и двамата
с полицейската кола в РУ - Г.. И. не проявявала агресия към полицаите, не ги
блъскала. Било им казано, че ги отвеждат за разпит и чак по – късно в сградата
на РУ - Г. разбрали, че ги задържат. На обяд на следващия ден ги освободили,
тъй като свидетелят се съгласил доброволно да предаде две кучета и отново с
полицейска кола ги върнали обратно в селото.
От свидетелските показания на С.ДК. се установява, че
работи в Районно управление - Г. като младши полицейски инспектор и че на
07.10.2020г. били изпратени в село Главан, за да окажат съдействие по
определение на Х.йски съд в дома на англичани. Свидетелят казва, че не е видял
това определението на съда, но видял, че разследващ полицай Г.Г. го дал на
англичаните, през оградата и им го прочел, имало и преводач, след което същият
този свидетел казва, че всъщност не бил чул как Г. чете определението на съда,
тъй като бил на разстояние. Свидетелят казва още, че собственикът на кучето бил
там и и си го разпознал по начина, по който кучето лаело. Собственикът на
къщата обаче отказал да ги пусне. Разследващ полицай Г. тогава казал да влязат
вътре и да го задържат, тъй като не изпълнява определението на РС – Х.. Техен
колега прескочил оградата и тогава англичанинът отключил и отворил вратата.
Свидетелят казва, че разследващият полицай Г. му е казал да издаде заповед за
задържане, тъй като англичаните пречили на Г. да изпълни определението на съда.
Свидетелят казва още, че жалбоподателката даже се била заключила в къщата и
даже мъжа си не пускала. Казва още, че кучетата били в отделен двор, а не в
двора, в който влезли и който е към къщата. Не извършили претърсване, защото
било късно вече. Задържали ги в РУ – Г., а на следващия ден бил направен
„оглед“ и намерено кучето.
От свидетелските показания на Г.Г. се установява, че
той е разследващият полицай, който е следвало да извърши претърсването и
изземването, за което е било издадено разрешение от РС – Х.. Свидетелят казва,
че на място са били полицаи от РУ – Х., РУ – Г., преводач и лицето, собственик
на двете кучета, посочени в определението на РС – Х.. Свидетелят разказва, че С.М.
и И.Х. се запознали с определението на съда, чрез преводачката, поискали да го
вземат, но той им отказал да го даде и си го прибрал. Говорил по телефона с
жена, която се представила за техен адвокат и той й изпратил определението и другите
документи, но С. и И. не искали да отворят вратата. Свидетелят казва, че не бил
видял И. да блъска или заплашва полицаите. Не видял как колегите му влезли в
двора на къщата, защото бил в колата. Кучетата били в отделен двор, а не в
двора към къщата. След като влезли в двора на къщата И. и С. не им пречели, но
не извършили претърсване, защото не
можели да влязат при кучетата: „Кучетата
ни препятстваха да извършим претърсването, няма как да влезем при тях“.
Свидетелят разказва още, че чакали толкова часове отвън пред дома на лицата,
защото чакали да им осигурят необходими специалисти, които да влязат в двора с
кучетата, но така и не им осигурили такива. Свидетелят казва, че не бил видял И.
да блъска колегите и че лично на него не му е пречила. Не знаел кой е взел
решение за задържането й. Някои от колегите се оплаквали, че англичаните викали
и били груби. И. била задържана, защото възпрепятствала действията на колегите.
Било образувано бързо производство за това и прекратено от прокурора с
постановление поради липса на данни за престъпление.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С.М. и
частично показанията на св. С.Ди Г., които са в насока, че жалбоподателката и
съжителят й са отказали първоначално да отворят вратата, че са били запознати,
че има акт на съда, с който се разрешава претърсване и изземване (макар да не
им е бил прочетен дословно от преводача и да не им е бил предоставен), че
часове наред полицаите са стоели пред дома им, за да чакат необходимите
специалисти, които да могат да влязат в двора с кучетата, че впоследствие след
като полицейски служител преминава през оградата на двора на къщата и
разпорежда на С. да отключи вратата, той изпълнява това полицейско разпореждане
и е допуснал полицаите в двора на къщата и че претърсване и изземване на
кучетата не е било извършено, поради това че полицаите са се страхували да
влязат в двора, пълен с кучета и че не са дошли необходимите специалисти
относно кучетата и че всъщност кучетата са попречили на разследващия полицай да извърши възложените му
действия по разследването – претърсване и изземване. Тогава И. и С. са били
отведени, като им е било казано, че се отвеждат за разпит и впоследствие
задържани в сградата на РУ – Г.. Относно тези факти показанията на тримата
свидетели са взаимодопълващи и еднопосочни, без съществени противоречия, които
да оказват влияние на установените факти в горепосочения смисъл.
Съдът не кредитира казаното от св. Драгиев, че
разследващият полицай е дал определението на съда на жалбоподателката й и съжителя й, защото това се опровергава от
показанията на самия св. Г., че не е сторил това. Що се касае до четенето на
определението от Г., за което разказва св. Драгиев, впоследствие той се отказа
от тези си показания, казвайки че всъщност не е чул, защото бил на разстояние.
Взаимоизключващи са показанията на св. Г. и св. С.Ди в
частта защо жалбоподателката е била задържана, като св. С.Дказа, че изпълнил
разпореждането на Г. за задържане, тъй като пречели на Г., а св. Г. каза, че на
него лично И. не е пречила и не знаел кой е взел решение за задържане, явно на
колегите му е пречила.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Г., че от
колегите си чул, че жалбоподателката се държала грубо и викала, защото казаното
от него не намира опора в нито едно от събраните доказателства.
Съдът не обсъжда и не цени като свидетелски показания частите
от казаното от св. С.Ди св. Г. –
„оказват съпротива“, ‚пречат“, „не изпълняваха разпореждането“ и др., защото в тези
си части представляват техни оценки, мнения и изводи, а не възпроизвеждане на
конкретни факти, които са възприели.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателката е лице с право на жалба,
извършеното от нея оспорване е в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност (чл. 72, ал.4 ЗМВР). Следователно жалбата е в срок, подадена от надлежна страна и е допустима
Поради допусната грешка при
конституирането и призоваването на надлежния ответник по жалбата съгласно чл.
153, ал.1 АПК – полицейският орган, издал обжалваната заповед и на основание
чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, новият съдия – докладчик е отменил
определенията по доказателствените искания и по даване ход на делото и е
започнал разглеждане на производството с проверката по чл. 158 АПК и с връчване
на препис от жалбата на полицейския орган по чл. 163, ал.2 АПК.
По същество, съдът намира, че направеното
от жалбоподателката искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по
следните съображения:
В чл. 74, ал. 2 ЗМВР са посочени
задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане на
лице.
В случая, в заповед за задържане на лице с
рег. № 447зз - 73/07.10.2020г. (л. 35 от делото) като правни основания са
посочени „чл. 72, ал. 1, т.2 от ЗМВР във връзка с чл. 296, ал.1 НК“. Не са описани
обаче фактическите обстоятелства, наложили задържането на лицето, като не е посочено
в какво се изразява „преченето“ на изпълнение на определение № 260037 от 30.09.2020г.
на РС – Х.. Европейският съд по правата на човека в своята константна практика
приема, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само приложимите
законови разпоредби, без посочване на специфичните обстоятелства или действия
на задържаното лице, наложили задържането му, тъй като в противен случай не би
могло да се гарантира спазването на принципа за защита на лицата от произвол.
Непосочването на конкретните фактически основания за задържане на лицето
поставя съда в невъзможност да прецени налице ли е съответствие между
посочените от полицейския орган фактически и правни основания.
Нещо повече, в заповедта в случая е
посочено следното: „на 07.10.2020 г. в с. Главан пречи на изпълнение на
определение № 260037 от 30.09.2020г. на
РС – Х., за което е образувано БП №178 от 07.10.20 г. за престъпление по чл.
296, ал.1 НК“, като е посочено, че заповедта е съставена на 07.10.2020 г. в 23.00
часа.
Видно обаче от материалите по БП № 447зм
178/2020 г. по описа на РУ – Г. същото е било образувано при условията на 356,
ал.1 във връзка с ал. 3 НПК със разпит на свидетел, като е приложен протокола
от разпита на свидетеля от 07.10.2018г., от който се установява, че разпитът на
свидетеля И. Тенчев П. е започнал в 23:25 ч. и е приключил в 00.10 часа.
Следователно към момента, в който е била
съставена обжалваната в настоящото производство заповед за задържане на лице,
не е било образувано бързото производство с № 447зм 178/2020 г. на РУ – Г.,
същото е било образувано по – късно, т.е. към момента на издаването на
заповедта за задържане издателят й няма как да е знаел номера на БП и
престъплението, за което ще бъде образувано това бързо производство, което
компрометира изцяло издаването на заповедта за задържане и нейното съдържание
до степен на абсолютно основание за нейната отмяна.
Въпреки че посоченото по – горе е
достатъчно да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна, съдът
намира, че за пълнота следва да изложи и съображения по съществото на
извършеното задържане, а именно: налице ли са били основания за задържане на
жалбоподателката. От изслушаните по делото свидетелски показания (подробно пресъздадени
при изложението на фактическата обстановка по делото, поради което съдът намира
за ненужно да ги преповтаря) следва извода, че жалбоподателката, без да е бил
агресивна, без да е употребила вербална или физическа агресия спрямо полицаите,
без да е препятствала по какъвто и да е начин извършване на действията –
претърсване и изземване, е била задържана и то не ясно за какво. Според св. С.Де
била задържана заради това, че пречела на св. Г., а св. Г. заяви изрично, че И.
не му е пречела на него и че няма отношение към задържането й. Всъщност по
делото се установи по безспорен начин, че претърсване и изземване на
07.10.2020г. в дома на жалбоподателката и съжителя й не е било извършено,
защото полицейските органи не са били създали необходимата организация и не са
разполагали с необходимите специалисти да влязат в двора при кучетата, а не че
жалбоподателката им е пречила да извършат действия по претърсване и изземване,
както е записано в заповедта. Извършването на действията по претърсване и
изземване е уредено в чл. 159-165 НПК. От тези разпоредби следва, че
разследващият орган преди да пристъпи към претърсване и изземване, представя на
лицето разрешението за това (което в случая не е сторено) и предлага да му се
посочат търсените предмети, като в случай, че лицето откаже доброволно
предаване на същите, се пристъпва към претърсване, като при извършването му
органът може и принудително да отвори помещения, ако лицето отказва. Отказът за
доброволно предаване на вещи в хода на действия по претърсване и изземване, не
представлява „пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“
по смисъла на чл. 72,ал. 1, т. 2 ЗМВР. В случая първоначалният отказ на
жалбоподателката и съжителя й да отворят вратата на двора (в който двор не се
намират кучетата) не може да обоснове задържането им, предвид това че
полицейските органи могат да влязат по силата на разрешението на съда.
В заключение, съдът намира, че по
безспорен начин се установи по делото, че жалбоподателката по никакъв начин не
е пречила на разследващ полицай Г.Г., компетентен да извърши претърсване и
изземване въз основа на разрешението на съда, дадено с определение № 260037 от
30.09.20г. на РС – Х., да извърши това претърсване и изземване и незаконно е
била задържана за това. Съдът намира, че
жалбоподателката не е пречила и на останалите полицейските инспектори да
изпълнят задълженията си по служба – макар това да не е посочено като основание
за задържане в обжалваната заповед.
Предвид горното, издадената заповед за
задържане на жалбоподателката следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
На основание чл. 143 АПК във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК, ОД на МВР – С.З.
следва да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по
делото - за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, ДТ в размер на 10
лева и 45 лева за възнаграждение за преводач или общо сумата от 455лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.О.Х., ЛНЧ: **********, с
адрес ***, заповед с рег. № 447зз - 73/07.10.2020г.
за задържане на лице, издадена от полицейски орган Б.Н.К. *** към ОД на МВР
– С.З., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - С.З. да заплати на И.О.Х., ЛНЧ: **********, с адрес ***, сумата от 455 лева, представляваща направените от нея разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд С.З. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: