Решение по дело №272/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 21

 

гр. Бургас, 08.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Цветанка Арнаудова

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 272 по описа за 2017г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Джи Енд Джи- 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ №8, представлявано от едноличния собственик на капитала Георги Д. Дамянов против „Хелио- Тур- С“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, ул. „Александър Стамболийски“ №170, представлявано от Евгения Златева Банева с искане да бъде обявен за окончателен сключеният на 07.04.2016г. между страните предварителен договор, изменен с анекс №1 от 07.04.2016г. за покупка- продажба на следните недвижими имоти:

1. Имот с идентификатор № ****.4.1, с площ от 1445кв.м., находящ се в гр.Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда за обществено хранене – Ресторант.

2. Поземлен имот с идентификатор ****.5, със стар идентификационен номер 361, с обща площ от 462 кв.к., находящ се в гр. Созопол, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение, при съседи: ****.134; ****.135; ****.126; ****.71; ****.75; ****.155; ****.6; ****.121; ****.70; ****.124; ****.145.

3. Поземлен имот с идентификатор ****.4 със стар идентификационен номер 275, с площ от 34 905кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваци“, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.113; ****.45; ****.63; ****.142; ****.47; ****.145; ****.121; ****.48; ****.46; ****.107; ****.66; ****.56; ****.74; ****.50; ****.3; ****.51; ****.55; 64800.54.54; ****.8; ****.52; ****.9; ****.53; ****.23; ****.32; ****.143; ****.92; ****.112; ****.31; ****.30; ****.33; ****.29; ****.96; ****.133; ****.191; ****.34; ****.44; ****.41, заедно с построените върху имота Мотел и рецепция с площ от 879кв.м., 150 бр. бунгала, санитарни възли с площ от 363кв.м. и заведения за бързо хранене „Каваци“ с площ от 91кв.м.

4. Поземлен имот с идентификатор ****.191, със стар идентификационен номер 276, с обща площ от 2 475кв.м., находящ се в гр. Созопол местност „Каваци“, с трайно предназначение на територията: земеделски  начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.34; ****.145; ****.4; ****.29; ****.111; ****.14;

5. Поземлен имот с идентификатор ****.11, стар идентификационен номер 966, с обща площ от 1085кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Мапи“, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.143; ****.9; ****.22;

6. имот с идентификатор ****.4.3, с площ от 67кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда с предназначение – складова база;

7. имот с идентификатор ****.23.1, с площ от 353 кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда за обществено хранене.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С допълнителна молба по делото и след като се е сдобил със скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, ищецът заявява, че към настоящия момент посоченият имот в т.3 от първоначалната молба е с нов идентификационен номер – ****.246, с площ по кадастралната карта 30 092кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.113; ****.45; ****.63; ****.142; ****.47; ****.145; ****.121; ****.48; ****.46; ****.107; ****.66; ****.56; ****.74; ****.50; ****.3; ****.51; ****.55; 64800.54.54; ****.8; ****.52; ****.9; ****.53; ****.52; ****.143; ****.92; ****.112; ****.30; ****.33; ****.289; ****.41; ****.204.                                      

Пояснява също така, че изградените в този имот мотел и рецепция с площ от 879кв.м., 150 бр. бунгала, санитарни възли с площ от 363кв.м. и заведение за бързо хранене „Каваци“ с площ от 91кв.м, представляващи подобрения върху терена и също част от  предмета на процесния договор, не са заснети в действащата кадастрална карта на гр.Созопол.

Производството е по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД.

Ищецът „Джи Енд Джи – 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ №8, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Георги Д. Дамянов твърди, че с ответника са сключили предварителен договор на 07.04.2016г. След подписването предметът на предварителния договор бил изменен по взаимно съгласие на страните с анекс №1 от 07.04.2016г. Съгласно предварителния договор, изменен с анекса към него, ответникът се задължил да продаде на ищеца следните недвижими имоти:

1. Имот с идентификатор № ****.4.1, с площ от 1445кв.м., находящ се в гр.Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда за обществено хранене – Ресторант.

2. Поземлен имот с идентификатор ****.5, със стар идентификационен номер 361, с обща площ от 462 кв.к., находящ се в гр. Созопол, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение, при съседи: ****.134; ****.135; ****.126; ****.71; ****.75; ****.155; ****.6; ****.121; ****.70; ****.124; ****.145

3. Поземлен имот с идентификатор ****.4 със стар идентификационен номер 275, с площ от 34 905кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваци“, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.113; ****.45; ****.63; ****.142; ****.47; ****.145; ****.121; ****.48; ****.46; ****.107; ****.66; ****.56; ****.74; ****.50; ****.3; ****.51; ****.55; 64800.54.54; ****.8; ****.52; ****.9; ****.53; ****.23; ****.32; ****.143; ****.92; ****.112; ****.31; ****.30; ****.33; ****.29; ****.96; ****.133; ****.191; ****.34; ****.44; ****.41, заедно с построените върху имота Мотел и рецепция с площ от 879кв.м., 150 бр. бунгала, санитарни възли с площ от 363кв.м. и заведения за бързо хранене „Каваци“ с площ от 91кв.м.

С допълнителна молба по делото и след като се е сдобил със скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, ищецът заявява, че към настоящия момент посоченият имот е с нов идентификационен номер- ****.246, с площ по кадастралната карта 30 092кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.113; ****.45; ****.63; ****.142; ****.47; ****.145; ****.121; ****.48; ****.46; ****.107; ****.66; ****.56; ****.74; ****.50; ****.3; ****.51; ****.55; 64800.54.54; ****.8; ****.52; ****.9; ****.53; ****.52; ****.143; ****.92; ****.112; ****.30; ****.33; ****.289; ****.41; ****.204, както и че изградените в този имот мотел и рецепция с площ от 879кв.м., 150 бр. бунгала, санитарни възли с площ от 363кв.м. и заведение за бързо хранене „Каваци“ с площ от 91кв.м, представляващи подобрения върху терена и също част от  предмета на процесния договор, не са заснети в действащата кадастрална карта на гр. Созопол.

4. Поземлен имот с идентификатор ****.191, със стар идентификационен номер 276, с обща площ от 2 475кв.м., находящ се в гр. Созопол местност „Каваци“, с трайно предназначение на територията: земеделски  начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.34; ****.145; ****.4; ****.29; ****.111; ****.14;

5. Поземлен имот с идентификатор ****.11, стар идентификационен номер 966, с обща площ от 1085кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Мапи“, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.143; ****.9; ****.22;

6. имот с идентификатор ****.4.3, с площ от 67кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда с предназначение – складова база;

7. имот с идентификатор ****.23.1, с площ от 353 кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност „Каваците“, представляващ сграда за обществено хранене.

Съгласно предварителния договор продажната цена била в размер на 10 000лв. С подписването на договора ищецът заплатил сумата от 5 000лв.

По силата на анекс №1 страните уговорили изрично, че продажната цена и всички останали клаузи оставала непроменена и се отнасяла до недвижимите имоти, включени в предмета на предварителния договор и след изменението му с анекса. Поради това и срокът за сключване на окончателен договор бил продължен до 20.04.2016г. с цел да се снабди продавачът с всички необходими документи за изповядване на сделката, в това число и удостоверения за данъчна оценка на имотите, актуални кадастрални скици, отразяващи евентуални изменения на кадастралната карта, както и други изискуеми документи по чл.6 от договора.

            На 21.04.2016г. ищецът поканил ответното дружество да сключат окончателен договор. В отговор ответникът заявил, че няма готовност за сключване на окончателен договор поради усложнения на процедурата за снабдяване с необходимите документи. Поради това предложил да получи остатъка от продажната цена след изтичане на допълнителен срок от една година, считано от 09.06.2016г. В случай, че отново не бил в състояние да сключи окончателен договор, ответникът изразил готовност това да стане по съдебен ред. Поради изтичане на допълнително дадения срок от една година за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск за постановяване на решение, с което да бъде обявен за окончателен предварителния договор от 07.04.2016г. между „Хелиос Тур – С“АД от една страна като продавач и „Джи Енд Джи- 90“ЕООД- като купувач на гореописаните седем недвижими имоти. Претендира направените разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.

Ответникът „Хелио- Тур- С“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елхово, ул. „Александър Стамболийски“ №170, представлявано от Евгения Златева Банчева е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Оспорва правото на собственост на ответника върху процесните имоти. На следващо място заявява, че представеният по делото предварителен договор бил недействителен. Същият и приложеният към него анекс били антидатирани, без достоверна дата, съставени единствено за целите на настоящото производство. Същото се отнасяло и за приложената от ищеца покана и отговор на покана за сключване на окончателен договор. Ответникът твърди, че посочените документи не са му известни и е научил за тях едва след получаване на препис от исковата молба. Заявява, че дружеството никога не е имало намерение и не е взимало решение за разпореждане с имоти. Видно било от Търговския регистър, че в периода от 07.04.2017г. до 15.06.2017г. ответното дружество се представлявало и управлявало от съвет на директорите, от три лица: „Турист продукт“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Свилена Генчева, „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, ЕИК *********, представлявано от „Висент“ ЕООД, ЕИК ********* и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Евгения Банева. Твърди, че за да се извършва сделка с имоти на дружеството е следвало да има решение на съвета на директорите, каквото решение не било взимано. Също така се заявява, че лицето, подписало договора от страна на ответника- Зорница Илиева никога не е представлявала „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, в това число не е била представител на ответното дружество.

На следващо място се твърди недействителност на предварителния договор, анекс и съпътстващите ги документи поради противоречие с добрите нрави. Стойността на процесните имоти по пазарни цени към м.04.2017г., дори и по данъчна оценка, многократно надвишавала предвидената в представения договор продажна цена от 10 000лв. за всички имоти, която се явявала явно незначителна спрямо реалната пазарна цена и данъчна оценка на процесните имоти, като следвало да се счита, че представеният договор на практика бил без цена.

Не на последно място ответникът претендира недействителност на предварителния договор и анекс, като такива сключени във вреда на ответното дружество на основание чл. 40 ЗЗД. Посоченото в договора лице- Зорница Илиева, при условие, че се приеме за представител на ответника, то същата упражнила права в пълно противоречие с интересите на ответното дружество- изцяло недобросъвестно. В подкрепа на това бил и фактът, че на същата дата- 07.04.2016г., от страна на Зорница Илиева бил издаден запис на заповед за сумата от 1 000 000лв., с която посоченото физическо лице уговорило от името и за сметка на ответното дружество продажба на всички процесни недвижими имоти за явно незначителната сума от 10 000лв., като лично се е задължило да заплати на дружеството сумата от 1 000 000лв.

Поради гореизложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.

С допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява исковата си молба, като взима отношение по депозирания отговор на последната. Заявява, че е представил всички необходими документи и исковата молба е редовна. Прилага доказателства, за установяване собствеността на ответника върху процесните имоти. Във връзка с твърдението на ответника, че липсва достоверна дата на предварителния договор, анекс, покана от 21.04.2016г. и отговор на покана от 10.06.2016г., ищецът заявява, че същите са подписани от представляващо към онзи момент търговското дружество лице- Зорница Илиева. Твърди, че е недопустимо оспорването на достоверната дата на частните документи.

На следващо място посочва, че е неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора поради липса на съгласие. Видно било от Търговския регистър, че с протокол от заседанието на СД на „Хелио- Тур- С‘ АД от 16.03.2016 година било взето решение за освобождаването на Евгения Ангелова като лице, представляващо „ТХ Русалка Холидейз“ АД и е избрана Зорница Илиева като „лице, което да представлява „ТХ Русалка Холидейз“ АД като представител и изпълнителен член на „Хелио- тур- С‘ АД. Видно от вписване, извършено на 31.03.2016г. в Търговския регистър, за представител на ответното дружество била избрана именно Илиева.

От друга страна по делото не били представени доказателства, които да установяват наличие на изискване в устава на дружеството към 07.04.2016г., разпореждането с недвижими имоти да става с решение на съвета на директорите. Напротив- видно от приложения устав, приет на ОС на акционерите и обявен в ТР на 26.09.2013г., подобно ограничение не било налице.

Несъстоятелно на следващо място се явявало възражението на ответника за противоречие на договора с добрите нрави и липса на еквивалентност на насрещните престации. Цитират се в тази връзка нормите на чл.293 ал.3 и чл.297 ТЗ. Аргумент в подкрепа на казаното се явявало обстоятелството, че с отговора на поканата от 10.06.2016г. ответникът заявявал недвусмислена воля и готовност на ответното дружество в едногодишен срок имотите да бъдат прехвърлени по нотариален ред. В тази връзка посочва, че изградените бунгала, представляват временни обекти, при това отдавна амортизирани. Сградите- мотел и ресторант също били изградени преди повече от 50 години, видно от представените актове за държавна собственост и били с ниска остатъчна експлоатационна годност. Не били извършвани никакви подобрения, текущи ремонти или реконструкции в сградите или терените. Отделно от това посочва, че са водени множество реституционни дела и продължават да се предявяват реституционни претенции, което създавало несигурност за ищеца, относно бъдеща евикция. Дружеството имало множество задължения- към община Созопол, към държавата, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и др. кредитори. Налице били вписани множество възбрани върху имотите, предмет на иска.

Неоснователно се явявало и възражението на ответника за недействителност на предварителния договор на основание чл. 40 ЗЗД- изложени са мотиви.

На последно място посочва, че не му е известно наличието на издаден запис на заповед от лицето Зорница Илиева от 07.04.2016г. в полза на ищцовото дружество, като според ищеца същият е създаден за целите на производството. За издаването му липсвало основание, тъй като между ищеца и Илиева липсвали облигационни отношения или задължения.

С допълнителния си отговор ответникът допълва и пояснява отговора си , като взима отношение по депозираната допълнителна искова молба, без да въвежда нови факти и обстоятелства по делото.

В хода на производството по делото е постъпила искова молба вх. № 13112/19.09.2018 год., подадена от Ж.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са наведени  твърдения, че ищецът К. е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.191, стар номер 000276, с площ от 2475 кв.м., находящ се в гр.Созопол, местност Каваци, с трайно предназначение на територията: земеделски и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.34, ****.242, ****.145, ****.29, ****.111, ****.14, за който ищецът твърди, че е придобил на публична продан с постановление за възлагане  на недвижим имот, издадено по изпълнително дело №20137050400107 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, вписано в Служба по вписванията при БРС на 09.12.2013г., което прилага като доказателство, ведно със скица на имота. С определение от 19.10.2018г. съдът е допуснал на основание чл.225 ГПК  главно встъпване на Ж.Г.К. и го е конституирал като страна в производството.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.04.2016г. между „Хелио-тур-С“АД, представлявано от Зорница Ангелова Илиева, от една страна, в качеството на продавач и „Джи енд Джи- 90“ЕООД, от друга страна, в качеството му на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, с който продавачът се е задължил да сключи окончателен договор за покупко-продажба по отношение на: поземлен  имот с идентификатор 81178.8.145, поземлен  имот с идентификатор ****.5, поземлен  имот с идентификатор ****.4, заедно с построените в  имота мотел и рецепция с площ от 879 кв.м., 150 броя бунгала, санитарни възли с площ от 363 кв.м., заведение за бързо хранене „Каваци“, с площ от 91 кв.м., поземлен имот с идентификатор ****.191, поземлен имот с идентификатор ****.11, поземлен имот с идентификатор 67800.42.77, с подробно описани в договора граници и площ. С анекс №1 от 07.04.2016г. страните изменили  предмета на договора, като изключили от обхвата на същия, имоти с идентификатори 81178.8.145 и 67800.42.77 и се съгласили на тяхно място да се впишат: имот с идентификатор №****.4.1 с площ от 1 445 кв.м.- сграда за обществено хранене „ресторант“, имот с  идентификатор №****.4.3 с площ от 67 кв.м.- сграда с предназначение складова база и имот с идентификатор ****.23.1 с площ от 353 кв.м.- сграда за обществено хранене. Видно от съдържанието на чл.2 от договора, уговорената между страните продажна цена е в размер на 10 000 лева, от които: 5 000 лева, представляващи задатък /капаро/, са изплатени в брой, в деня на подписване на договора, съгласно посоченото в чл.2 ал. 2 б.а), а остатъкът, от продажната цена, в размер на 5000 лева- купувачът се е задължил да заплати в деня на подписване на окончателен договор. Видно от договореното в раздел II чл.3(1) от предварителния договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт в срок до 20.04.2016г.

С приемо-предаватален протокол от 07.04.2016г., подписан от законните представители на двете дружества, е било предадено владението на имотите, предмет на предварителния договор за покупко-продажба.

           От съдържанието на протокол от заседание на СД на „Хелио-тур-С“АД от 05.04.2016г, се установява, че е било взето решение за продажба на активите, предмет на процесния предварителен договор за покупко-продажба, за продажна цена в размер на 10 000 лева, от които- 5000 лева, представляващи задатък, да бъдат заплатени при сключване на предварителен договор и 5 000 лева- при сключване на окончателен договор. Видно от т.2 от същия протокол, е било взето решение до сключването на окончателен договор,  да бъде сключен договор за наем с купувача или посочено от него трето лице, при наемна цена в размер на 30 000 лева годишно.

           С договор за наем на недвижими имоти от 09.05.2016г., ответното дружество е предоставило на ищцовото дружество за временно и възмездно ползване поземлен имот с идентификатор ****.5, поземлен имот с идентификатор ****.4, поземлен имот с идентификатор № 678000.54.11, за срок от 7 години, при наемна цена, в размер на 30 000 лева годишно. Видно от клаузата на пункт 16.3 от договора за наем, страните са се договори действието на договора за наем да бъде прекратено със сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт, съгласно клаузите на предварителния договор за покупко-продажба от 07.04.2016г.

           С  Анекс №2  от 13.11.2017г. към предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г., подписан между „Хелио-тур-С“АД, представлявано от изпълнителния директор на дружеството „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД чрез Евгения Златева Банева  и „Джи енд Джи -90“ЕООД, страните се споразумяли, че договорената в чл.5 от договора за наем от 09.05.2016 г. наемна цена представлява част от продажната цена за имотите, предмет на предварителния договор за покупо-продажба от 07.04.2016г. и анекс №1 към него и е дължима, съгласно договора за наем, като се уговорили извършените до момента подобрения в имота в размер на 24 000 лева, да бъдат приспаднати  от дължимата за 2017г. наемна цена, а 6000 лева са заплатени в брой. Видно от съдържанието на същия анекс, Евгения Златева Банева, в качеството й на представляващ „Хелио-тур-С“ АД към момента на подписване на документа /анекс/, е декларирала, че е запозната и приема изцяло клаузите на предварителния договор за покупко- продажба от 07.04.2016г. и анекс №1 към него, като изрично е заявила, че потвърждава всички действия на Зорница Ангелова Илиева, в качеството й на представляващ ответното дружество към датата на сключването му.

            Във връзка с оспорване автентичността на Анекс №2 от 13.11.2017г. към предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г., договор за наем на недвижими имоти от 09.05.2016г., протокол от заседание на СД на „Хелио-тур-С“АД от 05.04.2016г. и приемо-предавателен протокол от 07.04.2016г. по делото е допуснато и прието основно и допълнително заключение на назначената съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписите под оспорените документи са положени от лицата, сочени като техни автори. Вещото лице е извършило  изследване и относно евентуално пренасяне и „апликация“  на подписа и ръкописния текст, положени от Евгения Банева под текста на анекс №2 от 13.11.2017г., като е дало заключение, че не е извършена апликация или прекопиране на имената и подписите на страните. Видно от заключението на експерта С., включително и  изслушването му пред съда, при изследване на документа е използвана специализирана апаратура в БНТЛ- ОД на МВР-Бургас компаратор, с ултравиолетова и инфрачервена светлина и стерео-микроскоп, при което не са установени каквито и да било признаци положените подписи и изписаните саморъчно имена да са апликация или да са били прекопирани по технически начин. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Х.С. като компетентно, обективно и пълно. В тази връзка, настоящият състав намира така заявеното оспорване на посочените по-горе документи за недоказано, а документите автентични, чиято доказателствена сила следва да бъде възприета за целите на настоящото производство.

            От приложената и приета като доказателство по делото покана от 21.04.2016г., изходяща от „Джи енд Джи -90“ ЕООД и адресирана до „Хелио-тур-С“АД, се установява, че ищцовото дружество е поканило ответника за сключване на окончателен договор, предвид настъпилия падеж за това. По делото не са приобщени доказателства за връчване на поканата, но от представения по делото отговор на същата от 10.06.2016г., изходящ от ответното дружество, чрез представляващия Зорница Ангелова Илиева, съдът намира за безспорно установено, че поканата е достигнала до знанието на  представляващия „Хелио-тур-С“АД. От съдържанието на отговора на поканата е видно, че ответното дружество е заявило искане за предоставяне на допълнителен едногодишен срок за снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделката по нотариален ред. Автентичността на подписите под текста на поканата и на отговора на поканата, не е оспорена с отговора на исковата молба.

             В хода на производството по делото бяха събрани гласни доказателства, относно установяване твърденията на страните, свързани със сключването на процесния предварителен договор. От показанията на свидетелите Зорница Ангелова Илиева и Мария Желева Николова, се установява, че същите са присъствали от страна на „Хелио-тур-С“ АД при водене на преговорите и сключването на предварителния договор, като подробно описват проведените в тази връзка срещи и разговори в тяхно присъствие с управителя на ищцовото дружество- Георги Дамянов, в т.ч. и със сегашния законен представител на дружеството-ответник- Евгения Банева. Свидетелката Зорница Илиева,  представляваща „Хелио-тур-С“ АД при сключване на предварителния договор,  сочи, че в началото на 2016г. било взето решение за продажба на къмпинг „Каваци“, като в тази връзка били водени разговори с роднина на Жорж Ганчев и по-активно с  г-н Шарлопов, но до сделка с него не се е стигнало, тъй като бил притеснен от възбраните и ипотеките върху имота. Управителят на ищцовото дружество Дамянов се свързал с Илиева по телефона, за да се увери, че къмпинга действително се продава и поискал информация, относно бунгалата, какво включва къмпинга и най-общо описание. Били проведени и последващи телефонни разговори, включително и относно състоянието на материалната база и задълженията на дружеството. След това бил извършен оглед на място, на който присъствала и свидетелката Мария Николова (тогава Гъркова). На тази среща свидетелката Илиева запознала Дамянов с наложените възбрани и ипотеките върху имотите, че има висящо дело по несъстоятелност в СГС. Последвала нова среща, на която присъствала и Евгения Банева, с която Дамянов е разговарял за цената. Банева заявила, че цената е ниска, заради всички задължения и ипотеки на дружеството- първо, висящо дело по несъстоятелност в СГС, второ- ипотека в Агенция по приватизацията, трето- задължения за местни данъци и такси за около 450 000 лева с лихвите, възбрани от различни реститути. Банковите сметки на дружеството били запорирани от 2014г. На 07.04.2016г. бил подписан предварителен договор, като на подписването освен Илиева присъствали  свидетелката Мария Николова, Георги Дамянов и Теодор Андонов - негов консултант. Подписан бил и приемо-предавателен протокол, в присъствието на лицето Радослав Радев, който представлявал юридическо лице- член на Съвета на директорите на „Хелио-тур-С“АД. Същият ден бил сключен и анекс към предварителния договор, което се наложило поради допусната техническа грешка в идентификаторите на някои от имотите в договора, които били объркани. Потвърждава, че е получила от Дамянов сумата от 5000 лева при подписване на предварителния договор. До сключване на окончателен договор не се  стигнало, тъй като голяма част от сградите, в това число и мотела, не били заснети в кадастралната карта. Между страните бил сключен и договор за наем от 09.05.2016г., тъй като Дамянов искал да работи и да модернизира къмпинга, до сключването на окончателен договор, като по този начин и в „Хелио-тур-С“АД щели да влизат постъпления, затова той бил част от предварителния договор. Между страните имало уговорка през 2016г. да работят съвместно, тъй като Дамянов не разполагал с време да се снабди с всички документи, необходими  за категоризация на обектите.

           От показанията на свидетелката Мария Николова се установява, че от 2009г. същата е работила като юрист в дружества, свързани със семейство Баневи. Също сочи, че е било взето решение за продажба на къмпинг „Каваци“, както и че са водени разговори през 2016г. и с други кандидати за закупуването на къмпинга, в т.ч. и с  г-н Шарлопов, който се отказал от сделка, по препоръка на неговите юристи, които изготвили правен анализ за фактическото положение. В годините „Хелио-тур-С“ АД натрупало огромни задължения, включително и към „Местни и данъци и такси“, публични задължения, задължения към контрагентни, които започнали да налагат възбрани върху имотите, имало и претенции от реститути за заплащане на обезщетения. Имало и възстановени имоти от Поземления комисия на територията на къмпинга, собствениците на които предприели действия за нанасянето им в кадастралната карта, като за част от тези действия дружеството не било уведомявано. Налице било и висящо производство по несъстоятелност и възбрана от АПСК. Поради всички тези факти и обстоятелства не можела да бъде осъществена „чиста сделка“ и всеки един от кандидатите, който имал интерес от закупуване на къмпинга, не можел да го закупи по нормален начин. Проблем представлявал и факта, че както бунгалата, така и мотела, не били нанесени в кадастъра. В крайна сметка, единствената сделка, до която се стигнало, била тази с „Джи енд Джи-90“ЕООД. Потвърждава, че е присъствала лично при водене на разговорите и при подписване на предварителния договор. Дамянов извършил оглед на имота, след което била проведена среща и с г-жа Банева, на която те се разбрали и „си стиснали ръцете“. Цената, която трябвало да плати „Джи енд Джи 90“ЕООД била уговорена в размер на 10 000 лв., тъй като в един момент, за да изчисти имота от наложените тежести, купувачът трябвало да покрие задълженията, които има „Хелио-тур-С“АД към „Местни данъци и такси“, към трети физически лица, публични задължения, към Агенция по приватизацията, реститути и др. В предварителния договор не бил посочен размера  на задълженията, тъй като проблем представлявал уточняването му- по изпълнителните дела постоянно се присъединявали нови кредитори. Банева обяснила на Георги Дамянов, че задълженията на дружеството са между един милион и милион и триста хиляди. В деня на подписване на предварителния договор, бил подписан и анекс, свързан с конкретизиране на отделни имоти, поради допусната техническа грешка при изготвяне на договора. Свидетелката сочи, че лично е предала на г-жа Банева, която също е юрист, класьор с документи за собственост и скици, като й е обърнала внимание, че за някои от имотите има сменени идентификатори. Освен анекса, бил подписан и приемо-предавателен протокол. Имало уговорка през 2016г. да се работи съвместно, само за тази година, тъй като Дамянов не разполагал с физическата възможност за толкова кратко време да наеме хора, да се снабди с документацията за категоризация на обектите, като уговорката била да се работи с фирма „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД и в края на сезона, на база на приходи и разходи, да си разделят печалбата, но Банева не спазила уговорката. Свидетелката сочи, че през 2016г. й е било възложено да организира заснемането на мотела, във връзка с нанасянето му в кадастралната карта, като сградата била заснета, а документите- входирани в кадастъра. Горното било необходимо, с оглед сключването на окончателен договор. Относно строежа на т.нар. „бяло заведение“ свидетелката разказва, че било построено в края на месец февруари 2016г. от физическо лице, което тя лично не познава по име, само по физиономия. Николова, заедно със Зорница Илиева и адв.С. по това време ходили и в общината, за да се срещнат с архитекта, във връзка с изграждането на обекта и снабдяване с необходимите документи, но той отсъствал.

Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, включително при съобразяване нормата на чл.172 ГПК, като намира, че същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

            В показанията си свидетелката Мария Маринова сочи, че от 2013г. и към момента, работи по втори трудов договор в „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД, като била назначена за управител на къмпинг „Каваците“. През 2016г. „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД осъществявало дейност в къмпинга, със свой персонал. Никой друг не бил въведен във владение. Заявява, че откакто работи на къмпинга, сем.Баневи не са й споделяли, че  искат да го продават или отдават под наем. Работници в къмпинга, не са й споделяли, да са идвали хора да го оглеждат, в качеството на купувачи. Потвърждава, че през 2016г. свидетелките Зорница Илиева и Мария Николова са били на къмпинга, но на свидетелката Маринова не било ясно с какво точно са се занимавали. Зорница искала да управлява къмпинга, а не нея предложила друга длъжност- на старши камериер. Свидетелката твърди, че не й е било известно към онзи момент Зорница Илиева да е била изпълнителен директор на „Хелио-тур-С“ АД. Не познава човек на име Георги Дамянов. По отношение на строежа на „бялото заведение“ твърди, че е било изградено през м.юни 2016г., от физически лица, като поради липсата на предварително предоставени средства, сключила договор за дървен материал със склад от Хасково. На 15.03.2017г. свидетелката разбрала, че има сключен договор за охрана между „ВТА секюрити“ и „Крисел“, като последното дружество имало сключен договор за наем с „Хелио-тур-С“АД. На 19.06.2017г. дошли представители на „Джи енд Джи 90“ЕООД - г-н Димитър Спасов и адв. Мосинов, които й показали договор за наем и й казали, че трябва  да  освободят къмпинга. 

При преценка показанията на този свидетел, съдът намира, че същите не следва да се ценят в частта им, в която се твърди, че не е вземано решение за продажба на къмпинга и не е било предавано владението, доколкото са свързани с опровергаване съдържанието на изходящи от страната частни документи- в случая представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016 г, анекс 1 към него, приемо-предавателен протокол от същата дата. От разказа на Маринова става ясно, че е изпълнявала конкретни задачи, свързани с дейността на къмпинга, поради което и е нямало как да е запозната с намеренията за продажба на същия, нито с уговорките за съвместното му експлоатиране през 2016г.

           В показанията си свидетелят Пламен Едрев- финансов директор на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, сочи, че на 19.06.2017г. разбрал за сключения предварителен договор, когато на къмпинга дошли служители на „Джи енд Джи - 90“ЕООД, заедно с адв.Мосинов, които показали същия и заявили, че са новите собственици. Маринова звъннала на полицията, която се отзовала. Сочи, че няма извършвани плащания от „Джи енд Джи-90“ЕООД към „Хелио-тур-С“АД, тъй като сметките на последното били запорирани, нямало и плащане в брой. Задълженията на „Хелио-тур-С“АД били основно към общината за местни данъци и такси- около 400 000лева, имало и задължения към НАП, които били обезпечени. Свидетелят сочи, че в счетоводството на „Хелио-тур-С“АД не бил отразен предварителен договор от 07.04.2016г. През активният сезон свидетелят получавал счетоводната документация за къмпинга веднъж седмично от Мария Маринова, а през зимата, ако се налагало съставяне на счетоводни документи, това ставало в офиса в София. През 2016г. Зорница Илиева била изпратена на къмпинга, за да се грижи за финансовата отчетност, дневните обороти, да наблюдава дейността.

За установяване собствеността върху имотите, предмет на процесния предварителен договор, по делото са представени и приети като доказателство акт за държавна собственост № 226/11.09.1996г., акт за държавна собственост 656/ 04.07.1994г., нотариален акт за собственост на недв.имот № 148 том III рег.№ 1879 дело №485/2001г. на нотариус С.Димова,  нотариален акт за собственост № 147 том III рег. № 1878 дело № 484/2001г. на нотариус С.Димова, разрешение за строеж № 54/21.11.1986г., заповед № 24/ 27.01.1995 год, на Комитета по туризъм при МС,  решение от 28.02.1995 г. по ф.дело № 7410/1991г. по описа на БОС, заповед № 121 от 11.05.1994г. на Комитета по туризъм към МС, решение № 109/27.06.1991г. на председателя на Комитета по туризъм, решение от 20.11.1991г. по ф.дело № 7410/1991г. на БОС, чиято доказателствена сила не е оспорена от ответника в хода на производството.

С акт за държавна собственост № 226/11.09.1996г., съставен на основание чл.68 ал.2 ЗДС и §15а ЗППДОП е актуван къмпинг „Каваците“- целият имот, представляващ терен от 217.40  дка, при граници: изток-  море, запад- път, север- почивна станция Захарни изделия, юг- свободен терен, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта. Видно от отразяването в графа 15 на акта, имотът е включен в капитала на търговско дружество „Хелио-тур-С“АД съгласно решение от 28.02.1995г.

Акт №226/11.09.1996г. е съставен въз основа на предходен такъв- АДС № 656/ 04.07.1994г., в който е отразено, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на „Хелио-тур- С“ АД, съгласно решение № 109/27.06.1991г. и №109а/06.08.1991г. на председателя на Комитета по туризъм. Видно от съдържанието на Решение № 109/27.06.1991г., прието като доказателство по делото, държавна фирма „Хелио-тур-с“ е преобразувана в ТД с държавно участие „Хелио-тур-с“АД, с уставен капитал 8 149 хил. лева, което приема активите на ДФ по баланса към 31.05.1991г. С Решение от 20.11.1991г. по ф.дело № 7410/1991г. на БОС е вписвано в търговския регистър при Окръжен съд Бургас преобразуването на ДТФ „Хелио-тур-с“ в търговско дружество.

Със заповед №121/11.05.1994 год. на председателя на КТ на основание ПМС № 179/13.09.1991г. е извършено увеличение на капитала на „Хелио-тур-С“АД от 8 149 000 на 91 024 000 лева. С последваща заповед №24/ 27.01.1995г. на и.д.председател на КТ при МС е увеличен капитала на дружеството от 91 024 000 лева на 157 141 000 лева, като увеличеното е в резултат от включване на земята в капитала на дружеството. С решение от 28.02.1995г. по ф.дело № 7410/1991г. на БОС е извършено вписване на това обстоятелство в търговския регистър при БОС по партидата на дружеството. Именно това решение от 28.02.1995г. е цитирано и в АДС № 226/11.09.1996г. Така извършеното увеличение на капитала със стойността на правото на собственост върху земята, е установено и в заключението на вещото лице С. Арабджиева по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от приложението към АДС №226/11.09.1996г., са актувани и сгради, подробно описани в приложението, в това число: санитарни възли, бунгала френски- 22 броя с площ от 28 кв.м. всяко, бунгала с WC- 89 бр. с площ 14.74 кв.м., мотел „Каваците“ с площ от 763 кв.м., мотел „Каваците“ - административна сграда, с площ от 116 кв.м., ресторант „Каваците“- с площ от 1830 кв.м. и сутерен- 815 кв.м.

           Актовете за държавна и общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които съгласно чл.179 ал.1 ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване, фактите, за които те се отнасят, следва да се считат за установени. /решение №71/28.04.2015 год. по дело №6943/2014 г. на ВКС/. В случая, ответникът не е оспорил истинността на АДС №226/11.09.1996г.  и АДС № 656/04.07.1994г. По делото са приети и други писмени доказателства, които също установяват правото на собственост на ответното дружество върху процесните имоти- с нотариален акт № 148 том III рег. № 1879 дело №485/2001г. на нотариус С.Димова „Хелио-тур-С“АД е признато за собственик на ресторант „Каваците“със застроена площ от 1830 кв.м., а с нотариален акт за собственост № 147 том III рег. № 1878 дело № 484/2001г. на нотариус С.Димова е признато за собственик на мотел „Каваците“- едноетажна масивна сграда на площ от 763 кв.м. и административна сграда на площ от 116 кв.м. В приложения по делото правен анализ на дружеството от м.декември 1999г. имотите са посочени като активи на „Хелио-тур-С“ АД, като са приложени и извлечения от сметка №201 и 203, от които е видно, че са включени в баланса на дружеството, със съответните балансови стойности. Отразени са и в приложената приватизационна оценка от мес.януари 2000 г. Видно от  приложените кадастрални скици, ответното дружество е посочено като собственик на имотите в кадастралните регистри ( с изключение на имот с ид.****.191).

           За установяване идентичността на имота, описан в АДС №226/11.09.1996г. с имотите, предмет на процесния предварителен договор, бе допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Г.. От заключението на вещото лице Г. се установява, че през 1986г. е бил изготвен кадастрален план на къмпинг Каваци, който освен границите на терена, отразява и всички съществуващи сгради, бунгала и пр. Скица от този план е приложена към АДС №226/11.09.1996г. Впоследствие, с картата на възстановената собственост (КВС) за част от този терен е отреден имот №275 с площ от 41.868 кв.м. По- късно на база на влезли в сила съдебни решения, в границите на имот 275 са нанасяни реституирани имоти, поради което границите и площта му са променяни. Със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изп.директор на АГКК е одобрена Кадастралната карта на землището на гр.Созопол, като имот №275 е обозначен с идентификатор № ****.4. Впоследствие, въз основа на съдебни решения в границите на този имот също са нанасяни нови имоти, като към 07.06.2012г. площта му е била 34 775 кв.м. Със скица-проект № 15-445206/03.12.2014г. е изменена кадастралната карта в обхвата на пет имота, между които и имот с идентификатор ****.4, който е с нов проектен идентификатор № ****.246 с площ от 30 095 кв.м., като за тази промяна не е била издадена заповед за одобряване на това изменение.

           Вещото лице дава заключение, че независимо от трансформациите във времето, относно граници, площ и номерация, поземлен имот с идентификатор  № ****.246 с площ от 30 095 кв.м. е част от актувания с АДС № 226/11.09.1996г.  терен от 217,40 кв.м., част от него са и поземлени имоти с идентификатори ****.11, ****.5, ****.191 по КК на гр.Созопол. Сгради с идентификатори № ****.4.1 с площ от 1445 кв.м., ид.№ 67800.23.1 с площ от 353 кв.м. и ид.№ ****.4.3 с площ от 67 кв.м., описани в анекс 1 към предварителния договор съответстват на описаната в АДС №225/11.09.1996 г. сграда- ресторант „Каваци“. Описаната в предварителния договор сграда- мотел с рецепция с площ от 876 кв.м. съответства на описания в АДС № 226/11.09.1996г. мотел „Каваците“ с площ от 763 кв.м., и мотел „Каваците“ – административна сграда, с площ от 116 кв.м, респективно на описанието в нот.акт №147/2001г. Сградата не е заснета в кадастралната карта. В тази връзка, от приложено по делото писмо изх. № 20-16055/20.03.2018г. на началник СГКК гр. Бургас, се установява, че бил изготвен и внесен от „Хелио-тур-С“АД със заявление вх. № 01-202762/06.07.2016г. проект за изменение на кадастралната карта за нанасяне на сграда- мотел „Каваците“ с проектен идентификатор ****.246.1, като геодезическото заснемане е приложено към писмото и е прието като доказателство по делото. Този факт съответства и на показанията на свидетелката Николова, относно твърдението й, че във връзка със сключения предварителен договор, й е било възложено заснемането на мотела и нанасянето й в кадастралната карта.

           В кадастралната карта на гр.Созопол не са нанесени и санитарни възли, бунгала и бистро (заведение за хранене с площ от 91 кв.м.), от които застроена площ- 29.40 кв.м. и покрита веранда- 69 кв.м. Към заключението си, вещото лице М.Г. е изготвила скица- приложение 3, в която е отразила графично находящите се имота: мотел с рецепция, санитарни възли- с площи по графични данни- 77.50 кв.м. и 38.50 кв.м., бунгала- 28 броя с площ от по 11.20 кв.м., 24 броя с площ от 12.20 кв.м., 6 броя с площ от по 15 кв.м., 11 броя с площ по 28.50 кв.м., три постройки –складове с площи от 78кв.м., 36кв.м. и 14кв.м., бистро със застроена площ от 29.4 кв.м. и покрита веранда – 69 кв.м.

          Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2015г., издадено по изпълнително дело № 00002/2015г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, на С.Й.С., ЕГН ********** е бил възложен поземлен имот с идентификатор № ****.11 по КК на гр. Созопол, с площ от 1 085 кв.в. Постановлението е било вписано в СВ при РС Бургас на 29.11.2017г. с акт 135 том 45.

          С постановление за възлагане на недвижим имот от 20.04.2015г., по изпълнително дело № 00002/2015г. по описа на ЧСИ Тотко Колев на „Ойл плюс Бургас“ ЕООД, с ЕИК ********* е възложен поземлен имот с идентификатор № ****.5 по КК на гр.Созопол, с площ от 462 кв.м. Липсват данни дали постановлението е било вписано в СВ при БРС.

          С постановление за възлагане на недвижим имот от 18.07.2013г. по изпълнително дело № 20137050400107 на ЧСИ Илко Бакалов, на Ж.Г.К. е възложен поземлен имот с идентификатор № ****.191 по КК на гр.Созопол, с площ от 2 475 кв.м.

           При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

            За да бъде уважен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД, с какъвто е сезиран настоящия съд, следва да бъде установено наличието на действителен предварителен договор, надлежно сключен между страните, от законните им представители или упълномощени лица, който да не е бил прекратен или развален към датата на исковата молба. Договорът следва да съдържа уговорки, относно съществените условия на окончателния договор. Когато сключването на окончателен договор е обвързано с изпълнение на насрещно задължение от страна на купувача, съгласно чл.362 ГПК съдът постановява решението си при условие ищецът да изпълни задължението си. Необходимо условие за обявяване на предварителния договор за окончателен е, продавачът да е собственик на процесните имоти, обект на сключения предварителен договор, като съгласно чл.363 ГПК съдът извършва проверка на собствеността служебно.  

С отговора на исковата молба ответното дружество не е оспорило автентичността на предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г. и анекс №1 към него от същата дата. Наведени са твърдения за липса на достоверна дата, респективно твърдение, че същите са антидатирани, възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие, поради противоречие с добрите нрави, предвид липсата на еквивалентност и съразмерност на насрещните престации, и като сключен във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД.

Съдът намира възражението на ответника за липса на достоверна дата по смисъла  на чл.181 ГПК  за неоснователно. Няма спор, че предварителният договор от 07.04.2016 г. и анекс №1 към него, са частни диспозитивни документи, подписани от лицата, сочени като техни автори, доколкото не е оспорена автентичността им. Като автентични частни документи, същите се ползват с формална доказателствена сила, съгласно чл.180 ГПК и съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от лицата, сочени за техни автори. Тази формална доказателствена сила на частния документ е обвързваща съда и страните. Като елемент от изявлението на страните датата на сключване на договора е част от неговото съдържание. От друга страна, ответното дружество не е такова „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК, спрямо което е необходимо договорът да има достоверна дата, за да може да му бъде противопоставен, тъй като според установената съдебна практика на ВКС, т.нар. “трети лица“ са само тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Доколкото ответното дружество е страна по договора, то не би могло да има качеството на трето лице въобще.

Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответника, заявено с отговора на исковата молба, че дружеството- продавач никога не е имало намерение да се разпорежда с имотите и не е получавало под каквото и да било форма част от уговорената продажна цена за имотите. Видно от представения протокол от заседание на СД на „Хелио-тур-С“АД от 05.04.2016г. е налице надлежно взето решение на Съвета на директорите за продажба на имотите, за посочената в договора продажна цена. 

Що се отнася до твърдението, че дружеството- продавач не е получавало каквато и да било част от продажната цена за имотите, то съгласно изричното изявление на представляващия дружеството- продавач, обективирано в  чл.2 ал. 2 б.а) от договора, част от цената, в размер на 5 000 лева, е била изплатена в деня на сключване на предварителния договор, като съобразно посоченото в същия, в тази му част договорът служи и като разписка, удостоверяваща извършеното плащане. Доколкото процесния документ в тази му част удостоверява неизгоден за издателя му- „Хелио-тур-С" АД факт, той се ползва с доказателствена сила, относно удостовереното с него плащане. Видно от заключението на вещото лице Д.Х. по приетата от съда съдебно- счетоводна експертиза, предварителния договор от 07.04.2016г. отговаря на всички изисквания за първичен счетоводен документ, регистриращ процесното плащане от 5000 лева, и е основание за отразяването му в счетоводството на двете дружества. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на „Хелио-тур-С“АД не е отразена такава стопанска операция, като неотразяването му представлява нарушение на принципа за текущо начисляване. В този смисъл, съдът намира, че не биха могли да се ползват като годно доказателство счетоводните записвания на ответното дружеството, по аргумент на чл. 182  ГПК.

 В тази връзка няма как да бъдат кредитирани изявленията на свидетеля Пламен Едрев- финансов директор на „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД за липса на извършено плащане, още повече, че в тези им част показанията му са недопустими, при съобразяване забраната, въведена в чл.164 ал.1 т.6 ГПК.

            Направено е възражение от ответното дружество, че предварителният договор и анекс №1 към него са нищожни, поради липса на съгласие, като се оспорва представителната власт на лицето, подписало същия и анекса от името на „Хелио- тур-С“АД-  Зорница Ангелова Илиева и в тази връзка се твърди, че същата не е била законен представител на “Хелио-тур-С“ АД към 07.04.2016 год, а такъв бил управителя на дружеството, избран за изпълнителен директор – „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД с ЕИК ********* – Евгения Златева Банева. При извършената от съда служебна проверка в ТРРЮЛНЦ, който е публичен регистър и от представеното по делото извлечение, отразяващо историята на извършените вписвания, досежно представляващия дружеството- ответник, се установява, че в периода от 31.03.2016г.  до 17.06.2016г.  за законен представител на ответното дружеството е била вписана Зорница Ангелова Илиева, като лице, представляващо юридическото лице- изпълнителен член на ответника- „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД. Няма спор, че съгласно нормата на чл. 234 ал.1 ТЗ, когато за член на съвета на директорите е избрано юридическо лице, същото определя свой представител за изпълнение на задълженията му в съвета, т.е. волята му се формира и изразява чрез изрично определено за това физическо лице, което може да е различно от неговия законен представител. Очевидно практиката на „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД, като изпълнителен член на СД на „Хелио-тур-С“ АД е била, да определя лице, различно от законния си представител, което да го представлява като член на СД- отразяването в ТРРЮЛНЦ сочи, че преди Зорница Ангелова Илиева като лице, представляващо юридическото лице- член на СД, е била вписана Евгения Ангелова Илиева, а не управителя на „ТХ Русалка Холидей“ ЕООД- Евгения Банева.

            Вписванията в ТРРЮЛНЦ имат оповестително действие, спрямо трети добросъвестни лица, съгласно нормата на чл.7 ЗТРРЮЛ и каквито и да било оспорвания, относно начина на избор на представляващия „Хелио-тур-С“ АД е непротивопоставимо на тях- чл.10 ЗТРРЮЛНЦ.  В противен случай би била застрашена съществено сигурността на оборота, предвид обстоятелството, че се касае за търговски дружества. В тази връзка, съдът намира за неоснователно заявеното възражение за нищожност, поради липса на съгласие- липса на представителна власт на Зорница Ангелова Илиева.

            Относно възражението за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави- липса на еквивалентност на насрещните престации, съдът намира следното:                                                                                                            

           Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така, при преценка действителността на двустранните възмездни договори, относно това дали са накърнени добрите нрави, следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл.20 ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителните общи техни намерения, формирани от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора, като в тази си преценка не е ограничен до посоченото в договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й,  целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна, следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес /решение № 119 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 485/2011г. на І г.о. на ВКС/. В практиката си ВКС последователно се стреми да изведе критериите, въз основа на които съдилищата да извършат преценка, когато престациите са нееквивалентни до степен, водеща до нищожност на сделката. Първоначално, в практиката нееквивалентността на престациите се разглежда абстрактно, като неравностойност, която да е сведена до липсата на престация. Постепенно се налага разбирането, че липсата на еквивалентност не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката, а е необходимо да е налице нееквивалентност на престациите, която е „явна“, „значителна“. В съдебните актове тази неравностойност придобива конкретни цифрови изражения /решение № 615 от 15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1208/2009 г., Г. К., III г. о.- дванадесети пъти, в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС- двадесет и осем пъти /.  Те обаче не могат да бъдат единствения критерий за правоприлагащия орган и не може да се прилагат механично. Ето защо, в практиката се утвърждава мнението, че като критерий следва да се преценява действителната воля на страните- преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес, като бъде преценявана наред с всички релевантни за правоотношението факти. В противен случай, би се стигнало до подмяна волята на страните и би се накърнил принципът за свобода на договаряне (чл.9 ЗЗД), „защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес“/ решение № 24 от 9.02.2016 г., постановено по гр д. № 2419/2015 г., Г. К., III ГО/. В същото решение се посочва, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес“ . В Определение №430 от 30.2017 г. по гр. дело № 1345/2017 ВКС, II го, е  прието, че „…на нееквивалентността на престациите по отделните договори за продажба не е придавано значение на обстоятелство, само по себе си достатъчно да обоснове извод за нищожност на сделката, а е преценявана наред с други, релевантни за правоотношението факти, които в съвкупността си са обосновали извод за нищожност“. Аналогично е и приетото в определение № 8 от 04.01.2018 г. по гр. д. № 2219 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, определение № 183 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 748 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, определение № 269 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 2121 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, определение № 169 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 1191 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

В светлината на изложеното по-горе, настоящият състав, тълкувайки действителната воля на страните, при определяне на продажната цена на имотите и отчитайки всички релевантни за това факти и обстоятелства, съобразно приобщените по делото писмени и гласни доказателства и интереса на страните, намира, че не е налице твърдяната от ответника липса на еквивалентност на насрещните престации, която да обоснове нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Видно от събраните по делото гласни доказателства, при определяне цената на имотите, са отчетени редица обстоятелства, които при равни други условия, на практика биха направили стойността им нулева. Касае се за наложени множество вещни тежести- възбрани в полза на редица кредитори, в т.ч. и на ТД на НАП и Община Созопол, и законна ипотека, вписана  в полза на АПСК, които тежести следват собствеността на имотите, дори и след тяхното прехвърляне по нотариален ред. Бе установено по делото, че размерът на вземанията, обезпечени с тежести върху имотите, противопоставими на купувача, надхвърля пазарната им стойност. В случай, че  тези задължения не бъдат изплатени от купувача, той ще претърпи съдебно отстранение. От показанията на свидетелката Зорница Ангелова Илиева- представлявала ответното дружество при водене на преговорите и сключване на предварителния договор, се установява, че размерът на посочената в договора продажната цена е определен именно предвид наличието на вещни тежести върху имотите, наличие на висящо дело за несъстоятелност пред СГС, наличието не реституционни претенции. Така в показанията си свид. Илиева сочи: „Евгения Банева каза само цената и че цената е ниска, заради всички задължения и ипотеки на дружество. Както казах, „Хелио-тур-С“АД имаше първо, висящо дело по несъстоятелност в СГС. Второ, имаше ипотека от Агенция по приватизацията. Трето, местните данъци и такси към общината бяха може би към около 450 000 лв. с лихвите. Имаше възбрани от различни реститути, които непрекъснато претендираха нещо. Отделен въпрос беше, че имаше други по-малки задължения, като в тази връзка банковите сметки на „Хелио-тур-С“АД бяха запорирани“. Същото се установява и от показанията на свидетелката Мария Николова, която заявява, че при определяне цената по сделката са взети предвид именно наличието на множество вещни тежести върху имотите: „… уговарянето на цена от 10 000 лв. възприемам по следния начин: цената, която трябваше да се плати от „Джи Енд Джи 90“ ЕООД е тази, посочена в договора, като за да придобие имота и за да може имотът да бъде чист и да премине чист в патримониума на „Джи Енд Джи 90“ ЕООД, на г-н Дамянов му беше известно, че той трябва да заплати всички тези задължения. Това, което беше обяснила г-жа Банева на г-н Дамянов, както го беше казала на мен, както и на адв. С., че задълженията на „Хелио-тур-с“ АД са някъде от порядъка на милион, милион и сто, и двеста, и триста“.

В показанията си пред съда свидетелките Илиева и Николова посочиха, че от страна на „Хелио-тур-С“АД са водени преговори и с други кандидати за закупуване на имота- цитират се имената на Стефан Шарлопов, роднини на Жорж Ганчев, Евелин Банев- Брендо, които отказали да закупят имотите именно поради множеството тежести върху тях.

От приложените писмени доказателства- извлечение от Имотен регистър при Агенция по вписванията, постановления за налагане на обезпечителни мерки и удостоверения, издадени от ЧСИ Ивелина Божилова, ЧСИ Г.Михалев, Трифон Д., Илко Бакалов и др., се установява, че върху имотите действително са наложени множество възбрани- както в полза на частни лица, така и в полза на ТД на НАП за дължими от ответника публични задължения /писмо изх.№ 1898/19.03.2018 год. от ТД на НАП, постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№1686-00004/28.02.2012 г./ и  Община Созопол за дължими местни данъци и такси /писмо изх.№ 11-03-198/15.03.2018 г./.  С молба от 09.02.2001 г. и 25.09.2008 г. е била вписана и законна ипотека в полза на  АПСК. От заключението на допусната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.А., се вижда, че към датата на сключване на предварителния договор- 07.06.2016г., общата стойност на задълженията по изпълнителните производства, включително и за дължими публични задължения и МДТ,  е в размер на 1 181 992.86 лева,  а към момента на изготвяне на заключението  -  1 241 928.37 лева. Наред с това, видно от приложената по делото молба изх. № 92-00-10-426/14.08.2018, вписана в Служба по вписванията при БРС дв.вх. №10816 акт 292 от 16.08.2018г. е налице и подновяване на законната ипотека, вписана в полза на АПСК за обезпечаване на вземане в размер на 580 874.60 щ.д. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, което се подкрепя и от останалите доказателства, събрани по делото.

От друга страна, от заключението на вещото лице Х. Переклиев по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната оценка на имотите към датата на сключване на договора е в размер на 1 485 020 лева. Съдът цени и се солидаризира изцяло с изводите, формулирани от експерта, като намира заключението му за обективно, изчерпателно и компетентно изготвено. Видно от становището на вещото лице, заявено и поддържано включително при изслушването му в съдебно заседание, при определяне пазарната цена на процесните имоти е ползвало метод на приходна стойност и метод на възстановителна стойност, като е отчетен статута на земята- като земеделска земя X категория, за която няма одобрени показатели за застрояване, предвид нейния статут и липса на застроителен план, но е взето предвид, че е функциониращ къмпинг, на която база е изведена стойност по приходен метод- отчитайки приходи от наеми. Вещото лице е ползвало и пазарни аналози- стр.26 и 27 от заключението, прилагайки съответните коефициенти, съобразно индивидуалните характеристики на процесните имоти- стр.18 таблица 3. При оценка на сградите също са ползвани пазарни аналози, за да се извлече стойност по приходен метод – цена на нощувки, респ. наеми на ресторант и заведение за хранене- стр. 28-30,  като е отчетено и състоянието на обектите, предвид тяхната амортизация (79.96% за бунгалата, 55.07% за ресторантска част и 53.625% за мотела) и остатъчна експлотационна годност, при използване на възстановителния метод.

Предвид изложеното, съдът намира, че така посочената в договора цена, в размер на 10000 лева, при съобразяване наличието на вписани възбрани върху процесните имоти за вземания в размер на 1 181 992.86 лева и законна ипотека в полза на АПСК в  размер на 580 874.60 щ.д., при пазарна стойност на имотите -  1 485 020 лева, не води до извод за значителна несъразмерност на насрещните престации, която да обоснове извод за нищожност на договора, поради противоречието му с добрите нрави.

Възражението за недействителност на договора, като сключен във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД не може да бъде споделено, тъй като горната разпоредба не намира приложение при органно представителство, доколкото не се касае до упълномощаване, в какъв смисъл е и формираната задължителна съдебна практика- т.2 към ТР №3/15.11.2013г. по т.дело №3/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Тук следва да се отбележи, че видно от съдържанието на приетия по делото  анекс №2 от 13.11.2017г. към предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г., законният представляващ ответното дружество към този момент- Евгения Банева, е направила изрично волеизявление, че е запозната и приема клаузите на предварителния договор и анекс №1 към него, както и че потвърждава всички действия на Зорница Илиева, в качеството й на представляващ дружеството, във връзка със сключването на предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г.

Ето защо, съдът приема, че между страните е налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016г. и анекс №1 към него, който не страда от пороците, посочени в отговора на исковата молба.

            С оглед вмененото на съда задължение по чл.363 ГПК, да извърши служебна проверка, относно собствеността на ответното дружество върху процесните имоти, настоящия състав приема, съобразно изложените по- горе мотиви, че към момента дружеството- ответник е собственик на имотите, предмет на предварителния  договор, с изключение на поземлени имоти с идентификатори №****.11, ****.5 и ****.191 по КК на гр.Созопол. Независимо, че към датата на исковата молба не е било извършено вписване в Служба по вписванията при БРС на постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2015г., издадено  по изпълнително дело № 00002/2015г. по описа на ЧСИ Тотко Колев и на постановление за възлагане от 20.04.2015г. по изпълнително дело № 2/2015г. на ЧСИ Т.Колев, съдът намира, че  съгласно изричната норма на чл.496 ал.2 ГПК, купувачът придобива правата върху имота от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, а не от вписването му в служба по вписванията. От влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ето защо, искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

            Що се отнася до възражението на ответника за липса на идентичност между имотите, описани в предварителния договор и заявените с исковата молба и уточнени с допълнителната искова молба,  съобразно актуални кадастрални скици и документи за собственост на дружеството–продавач, съдът намира, че индивидуализацията на имотите в предварителния договор и анекса към него е извършена по начин, който в достатъчна степен позволява да бъде определена точната воля на страните, относно предмета на договора. От друга страна, в диспозитива на решението си, заместващо окончателния договор, съдът следва да индивидуализира имотите, съобразно събраните по делото доказателства (решение № 551 от 29.IV.1975 г. по гр. д. № 120/75 г., I г. о. решение №49 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 363/2012 г., IV г. о., ГК). Доколкото част от обектите, предмет на договора, не са нанесени в действащата кадастрална карта- мотел с административна сграда на обща площ 879 кв.м., санитарни възли, бунгала и заведение за хранене (бистро), съдът намира, че същите следва да бъдат индивидуализирани по местонахождение и площ, съобразно заключението на вещото лице Г., отразяващо актуалното им състояние към момента, като скица-приложение 3 от заключението, следва да бъде обявена за неразделна част от решението. Що се отнася до останалите имоти, същите следва да бъдат индивидуализирани, съобразно представените по делото актуални  кадастрални скици.

Доколкото сключването на окончателен договор е поставено в зависимост от изпълнението на насрещно задължение на купувача, а именно заплащане на остатъка от продажната цена, видно от уговореното в чл.2 ал.2 б.б) от предварителния договор, ищцовото дружество следва да бъде осъдено съгласно чл. 362 ал.1 ГПК,  да заплати на ответника сумата от 5 000 лева в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Съдът намира за основателен предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство иск от главно встъпилото лице Ж.Г.К., с който се заявяват самостоятелни права върху имот с идентификатор № ****.191 по КК на гр. гр.Созопол, с площ от 2 475 кв.м. Видно от приложеното постановление за възлагане на недвижим имот от 18.07.2013г. по изпълнително дело № 20137050400107 на ЧСИ Илко Бакалов  ищецът К. се легитимира като собственик на имота на годно правно основание- придобиването му от проведена публична продан, за задължения на  ответника „Хелио-тур-С“ АД. Придобиването на имот чрез публична продан е оспоримо по исков ред само при наличие на предпоставки по чл.490 ГПК и при невнасяне на цената /чл.496 ал.3 ГПК/ или ако длъжникът не е бил собственик на имота. Такива твърдения не са наведени в производството. Още повече, че правата на Ж.К. върху имот с идентификатор № ****.191 не са оспорени от страните в производството.

            Съгласно чл.364 ал.1 ГПК ищцовото дружество дължи заплащане на следващите се разноски по прехвърлянето на имотите, по отношение на които претенцията се явява основателна, изчислени върху данъчната оценка, като по-висока, измежду данъчната и продажната цена за имотите, а по отношение на обектите, които не са декларирани в служба „МДТ“ при Община Созопол ( санитарни възли, бунгала и заведение за хранене)- върху пазарната им оценка, съобразно заключението на вещото лице Х. Переклиев, а именно: нотариална такса по сметка на Бургаския окръжен съд съгласно чл.85, ал.2 във вр. чл.87 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, определена по раздел II, т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, в размер на 1974.57 лева, местен данък за придобиване на имотите, по  сметка на Община Созопол в размер, определен съгласно чл.47 ал.2 вр. чл.46 ал.2 т.1 ЗМДТ, който към момента е 3% върху стойността на имотите, възлизащ в размер на 28 322.10 лева и по сметка на Агенция по вписвания- такса за вписване в размер на 944.70 лева.

 Предвид частичното уважаването на предявения иск, предвидената в чл.78 ал.1 ГПК възможност за това и направеното в тази насока искане, на ищеца „Джи енд Джи -90“ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 16 165.71 лева, представляваща направени съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

     С оглед отхвърлената част от претенцията, ищецът „Джи енд Джи -90“ЕООД дължи на „Хелио-тур-С“АД заплащане на разноски по делото в общ размер на 137.36 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

             Предвид изцяло уважения иск на главно встъпилото лице Ж.Г.К. ответниците по предявената от него претенция следва да му заплатят направените съдебно- деловодни разноски, както следва: „Джи енд Джи -90“ЕООД- сумата от 558.40 лева и „Хелио-тур-С“АД- сумата от 1114.10 лева.

 По изложените съображения, Бургаският окръжен  съд

 

                                      Р Е Ш И :

 

             ОБЯВЯВА за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.2016г. и анекс №1 към него от 07.04.2016г., сключен между: „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170, представлявано от изпълнителния директор „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, чрез Евгения Златева Банева, в качеството му на продавач и „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от Георги Д. Дамянов, в качеството му на купувач, с който продавачът- „Хелио-тур-С“АД се е задължило да прехвърли на купувача „Джи енд Джи -90“ЕООД правото на собственост върху следните недвижими имоти:

            Сграда с идентификатор № ****.4.1 по КККР на гр. Созопол, обл.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 год,  застроена площ от 1 445 квадратни метра, с адрес: гр.Созопол, м.Каваци, разположена в поземлени имоти с идентификатори №****.23, ****.246,  брой етажи -1, предназначение: сграда за обществено хранене;                                                                                                                                                                                                    

           Сграда с идентификатор № ****.4.3 по КК на гр.Созопол, адрес на сградата: гр.Созопол, м.Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатори ****.23, ****.246,  със застроена  площ от 67 квадратни метра, брой етажи- един, предназначение: складова база, склад;                                                                                                                                                                                                                                                                                   

             Сграда с идентификатор № ****.23.1 по КК на гр.Созопол, адрес на сграда: гр.Созопол, местност Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.23,  със  застроена  площ от 353 квадратни метра, брой етажи- един, предназначение - сграда за  обществено хранене.                                                                                                                                                                               

             Поземлен имот с идентификатор ****.246 по КК на гр.Созопол, с адрес на поземления имот, гр.Созопол, местност Каваци, с площ по кадастрална карта 30 092 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: За къмпинг, мотел, при съседи: ****.113, ****.45, ****.63, ****.142, ****.47, ****.145, ****.48, ****.121, ****.46, ****.107, ****.66, ****.56, ****.74, ****.50, ****.3, ****.55, ****.51, ****.54, ****.8, ****.9, ****.23, ****.52, ****.143, ****.53, ****.92, ****.112, ****.30, ****.33, ****.289, ****.41, ****.204,  който имот е идентичен с имот със стар идентификатор ****.4, заедно с построените в поземления имот: мотел на площ от 763 кв.м.  и административна сграда към него с площ от 116 кв.м., съгласно нот.акт за собственост на продавача № 147 том III рег. № 1878 дело №484/2001г. на нотариус Ст.Димова, санитарен възел с площ от 77.50 кв.м. и санитарен възел с площ от  38.50 кв.м., 28 броя бунгала с площ от по 11.20 кв.м., 24 броя бунгала с площ от 12.20 кв.м., 6 броя бунгала с площ от по 15 кв.м., 11 броя бунгала с площ по 28.50 кв.м., бистро (заведение за бързо хранене) със застроена площ от 29.4 кв.м. и покрита веранда- 69 кв.м., като обявява скица- приложение №3 към заключението на вещото лице М.Г. (лист 637 от делото) за неразделна част от настоящото решение.

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, по отношение на: поземлен имот с идентификатор ****.191 с площ от 2 475 кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност Каваци, с трайно предназначение на територията: земеделски и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.34, 67800.242, ****.145, ****.29, ****.111, ****.14; поземлен имот с идентификатор ****.11,  с площ от 1 085  кв.м., находящ се в гр. Созопол, местност Мапи, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, при съседи: ****.143, ****.23, ****.9, ****.214 и поземлен имот с идентификатор ****.5,  с площ от 462 кв.м., находящ се в гр.Созопол, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение, при съседи: ****.134, ****.135, ****.126, ****.71, ****.75, ****.155, ****.6, ****.121, ****.70, ****.124, ****.145.

            ОСЪЖДА на основание чл.362 ал.1 ГПК „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от Георги Д. Дамянов да заплати на „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170, представлявано от изп. директор „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД, чрез Евгения Златева Банева, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила,  сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, дължима съгласно чл.2 ал.2 б.б) от предварителен договор за покупко-продажба от 07.04.2016 год.

ОСЪЖДА „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от Георги Д. Дамянов, да заплати на основание чл.86 т.3 вр. чл.85 ал.2 ЗННД по сметка на Бургаския окръжен съд нотариална такса в размер на 1974.57/хиляда девестотин седемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ лева;  по сметка на Община Созопол местен данък за придобиване на имотите в размер на 28 322.10/двадесет и осем хиляди триста двадесет и два лева и десет стотинки/ лева и по сметка на Агенция по вписвания, Имотен регистър- такса за вписване в размер на 944.70/девесттотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лева.

           Да се впише в полза на Окръжен съд гр.Бургас възбрана върху процесните имоти, а именно: Сграда с идентификатор № ****.4.1 по КККР на гр. Созопол, обл.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 год,  застроена площ от 1 445 квадратни метра, с адрес: гр.Созопол, м.Каваци, разположена в поземлени имоти с идентификатори №****.23, ****.246,  брой етажи -1, предназначение: сграда за обществено хранене;                                                                                                                                                                                                    

           Сграда с идентификатор № ****.4.3 по КК на гр.Созопол, адрес на сградата: гр.Созопол, м.Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатори ****.23, ****.246,  със застроена  площ от 67 квадратни метра, брой етажи- един, предназначение: складова база, склад;                                                                                                                                                                                                                                                                                   

             Сграда с идентификатор № ****.23.1 по КК на гр.Созопол, адрес на сграда: гр.Созопол, местност Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.23,  със  застроена  площ от 353 квадратни метра, брой етажи- един, предназначение - сграда за  обществено хранене.                                                                                                                                                                                

             Поземлен имот с идентификатор ****.246 по КК на гр.Созопол, с адрес на поземления имот, гр.Созопол, местност Каваци, с площ по кадастрална карта 30 092 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: За къмпинг, мотел, при съседи: ****.113, ****.45, ****.63, ****.142, ****.47, ****.145, ****.48, ****.121, ****.46, ****.107, ****.66, ****.56, ****.74, ****.50, ****.3, ****.55, ****.51, ****.54, ****.8, ****.9, ****.23, ****.52, ****.143, ****.53, ****.92, ****.112, ****.30, ****.33, ****.289, ****.41, ****.204,  който имот е идентичен с имот със стар идентификатор ****.4, заедно с построените в поземления имот: мотел на площ от 763 кв.м.  и административна сграда към него с площ от 116 кв.м., съгласно нот.акт за собственост на продавача № 147 том III рег. № 1878 дело №484/2001г. на нотариус Ст.Димова, санитарен възел с площ от 77.50 кв.м. и санитарен възел с площ от  38.50 кв.м., 28 броя бунгала с площ от по 11.20 кв.м., 24 броя бунгала с площ от 12.20 кв.м., 6 броя бунгала с площ от по 15 кв.м., 11 броя бунгала с площ по 28.50 кв.м., бистро (заведение за бързо хранене) със застроена площ от 29.4 кв.м. и покрита веранда- 69 кв.м., като обявява скица- приложение №3 към заключението на вещото лице М.Г. (лист 637 от делото) за неразделна част от настоящото решение, до изплащане на посочените разноски на основание чл.364 ал.1 ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170, представлявано от изпълнителен директор „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД, чрез Евгения Златева Банева и „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от Георги Д. Дамянов, че Ж. Райков К., ЕГН **********, с адрес *** е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.191,  с площ от 2475 кв.м., находящ се в гр.Созопол, местност Каваци, с трайно предназначение на територията: земеделски и начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, номер по предходен план- 276,  при съседи: ****.34, ****.242, ****.145, ****.29, ****.111, ****.14.

ОСЪЖДА „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170, представлявано от изп. директор „ТХ Русалка Холидейз“ЕООД, чрез Евгения Златева Банева да заплати на „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8, представлявано от Георги Д. Дамянов, направените по делото разноски, в размер на 16 165.71 / шестнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8 да заплати на „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170 направените по делото разноски в размер на 137.36/сто тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева, съобразно отхвърлената част от иска.

           ОСЪЖДА „Джи енд Джи -90“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „Васил Коларов“ № 8 да заплати на Ж.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** съдебно-деловодни разноски в размер на 558.40 /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева.

           ОСЪЖДА „Хелио-тур-С“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес и управление: гр.Елхово, ул.Александър Стамболийски № 170 да заплати на Ж.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** съдебно-деловодни разноски в размер на 1114.10/ хиляда сто и четиринадесет лева и десет стотинки/ лева.

           

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                                                

                                                                                      Съдия :