РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник, представлявана от С. В. –
Кмет, чрез старши юрисконсулт К. Л., против Решение № 260538 от 12.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 3685 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с
която съдът е отхвърлил предявения обратен иск срещу С. П. И. за осъждането й да
заплати на Община Перник сумата от 445.73 лева, представляваща главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско
жилище, находящ се в ***, за периода 01.04.2017 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 38.34
лева лихва за забава за периода от 01.04.2017 г. до 23.10.2018 г.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно
неправилно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният обратен иск срещу С. П. И. и постановяване на ново, с което обратният
иск да бъде уважен. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Пред районен съд . гр.Перник, е предявен и разгледан установителен иск по чл.
422, вр. с чл. 124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. срещу Община Перник
1
за признаване за установено, че ответникът Община Перник дължи сума в размер на
803,84 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 102,72 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***
год. по ч.гр.д. № 2166 по описа на РС Перник за 2020 г.
Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е направил
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 2166 по описа на РС Перник
за 2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана С. П. И.,
за която се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата
на настаняването, включително и през процесния период.
Приет е за съвместно разглеждане обратен иск от Община Перник против С. П.
И., за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община Перник сумата,
която се претендира за заплащане от Община Перник – главница и изтекла лихва,
заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
обратния иск до окончателното издължаване на сумите.
Ответникът по обратния иск, чрез назначеният му особен представител адв. Ф., е
оспорил същия. Поддържал е, че няма качеството потребител на топлинна енергия,
както и е направил възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение частично е уважен предявеният установителен иск и е
отхвърлен изцяло обратният иск, като съдът е приел, че по делото не е представено
доказателство за възникнало наемно правоотношение между Община Перник и И., тъй
като представеният договор се отнася за трето неучастващо по делото лице.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника
Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск, а и от
приложената в първоинстанционното производство Заповед № *** г. год. на Кмета на
Община Перник се установява, че В. Б. И., заедно с петчленното си семейство, без
същите да са поименно посочени, са настанени в общинско жилище за отдаване под
наем на адрес в ***.
В цитираната заповед е посочено, че настаняването е временно, не е указан срок
на настаняването, липсват и разпоредби, регламентиращи отговорността на
настанените лица за заплащане на режийни разходи на жилището, вкл. за
топлофикация. Заповедта е подписана от „А.“ в качеството му „***“, липсва подпис на
настаненото лице в частта „разписка“ от същата заповед. Въз основа на тази
настанителна заповед е сключен договор за наем ( л. 29 от делото) с В. Б. И., в него са
уговорени правата и задълженията на страните по договора, доколкото същите могат
да се установят с оглед качеството на представеното копие.
2
Представени са още молба от 03.07.2002 г. от С.И. относно желанието й да встъпи
в наемните правоотношения между В. И. и Община Перник и също така декларация от
С.И. от *** г. относно материалното й състояние.
Пред районния съд е допусната съдебно-техническа експертиза, от която е
установено, че през процесния период в имота е подавана и ползвана топлинна енергия
и БТВ.
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с пр. кв.
чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД – ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно
правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да
предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му предостави
свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за
ответника-наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните
разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с
ползването на наетия имот.
Преценката в съвкупност на събраните доказателства, обуславя извод на
въззивния състав, че по делото липсва валидно облигационно правоотношение между
Община Перник и С.И.. Заповедта за настаняване е от *** г., като основание за
настаняването са посочени чл. 22 от Закона за наемните отношения, приет през 1969 г.
и отменен на 24.05.1996 г., бр. 44 от ДВ. По силата на тази заповед в жилището е
настанено лицето В. Б. И., заедно с петчленното си семейство.
Законът за наемните отношения е специален спрямо ЗЗД, и като такъв дерогира
общите правила на ЗЗД в частите, в които първият е уредил взаимоотношенията между
правните субекти. С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за
наемните отношения, като договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни
1996 г., какъвто е и процесния договор, чийто срок не е изтекъл, запазват действието
си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този
закон в сила, а наемните цени се актуализират съобразно определените базисни наемни
цени (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС). От тук следва, че процесният договор за наем,
доколкото същият е с неустановен срок, би запазил действието си до не по-късно от
01.06.1999 г. След тази дата не е налице валидно наемно правоотношение.
В тежест на ищеца, претендиращ в неговия патримониум да е възникнало вземане
за наемна цена (разходи във връзка с ползването на вещта), е да установи
осъществяването на фактическия състав на нормата, а именно, че след прекратяване на
договора вещта се е ползвала от наемателя. Ако същата се е ползвала без
противопоставяне на наемодателя, то срочното наемно правоотношение се е
трансформирало в безсрочно и страните дължат изпълнение на престациите си по
договора. В случая ищецът не установи ответникът да е ползвал имота след
прекратяването на наемното правоотношение най-късно през 1999 г., след отмяна на
ЗНО и съобразяване с § 14 от ПЗР на ЗОС относно срока на заварените договори за
наем. След изтичането на срока на договора за наем, наемателят е длъжен да върне
вещта – чл. 233 ЗЗД. След като наемателят е продължил да осъществява фактическа
власт върху имота, след противопоставянето на наемодателя, той е длъжен да изпълни
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор – чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
в т.ч. и да предаде на наемодателя имота, предмет на прекратения наемен договор.
Не са ангажирани доказателства от ищеца по обратния иск, че за исковия период
от м. Май 2016 г. до м. Април 2018 г. С.И. е имала качеството „наемател“ на
процесното жилище или ползвател на същото. От Заповедта за настаняване не се
3
установява дали С.И. е едно от лицата, настанени заедно с В. И., липсват и
доказателства същата да е встъпила в това наемно правоотношение на друго
основание.
От двата частни документа – декларация и молба, изхождащи от С.И., също не се
установява, че ответницата е, или е била наемател или ползвател на процесното
жилище през процесния период, като и двата документа са от дати, значително
предхождащи исковия период. Настоящият състав не споделя довода във въззивната
жалба, че И. е уведомила, че обитава жилището, поради което и същата следва да
отговаря по предявения иск. До колкото настаняването в жилище от Общинския
жилищен фонд предполага наличие на специфично производство по установяване на
жилищна нужда на лицето, то изявлението му, че желае да ползва такова жилище не
замества производството, установено с Наредба на общински съвет. Безспорно в
молбата си от 03.07.2002 г. до Община Перник И. изразява желание да встъпи в
правоотношения, възникнали между Община Перник и „свекър й“, но липсват данни в
кое правоотношение желае да встъпи и кой са страните по него, както и дали и какво
решение е взела Община Перник по направеното искане. Поради това, остана
недоказано, че през процесния период И. е обитавала жилището и на какво правно
основание.
В настоящия случай не са касае за обикновено наемно правоотношение между
равнопоставени субекти, възникнало при свободно договаряне. Правоотношението е
възникнало при наличието на законови предпоставки и е обусловено от изискването за
специални условия, на които следва да отговаря наемателя. Вещта, отдадена под наем,
същото е особен обект – жилище от държавния оборотен жилищен фонд. Съгласно на
чл. 22 от ЗНО в жилищата от държавния оборотен жилищен фонд се настаняват: а/
собственици на жилища, отчуждени за мероприятия по планово изграждане на
населените места, които се обезщетяват с отстъпване на жилище в новострояща се
сграда до предаване на строежа, а собствениците, обезщетени в брой - за определен
срок, но не по-дълъг от три години; б/ временно наематели на жилища, които се
събарят за ново строителство по плановото изграждане на населените места, докато
бъдат настанени в държавно жилище съобразно нормите на чл. 5 - 7, съответно докато
им се предостави такова жилище за покупка. Ако се приеме обратното становище то
ще се допусне възможността, лица, чието настаняване е обусловено от конкретна
нужда, неустановена или вероятно отпаднала, да заемат общински имоти, които биха
могли да се отдадат на други лица, отговарящи в момента на условията за заемане.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че ищецът по обратния иск не е
доказал, че ответникът е наемател на процесния имот, респ. че ответникът отговаря за
заплащане на разходите за топлоенергия на договорно задължение по чл. 232, ал. 2, пр.
второ ЗЗД. Това изключва материалната легитимация на ответника по обратните
искове и налага отхвърлянето им, съответно – потвърждаване на решението в частта за
отхвърлянето им.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се потвърди, както и в частта
за присъждане разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя Община Перник не се дължат
разноски пред въззивната инстанция, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260538 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. №
3685 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община
Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
кмета С. В. за осъждане на С. П. И. да заплати на Община Перник сумата от 445.73
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент-общинско жилище, находящ се в ***, за периода 01.04.2017 г. до
30.04.2018 г. и сумата от 38.34 лева лихва за забава за периода от 01.04.2017 г. до
23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260538 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д. №
3685 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в частта, с която е осъдена Община
Перник, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД присъдените
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5