Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 30 юли 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 01.07.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско
дело № 267 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г.П.Г. с ЕГН ********** и адрес *** и Т.П.С. с ЕГН
********** и адрес *** срещу Д.И.П. с ЕГН ********** и адрес ***.
В същата се твърди, че с
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за
който е съставен нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020
г. на С.П.с рег. № 006 в Нотариалната камара, И. П.Г. с ЕГН **********, бивш
жител ***, брат и наследодател на ищците Г.Г. и Т.С.,
а също и наследодател на третото за делото лице И. П.П.
с ЕГН **********, приживе, на 10.09.2020 г., прехвърлил на своята племенница и
ответница по настоящото дело Д.П. правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 12259.1012.221.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
с административен адрес гр. ****, с площ по документ 50,71 кв.м., ведно с
прилежащите му 1/2 идеална част от мазе, 1/2 идеална част от тавана и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, както и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
12259.1012.221, с аедминистративен адрес гр. ****,
целият с площ от 708 кв.м., срещу задължението на приобретателката
да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив,
съобразно нуждите му, като му подсигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил до сега, и така както са го издържали и са се грижили за него от 2017 г.
до деня на сделката, като прехвърлителят си и е
запазил пожизненото вещно право на ползване върху имота. Поддържа се също, че
ответницата Д.П. след прехвърлянето на имота не е полагала необходимите грижи и
не е издържала с каквито и да било средства прехвърлителя
И. Г., както и че същата е живяла преимуществено в чужбина и се е завърнала в
България единствено за сключването на договора за издръжка и гледане. И. Г. бил
несемеен, в добро общо състояние за годините си, обслужвал се сам в
ежедневието, издържал се сам от пенсията си, като от ранна пролет до късна есен
живеел в местността „Врачански лозя“, където притежавал имот, съседен на този
на ищеца Г.Г.-негов брат. Последният, подпомогнат от
съпругата си, помагал на И. Г. (готвене и предоставяне на храна и предоставяне
на помощ при нужда в бита), като подкрепата между двамата братя била взаимна,
както било прието между съседи по лозе. Същевременно, през зимните периоди,
когато И. Г. се прибирал в жилището си в гр. Враца (втория етаж на къщата), при
опитите на ищците Г.П. и Т.С. да му
занесат готвена храна и да му окажат друга помощ, тези опити срещнали
съпротивата на другия брат на И. – И. П. и неговата съпруга Т.. Въпреки това
ищците един или два пъти били допуснати до втория етаж на къщата, като при тези
посещения забелязали недобра поддръжка и хигиена на жилището. През зимните
периода И. Г. се изхранвал чрез „Патронажна
грижа-Враца“, където се планувал предварително и си взимал готвената храна от
„Стария пазар“.
Искането към съда е постанови
решение, с което да развали поради неизпълнение горепосочения договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размера на
съответната част, която двамата ищци биха получили по наследство, а именно 2/3
идеални части (по 1/3 идеална част за всеки от ищците).
Искът е с правно основание чл.
87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответницата Д.И.П. е подала в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва исковете.
Сочи, че изложените в исковата молба твърдения са голословни, не отговорят на
истината и целят единствено да обслужат тезата на ищците. Поддържа, че нейният
баща И. П. и останалите членове на семейството й са живели в една и съща къща с
прехвърлителя И. Г., като едните ползвали първия
етаж, а другия – втория етаж. Къщата била съсобствена
между тях по силата на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт №
2, т. II, дело № 404/1982 г. и договор за доброволна делба, вписан
в Служба по вписванията гр. Враца под вх. рег. № 587/17.04.1995 г., том I, № 68. Във връзка с тези
имуществени разпореждания И. П.П. и И.П.Г. изплатили
на всеки от ищците Г.Г. и Т.С. по 50 000,00 лева (общо 100 000,00 лева), като
за това ищците подписали разписка от 03.05.1995 г., след което отношенията
между страните по делото силно се влошили. Относно здравословното състояние на
И. Г. се сочи, че същият имал здравословни проблеми след 2011 г., когато
изкарал хепатит и трябвало да спазва хранителен режим. По отношение на работата
на ответницата в чужбина се сочи, че същата от 2017 г. до 08.04.2020 г.-датата
на подписване на договора за гледане и издръжка, е работила сезонно в Англия за
по пет или шест месеца в годината. Поддържа се също, че след 2017 г. ищцата
изцяло поела грижите за чичо си и издръжката му, като по време на сезонната си работа
в чужбина непрекъснато изпращала колети, пари, лекарства и дрехи за нуждите на
чичо й И. Г., а в останалите месеци от годината си била в България и лично се
грижела за чичо си, готвела, перяла и чистела жилището му, което не
представлявало пречка за нея, тъй като обитавали различни етажи на една и съща
къща. И. Г. не можел да се издържа от малката си пенсия, както и не ползвал
услугите на „Патронажна грижа-Враца“. Когато през
2020 г. И. Г. се влошил здравословно заради диабета си, именно ответницата,
подпомогната от сестра си, закарала чичо си в болница в гр. П., където бил
приет за лечение и му бил отстранен оперативно петия
пръст на лявото ходило. По време на престоя на И. Г. в болницата ответницата и
сестра й ходели всеки ден да го видят, да му носят храна и да го подкрепят, а
след изписването му му правели ежедневно превръзки по лекарско предписание.
След изписването му от П. и подобряване на здравословното му състояние, И. Г.
напълно доброволно и осъзнато сключил процесния договор за гледане и издръжка с
племенницата си Д.П., впоследствие се влошил отново заради диабета си, било му
проведено необходимото лечение, но на 10.09.2020 г. починал внезапно от друго
заболяване – сърдечен инфаркт.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Съгласно трайната съдебна практика
договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е възмезден и е алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и
грижи, тъй като не е известно каква ще бъде нуждата, а когато уговореният срок
е смъртта на прехвърлителя, не е известна и
продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв
договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло,
когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от
това каква е изпълнената част. Съдържанието на насрещните права и задължения на
прехвърлителя и приобретателя
по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а тяхното
съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. Ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. В тежест на приобретателя
по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора.
Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу
задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.
87, ал. 4 от ЗЗД, следва да се
извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора и с оглед конкретните
обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа
кондиция, икономически условия и пр.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелството, че ищците Г.Г. и Т.С. са
наследници по закон на И. П.Г. с имуществени права по 1/3 идеална част за всеки
от тях.
Въз основа на договор за доброволна делба на л. 56
от делото И. П.Г. е станал собственик на 1/4
идеална част от дворище с планоснимачен № 4949,
цялото от 655 кв.м., по плана на гр. Враца и на втория етаж от жилищната
сграда, находяща се в същия парцел, ведно с 1/2
идеална част от тавана и мазето на сградата.
С договор за гледане и издръжка, за който е
съставен нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020
г. на С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, И.П.Г., бивш жител ***, е,
прехвърлил на ответницата Д.П. правото
на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот срещу
задължението на последната да го гледа и
издържа съобразно нуждите му и да полага всички необходими грижи за прехвърлителя до края на живота му и така, както са се
грижили за него от 2017 г. до момента на пръхвърлянето,
като прехвърлителят си е запазил пожизненото вещно
право на ползване върху апартамента.
Не е спорно по делото и е установено от писмените и
гласни доказателства, включително удостоверение за наследници с изх. №
11287/14.09.2020 г. на Община Враца, че И. П.Г.
е брат и наследодател на ищците Г.Г. и Т.С., че има
още един брат, който е негов наследник – И. П.П.,
като ответницата Д.П. е дъщеря на последния, както и че И. Г. е починал на
10.09.2020 г.
Видно от приложените в
оригинал и легализиран превод от английски език трудови документи (л. 22-28 и
л. 30-36 от делото), ответницата Д.П. всяка календарна година в периода от 2013
г. до 2020 г. е работила сезонно във Великобритания, за около пет месеца през
всяка от годините в този период и е получавала съответното възнаграждение.
Установява се от приложената
на л. 29 от делото служебна бележка, че И. П.Г. в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. не е бил потребител на услугите
на Домашен социален патронаж гр. Враца.
С разписка на л. 37 от делото
ищците Т.С. и Г.Г. са удостоверили, че на 03.05.1995
г. са получили по 50 000,00 лева всеки от И. П.П.
и И. П.Г. като дял за прехвърлената на последните от техните родители
собственост върху недвижим имот в гр. Враца, квартал 92А.
Видно от приложената на л. 39-55
от делото медицинска документация, И. П.Г. още от 2011 г. е страдал от следните
здравословни проблеми: през месец ноември 2001 г. е бил диагностициран
с вирусен хепатит, поради което му е бил предписан специален хранителен режим в
продължение на месеци; артериална хипертония I-ва
степен; пресбиакузис (прогресивно намаляване на
слуха); неинсулинозависим захарен диабет с периферни
съдови усложнения, заради който в периода от 02.03.2020 г. до 10.03.2020 г. е
бил приет за болнично лечение в УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД и е претърпял
операция по отстраняване на пети пръст на лявото ходило, както и в периода от
07.05.2020 г. до 15.05.2020 г. е бил на лечение в „МБАЛ-Мездра“ ЕООД, където е
претърпял операция по отстраняване на четвъртия пръст на лявото стъпало, отново
с препоръки за спазване на хранителен режим; на 10.09.2020 г. И. П.Г. е починал
от инфаркт на миокарда.
Останалите приложени по делото
доказателства съдът намира за неотносими, поради
което не ги обсъжда.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Г. Ц. Г.-съпруга на ищеца Г.Г.,Г. С. Г.-дъщеря на ищеца, С. И.П.-сестра на ответницата Д.П.,
както и свидетелите без дела и родство със страните по делото: С. П. А., Е. Б.
А. и А. П. С..
Свидетелката Г. Г. дава показания, че е във влошени
отношения със семейството на ответницата поради имуществени спорове, както и че
със съпруга й и ищец по делото Г.Г. имат две вили в
околностите на гр. Враца-едната в местността „Д.“, а другата в местността „П.“,
в които вили прекарват цялата година, като от март до ноември всяка година
пребивават във вилата в местността „П.“, където съседната на тях вила е
собственост на И. П.Г.. Последният в периода
от 2011 г. до 2019 г., всяка календарна година, в периода от пролетта до есента
живеел във вилата си, грижел се за лозето си, пазарувал си, готвел си и изобщо
бил самостоятелен, получавал и съседска помощ и подкрепа от свидетелката и
нейния съпруг, като и в този период ходел в града, за да си вземе пенсията или
да си свърши някоя работа. През пролетно-летния период И. П.Г. бил чист,
спретнат и не се оплаквал, че нещо му липсва, а през останалия период живеел в
процесния имот в гр. В., на първия етаж от който живеела ответницата Д.П. и
нейните родители. Доколкото на свидетелката и нейния съпруг е известно, до
зимата на 2019-2020 г. И. П.Г. нямал сериозни здравословни проблеми и не се
оплаквал от такива, но същата уточнява, че тя и съпруга й не са имали достъп до
имот в гр. В., а и не са били информирани от семейството на ответницата за
такива здравословни проблеми. Ответницата от десет години работела сезонно в А.,
като след приключването на сезона се прибирала в дома си в гр. В..
Свидетелката Г. Г. дава
показания, че не поддържа никакви отношения с ответницата Д.П., рядко посещава
имота в гр. В., но на вилата на И. П.Г. в местността „П.“ ходи много често и
знае, че той е прекарвал времето си предимно в тази вила, като свидетелката и И.
П.Г. често се трудели заедно. Свидетелката
Г. Г. и съпруга й често помагали на И. П.Г.,
включително като му готвели. До зимата на 2019-2020 г. свидетелката не знаела,
че И. П.Г. има здравословни проблеми, но когато разбрала, настоявала да го
посети в имота в гр. В. и в крайна сметка през август 2020 г. получила достъп
до същия имот. При посещението си заварила И. П.Г. облечен със скъсана тениска,
на неговия етаж не било изчистено, печката била неизмита и хладилникът бил
празен, въпреки че имало готвена храна. На въпроса на свидетелката дали е болен
И. П.Г. отговорил, че му няма нищо, има само лека форма на диабет, както и че
си готви сам.
Свидетелят С. С. описва две
посещения на свидетелката Г. Г., при които й бил отказан достъп до имота, без
да изяснява факти и обстоятелства относно изпълнението на процесния договор,
поради което показанията му са неотносими.
Свидетелката С. П. дава
показания, че живее в съседство на спорния имот, където на първия етаж живеят
нейната сестра и ответница по делото Д.П., както и техните родители, както и че
често посещава имота, тъй като баща й е инвалид. И. П.Г. ***, а вилата си в
местността „П.“ посещавал само около един път месечно. Тъй като семейството на
ответницата и И. П.Г. живеели в една и съща къща, винаги си помагали, особено
ответницата много помагала с всичко: внасяла въглища и дърва за огрев за
нуждите на И. П.Г., готвела, чистела, а когато ответницата била на сезонна
работа в А., помагала с пари и колети, а свидетелката С. П. и майка й полагали
грижите за И. П.Г.. Последният сключил процесния договор за гледане и издръжка било
напълно осъзнато, в изпълнение на много по-рано взето решение да остави
процесния имот или на ответницата д.П., или на сестра й С. П.. След 2011 г.
здравословното състояние на И. П.Г. не било добро: бързо се уморявал, получил
диабетно стъпало и от февруари 2020 г. често му се налагало да постъпва в
болници, както и да претърпи две операции, поради което свидетелката получила
от И. П.Г. пълномощно, което използвала единствено за получаване на пенсията
му, поради обстоятелството, че същият бил трудноподвижен.
Ответницата платила лечението на И. П.Г.,
тя се грижела и за превръзките и за хигиената в стаята му, за да не се стигне
до вторична инфекция, водела го на контролни прегледи (самото шофиране до там
се осъществявало от свидетелката, тъй като ответницата не била шофьор),
купувала необходимите лекарства. Преди февруари 2020 г. И. П.Г. бил в
сравнително добро здравословно състояние за възрастта си. На свидетелката Г. Г.
никога не бил отказван достъп до имота в гр. В., но същата не проявявала
желание да го посещава.
Свидетелката Е. А., съседка на
С. П. дава показания, че за И. П.Г. се грижели всички – съпругата на И. П. Т.,
както и дъщерите им С. и Д.. Дълги години преди да почине, И. П.Г. споделил
пред свидетелката, че е изкоренил част от лозето си и че вече няма да седи на
лозе, защото не може да се грижи за него, но все пак му се иска донякъде да
поддържа лозето, за да не пустее, а и защото там има роднини. Свидетелката
ежедневно минавала покрай спорния имот и виждала И. П.Г., който винаги бил
спретнат и чист. Рязкото влошаване на здравословното състояние на И. П.Г.
започнало в края на 2019 г. или началото на 2020 г.
Свидетелят А.С., живеещ в
съседство на спорния имот дава показания, че И. П.Г., ответницата и нейните
роднини били задружно семейство. До преди края на 2019 г.-началото на 2020 г. И.
П.Г. си бил добре и дори ходел на работа, но след това здравословното му
състояние не позволявало и за него се грижели С. и Д. Г., включително готвели,
а тяхната майка почиствала помещението.
Процесният договор от 08.04.2020 г. за прехвърляне
на недвижим
имот срещу поето задължение за гледане и издръжка е действителен, поради което е породил целените
от страните правни последици. Ответницата по иска е имала договорното
задължение да подсигури лично или чрез трети лица спокоен и нормален живот на прехвърлителя, докато последния е жив, като се грижи за
домакинството на прехвърлителя, добавя към издръжката
парични средства извън пенсията му и подсигурява медицинска помощ при нужда. С прехвърлянето на правото на собственост
върху обекта-предмет на договора е възникнала и изискуемостта
на насрещното правно задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия, съответно чрез трети лица, да извършва
действия по обгрижване на прехвърлителя
и да му доставя
необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Както задължението да се грижи за прехвърлителя, така и задължението да го издържа,
ответницата е следвало да изпълнява точно в качествено,
количествено и времево отношение. Натуралната престация на ответницата е следвало да включва извършване
на всички действия по осигуряване
на нормални бит и домакинство, грижи за здравословното състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент – уважение, внимание.
Още с отговора на исковата молба ответницата е
навела твърдението, че при нейните отсъствия за сезонна работа в А.
задълженията по договора за гледане и издръжка са били изпълнявани от нейната
сестра и от майка й, като съдът намира, че не съществува пречка дължимата престация да бъде осъществена от трети лица, ако съществува
такава договорка или ако и без наличието й, кредиторът е съгласен да приеме
такова изпълнение.
Свидетелските показания по делото са частично противоречиви.
Свидетелите не си противоречат относно това, че И. П.Г. и семейството на
ответницата и самата ответница са живели в една и съща къща, макар и на
различни етажи, но спорят относно това дали прехвърлителят
преимуществено е живеел на лозе, което е обработвал и дали предоставеното от
ответницата, лично и чрез нейната сестра и майка, изпълнение на договора за
издръжка и гледане представлява пълно и точно такова. Съдът намира за
недостоверни по тези спорни въпроси поради заинтересованост и противоречие с
писмените доказателства по делото, включително относно здравословното състояние
на прехвърлителя, показанията на Г. Г. и Г. Г., като
се доверява, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на показанията на
свидетелите С. П., Е. А. и А. С., които почиват на непосредствени и задълбочени
наблюдения, логични и непротиворечиви са и съответстват на писмените
доказателства. От гласните доказателства се установя, че ответницата Д.П.,
нейната сестра С. П. и тяхната майка непрестанно са били ангажирани с
потребностите на И. П.Г., като ответницата и майка й на практика са живели в
едно домакинство с него, подсигурявали са му храна, отопление, помощни средства,
грижели са се за личната му хигиена и чистотата на дома и редовно са
предприемали нужните мерки за медицинско обслужване на И. П.Г. – било за
лечение, осигуряване на медикаменти, извършване на контролни прегледи, спазване
на предписан хранителен режим.
За съда се налага безпротиворечивият
извод, че приживе И. П.Г. е приемал и е бил напълно доволен от полаганите
за него грижи и е бил задоволен от начина, по който ответницата, нейната сестра
и майка й са изпълнявали задълженията по договора за издръжка и гледане.
Следователно може да се приеме, че С. П. и нейната майка Т., която е и майка на
ответницата, като трети лица по смисъла на сключения договор от 08.04.2020 г.
са престирали на прехвърлителя
договорените грижи и издръжка (издръжката може да се дава и в натура), в
съответствие с нуждите и волята на прехвърлителя,
осигурявайки му спокоен и нормален живот, съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение,
отговарящ на установените му навици и здравословно състояние. Следва
да се посочи, че дори от гласните доказателства да не следваше извод, че преди
февруари 2020 г. преките грижи за прехвърлителя и за
бита му са били полагани ежедневно (а настоящият случай не е такъв), то все пак
не може да се приеме, че изпълнението е било епизодично, тъй като, престираното е отговаряло на действителните нужди на прехвърлителя, според разбиранията му и той го е приемал. В
този смисъл е разрешението, дадено с решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. дело
№ 1534/2009 г. на Върховния касационен съд, IV г.о.
Всичко гореизложеното налага извода, че предявеният
иск за разваляне на договор за издръжка и гледане е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищците нямат право на разноски и следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответницата сумата 600,00 лева – направени по делото разноски за внесен
адвокатски хонорар.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.П.Г. с ЕГН ********** и адрес *** и Т.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***
срещу Д.И.П. с ЕГН ********** и адрес *** иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за който е
съставен нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020 г. на С. П. с рег. № 006 в Нотариалната
камара, с предмет прехвърлянето на правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 12259.1012.221.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес гр. ****, с площ по документ 50,71 кв.м., ведно с
прилежащите му 1/2 идеална част от мазе, 1/2 идеална част от тавана и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, както и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
12259.1012.221, с административен адрес гр. ****, целият с площ от 708 кв.м., до размера от 2/3 идеални части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.П.Г. с ЕГН ********** и адрес *** и Т.П.С. с ЕГН
********** и адрес *** да заплатят на Д.И.П.
с ЕГН ********** и адрес *** сумата 600,00 лева – разноски за внесен
адвокатски хонорар по гр. дело № 267/2021 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: