РЕШЕНИЕ
гр.
София, 23.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14152 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът П.З. твърди, че въз основа на влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение от 31.08.2012 г. по гр. д. 38674/2012 г. на
СРС, 118 състав и изпълнителен лист по същото дело е осъден да заплати на
ответника „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) следните суми 28 200,97
евро – главница по договор за банков кредит от 18.05.2007 г. и допълнителни
споразумения към него (от 07.10.2010 г., 18.10.2010 г., 04.01.2011 г.,
11.01.2011 г., 15.07.2011 г., 28.12.2011 г., 29.12.2011 г.), заедно със
законната лихва за периода от 16.08.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, 796,33 евро – договорна лихва, 147,30 евро – такса и 2 364,06 лв.
– разноски по делото. На 14.09.2012 г. за събиране на вземанията е
образувано изп. д. № 20128580401057 на ЧСИ с рег. №
858. Ищецът твърди, че последното изпълнително действие по делото е издаването
на постановление за възлагане на недвижим имот от 19.04.2013 г. На 20.04.2013
г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилите суми от
проданта, като в полза на ответника е разпределена сумата от 19 140,10
лв., от които 11 107,29 лв. за главницата на дълга, 3 823,17 лв. за
законна лихва за периода 16.08.2012 г. – 19.04.2013 г., 1 557,49 лв.
за договорна лихва, 288,09 лв. за такси и 2 364,06 лв. за разноски по
гражданското дело. След 19.04.2013 г. изпълнителни действия не са предприемани,
поради което с изтичане на две години от този момент изпълнителното дело е
прекратено по право. Ищецът твърди, че след последното изпълнително действие и
прекратяването на изпълнителното дело до предявяването на настоящия иск валидни
изпълнителни действия за удовлетворяване на процесното
вземане не са предприемани, поради което вземането на ответника е погасено по
давност. Поради това иска да бъде установено по отношение на ответника, че вземането за главница по договора за кредит в
размер на 22 521,89 евро е недължимо поради погасяването му по давност. Претендира
разноски по делото.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва иска. Не оспорва, че
ищецът е осъден да заплати на ответника посочените от ищеца суми, както и че за
тяхното събиране е образувано соченото от ищеца изпълнително дело, а също и че по
изпълнителното дело е проведена публична продан на недвижим имот на ищеца.
Ответникът счита обаче, че фактическият състав на публичната продан е завършен,
едва след като влезе в сила постановлението за възлагане на имота, съответно
бъде извършено разпределението на постъпилите от проданта суми към взискателите. Ответникът твърди, че в случая
разпределението на постъпилите от проданта суми е влязло в сила на 29.07.2013
г. и съответно от този момент е започвал да тече двугодишният срок за прекратяване
на изпълнителното дело. Твърди, че този срок не е изтекъл, тъй като на
06.02.2015 г. ответникът е поискал извършването на опис на движимите вещи на
ищеца, с което срокът отново е прекъснат. Твърди, че е подавал и други молби,
както и че съдебният изпълнител е извършвал и други изпълнителни действия, без
да уточнява кога е станало това и каква действия са извършвани. Същевременно,
тъй като процесното изпълнително производство е
образувано преди постановяване на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
счита, че от датата на тълкувателното решението (26.06.2015 г.) е започвал да
тече нов 5-годишен давностен срок, който до
предявяване на иска не е изтекъл, поради което и вземането на ответника не е
погасено по давност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
По делото е безспорно, а това е
видно и от представените заповед за изпълнение от 31.08.2012 г. и изпълнителен
лист от същата дата, че въз основа на сключен между ищеца П.З. и ответника „Ю.Б.“
АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) договор за кредит от 18.05.2007 г.
срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължими по
договора суми, а именно 28 200,97 евро – главница по кредита, заедно със
законната лихва върху главницата от 16.08.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, 796,33 евро – договорна лихва, 147,30 евро – такса и 2 364,06 лв.
– разноски по заповедното производство. Безспорно е също така, че въз основа на
изпълнителния лист ответникът е образувал изп. д.
№ 20128580401057 на ЧСИ с рег. № 858, по което на 19.04.2013 г. е проведена
публична продан на недвижим имот на ищеца, а на 20.04.2013 г. е извършено
разпределение на постъпилите от проданта суми. Видно от протокола за
извършеното разпределение от 20.04.2013 г., дължимите суми за разноски по
делото, такси по кредита, договорна лихва и лихва за забава са изцяло погасени
от получените от проданта на имота суми, както и част от сумата по главницата,
като непогасена е останала сумата от 22 521,89 евро, която е предмет на
настоящия иск.
Няма спор между страните също
така, както изрично посочва и ответникът в съдебното заседание по делото, че
след извършването на разпределението единственото друго действие, което е
извършено по изпълнителното дело, е подаването на молба от 06.02.2015 г. от
ответника като взискател до съдебния изпълнител с
искане за извършване на опис на движими вещи на ищеца. Според посоченото от
ответника след подаването на тази молба по изпълнителното дело не са подавани
други молби от него като взискател.
При така очертаните от
твърденията на страните и доказателствата по делото факти, спорният въпрос е не
относно съществуването на задължение на ищеца да заплати остатъка от главницата
на дълга в размер на 22 521,89 евро, което не се оспорва от него, а дали
това вземане на ответника е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността за вземането се прекъсва с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Такива действия са конкретните изпълнителни действия в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо дали са предприети по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител, когато
взискателят му е възложил да определя начина на
изпълнението (чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Сред тези действия са налагането на
запор или възбрана, извършването на опис и оценка на имуществено, извършването
на продан и т.н., но не и други действия, сред които попада извършването на
разпределение на постъпилите от проданта суми (така мотивите към т. 10 на ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС) При извършването на което и да е от тези изпълнителни
действия, съответно при подаване на молба от взискателя
до съдебния изпълнител с искане за извършването му, погасителната давност за
вземането се прекъсва и започва да тече нова давност.
Същевременно според чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД давността не тече по време на съдебния процес относно вземането.
Възприетото задължително тълкуване на тази разпоредба съгласно ППВС № 3/1980 г.
включва в понятието съдебен процес, използвано в закона, и фазата на
принудителното изпълнение, като приема, че давността не тече и по време на изпълнителния
процес, в който принудително се събира вземането. Това разбиране е изоставено,
като с т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г. Междувременно обаче приложението на вече изоставеното задължително
тълкуване се запазва до приемането на новото задължително тълкуване на
посочената разпоредба (която не се прилага за изпълнителния процес). Поради
това до датата на приемането на ТР № 2/2015 г. – 26.06.2015 г. във връзка с
изпълнителните дела, образувани преди тази дата, се запазва възприетото
разбиране, че не тече давност за вземанията, предмет на тези дела (така ТР №
3/2023 г. на ОСГТК на ВКС). Съответно давността отново започва да тече след
26.06.2015 г.
В случая последното изпълнително
действие, извършено по изп. д. № 20128580401057,
е публичната продан от 19.04.2013 г. Както се посочи, нито изготвеното след
проданта разпределение, нито неговото предявяване, а още по-малко влизането в
сила на постановлението за възлагане не представляват изпълнителни действия и
съответно не прекъсват давността за вземането. Тъй като след провеждането на
проданта ответникът не е поискал извършването на други изпълнителни действия в
продължение на две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство е прекратено по право на 19.04.2015 г. Прекъснатата с проданта
давност след това е спряна и не е текла до прекратяването на производството на 19.04.2015
г., от който момент е започнала да тече нова давност. Поради това на практика е
безпредметно да се разглежда значението на последната молба, подадена от
ответника като взискател по изпълнителното дело –
искането за извършването на опис на движими вещи на длъжника от 06.02.2015 г.
Към този момент давността все още е била спряна, а този ефект на изпълнителните
производства по отношение на давността е престанал да се прилага, считано от
26.06.2015 г.
Въпреки това следва да се
отбележи, че съгласно т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за
извършването на опис на движими вещи се дължи такса от минимум 60 лв. (с
включен ДДС). Именно такава такса съдебният изпълнител е постановил да бъде
заплатена от ответника като взискател, което е видно
от разпореждането върху подадената молба. Ответникът изрично посочи, че по
изпълнителното дело не е подавал друга молба след тази от 06.02.2015 г., поради
което следва да се приеме, че разпореждането на съдебния изпълнител за авансово
заплащане на такси от взискателя, каквито той в
случая поначало дължи съгласно т. 29, б. „б“ на Тарифата, не е изпълнено. Тъй
като нередовността на подадената молба за извършване на посоченото действие не
е отстранена (не е заплатена дължимата такса), следва да се счита, че това
действие не е извършено съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК (която разпоредба е в
общата част на ГПК и поради това е приложима не само по отношение на
действията, извършвани от страните спрямо съда, но и в изпълнителното
производство). Отделно от това може да се посочи, че молбата е нередовна и тъй
като вещите не са конкретизирани по никакъв начин, дори и чрез посочване на
мястото, където се намират, което прави невъзможно поисканото от ответника
изпълнение.
Давността за вземането на
ответника за главница по договора за банков кредит е общата 5-годишна давност.
След като тя е прекъсната и след това спряна до 19.04.2015 г., давността е
изтекла на 19.04.2020 г. Съдебното заседание по делото е проведено на
04.02.2021 г., като никоя от страните не е заявила междувременно да са
извършени други действия по изпълнителното дело или изобщо да са налице
обстоятелства, които водят до прекъсване на давността. Съответно не са
представени и доказателства за такива обстоятелства. Тъй като съдът следва да
вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след
предявяването на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), макар и към момента на подаването
на исковата молба процесното вземане да не е било
погасено по давност, трябва да се отчете, че междувременно в хода на
производството е изтекъл давностният срок и вземането
на ответника се е погасило.
В тази връзка неоснователно е
изложеното от ответника съображение за това, че давността отново е спряна с
подаването на исковата молба съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД
(ответникът е посочил, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, но това е възможно след влизане в сила на решението, а не при
предявяването на иска, когато давността само се спира). Както се посочи
по-горе, предмет на настоящото съдебно производство не е дължимостта
на самото вземане за остатък на главницата по договора за банков кредит, което
обстоятелство е безспорно. Предмет на делото е установяване на несъществуването
на правото на принудително изпълнение за ответника по отношение на вземането
поради погасяването му по давност. Поради това настоящото производство по иск
по чл. 439 ГПК, основан на възражение за погасяване на вземането по давност, не
представлява предявяване на иск за защита на вземането по смисъла на чл. 116,
б. „б“ ЗЗД. Още повече в случая следва да се съобрази и това, че предявеният
иск не препятства възможността на ответника да поиска извършването на последващи изпълнителни действия в рамките на
изпълнителното производство, което не е спрямо, но подобни действия не са
предприети (той може да образува и ново изпълнително производство, което не е
сторил). Именно в тази светлина следва да се разбират хипотезите на прекъсване
на давността по чл. 116, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, които са основани на проявяване
на инициативност от страна на кредитора за защита и събиране на вземането си.
Тъй като настоящото производство не представлява пречка за подобна инициативност,
но тя въпреки това не е проявена, не е налице и хипотеза на прекъсване на
давността.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен. За прецизност, с оглед на посоченото
по-горе относно предмета на настоящото производство, следва да се уточни, че
възприетият в практиката диспозитив на съдебното
решение при установяване на погасяването на вземането по давност е установяване
на недължимостта на вземането поради погасяването му
по давност, но този израз не означава, че съдът установява несъществуването на
вземането, а само липсата на право то да бъде принудително осъществено.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса по делото, поради което на него разноски не следва да се присъждат. Видно
от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 851,47 лв. Неоснователно
е възражението на ответника, че не следва да се присъждат разноски на
посоченото основание, тъй като това положение следва пряко от посочената разпоредба
на закона, а и доколкото съдът е освободил ищеца от задължението за внасяне на
държавна такса поради неговото имуществено, семейно и лично положение, следва
да приеме за установено и от съда, че ищецът е материално затруднено лице по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е посочено и в представения договор за
правна защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск на П.З.З., ЕГН **********,*** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 439 ГПК, че П.З. не дължи
на „Ю.Б.“ АД сумата от 22 521,89 евро – главница по договор за банков
кредит от 18.05.2007 г., за която сума са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. 38674/2012 г. на СРС,
118 състав, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат
А.Т. – САК, адрес *** на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 851,47 лв.
(хиляда осемстотин петдесет и един лева и 47 ст.) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: