Решение по дело №634/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на З.И.М. срещу Решение за изплащане на финансова помощ № 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/1657 от 30.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която се отказва частично изплащането на финансова помощ в размер на 6 096,20 лева за разходи за изготвяне на бизнес план.

Изложени са доводи за прогласяване нищожността на акта – издаден при липсата на компетентност. Алтернативно – моли за отмяната му като издаден немотивирано /при липсата на фактически и правни основания/, в противоречие с материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 26 и чл. 35 АПК/, които са довели до ограничаване правата на жалбоподателя на участие и защита в образуваното административно производство. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят З.И.М., редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Твърди, че в акта не били посочени нарушените от жалбоподателя правни норми и клаузи на сключения договор между него и Държавен фонд „Земеделие“. Конкретизира, че в условията за кандидатстване по мярката и в условията за изпълнение не било изискуемо представянето на приемо-предавателен протокол за предаване на бизнес плана, както и, че същият е качен в системата ИСУН, обработен е от администрацията, с която е сключен и административният договор. Видно от Приложение № 8 към същия за закупените дълготрайни материални активи следва да бъде представен приемо-предавателен протокол между доставчика и получателя, което било изпълнено. Доколкото не бил изискуем документ - договорът за предаване на бизнес плана, който всъщност не се предавал на ръка, а следвало да бъде прикачен в системата ИСУН, счита, че такова предаване е било извършено реално и не е необходимо доказването с изричен писмен документ. Претендира разноски по списък.

Ответникът - Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, подадена чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.05.2021 г. З.И.М. е сключила с Държавен фонд „Земеделие“ договор № BG06RDNP001-19.092-0010-C01 с предмет: „закупуване на земеделска техника за обработка на почвата“ по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ за бенефициенти, възложители по ЗУСЕСИФ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., с първоначално одобрена финансова помощ в размер на 128 349,34 лева.

На 02.09.2022 г. е сключен анекс към договора, като се определя първоначално одобрена финансова помощ в размер на 128 020,27 лева.

На основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 17, ал. 8 Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП по искане на З.И.М. с Решение № 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/1657 от 30.03.2023 г. заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е одобрил изплащане на финансова помощ в размер на 121 924,07 лева /платено на 22.03.2023 г./ и е отказал частично изплащането на финансова помощ в размер на 6 096,20 лева за разходи за изготвяне на бизнес план. Посочено е, че съгласно подаденото искане за плащане заявената за подпомагане субсидия е в размер на 128 020,27 лева, представляваща максимално одобрената субсидия съгласно приложение № 1 към административния договор с Държавен фонд „Земеделие“. Размерът на разходите за консултантски услуги възлиза на 23 400 лева, от които одобрени за финансиране са 9 725 лева. В приложената таблица 2 – Заявени за подпомагане разходи, са описани извършени разходи за бизнес план в размер на 3 000 лева. За разхода не са приложени документи, доказващи цялостното изпълнение на договора за консултантски услуги, вкл. не е приложен приемо-предавателен протокол, което води до недопустимост за подпомагане на целия разход. Наложената редукция в размер на 6 096,20 лева включва редукция на заявената сума съгласно таблица 2 в размер на 1 880,58 лева и редукция в размер на 4 215,63 лева – надзаявена субсидия за разход Бизнес план.

Решението е получено на 15.05.2023 г.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, актът е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 197 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 19.08.2022 г. и Заповед № 03-РД/3089/22.08.2022 г. и Заповед № 03-РД/3089/25.11.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, решението е издадено при неспазване на изискуемата писмена форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.

В акта се съдържат данни за сумите, които са одобрени за изплащане и изплатени като финансова помощ, и сумите, по които е отказано частично изплащане, по искането на З.И.М.. Формално са изложени кратки мотиви за начина на формиране на наложената редукция. Не е съобразен фактът, че са преустановени отношенията с консултанта от средата на 2022 г., поради което е заявена сума за изплащане в размер на 3 600 лева по консултанския договор и съгласно представени документи, удостоверяващи плащането /писмо за отстраняване на нередовности/. Не е конкретизирано кой е приемо-предавателният протокол, който е следвало да бъде приложен, за каква дейност или актив е следвало да се състави той. Не е посочено също в какво се изразява надзаявената субсидия за разход Бизнес план, къде е обективирано искането да бъде изплатена тя, за каква дейност или актив се отнася исканата сума. Не може да се установи безспорно по какъв начин е определен размерът на наложените редукции, вкл. и доколкото се определя изцяло като недопустим разходът за консултантска услуга, като не е изследвано дали се касае само за непредставяне на изискуем документ или след проверка на данните и другите обстоятелства, свързани с искането за плащане, се установяване неспазване на критериите за допустимост и другите задължения на бенефициента. В решението не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде одобрена и изплатена в пълен размер поисканата от жалбоподателя сума. Не е посочено кои са нарушените от сключения административен договор условия и условия за изпълнение по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ за бенефициенти, възложители по ЗУСЕСИФ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г.

Липсата на мотиви предпоставя извода за съществено нарушение на производствените правила, като води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, съответно до отмяна на постановеното решение. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“.

В случая изложените от ответника факти в оспореното решение не могат да бъдат удостоверени по безспорен начин от приложената по делото преписка. Становище от същия относно начина, по който е определен размерът на наложените редукции, не е представено, така че да се изясни на съда по какъв начин е формирал волята си, съобразявайки константната съдебна практика, че административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт, както е в конкретния случай. Недопустимо е съдът да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката му. Отделно, липсата на конкретни и ясни мотиви води до невъзможност страната да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност, който цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.

Извод: съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма, в нарушение на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, и на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което жалбата на З.И.М. следва да бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени доказателства, като определи размера на поисканата сума за изплащане и размера на одобрената финансова помощ по договор, съответни ли са те, представени ли са изискуемите документи и къде е посочено кои са изискуемите документи, удостоверяващи разходите по проекта, по какъв начин и на кое правно основание се определя един разход за допустим или недопустим, вкл. да провери заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане, за установяване спазване критериите за допустимост и другите задължения на бенефициента, като предостави възможност на бенефициента да участва в административното производство, както и да даде обяснения или направи възражения, да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства относно спазването на изискванията за изплащане на финансова помощ /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/, така че бенефициентът да разбере причините, поради което не му се оторизира и изплаща поисканата сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е обективиран отказ да бъде изплатена финансова помощ. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на З.И.М. са оторизирани и изплатени конкретни суми, в която част решението е благоприятно за адресата му и поради което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.

В този смисъл е Решение № 6154 от 08.06.2023 г. по адм. д. № 642/2023 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 3591 от 04.04.2023 г. по адм. д. № 533/2023 г., ІV отд. на ВАС, Решение № 1229 от 09.02.2022 г. по адм. д. № 12325/2021 г., ІV отд. на ВАС.

С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса /л. 8, л. 25/ и адвокатско възнаграждение /л. 9/. На основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 909,62 лева съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 958,38 лева /деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение за изплащане на финансова помощ № 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/1657 от 30.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която се отказва на З.И.М. частично изплащането на финансова помощ в размер на 6 096,20 лева за разходи за изготвяне на бизнес план.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по искането на З.И.М. за плащане по договор № BG06RDNP001-19.092-0010-C01/05.05.2021 г. в срок от 90 /деветдесет/ дни от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на З.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 958,38 лева /деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: