Решение по дело №123/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260072

гр. Перник, 11.09.2020 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
	ЧЛЕНОВЕ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА– АЛЕКСОВА МЛ. СЪДИЯ МАРИНЕЛА СТОЕВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 123/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 35447  /09.12.2019 г. на Районен съд Перник, подадена

ОТ: Е.И.А., чрез адв. Б. В., със съдебен адрес:***

ПРОТИВ: Решение № 1703/21.11.2019 г., постановено по гр. дело № 2802/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като  неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, включително и в частта за разноските.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното решение е недопустимо, тъй като възражението подадено в заповедното производство е оттеглено с нарочна молба вх. № 35247/06.12.2019 г., поради което се моли да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение № 1703 21.11.2019 г. по гр.д. № 2802/2019 г. по описа на ПРС, в частта на в частта на оттеглените размери и периода оттеглените както следва: 848.16 лева. представляваща главницата за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 95.66 лева представляваща законната лихва върху тази главница за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

Счита, че доколкото исковата молба била подадена извън едномесечния срок от уведомяването на заявителя по отношение депозирано възражение по чл.414 от ГПК, то и исковото производство било недопустимо и като такова следвало да бъде прекрати и да бъде обезсилено решението и ЗИПЗ. Съобщението с указанията на първоинстанционния съд за предявяване на искова претенция по чл.415, ал.3 от ГПК било получено от заявителя на 12.01.2018 г. (петък), а исковата молба била постъпила на 13.02.2018г. (вторник) извън предвидения в процесуалния закон преклузивен едномесечен срок но чл. 415 ал.3 от ГПК, който съгласно чл.60, ал.3 от ГПК и при неприложимост на 61. ал. 2 от ГПК, в редакцията преди  ДВ бр. 65 от 2018г. е изтекъл на12.01.2018г. - понеделник, присъствен ден и за спазването на който съдът служебно следвало да следи. Правото на иск за установяване съществуване на вземането по ЗИПЗ било обусловено от спазването на срока чл. 415, ал.3 от ГПК, поради което с изтичането му се погасявала правната възможност на кредитора да предяви специален установителен иск.

Моли при прекратяване на производството да бъде съобразено възражението на осн. чл. 80 от ГПК за прекомерност и дължимост на юрисконсултско възнаграждение, което по заповедното производство било в изключително завишен размер, същото заявявал и по отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство.

Моли за въззивна проверка на обжалваното решение и в частта за разноските.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.

Моли за присъждане на направените разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед материалния интерес и сложността на делото.

Въззиваемата страна, чрез подадено от процесуалния си представител писмено становище преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде уважено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба

Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната жалба.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е постановеното първоинстанционно решение в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, а именно: в частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 848,16 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 95.66 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. д. № 994/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

И в частта, с която въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** Е ОСЪДЕН да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75.00 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

И в частта с която въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** Е ОСЪДЕН да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 125.00 лева, представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното установително производство.

Първоинстанционното решение е обжалвано от въззивника във всичките си части, независимо, че в подадена въззивна жалба се сочи, че „ не съм доволен …  В ЧАСТТА …“ поради което предмет на въззивната проверка е цялото първоинстанционно решение, включително и в частта за разноските.

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства  Пернишкият окръжен съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл.415 ГПК, като продължение на производство по реда на чл.410 ГПК, в което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по  ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник., с която е разпоредено жалбоподателя, длъжникът - ответник в първоинстанционното производство Е.И.А., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***  да заплати на  кредитора  „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: *** представляван от Л. В. С. – Изпълнителен директор  сумата 848,16 лв. /осемстотин четиридесет и осем  лева и 16 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,  сумата 95,66 лв. /деветдесет и пет лева и 66 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,  ведно със законната лихва върху главницата 848,16  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,  както и сумата  25,00 лв. /двадесет и пет лева/ представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение..  

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01.03.2019г., срещу тази заповед е постъпило възражение от длъжника рег. № 7855/13.03.2019г. на Районен съд Перник. Заповедния съд е дал указания по чл. 415 от ГПК с разпореждане от 14.03.2019г., надлежно съобщено на заявителя на 27.03.2019г. На 24.04.2019 г. в Районен съд Перник е депозирана искова молба по чл. 422, вр. 415 от ГПК, за което на същата дата са представени доказателства по заповедното производство. По така депозирана искова молба е образувано гр.д. № 2802/2019 по описа на Районен съд Перник.

 В срока за обжалване на първоинстанционното решението, с молба вх.№ 35244/06.12.2019г. Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  е направил изявление за оттегляне на възражението вх. № 7855/13.03.2019 по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 994/2019 по описа на Районен съд Перник  за сумите: 848,16 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 95.66 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

Поискано е от първоинстанционния съд да се приложат последиците на чл.416 от ГПК и първоинстанционното производство да бъде прекратено в частта за тези суми и периоди, поради липса на правен интерес и десезиране на съда.

В съответствие със задължителните разяснения в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, за наличието на която, съдът следи служебно през целия период на висящността на спора, до приключване на делото във всички инстанции. Това възражение може да бъде оттеглено съгласно чл.416 ГПК, като за настъпването на тези последици е без правно значение, кога е предприето оттеглянето на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този смисъл са постановени Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т. о., ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т. о., ТК/.

Касателно настоящия случай, жалбоподателят е оттеглил възражението си по чл.414 от ГПК след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. С оттеглянето на възражението е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за установяване на вземането на „Топлофикация Перник“ АД по влязлата в сила Заповед за изпълнение, което обстоятелство рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение и което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.

Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от предявяване на установителния иск, то първоинстанционното решение, в обжалваната му част, се явява недопустимо  и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК, ведно с прекратяване на производството по делото в тази част, а именно за сумата в размер на 848,16 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 95.66 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***9г. по ч. гр. д. № 994/2019г. по описа на Районен съд – гр.Перник.

Независимо, че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника - длъжник/, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 13 - при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.

Възражението за недопустимост на образуваното първоинстанционно установително производство поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния срок по чл. 415 ГПК, се явява неоснователно, тъй като видно от събраните доказателства съобщението, с което се указва на заявителя да депозира искова молба е получено от негов представител на 27.03.2019г., а исковата молба е подадена на 24.04.2019г., тоест преди изтичането на едномесечния срок по чл. 415 от ГПК, налице е спазване на преклузивния срок.

По разноските за производството:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В полза на ищеца са присъдени направените от него разноски по исковото производство общо 125.00 лв. и разноски по заповедното производство общо 75.00 лв.

С оглед изхода на спора – исковете са изцяло уважени, въззивният съд намира, че дължимите на ищеца разноски съответстват на горепосочените суми, поради което и решението в обжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство, съответно разноски по заповедното производство е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая въобще не стои въпросът за дължимостта на направените от ищеца разноски в зависимост от съпоставянето на времето на извършването им и оттеглянето на възражението при положение, че оттеглянето на възражението е след постановяване на първоинстанционното решение.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в исковото и заповедното производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът на определеното юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство е в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за заплащането на правната помощ и е присъдено съразмерно с уважената част от иска.

На жалбоподателя не се дължат разноски и по въззивното производство поради две причини. В случая жалбоподателят - ответник не може да се ползва от чл.78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото се прекратява частично, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив - поради оттегляне на възражението след постановяване на първоинстанционното решение (за което съгласие на заявителя-ищец не се изисква), т.е. ответникът е дал повод за завеждане и на въззивното производство, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя.

На второ място – след като оттеглянето на възражението води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к. възнаграждение по въззивното производство, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 По аргумент от съображения изложени по горе, тази сума жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, тъй като въззивното производство е образувано по подадена жалба от ответника в първоинстанционното производство и единствената причина за уважаването на жалбата е оттегляне на възражението на жалбоподателя – ответник,  след постановяване на първоинстанционното решение, като резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя и за което въззиваемият не е дал повод /арг. чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК/.

С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд

Р  Е  Ш  И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1703/21.11.2019 г. по гр.д. № 2802/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено по отношение на Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***,  сумата в размер на 848,16 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 95.66 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. д. № 994/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***г. по ч. гр. д. № 994/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която е разпоредено Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, *** сумата в размер на 848,16 лв. /осемстотин четиридесет и осем  лева и 16 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 95,66 лв. /деветдесет и пет лева и 66 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 848,16  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1703/21.11.2019 г. по гр.д. № 2802/2019 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, *** сумата 125.00 лв. – направени разноски в исковото производство и сумата 75.00 лв. – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата 100.00 лв. /сто лева/ разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

  2.