Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.11. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
15.10. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1230 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
258/25.02.2019 год., постановено по гр. д.
№ 1012/2018 год. по описа на С. районен съд, с което е признато за установено по
отношение на Т.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължи на Д.Г.А., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 17 000 лева за неизпълнено задължение по
запис на заповед от 20.08.2015 г., обезпечаващ договор за заем от 20.08.2015
г., и законна лихва върху тази сума от 16.11.2017 г. до изплащането й, за които
парични задължения са издадени заповед № 4072/20.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 6321 по описа за 2017 г. на С. районен
съд и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1380 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 1060 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 6321
по описа за 2017 г. на С. районен съд.
Въззивникът Т.Ж.К. счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Претендира разноски.
Въззиваемата Д.Г.А. не е представила писмен отговор. В писмена защита оспорва жалбата. Моли съда,
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
По делото не е спорно, че на 20.08.2015 г. ответникът
е издал процесният запис на заповед, с който безусловно, без протест, се
задължил да плати на ищцата сумата от 17 000 лева на падежа 30.07.2016 г.
На същата дата 20.08.2015 г. страните са сключили и представения от ищцата
договор за заем, по който ищцата предоставила на ответника заем от 17 000
лева, а последният се задължил да й го върне по банков път в срок до 30.07.2016
г. Получаването на този заем на датата на сключване на този договор, ответникът
е удостоверил с подписа си под него, който договор поради това има в тази му
част значението на разписка за получаването на тази сума. За
обезпечение/гарантиране на изпълнението на поетото с този договор задължение да
върне в срок до 30.07.2016 г. получения по него заем от 17 000 лева,
ответникът е издал в полза на ищцата и процесният запис на заповед за същата
сума и със същия падеж, видно от уговорката за издаването му с тази цел в т. 7
от договора за заем.
От заключенията на назначените по делото първоначална
съдебно – почеркова експертиза се установява, че както подписа за „заемополучател“
под договора за заем, така и подписите за „издател“ под процесния запис на
заповед, са положени именно от ответника.
Не е налице плащане по записа на заповед.
От показанията на свидетелката С.Н.Г. се установява,
че не познава ответника. Твърди, че е познат
на дъщеря й и от нея знае, че същият й дължи пари.
От показанията на свидетелката Й. К. А. се установява,
че е предавал на ищцата различни суми от ответника и неговата майка, който е
предавала на ищцата.
От показанията на свидетелката П.Л.К. се установява,
че е давала нееднократно различни суми пари на ищцата. Излага твърдения, че със
същата са в търговски отношения по повод
покупка на житни култури, като плащането е ставало по фактури.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
По своята правна същност
записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено
издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице
/поемател/ или на лице, посочено в заповедта на поемателя. Сделката е абстрактна и менителничният ефект възниква при
наличието на задължителни реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, но
менителничното правоотношение не е поначало абстрактно.
Съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се
прилагат разпоредбите за менителницата, като чл. 485 от ТЗ ангажира
отговорността на поръчителя.
В конкретния случай,
основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземанията,
по които са предмет на настоящото производство/ е издаденият в полза на ищеца
записа на заповед от 20.08.2015 г. Ето защо, съдът на първо
място следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Като взе предвид
разпоредбата на чл. 535 ТЗ, в която изрично са посочени задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед, съдът намира, че в
конкретния случай те са налице и следователно процесният запис на заповед е
редовен от външна страна. Същият е подписан като издател от ответника, като получател.
Доколкото посоченият в
процесния запис на заповед падеж е вече настъпил, то същият удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Изискуемостта
на вземането по всеки запис на заповед настъпва, с настъпването на уговорения в
него падеж, а за настъпването на последният, с изключение на случая по чл. 486,
ал. 1, т. 4 от ТЗ – законът винаги изисква предявяване за плащане на записа на
заповед само на издателят му, именно защото той е и платец по него (аргумент и
от чл. 538, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, и от чл. 493, ал. 2 от ТЗ).
На следващо място, доколкото
в хода на съдебното производство ответникът излага твърдения и ангажира
доказателства за установяване съществуването на каузално правоотношение между
страните, то съдът е длъжен да изследва и него. В този смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г.,
II т. о., решение № 121 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г., II
т. о., решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2009 г., I т. о. - всички
решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са задължителни за съдилищата.
При въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по
установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.
1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Ето защо при иска въз основа
на записа на заповед, респективно въз основа на заместващото го в хипотезата на
чл. 566 от ГПК и в случая съдебно решение, доказателствената тежест за спорните
факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните,
като при твърдение за съществуването на каузална сделка, възражения за
недействителността й и за погасяване на вземането по нея в настоящия случай, следва да се докажат от
длъжниците - ответници по този иск. Последните носят тежестта да докажат и
възраженията си касаещи редовността на записа на заповед, неговата неистинност
и пороци на волята при издаването му, ако са направили такива. Едва след това
кредиторът - ищец по този иск би могъл да доказва съществуването на вземането
си по каузално правоотношение с ответниците или единият от тях (в този смисъл
виж и Р № 666 -
В настоящият случай не се установява безспорно
погасяване на сумата.
Относно възражението на ответника за безпаричност на
записа на заповед, настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд. От представените доказателства от ответника, чиято е доказателствената
тежест, не се установява липсата на правоотношение, което да е причина за
издаването на записа на заповед. Напротив, по делото е безспорно установено
наличието на каузално правоотношение между страните по повод издаването на
процесния запис на заповед, а именно договора за заем от 20.08.2015 г.
По отношение на възражението за прихващане:
Насрещните вземания на ответника за сумата от
11 500 лева от неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.01.2015
г., са предявени в отделни исково
производство, което води до недопустимост на предявеното възражение за
прихващане в настоящото производство.
Относно възражение за прихващане със сумата от 20 000
лева, ответникът не е индивидуализирал същото дали се касае до един или до
няколко отделни договора за заем на същото - правопораждащият го факт и
съдържание, и носителите на правоотношението, съставка на което е това право.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
в размер на 1040 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/25.02.2019 год., постановено по гр. д. № 1012/2018 год. по
описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА Т.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес *** *** да заплати
на Д.Г.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1 040 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.