РЕШЕНИЕ№260481
гр. Пловдив,
25.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9011 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Шейп Консепт – Архитектурна
Асоциация“ ООД против „Ледени Ангели - Пловдив” АД осъдителен иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл.
258 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 680 лв. с ДДС, представляваща незаплатена
част от възнаграждение по Договор за проектиране от 10.06.2019 г. за изготвен
Концептуален проект на Спа зона към Хотел „Л. А.“, находящ
се в к.к. Б.,
ведно със законна мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че между страните е сключен Договор за проектиране от 10.06.2019 г. за изготвен
Концептуален проект на Спа зона към Хотел „Л. А.“, като първа фаза от
изпълнението на Договора, а след това и изготвяне на Технически проект, който
се изготвя на база на Концептуалния проект. Сочи, че в договора е установено,
че проектът е за ориентировъчна площ от 200 кв.м., която съгласно Раздел IV,
чл. 14 от Договора може да се прецизира в процеса на работа, което води до
актуализация на цената. Твърди, че първоначално комуникацията се е водила с М.
П. – в качеството му на представител на ответника, а впоследствие с Г.В., като
са постигнали съгласие за комуникация на изрично вписаните в Договора
електронни адреси. Сочи, че в сроковете за изпълнение на договора своевременно
е уведомявал и търсил съдействие от страна на възложителя, но същият не е
отговарял на време на отправените изявления и исканата информация, като е
настоявал срещите да се извършват лично, за което представя извлечения от
проведена кореспонденция между страните. Твърди, че при сключване на договора е
заплатена авансово сумата от 5 000 лв. без ДДС или 6 000 лв. с
включен ДДС. Сочи, че първоначално уговорената, при сключване на договора, цена
за осъществяване на проекта е 12 000 лв. с ДДС, като впоследствие на
възложителя е представена справка – хонорар, с която е установена реалната
квадратура от 278 кв.м. и размер на възнаграждението от 16 680 лв. с ДДС,
от която е останала незаплатена сумата от 10 680 лв. с ДДС. Твърди, че
съгласно клаузите на договора плащането на остатъка от възнаграждението се
заплаща в 5-дневен срок, считано от датата на предаването му, което е извършено
на 05.06.2020 г. Сочи, че следва да намерят приложение разпоредбите на 31 и чл.
32 от Договора, съгласно които вземанията на изпълнителя стават изискуеми от
датата на получаване на проектните материали от възложителя, въпреки, че
последният отказва да подпише приемо-предавателен
протокол, каквато е процесната ситуация. Твърди, че е
развалил договора чрез изпратено писмено изявление до ответника, като
претендира цената на осъществената услуга по изготвяне на Концептуален проект.
Сочи, че кореспонденцията между страните във връзка с предаване на изготвения
концептуален проект започва през м. ноември 2019 г. чрез изпращане на
електронни съобщения на съответната електронна поща, но до приемане на работата
не се достига, въпреки водената комуникация, продължила до 2020 г. Твърди, че
впоследствие изпраща изготвения концептуален проект, ведно с покана за заплащане
на останалата част на възнаграждението, с куриер, като последният е получен на
05.06.2020 г., за което представя обратна разписка. Сочи, че от датата на
получаване на проекта не са постъпили възражения от страна на възложителя,
поради което претендира заплащане на остатъка от възнаграждението. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „Ледени Ангели - Пловдив” АД, е
депозирал отговор на исковата молба. Излага съображения за недопустимост на
настоящото производство – при евентуално благоприятно решение за него по гр.д.
№ 6716/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, като
твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск договорът следва да се
счита прекратен, а спорът – разрешен със сила на пресъдено
нещо. При условията на евентуалност оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че договорът за изработка между страните е развален на 15.06.2019 г. –
към датата на депозиране на исковата молба по гр.д. № 6716/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, които обстоятелства следва да се
считат решени със сила на пресъдено нещо по
посоченото дело. Оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди,
че между страните е сключен Договор за проектиране от 10.06.2019 г. за изготвен
Концептуален проект на Спа зона към Хотел „Л. А.“, със срок за изготвяне на
концептуалния проект от 40 дни от датата на сключване на договора и извършване
на авансовото плащане и още 20 дни – в случай на необходимост от допълнителни
доработки – каквито в случая не били правени. Сочи, че авансовото плащане е
осъществено на 12.06.2019 г., като срокът за извършване на работата е започнал
да тече на 13.06.2019 г. и е изтекъл на 08.08.2019 г.
Сочи, че ищецът – изпълнител е изпаднал в забава, като твърди, че към момента
на депозиране на отговора работата не предавана, приемана или отчитана. Твърди,
че дори да се приеме, че е възникнала необходимост от осъществяване на допълнителни
доработки – ищецът е изпаднал в забава на 09.09.2019
г., която е продължила повече от 10 дни – на основание т. 26 от Договора.
Твърди, че е налице пълно и виновно неизпълнение на поетите задължения от
страна на изпълнителя, поради което последният не може да търси остатъка от
възнаграждението по договора. Релевира възражение за
разваляне на договора на основание т. 26 от Договора, респ. на основание чл.
262 ЗЗД, поради неизпълнението му в срок, както и тъй като изпълнението е
станало безполезно, поради забавата на изпълнителя – ищец. Оспорва твърденията
на ищеца, че е налице изработване или предаване на концептуалния проект. Сочи,
че претендираното от страна на ищеца възнаграждение е
формирано по неясен начин, доколкото и самият ищец сочи, че при подписване на
договора страните са допуснали пропуск за диференциране на възнаграждението.
Сочи, че ищецът не може да претендира процесните
суми, тъй като самият той твърди, че е развалил договора, поради което неговото
действие е отпаднало с обратна сила. В този смисъл твърди, че към датата на
депозиране на исковата молба не е налице валидно договорно правоотношение между
страните. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 266, вр.
с чл. 258 ЗЗД.
Съдът намира, че производството по делото е допустимо образувано,
доколкото производството по гр.д. № 6716/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХII граждански състав, е с различен предмет, а именно предявен иск по
чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на
авансово заплатена от страна на ответника – възложител, сума от 6 000 лв.,
поради разваляне на договора, а настоящото производство е образувано по
предявен иск за реално изпълнение на договорното задължение на ответника –
възложител да заплати останалата част от уговореното възнаграждение. Нещо
повече – в случая предявеният от страна на ответника иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е отхвърлен с влязло в законна сила
съдебно решение, постановено по гр.д. № 6716/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХII граждански състав, поради което не следва да се възприемат
доводите на ответника, че договорното правоотношение е отпаднало с обратна
сила, поради разваляне на договора.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка.
По делото е представен Договор за проектиране от 10.06.2019 г., с който е
възложено от ПСК „Ледени Ангели“ АД на „Шейп Консепт – Архитектурна асоциация“ ООД изготвяне на интериорен
проект на Спа зона, находяща се в сутерен с
ориентировъчна площ от 200 кв.м., като проектът се разделя на Концептуален
проект на Спа зона към Хотел „Л. А.“, находящ се в к.к. Б., и Технически проект, след приемане на Концептуалния
проект.
Договорено
е възнаграждение в размер от 10 000 лв. без ДДС за изготвяне на
концептуалния проект (чл. 13.1. от Договора) и 6 600 лв. без ДДС за
изготвяне на техническия проект (чл. 13.2. от Договора), която цена се заплаща
както следва: авансово сумата от 5 000 лв. без ДДС до 5 работни дни след
подписване на договора, окончателно заплащане на концептуалния проект в размер
от 5 000 лв. без ДДС – до 5 работни дни след предаване на окончателния
проект, авансово заплащане за техническия проект в размер от 3 300 лв. без
ДДС – до 5 работни дни след подписване на договор и окончателно плащане по
техническия проект в размер от 3 300 лв. без ДДС – до 5 работни дни след
предаване на техническия проект.
С клаузата
на чл. 14 от Договора е установено, че цената е формирана на база 83 лв./кв.м.
при квадратура от 200 кв.м., като при промяна на обхвата квадратурата се
прецизира и цената се актуализира.
В
разпоредбата на чл. 10 е установен срок от 40 работни дни за предаване на
концептуалния проект, считано от подписване на договора и извършеното авансово
заплащане на цената, и срок от 20 работни дни за предаване на техническия
проект след одобряване на концептуалния проект.
От така
представения договор се установява, че са възложени за изпълнение две дейности
– по изготвяне на концептуален проект, след приемането на който се пристъпва
към изготвяне на технически проект, като цената е установена за заплащане
разделно по двете части от договора.
За
изготвяне на концептуалния проект е установено възнаграждение в размер на
сумата от 10 000 лв. без ДДС или сумата от 12 000 лв. с ДДС, като
общата стойност за изпълнение на договора и изготвяне на техническия проект е
от 16 600 лв. без ДДС или 19 920 лв. с включен ДДС.
По делото е
представена хонорар – справка, изготвена от изпълнителя, в която е посочено, че
реалната квадратура за обекта е от 278 кв.м., като е определена цена от
13 900 лв. без ДДС - на база от 50 лв. за кв.м. с оглед установената в
договора цена за концептуалния проект от 10 000 лв. за 200 кв.м.
Между страните
не е спорно обстоятелството, като последното се установява от представените по
делото писмени доказателства, че на 11.06.2020 г. ответникът е заплатил в полза
на ищеца сумата от 6 000 лв. с ДДС, представляваща авансова заплатена част
от цената за изготвяне на концептуален проект.
С Решение
№ 261649/04.06.2021 г., постановено по гр.д. № 6716/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХII граждански състав, е отхвърлен предявения от ответника в
настоящото производство иск по чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД за връщане на авансово заплатена от страна на ответника – възложител,
сума от 6 000 лв., поради разваляне на договора за проектиране от 10.06.2019 г.
С така постановеното решение съставът на съда е приел, че не са налице сочените
от ищеца предпоставки за разваляне на договора, а именно виновно неизпълнение
на задължението за изготвяне на концептуален проект, като е прието, че
възложената работа е изпълнена със забава, но забавата на длъжника е отпаднала,
поради установена забава на кредитора за приемане на работата. С решението е
установено, че първите данни за изпълнение на работата са от 06.11.2019 г.,
като изпълнението е сведено до знанието на възложителя с писмена покана, към
която е приложен окончателния концептуален проект, получена на 03.06.2020 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение №
677/08.12.2021 г., постановено по възз.гр.д. №
2072/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което е прието, че
възложителят не е осигурил точно и пълно кредиторово
съдействие, което се намира в причинна връзка с невъзможността за точно
изпълнение на задължението от длъжника, като въззивният
съд е достигнал до извода, че работата следва да се счита за приета на
основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Решението е влязло в законна сила на 08.12.2021
г.
Източник на силата на пресъдено нещо е
правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива
на съдебното решение, като силата на пресъдено нещо
се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право,
откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира.
В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното
материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ
факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е
задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България,
при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е
длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има
право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено
нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ
правен спор между страните. Забраната за пререшаемост
/чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от
предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко
спора, основани на едни и същи правопораждащи факти,
и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че
относно общите правопораждащи факти съдът се е
произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде
зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.
299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и
основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението,
независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от
материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд – така Решение
№ 49/14.04.2011 г. по т.д. № 561/2010 г., ТК, I т.о. на ВКС и Решение №
314/15.01.2018 г. по гр.д. № 4301/2014 г., ГК, IV г.о. на ВКС.
В Решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г., I т.о. на ВКС,
е посочено още, че преклудирани са фактите,
представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на
вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които
се основава съдебно признатото право.
След като с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 6716/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, са отхвърлени
претенциите на ответника по чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
сключения между страните договор, като е прието, че между страните е сключен
договор за изработка, който е изпълнен от ищеца, като изпълнението е било
неточно в темпорално отношение, но не са възникнали предпоставките за разваляне
на договора от страна на възложителя, поради установена забава на кредитора за
приемане на изпълнението, следва да се приеме, че въпросът за изпълнението на
договора от страна на ищеца и произтичащите от този общ за двата спора между
страните правопораждащ факт е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Правното
действие на процесния договор за изработка попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно,
проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да
се субсумират под правните норми, уреждащи
търговските сделки.
Договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши възложената работа
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата на възложителя,
а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият
(възложителят) трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. С аргумент от
обратното основание възложителят не дължи заплащане на уговореното
възнаграждение за неизпълнена работа.
Предвид
установеното с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. 6716/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, съдът намира, че възложената работа по изготвяне на
концептуален проект е осъществена
съобразно поръчката на възложителя, като работата е изпълнена неточно в темпорално
отношение, която забава на длъжника е отпаднала, поради установена кредиторова забава. В този смисъл не следва да се пристъпва
към разглеждане на въведените с отговора на исковата молба възражения на
ответника за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, в който смисъл последният
се позовава на възникване на основанията за неговото едностранно прекратяване,
доколкото тези въпроси са разрешени със сила на пресъдено
нещо между страните. Ответникът, с оглед разпределената му от съда доказателствена тежест, не установи в процеса на доказване,
че е налице продължаващо неизпълнение, представляваща основание за разваляне на
договора.
Законът
предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима
презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя своевременно, за да
може той сам да провери и да запази правата си както спрямо изпълнителя.
В случая и
доколкото не се установи ответникът да е релевирал
своевременно извънпроцесуално възражение за
осъществяване на работата с недостатъци, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, установяваща презумпция, че работата е
надлежно приета.
Обстоятелството,
че възложената работа е изпълнена и че след уведомяване на кредитора –
възложител за осъществяване на работата, последният не е релевирал
възражение за некачествено изпълнение на работата, се установява от
представените по делото писмени доказателства и електронна кореспонденция,
разменена между представители на страните. В този смисъл са обясненията на
управителя на ответното дружество – Г.В., снети по реда на чл. 176 ГПК, който
изяснява пред съда, че електронният адрес – ... е неговият служебен електронен адрес, на
който е общувал с представителя на ищцовото
дружество. В останалата им част – по отношение на изложените обстоятелства по
същество на правния спор, съдът не цени обясненията на управителя на ответното
дружество, доколкото чрез последните се излагат изгодни за ответното дружество,
поддържани в отговора на исковата молба обстоятелства, които не се подкрепят от
останалите представени по делото писмени доказателствени
средства.
В този смисъл
съдът цени показанията на свидетеля И. Г. Н. – служител при ищцовото
дружество, който свидетелства, че концептуалния проект представлява предложение
в 3D визуализация, който бил изготвен, извън предвидения в договора 40-дневен
срок, поради трудната комуникация с възложителя. Твърди, че личният опит за
предаване на разпечатания албум с визуализация на проекта е останал неуспешен,
тъй като управителят на ответното дружество е отказал да се запознае с него,
след което през м. май-юни 2020 г. проектът бил изпратен чрез куриер и на
посочения електронен адрес за комуникация в договора. Сочи, че не е запознат
след предаване на проекта да е имало възражения от страна на ответника.
Следователно
в полза на изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване
на възнаграждения по процесния неформален договор за
изработка.
По делото е
представена покана до ответното дружество, към която е приложен окончателния
концептуален проект, като е посочено, че общата площ е от 278 кв.м., поради
което е определена крайна цена по концептуалния проект от 13 900 лв. без
ДДС. Поканата е получена от ответника на 03.06.2020 г., като в последната е
отправено искане за заплащане на сумата от 8 900 лв. без ДДС – останало
непогасено възнаграждение по договора. С уведомление, изпратено по електронна
поща на 19.06.2020 г., представител на ищцовото
дружество е уведомил ответника, че счита договора за развален, поради
неизпълнение на задълженията на възложителя.
Упражняването
на потестативното право с едностранно волеизявление
да се развали двустранен договор е уредено като краен, последен правен способ
за защита на субективните права на изправния кредитор, тъй като българското
договорно право е основано на принципа на реалното изпълнение на правните
задължения за постигане на целените от страните по договорното правоотношение
правни последици. По този начин страните биват стимулирани да осъществят
уговорените престации и при неточно изпълнение. В
този смисъл дори и изправният кредитор да иска обезщетение за причинените му
вреди от неизпълнението вместо изпълнение, длъжникът може по всяко време да
предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, но само ако
се установи, че кредиторът има още интерес от изпълнението – арг. чл. 79, ал. 2 ЗЗД.
Изпълнението
на процесния договор има действие, сходно с
периодичното изпълнение, доколкото последното е разделено на две части, които
са взаимно обусловени и изпълнение на първата част от договора води до
настъпване на изискуемостта на задължението по втората част на договора – за
изготвяне на технически проект. В случая относителната самостоятелност на
възложените задължения води до извод за невъзможност за разваляне на договора в
неговата цялост, поради наличие на частично изпълнение, което е прието от
възложителя, като за последния е възникнало задължението за заплащане на
цената. Следва да се посочи, че самостоятелността на двете възложени задължения
– за изготвяне на концептуален и технически проект, следва и от установеното
отделно възнаграждение за изпълнение на двете възложени задания. При започнало
изпълнение на договора и липса на плащане на уговореното възнаграждение, в
полза на изпълнителя се поражда правото да претендира заплащане на цената по
реда на чл. 266 ЗЗД, като не възниква основание за разваляне на договора.
Предвид
изложеното в полза на ищеца не е възникнало правото за разваляне на договора,
като едностранното му прекратяване в неговата цялост е недопустимо. Дори да се
приеме, че с посоченото изявление на ищеца договорът следва да се счита
едностранно прекратен следва да намери приложение изключението, предвидено в разпоредбата на
чл. 88, ал. 1 ЗЗД, която предвижда, че развалянето има обратно действие освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение. С оглед така
изложените правни съображения съдът не възприема доводите на ответника, че
облигационната връзка между страните следва да се счита отпаднала с обратна
сила.
В този смисъл
с изявлението за разваляне на договора изпълнителят е целял да се освободи от
задължението за изготвяне на технически проект, което да бъде доведено до
знанието на възложителя, като следва да се посочи, че изискуемостта на това
задължение – за изготвяне на технически проект не следва да се счита настъпила,
предвид неизпълнение на задължението на възложителя да заплати цената за
изпълнение на първата част от договора – за изготвяне на концептуален проект.
Предвид така
изложеното съдът намира, че в производството по делото бе установено, че са
възникнали изискуемите за това предпоставки по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на уговореното възнаграждение.
В договора
е установено възнаграждение в размер от 10 000 лв. без ДДС за изготвяне на
концептуалния проект (чл. 13.1. от Договора) и 6 600 лв. без ДДС за
изготвяне на техническия проект (чл. 13.2. от Договора).
С клаузата
на чл. 14 от Договора е установено, че цената е формирана на база 83 лв./кв.м.
при квадратура от 200 кв.м., като при промяна на обхвата квадратурата се
прецизира и цената се актуализира.
В договора не
е установена отделна цена на кв.м. за осъществяване на всеки един от етапите на
договора, но с оглед установената единична обща цена от 83 лв. на кв.м., общата
стойност на договора от 16 600 лв. без ДДС, която е равна на единичната
цена по 200 кв.м., и установените възнаграждения за изготвяне на концептуален и
технически проект, цената е определяема. В този смисъл при съобразяване на
общата стойност на възнаграждението за изготвяне на концептуален проект от
10 000 лв. без ДДС, разделена на проектната квадратура по договора от 200
кв.м., съдът определи единичната цена на изготвяне на концептуален проект от 50
лв. на кв.м. С оглед установените цени в договора, които са без включен ДДС се
установява, че и единичната цена е без включен ДДС.
Тъй като с
клаузата, уговорена в чл. 14 от договора, страните са се съгласили, че при
промяна на обхвата квадратурата се прецизира и цената се актуализира, съдът
приема, че възнаграждението е уговорено по единични цени, като размерът му се
установява при приемането на работата – арг.
чл. 266, ал.1, изр. 2 ЗЗД.
От представените по делото писмени
доказателства, се установява, че в хода а изпълнение на възложената работа по
изготвяне на концептуален проект, е установена реална площ за проектиране от
278 кв.м., по отношение на която ответникът не е възразил, при получаване на
концептуалния проект и поканата за заплащане на останалата част от
възнаграждението. Предвид така изложеното и определено на основание чл. 14 от
Договора възнаграждението за изготвяне на концептуален проект за обект с площ
от 278 кв.м. е в размер на сумата от 13 900 лв. без ДДС или 16 680
лв. с включен ДДС. При съобразяване на внесеното авансово възнаграждение от
6 000 лв. с ДДС, остава незаплатено възнаграждение от 10 680 лв. с
ДДС.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за изработка
парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че
задължението за заплащане на цената е погасено.
Предвид така
изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 10 680 лв. с ДДС.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски в общ размер от 2 227, 20 лв., от които сумата от 427, 20 лв. за
заплатена държавна такса, без включена такса за банков превод, която не подлежи
на присъждане по реда на ГПК, и сумата от 1 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ледени
Ангели - Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 264, да заплати на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД на „Шейп Консепт – Архитектурна
Асоциация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Стоян Михайловски“ № 26, ет. 1, ап. 2, сумата от 10 680 лв. с ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение
по Договор за проектиране от 10.06.2019 г. за изготвен Концептуален проект на
Спа зона към Хотел „Л. А.“, находящ се в к.к. Б., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Ледени Ангели - Пловдив” АД, ЕИК *********, да заплати на на „Шейп Консепт –
Архитектурна Асоциация“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 227, 20 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 9011/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП