№ 20149
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110167056 по описа за 2023 година
като разгледа искова молба вх.№351673/06.12.2023г. по описа на СРС,
по която е образувано гр.д. №67056/2023г. на СРС, 169-ти състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба вх.№351673/06.12.2023г., наречена "жалба"
на Е. Д. М. срещу Прокуратура на Република България, с която претендира по
реда на чл. 2в от ЗОДОВ заплащане на сумата 24 000 лева за период на
увреждане 23.11.2023-29.11.2023г., за което са изложени фактически
твърдения, че противоправното поведение на ответника се изразява в
нарушение на правото на ЕС – привеждане в изпълнение на присъда без
правно основание, доколкото по н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС е осъден
по непредявени обвинения.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че искова молба е
недопустима, с оглед твърденията в исковата молба ПРБ не е надлежен
ответник. При липса на процесуална легитимация, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск, производството спрямо ответника ПРБ е недопустимо.
Всякакви нарушения на правата гарантирани от правото на ЕС, настъпили от
подлежащ на обжалване съдебен акт могат да бъдат отстранени по пътя на
инстанционния контрол – виж определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати
нарушения на правото на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу
последната инстанция по спора – изрично в този смисъл - определение №
1
60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о.,
определение № 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2846/2019 г.
Наред с гореизложеното, съдът приема, че са налице и предпоставките
на чл. 126, ал. 1 от ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено,
следва да бъде прекратено, доколкото е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен
предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Установява
се от служебно събраните доказателства, че преди депозиране на исковата
молба, по която настоящото производство е образувано, ищецът е предявил
идентични искови претенции с Искова молба вх. №25950/2023 г. по страни и
предмет по гр. дело №51820/2023 г. по описа на СРС и др. Исковете са
предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите
молби се визира едно и също основание на претенцията – отказ да разгледа
подадена от Е. Д. М. жалба. В исковите молби формално са посочени други
периоди, суми или жалби, но ищецът при всички претендира обезщетение за
отказ да се разгледа негова жалба с идентично искане, във вр. с едно и също
н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС с доводи, че е незаконно задържано лице
и претендира освобождаване, защото е осъден по непредявени обвинения.
Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение
за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за
който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията
му белег. В този смисъл е Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. №
2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия
случай, и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, с които се приема, че разликата в
номерата на жалбите не променя извода, тъй като те са с едно и също
съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно
идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи
молби, вкл. в един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава
извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда
различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. Нещо повече, съдът
приема, че начинът по който ищецът упражнява правото на иск граничи с
хипотезата на чл. 3 от ГПК и не следва да бъде толерирано, тъй като не е в
интерес на правосъдието.
В допълнение следва да се отбележи, че не може да бъде предмет на
2
проверка законосъобразността на съответния акт на ВКС и гражданският съд
в настоящото производство не е властен да извърши преценка по
правилността на постановения акт, от което процесуално действие на органа
на съдебна власт в изпълнение на правомощията си, ищецът извежда
субективното материално право.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№351673/06.12.2023гг., назована "жалба",
подадена от Е. Д. М. срещу ВКП, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №67056/2023 г. по описа на
СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца и на процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3