Р Е
Ш Е Н
И Е № 1
гр. София, 03.01.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско
отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при
секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 232 по описа за 2017 година на СОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - „П.И.Б.”
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представляван от С.А. П.– Изпълнителен директор и Н.В. К.– пълномощник
на изпълнителните директори, чрез процесуалния си представител юрк. Х.П. е
предявил искове за признаване за установено по отношение на ответниците „Е.Е.Д.- И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление:*** и А.И.Ч.,
с ЕГН ********** ***, че последните му дължат сумата в общ размер на
108 239,98 лева, от които: 47 560 лева, представляваща главница по
предоставен кредит, 18 340,29 лева – договорна лихва за периода от 25. 07.
2010 г. до 21. 06. 2017 г.; 40 252,65 лева – наказателна лихва за периода
от 25. 08. 2010 г. до 22. 06. 2017 г.; 1 427,70 лева – такси за управление
на кредита за 2011г. – 2016г., 10,64 лева – разноски за застраховка на
обезпечение; 365,50 лева – разноски по
подновяване на ипотека и 283,20 лева – нотариални такси. Ищецът моли съда да
осъди ответниците да му заплатят направените в заповедното производство
разноски в размер на 2 164,80 лева, представляващи платена държавна такса
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за настоящото
производство.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на
сключен между „П“ АД, като универсален правоприемник на „Ю.“ ЕАД, съгласно
вписано в ТР вливане, от една страна и „Е.Е.Д.“ ЕООД – ***, представлявано от
управителя А.И.Ч. и А.И.Ч., договор за кредит „Развитие“ № 331-016 от 21. 06.
2007 г. е предоставил на ответниците кредит в размер на 59 000 лева, със
срок на издължаване на кредита до 21. 06. 2017 г. Сочи, че кредитът бил усвоен
еднократно на 22. 06. 2007 г. и бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с
нотариален акт за договорна ипотека № 53, том 6, рег. № 8171, дело № 898 от
2007 г., по описа на нотариус Денчо Недялков, с рег. № 181 в НК и район на
действие РС – гр. Стара Загора, вписан в
СВ с вх. Рег. № 7433/21. 06. 2007 г., акт № 112, том 6, дело № 5404/2007 г. и
която ипотека била подновена с молба от „ПИБ“ АД, вписана в СВ – гр. Пловдив с
вх. Рег. № 6078/14. 06. 2017 г., с вх. Рег. № 6056/14. 06. 2017 г., акт № 167,
том 4 от 2017 г. Ипотеката била учредена върху собствен на Й.С.Д. недвижим
имот, представляващ: апартамент № 32, ет. 4 от жилищен блок в гр. С., ул. „Цар
Симеон Велики“ № 97, построен върху държавна земя и състоящ се от: стая, кухня,
сервизни помещения, със застроена площ от 36,51 кв. м., заедно с прилежащо
избено помещение № 32, с площ 3,62 кв. м., заедно с 2,208 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници: апартамент
№ 31, апартамент № 33, стълбище и апартамент № 31 и улица, както и граници на
избено помещение: коридор, мазе № 23, мазе № 30, мазе № 21.
Съгласно уговореното в договора, главницата по кредита
се олихвявала с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
тримесечен индекс Софибор, плюс фиксирана надбавка в размер на 4.13 пункта, но
не по-малко от 8.15 %, а действащия към датата на сключване на договора
тримесечен индекс бил 4.43 %. При нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата по кредита, върху просрочената част от главницата за времето на
просрочие и/или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислявала
наказателна лихва, включваща договорната лихва и наказателна надбавка от 10
пункта, която се начислявала на годишна база. Също съгласно договореното,
банката събирала комисионна за обработка и управление на кредита, ежегодно в
размер на 0.5 % върху остатъка от дълга, изчислен на годишна база и платим в
началото на всеки годишен период от срока на действие на договора. В договора
било предвидено банката да си запази
правото да променя „Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които ТБ „Ю.“ АД прилага при извършване на банкови услуги на клиенти“. Предвид
последвалото вливане приложима към процесния договор за кредит била тарифата за
таксите и комисионните на „ПИБ“ АД.
Твърди се още в исковата молба, че договорът за кредит
бил изменен и допълнен с анекс № 1/24. 07. 2008 г. и анекс № 2/30. 06. 2009 г.,
като с последния страните договорили изменение на действащия лихвен процент за
редовен дълг, който щял да се олихвява с плаващ лихвен процент, определен
съобразно действащия тримесечен Софибор и надбавка от 6.13 пункта, но не
по-малко от 8.15 %. С Анекс № 2 ответникът А.И.Ч. поел да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички
негови задължения, произтичащи от процесния договор.
Ищецът твърди, че длъжниците не обслужвали кредита в
сроковете и по начина, уговорени в договора, като към крайния падеж на
издължаването му 21. 06. 2017 г. задължението не било погасено, поради което на
23. 06. 2017 г. банката депозирала в РС – гр. Ихтиман заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по което
било образувано ч. гр. д. № 609/2017 г. и издадени такива, с които ответниците
били осъдени да заплатят на заявителя-ищец следните суми: 47 560 лева –
просрочена главница; 18 340,29 лева – просрочена договорна лихва за
периода от 25. 07. 2010 г. до 21. 06. 2017 г.; 40 252,65 лева – просрочена
наказателна лихва за периода от 25. 08. 2010 г. до 22. 06. 2017 г.;
1 427,70 лева – такси за управление на кредита за 2011 г., 2012 г., 2013
г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; 10,64 лева – разноски за застраховка на
обезпечение; 365,50 лева – разноски за подновяване на ипотека; 283,20 лева – разноски
за нотариални такси; 2 164,80 лева – разноски за внесена държавна такса за
заповедното производство; 150 лева – юрисконсултско възнаграждение
На 11. 10. 2017 г. ищецът твърди, че получил съобщение
от РС – гр. Ихтиман, с което бил уведомен за постъпили възражения от
длъжниците, с указание, че може да подаде иск за установяване на вземанията си
по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците „Е.Е.Д.- И.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** и А.И.Ч., с ЕГН ********** ***, дължат на банката – ищец сумата в общ
размер 108 239,98 лева, от които: 47 560 лева,
представляваща главница по предоставен кредит, 18 340,29 лева –
договорна лихва за периода от 25. 07. 2010 г. до 21. 06. 2017 г.; 40 252,65
лева – наказателна лихва за периода от 25. 08. 2010 г. до 22. 06. 2017 г.; 1 427,70
лева – такси за управление на кредита, 10,64 лева – разноски за
застраховка на обезпечение; 365,50 лева – разноски по подновяване на
ипотека и 283,20 лева – нотариални такси.
Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
направените в заповедното производство разноски в размер на 2 164,80
лева, представляващи платена държавна такса и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Претендира се и присъждане на направените за
настоящото производство разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени
на ответниците с указанията по чл. 367 – 370 ГПК и в двуседмичния срок за
отговор е постъпил такъв от ответниците, подаден чрез адв. И. И. от АК - гр. С..
С разпореждане на съда от 02. 01. 2018 г. същият е оставен без движение, с
указания в едноседмичен срок от получаването му ответниците да представят
доказателства за представителната власт на адв. И., с предупреждението, че в
противен случай съдът ще приеме, че не е подаден отговор на исковата молба. В
предоставения срок нередовностите на отговора не са били отстранени, поради
което съдът приема, че такъв не е подаден от страна на ответника – търговско
дружество. Съобщението до ответника – физическо лице се е върнало в цялост с
отбелязване, че по данни от собственика на имота, на адреса няма такова лице.
Книжата по делото са връчени на последния при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК
на 13. 02. 2018 г. и на основание чл. 47, ал. 6
ГПК е поискано от САК да определи адвокат, който да бъде назначен за
особен представител на лицето. С определение от 08. 05. 2018 г. за такъв е
назначена - адв. К.Г. от САК, на която са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея, с указанията по чл. 367 – 370 ГПК и в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК същата е подала писмен отговор.
В последния особеният представител на ответника – Ч.
възразява делото да се разглежда по реда на глава XXXII от ГПК. Прави и възражение
за местна подсъдност, предвид обстоятелството, че доверителят й е с адрес в
гр. С..
По основателността на исковете особения представител
на ответника Ч. заявява, че ги спорва изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете за главница,
лихви, наказателни лихви и такси, като заявява, че изискуемостта на вземанията
е започнала да тече от 25. 11. 2009 г., от когато ищецът твърди, че е спряло
погасяването на задълженията от страна на ответниците. Заявява, че оспорва
предявените искове и по размер. Ответникът – физическо лице поел да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения съгласно Анекс №
2/30.06.2009г. Отпуснатият ипотечен кредит не бил предназначен за извършване на
продажба, производство или упражняване на професия, поради което длъжниците по
него имали качеството на потребители по смисъла на ЗЗП, от която защита
ответникът Ч. се ползвал.
Ответникът – физическо лице прави и възражение за нищожност на клаузите
визирани в т. 5 от Договора и т.1 от Анекс № 2 , както и на клаузите
регламентиращи наказателната лихва, тъй като били неравноправни и неуговорени
индивидуално.
Оспорва представената с исковата молба Тарифа за такси
и комисионни на банката-ищец, тъй като не бил запознат с нея, поради което и
била неотносима към спора. Поддържа, че Анекс № 2 бил нищожен, на основание чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като бил с невъзможен предмет, не съдържал основни
елементи – размер на дълга и на всяка месечна вноска. В същия не били посочени
условията за неговото прекратяване и не препращал към Общи условия, при които
бил сключен, където евентуално да е уредена тази хипотеза. От друга страна,
ответникът твърди, че дори и да имало Общи условия те не му били известни. С
оглед на липсата на този елемент от договора, сделката била недействителна и
същата не пораждала правните последици по отношение на него.
С оглед изложените и поддържани от ответника –
физическо лице доводи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.
Препис от отговора на исковата молба е изпратен на
ищеца, който в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирал допълнителна искова
молба, с която уточнява и допълва първоначалната си искова молба, предвид
направените от ответника възражения.
Твърди, че договорената лихва била уговорена между
страните като плаващ лихвен процент, който бил определен в размер на действащия
тримесечен индекс Софибор. Лихвата имала два ясно определени компонента –
индекс, който не се определял едностранно от банката и фиксирана надбавка,
която била константна стойност. С Анекс № 2/30. 06. 2009 г. страните изменили
единствено фиксираната надбавка, без да променят другия компонент. Направените
изменения на лихвата не били извършени едностранно от банката, а по общата воля
на двете страни, обективирана в анексите към договора.
Ищецът оспорва твърдението на ответника, че към
договора за кредит били приложими Общи условия, тъй като не бил сключван при
такива. Оспорва и изявлението на ответника, че Анекс № 2 е нищожен, поради
невъзможен предмет. Той единствено изменял и допълвал договора за кредит, а не
бил самостоятелно съглашение.
Оспорва се от ищеца и направеното от ответника
възражение за погасяване на задълженията за главница и лихви по давност, като
се твърди, че крайният срок за погасяването им бил уговорен между страните в
договора и той бил 21. 06. 2017 г., от който момент започвал да тече
давностният срок.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът –
физическо лице, чрез особения си представител - адв. К.Г., е депозирал отговор
на допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа всички направени с
първоначалния отговор възражения на исковата молба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от договор за банков кредит от 21.06.2007 год. е,
че същият е бил сключен между „П.И.Б.” АД, ЕИК . (с предишно
наименование „М.” АД) и „Е.е.Д.И.” ЕООД, ЕИК: .,
представлявано от А.И.Ч., в качеството на кредитополучател за сумата от 59
000 лева (петдесет и девет хиляди лева) и срок на погасяване от 120 месеца,
а именно до 21.06.2017г.
Съгласно уговореното в договора, главницата по кредита
се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен
индекс Софибор, плюс фиксирана надбавка в размер на 4.13 пункта, но не по-малко
от 8.15 %, а действащия към датата на сключване на договора тримесечен индекс е
4.43 %. При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита,
върху просрочената част от главницата за времето на просрочие и/или при
предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява, съгласно договора
наказателна лихва, включваща договорната лихва и наказателна надбавка от 10
пункта, която се начислява на годишна база. Също съгласно договореното, банката
събира комисионна за обработка и управление на кредита, ежегодно в размер на
0.5 % върху остатъка от дълга, изчислен на годишна база и платим в началото на
всеки годишен период от срока на действие на договора. В договора е предвидено
банката да си запази правото да променя „Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които ТБ „Ю.“ АД прилага при извършване на банкови
услуги на клиенти“. Предвид последвалото вливане приложима към процесния
договор за кредит е тарифата за таксите и комисионните на „ПИБ“ АД.
С Анекс №1 от 24.07.2008г., сключен към процесния
договор за банков кредит, се доуточнява начина на издължаване на кредита,
когато падежът на някоя погасителна вноска е в неработен ден е прието, че
плащането се извършва на първия следващ работен ден след падежната дата.
С Анекс № 2 от 30.06.2009г. сключен между страните по
делото се променя лихвата за редовен дълг, добавя се право на банката
едностранно да променя лихвения процент при определени условия и като солидарен
съдлъжник по кредита встъпва А.И.Ч. в качеството си на физическо лице. С
последния страните договорили изменение на действащия лихвен процент за редовен
дълг, който щял да се олихвява с плаващ лихвен процент, определен съобразно действащия
тримесечен Софибор и надбавка от 6.13 пункта, но не по-малко от 8.15 %.
Видно от извлечение от счетоводните книги на банката –
ищец е, че към 22.06.2017г. – включително задълженията по процесния кредит в
общ размер на 108 239.98 лева са следните :
·
47 560 лева – главница,
·
18 340.29 лева - договорна лихва
върху главницата, за периода от 25.07.2010г. до 21.06.2017г.
и
·
40 252.65 лева – просрочена наказателна
лихва върху главницата, за периода
от 25.08.2010г. до 22.06.2017г. и
·
1 427.70 лева – договорни такси за управление на кредита, дължими за 2011г. – 2016г.
включително;
·
10.64 лева –
разноски за застраховка на обезпечение;
·
365.50 лева –
разноски за подновяване на ипотека;
·
283.20 лева –
разноски за нотариални такси.
Въз основа на посоченото извлечение
от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със
заявление вх. № 2652/23.06.2017 год. по описа на РС – Ихтиман издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и неговия
съдлъжник по процесния договор за банков кредит за заплащане на сумата от 108 239.98
лева, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в
производството по ч.гр.д. № 609/2017 год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
срещу заповедта за изпълнение от двамата ответници.
По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Ихтиман е указал
на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба
вх. № 10093/13.11.2017 год. по описа на СОС.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано
и пълно, се установява, че дължимите от ответниците суми по процесния кредит
като размер кореспондират с размера на задълженията им установени в
извлечението от счетоводните книги на банката – ищец.
Във връзка с направените възражения за изтекла
погасителна давност от страна на ответника – физическо лице, чрез назначения му
особен представител, вещото лице установява, че размерът на дължимата договорна
лихва по договора за кредит до 22.06.2014г. е в размер на 14 881.50 лева,
а на дължимата наказателна лихва до същата дата е 14 490.71 лева. Вещото
лице сочи още, че дължимата комисионна за управление на кредита е в размер на
237.80 лева за всяка календарна година, считано от 2011г. до 2016г. включително
или общо в размер на 1 427.70 лева.
Не се установи по делото процесния кредит да е бил
обявяван за предсрочно изискуем по време на срока на договора.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд
срещу кредитополучателя по договора за банков кредит и неговите съдлъжници - възразили
срещу заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество, исковете са доказани
по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които
основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени
плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът
приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с
източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в
тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния
кредит, а в тежест на ответниците кредитополучател и солидарен съдлъжник - да
заплащат в установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно
уговореното в договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези
обстоятелства. Страните спорят по отношение на фактите – дължимост на
претендираните суми предвид твърдяна погасителна давност, както и досежно
действителността на клаузи от процесния договор и анексите към него, предвид
разпоредбите на ЗЗП, ЗКИ и ТЗ.
В тежест на ищеца е, както е указал съдът при
разпределение на доказателствената тежест по делото, в изготвения доклад по
чл.375, ал.1 от ГПК, че именно той следва да установи дължимостта от страна на
ответниците на претендираните суми. Доказването на този факт следва да бъде
проведено при условията на пълно и главно доказване, което ищецът е сторил в
настоящото съдебно производство, чрез заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
От друга страна,
заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза по несъмнен начин установи размера на просрочените задължения по
договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – съответстващ на размера, сочен в заявлението и в настоящата
искова молба.
Неоснователни са
доводите за изтекла погасителна давност, направени от страна на особения
представител на ответника – физическо лице. При договора за кредит срокът за
погасяване на цялото задължение е предварително определен при сключването му и
от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума започва да тече срокът на
погасителната давност, т.е. от крайния срок на договора, който в случая е
22.06.2017г. Плащането на части на едно отначало определено цяло задължение не
е идентично на "периодично плащане". В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290
от ГПК.
В своето решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по гр. дело № 795/2010 г., ВКС, IV г. о. приема,
че "С разпоредбата на чл.
111, б. "в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последните две хипотези
на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по
естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като
такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени,
еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически
факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща
тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.".
В същия смисъл е и
решение № 28 от
5.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г., на ВКС, III г. о., в което изрично
се приема, че: "При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД."
Неоснователен е и доводът на ответникът – физическо
лице, базиран на качеството му „потребител“ по смисъла на ЗЗП и оттам – всички
оплаквания свързани с неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Легалната дефиниция за потребител, съдържаща се в
националната правна уредба на обществените отношения, свързани със защитата на
правата на потребителите, е пределно ясна и отрича това качество на всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и на всяко физическо лице, което дори и като
страна по договор по Закона за защита на потребителите, но действащо в рамките
на търговска или професионална дейност. В конкретният процесен случай не се
спори, видно е и от всички, събрани по делото доказателства, че първоначално
договорът за кредит е сключен между банката и ответникът – търговско дружество
„Е.е.Д.– И.“ ЕООД. Ответникът физическо лице, по силата на представения по
делото и неоспорен Анекс № 2 към процесния договор, и по реда на чл. 101 от ЗЗД, е встъпил във вече съществуващите задължения на ЕООД към ищцовата банка,
поради което и отговаря за задълженията на ЕООД към последната, такива каквито
са и по начина, по който отговаря ЕООД. В този смисъл следва да се приеме по
делото и това, че физическото лице, встъпило в задълженията на ЕООД към
банката, не е и на собствено, и отделно основание, потребител на финансови
услуги по см. на ЗЗП (срв. т. 12 от § 13 на ДР към ЗЗП), нито пък самият той и
в отлика от ЕООД, има качеството на потребител по см. на ЗЗП. Ответникът –
търговско дружество е ползвал процесният кредит за извършването на търговска и
професионална дейност, видно както от наименованието на самия кредит, включващ
„развитие“, така и от съдържанието, както на договора, така и на анексите към
същия, приложени по делото и неоспорени в производството, поради което и
изводът, че кредитополучателят и солидарният му длъжник не са „потребители“ по
см. на ЗЗП, както и че кредитът не е потребителски такъв (включително и по
смисъла на Закона за потребителския кредит), е безусловен и категоричен.
При така изложеното се налага извод, че прокламираното
качество на потребител липсва и на ответника – физическо лице и нетърговец – А.И.Ч..
Поради изложеното, както се посочи и по-горе в
настоящите мотиви, оспорваните от ответника – физическо лице клаузи от
процесния договор, освен че не попадат в приложното поле на ЗЗП и на нормите на
наднационалното, съюзно право на ЕС, но и противно на твърдяното от тях, че
същите не са индивидуално уговорени, по делото се установява точно
противоположният извод – че както уговорките в първоначалния договор за кредит,
между страните по него, така и обективираните в сключените, представени по
делото и неоспорени два броя анекси към него, всъщност са именно индивидуално
уговорени по см. на сочените от ответника правни норми.
Неоснователно е възражението на ответника – физическо
лице, базирано на нарушаване на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Установява
се по делото от конкретното съдържание на процесния договор и на анексите към
него, че изискващата се от закона информация досежно методиката за формиране на
визираната в договора за кредит и анексите към него лихва е ясна и
предварително определена в самия договор.
Неоснователно е с оглед на конкретните, установени по
делото обстоятелства, възражението на ответника – физическо лице за
едностранно, необосновано и несъответно на релевантните, обективни икономически
условия, повишаване от страна на банката, на лихвения процент по процесния
кредит. Съдът в настоящия състав и вследствие на подробното изследване по
делото, приема, че банката – ищец в случая не е променяла едностранно лихвения
процент по договора, а това се е случило по взаимно съгласие на страните по
договора. Установява се от
представените, и неоспорени два броя анекси към процесния договор за кредит, че
конкретно прилаганият от банката – ищец в производството, лихвен процент по
процесния договор за кредит, е изрично и също така конкретно уговарян
(предоговарян) между страните по договора за кредит за всеки от процесните
периоди, за който дължимите лихви по договора за кредите са се дължали, и са
начислявани от банката – кредитодател. В същото време, еднозначно и категорично
се установява от прието заключение на ВЛ по ССЕ, че начисляваната от банката
лихва по кредита е изцяло и точно съобразена по размер и по периоди, със
сключените между страните и многократно описани в настоящите мотиви, четири
броя анекси към процесния договор за кредит. Така установеното, както и
обстоятелството, че представените по делото от банката – ищец, анекси към
договора за кредит, не са оспорени в производството от ответниците, включително
по отношение на тяхната автентичност и съдържание, сочат на вече изтъкнатата
по-горе в настоящите мотиви, неоснователност на доводите на ответника –
физическо лице в частта им досежно едностранното (което всъщност не е
едностранно, доколкото е договорено между страните по договора за кредит и е
валидно обективирано в сключените, подписани от страните, анекси към същия) повишаване
на лихвения процент по договора за кредит. При така изложеното и доколкото
кредитополучателят – ЕООД е търговец, и се е задължил, при конкретно
уговорените, респ. – приети от него с подписването на договора за кредит и
анексите към него условия по същия, включително и след промяната им със
съответните анекси, и за съответните периоди, през които същите са били
приложими, както и с оглед обстоятелството, че физическото лице – ответник, е
встъпило в дълга на ЕООД именно при тези условия (по силата на последния Анекс
№ 2 към договора за кредит), то и изцяло неоснователни са твърденията на
ответника за лишена от основание и едностранна, незаконосъобразна, и
несъобразена с конкретното съдържание на договорните отношения между страните,
извършена от банката промяна на лихвения процент по кредита.
Неоснователно е и възражението на особения
представител на ответника – физическо лице свързано с Тарифата за таксите и
комисионните на ищеца. В чл.6, 7 и 23 от договора за кредит ответниците са се
съгласили с обстоятелството, че са запознати с посочената тарифа, както и с
възможността тя да бъде едностранно променяна от банката.
Следва да бъде оставено без уважение и възражението на
ответника – физическо лице за нищожност на процесния анекс № 2, поради
невъзможен предмет. Тук е необходимо да се отбележи, че анекс № 2 не е
самостоятелно съглашение, а само допълнение към основния договор за кредит. В
този смисъл в случая са налице всички основни елементи на процесния договор,
поради което не може да се говори за „невъзможен предмет“, като основание за
нищожност на договор.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че
предявените искове, като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 и
8 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените в
настоящото съдебно производство разноски в размер на 6 759.60 лева, от които 600
лева за заплатено възнаграждение за вещо лице, 2 164.80 лева заплатена държавна
такса, 3 694.80 лева за възнаграждение на особен представител и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС
в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№
4/2013г. по описа на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В тази
връзка и предвид изхода на спора – пълното уважаване на исковете, съдът приема,
че следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца, направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 2314.80 лева, от които 2 164.80 лева
– заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П.И.Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представляван от С. А. П. – Изпълнителен директор и Н.В. К. – пълномощник на
изпълнителните директори, чрез процесуалния си представител юрк. Х.П. против „Е.Е.Д.- И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление:*** и А.И.Ч.,
с ЕГН ********** ***, установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, съществуването на
вземането на „П.И.Б.” АД, ЕИК . от „Е.Е.Д.- И.“ ЕООД, ЕИК.и А.И.Ч.,
с ЕГН **********, при условията на солидарност, за главница, лихви и такси,
произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Развитие” № 331-016/21.06.2007г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 24.07.2008г. и Анекс №2 от 30.06.2009г., за
сумата в общ размер на 108 239.98
лева, от които: сумата от 47 560 лева просрочена главница, сумата от
18 340.29 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода
от 25. 07. 2010 г. до 21. 06. 2017 г.; сумата от 40 252,65 лева – просрочена
наказателна лихва за периода от 25. 08. 2010 г. до 22. 06. 2017 г.; сумата от 1 427,70
лева – такси за управление на кредита за 2011г. – 2016г. вкл., сумата от 10,64
лева – разноски за застраховка на обезпечение; сумата от 365,50 лева – разноски по
подновяване на ипотека и сумата от 283,20 лева – нотариални такси, за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 609/2017 г. на Районен съд – гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК, „Е.Е.Д.- И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** и А.И.Ч., с ЕГН ********** *** да
заплатят на „П.И.Б.” АД, ЕИК., със седалище ***, направените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 6 759.60 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Е.Е.Д.- И.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** и А.И.Ч., с ЕГН ********** *** да
заплатят на „П.И.Б.” АД, ЕИК ., със седалище ***, направените в заповедното
производство, разноски в общ размер на 2
314.80 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: