Присъда по дело №367/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 94
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120200367
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 94
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниДИМЧО РАЧЕВ РАЧЕВ

заседатели:ЛИЛЯНА ЯНКОВА СЛАВОВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора Д. Ил. Ил.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20222120200367 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. К. Ч. – ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: ***, временно пребиваващ във ***,
телефон: ***, неженен, със средно образование, работи като шофьор на камион, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, на
около сто метра преди кръгово кръстовище „Трапезица“, посока към УМБАЛ - гр. Бургас,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, причинил средна телесна повреда на
Пл. Хр. Г., роден на ***г., в гр. Плевен, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 /тридесет/ дни
- престъпление по чл.129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл.129, ал.
1, вр. ал. 2 вр. чл. 54 НК му НАЛАГА наказание 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66 НК ОТЛАГА за срок от 3 /три/
години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия КР. К. Ч. – ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес:
***, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 117 /сто и седемнадесет/ лева за
съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия КР. К. Ч. – ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес:
1
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Бургас направените в съдебното производство разноски общо в размер на 80 /осемдесет/
лева – възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр.
чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения подсъдимия КР. К. Ч. – ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на повереника адв.
С.К. от АК Пловдив, представител на частния обвинител Пл. Хр. Г., роден на ***г., в гр.
Плевен, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева възнаграждение за процесуален
представител – адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия КР. К.
Ч. /с установена самоличност/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Бургас сумата в размер на 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – 3 броя CD л. 67 ДП, л.
105 СФ и л. 114 СФ да останат приложени по делото за срока на съхранение на същото в
архив, след което да бъдат унищожени заедно с делото по реда на ПАС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 94 по НОХД № 367/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 16.06.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу КР. К. Ч., ЕГН:**********, роден на ***г., в гр. Бургас, българин, българско
гражданство, средно образование, неженен, месторабота - шофьор, с адрес за призоваване:
***, неосъждан за това, че на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, на
около сто метра преди кръгово кръстовище „Трапезица“, посока към УМБАЛ - гр. Бургас,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, причинил средна телесна повреда на
Пл. Хр. Г., роден на ***г., в гр. Плевен, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 /тридесет/ дни
– престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК.
В разпоредително заседание беше направено искане за конституиране на частен
обвинител - Пл. Хр. Г. с повереник адв. К. от АК Пловдив като в това заседание
подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече
по общия ред.
С определение по чл. 248, ал.2 и ал. 5 НПК съдът прие, че в хода на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалото лице,
което да налага връщане на делото на прокурора, както и че не са налице предпоставките
производството по делото да протече по някое от особените правила. Със същото това
определение съдът конституира като страна частен обвинител пострадалото лице Пл. Хр. Г.
с повереник адв. К..
Производството по делото протече по общия ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, анализира подробно
събраните доказателства и пледира за налагане на подс. Ч. на наказание 2 /две/ години
„Лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Повереникът на частния обвинител адв. К. намира, че обвинението е доказано, а
предложеното от представителя на БРП наказание е справедливо, претендира присъждане на
разноски по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата (ЗА).
Защитникът на подсъдимия обстойно коментира събраните по делото доказателства
и намира, че частният обвинител /ч.обв./ П.Г. е осъществил с активните си действия
непосредствено и противоправно нападение спрямо подс. Ч., с което били реално
застрашени от увреждане, а впоследствие и увредени конкретни защитени от закона права, а
именно личната неприкосновеност и физическа цялост. Било налице нападение от страна на
П.Г.. Сочи за противоправно поведение при управление на МПС от ч.обв., били отправени
обиди от страна на ч.обв. Г. към подс. Ч., били предприети неправилни маневри, сочи се за
нарушения на ЗДвП, като последната неправилно предприета маневра била видна на
наличния по делото видеозапис. Оспорва се фактическата обстановка, сочена от
обвинението и намира, че ч.обв. Г. с агресивна походка е нападнал подс. Ч. с движения, с
които искал да провери реакциите на Ч. и използвал своите умения, придобити от него от
тренировки по „борба”. Намира, че поведението на подсъдимия е било за защита, действията
били отбранителни срещу тези на Г., който бил по-трениран и обучен. Намира, че ч.обв. Г.
се е опитал да прехвърли през мантинелата подс. Ч. и със своите активни действия е нанесъл
увреждания на здравето на подсъдимия, подробно описани в съдебно-медицинско
удостоверение. Навежда, че протоколът за разпознаване на лица следва да се изключи от
доказателствата по делото. Счита, че следва да се приложи института на неизбежната
отбрана и че подсъдимият трябва да бъде оправдан.
1
В реплика прокурорът счита, че не е налице институтът на неизбежна отбрана и че
не следва да се изключва от доказателствената съвкупност протокола от извършеното
разпознаване. Не намира, че трябва да се коментират разпоредбите на ЗДвП.
Съдът, с оглед въведените твърдения за прилагане на института на неизбежна
отбрана, отмени определението си, с което приключи съдебно следствие и даден ход на
съдебни прения и възобнови съдебно следствие като разясни на частния обвинител
разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК, който не се възползва от възможността да поиска съдът
да се произнесе с присъдата за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
счита, че се касае за престъпление от общ характер.
Съдът, след становище на страните, че нямат доказателствени искания, приключи
съдебно следствие и даде ход на съдебни прения като страните поддържат заявените от тях
позиции. Подсъдимият се присъединява към защитата на своя защитник адв. Х..
В последната си дума подсъдимият дава подробни обяснения, поради което съдът
отново отмени определението си, с което са приключени съдебни прения и е дадена
последна дума на подсъдимия и това, с което е даден ход на съдебни прения и е приключено
съдебно следствие и възобнови съдебното следствие като даде възможност на подсъдимия
за подробни обяснения и му разясни възможността да даде обяснения или да откаже да дава
такива.
Подсъдимият подробно излага своята позиция два пъти в хода на съдебно
следствие дава обяснения като сочи, че на 10.07.2021г. заедно с Т.Х. от ж.к. „Меден Рудник“
се насочил към магазин „***“ за закупуване на строителни материали като се придвижвал с
лек автомобил рег. № ***. Непознат за него автомобил след стадион „Черноморец” му
препречил пътя и създал сериозна предпоставка за ПТП като благодарение на своите бързи
реакции подсъдимият предотвратил ПТП, подал звукова сигнализация, която се подавала
при предпоставка за ПТП. Водачът на автомобила бил натискал спирачки два пъти пред
управлявания от подс. Ч., с което намира, че е показал неколегиално отношение към
останалите участници, след това преминал в дясна лента, започнал да сваля стъклото на
автомобила си и се изравнил с него като му отправил закани. Подсъдимият сочи, че тъй като
имало автомобили зад него, след като автомобилът пред него натиснал два пъти спирачка
рязко, се опасявал да не бъде блъснат от автомобила зад него.
В последствие, вече когато изкачвали моста, автомобилът в дясна лента се изравнил
с него, отправил закани, а подсъдимият казал: „Какво направи, щеше да ни блъснеш?”, при
което видял изключително агресивно поведение от господина в другия автомобил. Той
подскачал в автомобила от ярост, агресия и също така се опитал както държал волана на
автомобила, два - три пъти отклонил автомобила си към неговия, при което се изравнил
плътно с него, с което се стреснал, по поведението на водача разбрал, че бил агресивен и
няма абсолютно никакъв смисъл да обяснява каквото и да било, още повече, че били в
движение. Приятелката му изкрещяла: „Пламене, луд ли си, гледай си пътя!“ След това
подсъдимият вдигнал своя прозорец на автомобила, за да прекрати и да не слуша повече
заканите за саморазправа от страна на водача на другия автомобил и тогава автомобила му
бил повторно засечен, което било видимо на видеозаписа.
Твърди, че поведението на водача на автомобила застрашило цялото движение - не
само неговия автомобил, здраве, здравето на неговия спътник, но и на останалото движение.
Автомобилът пред него на два пъти намалил скоростта, което се видяло на камерите. Ясно
се видяло на камерите как автомобилът намаля и той няма къде да отиде. Подсъдимият
сочи, че е седял плътно до своята врата на автомобила, а водачът на другия автомобил, с
действията си, рязко и изключително остро слязъл от неговата шофьорска страна и се
запътил към него като бил с ръце стиснати в юмрук. Подсъдимият вървял назад, при което
се ударил в задния автомобил и тогава Г. посегнал да го удари и го ударил два пъти в
областта на главата. Преди това той правел резки движения, с което счита, че е искал да
2
провери рефлексите му. Съборил го на земята, получил множество удари в областта на
гърдите, главата, ритници в корема, „суплес“ с намерение да го хвърли в отсрещното
платно, след това отново бил за земята и му били нанасяни удари. Твърди, че се е опитал да
избегне този конфликт, но не могъл да напусне, тъй като имало други автомобили в дясно
платно, а той се движил в ляво.
В хода на съдебните прения всяка страна поддържа изложеното като подсъдимия в
последната си дума моли да бъде оправдан като акцентира, че е опитал да избегне случилото
се.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият КР. К. Ч. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: ***, временно пребиваващ във ФР Германия,
адрес: ***, телефон: ***, неженен, със средно образование, работи като шофьор на камион,
неосъждан.
На 10.07.2021 г., свидетелят, конституиран като частен обвинител, Пл. Хр. Г. от гр.
Плевен, заедно със св. М.Г. и детето им посетили гр. Бургас с лек автомобил марка „***“, с
рег. № *** като и двамата не познавали добре града. Оставили своето дете на тренировка в
ж.к. „Меден Рудник” и двамата решили с автомобила си да се придвижат, за да посетят
Търговски център в града и затова поели в посока от ж.к. „Меден рудник” към „Центъра” на
гр. Бургас. Трафикът на движение бил интензивен, а от своя страна Г., който управлявал
автомобила, не познавал добре града и пътната обстановка. На предна дясна седалка била
седнала св. Г..
Автомобилът се движил по бул. „Тодор Александров” посока пл. „Трапезица” като
булевардът бил първоначално с две ленти за движение, а след това лентите за движение
ставали три, с възможност за отклонение на дясно. Точно в този момент по бул. „Тодор
Александров” в посока пл. „Трапезица” се придвижвал автомобил, управляван от
подсъдимия Ч. марка „***“, с рег. № *** като на предна дясна седалка бил св. Т.Х.. Докато
участъкът от пътя бил двулентов подсъдимият Ч. се движил със своя автомобил в крайна
лява лента, а автомобилът, управляван от св. Г., се движил зад него като тръгнал да
изпреварва управлявания от подсъдимия автомобил от дясно, но тъй като имало автомобил
пред него в дясната лента без сигнализация завил остро към управлявания от Ч. автомобил.
Подсъдимият рязко натиснал спирачки, защото автомобилът му бил между бетонната
мантинела и автомобилът на св. Г., след което св. Г. изпреварил автомобила на Ч..
Подсъдимият започнал да му дава звукова сигнализация, след което Г. натиснал спирачка,
намалил, преместил се отново в дясна лента, изравнил се с управлявания от Ч. автомобил,
при което водачите през отворените прозорци на автомобилите си разменили реплики.
Подсъдимият Ч. казал: „Какво правиш ще ни блъснеш?”, „Боклук”, „Мишка, ще те счупя!”.
От автомобила на св. Г. също се чули някакви думи, а св. Г. казала на св. Г.: „Няма да
спираш колата, продължаваме!”. Двата автомобила навлезли в участъка с три ленти за
движение на пътното платно, като автомобилът на св. Г. от дясната лента рязко преминал в
лява лента на движение пред автомобила, управляван от подсъдимия, малко преди
кръговото движение на пл. „Трапезица” като движението било натоварено, интензивно и
автомобилите, за да влязат в кръговото движение били в колона и изчаквали на булеварда.
Подсъдимият се опитал да слезе от управлявания от него автомобил като отворил предна
лява врата, но колоната потеглила и той се прибирал.
Св. Г., следвайки съвета на св. Г. да не спира, прави лека маневра на дясно, но не
успява да се престрои поради идващите автомобили и се връща в лявата лента за движение.
3
В това време автомобилът „***“, управляван от подсъдимия потегля рязко в колоната като
застава плътно зад управлявания от св. Г. лек автомобил „***”. Подсъдимият отворил
предната лява врата на автомобила си, излязъл от автомобила си и се насочил към св. Г.
като затворил вратата на автомобила си. Св. Г. също почти веднага, след като от автомобила
излязъл подсъдимия, отговорил своята предна лява врата на автомобила и тръгнал към
подсъдимия. Двамата си разменяли реплики. Св. Г. се движил към подс. Ч., рязко,
настъпателно, но с ръце отпуснати до тялото, при което подсъдимият отстъпвал назад
докато достигнал автомобила, който бил спрял непосредствено зад неговия. Поради
агресивната походна на св. Г. подс. Ч. вдигнал ръцете пред лицето си в отбранителна
позиция, след което св. Г. го хванал за ръцете и му ги свалил изблъсквайки го в страни от
автомобилите и тръгнал да се прибира в автомобила си, но явно репликите между лицата
продължават и се обръща. Следват удари от страна на подсъдимия Ч. към св. Г..
Подс. Ч. нанася удари с юмрук в областта на челюстта на св. Г., при което св. Г. се
навежда, за да преустанови ударите в челюстта и да се защити и хваща през кръста
подсъдимия, който продължава да нанася удари. Двамата мъже си нанасят взаимни удари
като св. Г. също нанася удари на подсъдимия в областта на главата, успява да хване подс. Ч.
и да го хвърли върху бетоновата мантинела. През това време св. Г. и св. Х., излизат от
предните десни врати на автомобилите и отиват при подсъдимия и частния обвинител и
успяват да ги раздалечат един от друг.
Всички се връщат по местата си в автомобилите, но св. Г. отново слиза от
автомобила, насочва се към автомобила на подсъдимия, който рязко се престроява в дясната
лента и напуска местопроизшествието, а св. Г. се връща към своя автомобил плюе на земята
и се прибира в автомобила от предна лява врата на автомобила, който потегля.
След кръговото движение св. Г. и св. Г. видели пътен патрул, сигнализирали за
случилото се и на място пристигнал св. Д. Н.. Св. Н. съпроводил със служебен автомобил,
автомобила, управляван от св. Г. до болница в ж.к. „Меден Рудник”, гр. Бургас „Бургасмед”
като там бил установен и подсъдимият, който по-рано отишъл, придружен от св. Х., тъй
като не се чувствал добре. Двете лица взаимно се разпознали и си разменили реплики като
били раздалечени от полицейските служители. На място бил и св. К., с който подсъдимият
посещавал фитнес. Подсъдимият потърсил съдействие от св. М.К., с който посещавал
фитнес, за да му прибере автомобила, който свидетел пристигнал на място. При пристигане
на свидетеля в болницата там бил и св. Г., който казал на подсъдимия: „пак ще се срещнем”,
за да „изяснят ситуацията”, че ще го „съди до смърт”.
В болницата „Бургасмед” не приели св. Г. и той бил насочен към УМБАЛ Бургас,
където му бил извършен медицински преглед, при който било констатирано счупване на
долна челюст. В резултат на нанесените удари с юмруци в областта на главата от подс. Ч.,
на св. Пл. Хр. Г. била причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст, което довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30
/тридесет/ дни.
Подсъдимият бил откаран във 02 РУ ОД МВР Бургас, където следвало да бъде
задържан, била изготвена документацията за задържане, но при извършен преглед в
УМБАЛ Бургас се установило, че не може да пребивава в условията на арест, предвид
здравословното му състояние, а следва да бъде приет в "ХО" и останал в болницата като
съгласно епикриза постъпил с болки в гръден кош, врата и корема.
На 29.07.2021г. на подс. Ч. било издадено съдебномедицинско удостоверение, с
което от извършен преглед на 16.07.2021г. се установило фрактура короне дентис на 41,42,
44, 45 зъби долу в дясно. Изграждане с щифт и фотополимер. При прегледа на 26.07.2021г.
поставяне на циркониево-керамична корона на 41,42, 44, 45 зъби долу в дясно като е дадено
заключение, че подсъдимият има счупване на зъби долу в дясно, което водело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, ако е станало към момента
4
на инцидента. Констатирана е контузия на гръден кош, което води до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Св. Хр. Р. установила камери за видеонаблюдение на кръговото движение на пл.
„Трапезица” и от ОП Транспорт били представени записи, представени и в хода на
съдебното следствие.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подс. Ч. – частично; от разпитите на свидетелите: св. П.Г. (л. 70 и сл., както
и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК - частично); св. М.Г. (л. 73
гръб и сл., както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК); св.
Т.Х. (л. 79 -гръб и сл. и прочетени по реда на чл. 281 НПК - частично); св. Д. Н. (л. 85); св.
Г.К. (л. 88); св. М.К. (л. 89); св. Хр. Р. (л. 125 гръб СФ).
От писмените доказателства и доказателствени средства: медицинска документация
(л. 12-21 ДП; л. 26-27 ДП; л. 78-87 ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети (л.22-
23 ДП); съдебномедицинско удостоверение (л. 112 ДП); епикриза (л. 113 ДП); статус на
пациент (л.114ДП); фактура (л.22 СФ); справка за съдимост (л. 28 СФ); заповед за задържане
на лице (л. 57 СФ); протокол за обиск, декларации (л. 58 -60 СФ); талон за медицински
преглед за установяване на здравния статус на задържано лице по чл. 63 ЗМВР (л. 61-62
СФ); амб.лист (л.66 СФ); писмо от ОП „Транспорт” (л. 103, л. 108-112 СФ); схема от Община
Бургас (л. 115-118 СФ); епикриза (л. 121 СФ), договор за правна защита и съдействие (л.18
СФ).
От експертизите: съдебномедицинска (л. 44-45 ДП); техническа епикриза (л. 62-66);
Веществените доказателства – диск (л. 67 ДП; л. 105 СФ, л. 114 СФ).
На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия са средство за
защита, но и важно доказателствено средство и няма причина съдът да не се довери на
обясненията на подсъдимия в онези техни части, които се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал и не кредитира онези техни части, които остават изолирани
от доказателствената съвкупност. Подсъдимият даде подробни обяснения за случилото се
като съдът изгради част от изводите си именно въз основа на неговите обяснения, които се
подкрепят от останалите доказателства по делото. На първо място съдът му дава вяра за
това, че св. Г., управлявайки автомобил, е създал опасност за движението. Не е предмет на
настоящото производство анализа на това дали са допуснати нарушения на ЗДвП, но следва
да се посочи, че действително от показанията на св. Г. и св. М.Г. стана ясно, че те не
познават добре трафика в гр. Бургас. В тази част обясненията на подсъдимия се подкрепят и
от показанията на св. Х., както и от изгледания видеозапис, при който е явно рязко
престрояване на автомобила, управляван от частния обвинител, от дясна в лява лента за
движение на пътното платно.
Съдът обаче намира, че се касае за защитна теза изложеното от подсъдимия, че е
слязъл от автомобила, за да провери дали има щети по него, както и че е бил ударен първо
той два пъти в областта на лицето. Еднопосочни бяха показанията на свидетелите Г., Г. и Х.,
че не е имало съприкосновение между двата автомобила, т.е. никой от автомобилите не е
докосвал другия, а видно от изгледания видеозапис подсъдимия не оглежда автомобила си.
Не се подкрепят обясненията, че подсъдимият е бил ударен първо в областта на
лицето. Подсъдимият, видно от изгледания видеозапис, стои изправен в момента, в който св.
Г. тръгва да се връща към автомобила си, видимо няма наранявания, има явно някакви
реплики между двамата мъже, но св. Г. се насочва към автомобила си и когато се обръща,
именно подсъдимият му нанася удар в областта на челюстта, следват още няколко удара,
при което св. Г. започва да се защитава. Освен това в обясненията си посочва „при това,
въпросният пак се обърна към мен и тогава отново ме приближи и започна боричкането
5
между нас двамата”, т.е. подсъдимият свързва „боричкането” между двамата с момента на
обръщането на св. Г. без да посочва собствените си действия точно в този момент.
Този състав счита също така, че не може да се довери на обясненията, че
подсъдимият е направил опит да се предотврати тази ситуация като е опитал да напусне
мястото. Напротив, видно е от видеозаписа, че подсъдимият един път прави неуспешен опит
да излезе от автомобила, но колоната потегля, заедно с автомобила на частния обвинител, и
Ч. се връща в автомобила и също потегля. Автомобилът на подсъдимия марка „***” застава
рязко и плътно до този на ч.обв. Г.. Вижда се от видеозаписа, че автомобилът „***” е този,
който прави неуспешен опит да се престрои в дясната лента за движение, но е блокиран от
идващите автомобили и остава в лява лента за движение.
Като цяло съдът се доверява на показанията на св. Г., тъй като са последователни,
логични и се подкрепят от приобщените по делото други гласни доказателства, както и от
видеозаписа, изгледан в присъствието на страните. Св. Г., макар и да е участник в събитието
и да се подлагат на по-сериозна критика неговите показания, добросъвестно изложи това,
което си спомня като самият той призна, че е тренирал спорт „борба” в спортно училище.
Съдът не дава вяра в показанията на св. Г. по отношение на това, че не е можел да говори
непосредствено след случилото се, както и това, че се е движил само в лява лента за
движение като това може да се дължи и на изминалия период от време и непознаването на
пътната обстановка в гр. Бургас. Обстоятелството, че е можел да говори се установява от
разпитаните св. К. и св. К., както и от св. Н., а и това обстоятелство следва от заключението
на вещото лице д-р М., която в съдебно заседание уточни, че вероятно е можел да говори
пострадалия известно време след удара като интензитетът на болката се проявява по-късно.
Съдът не се доверява в частта относно това, че се е движил само в лява лента за движение,
тъй като в тази част показанията му се опровергават от показанията на св. Г., както и от св.
Х., както и от видеозаписа, изгледан в съдебно заседание, на който ясно се вижда, че
автомобилът на св. Г. рязко се престроява от дясна в лява пътна лента и застава пред
автомобила, управляван от подсъдимия. В останалата си част показанията на свидетеля се
кредитират, тъй като са подкрепени с показанията на св. Г. и изгледания видеозапис.
Съдът намира, че св. Т.Х. е очевидец на събитието, но също така близък приятел на
подсъдимия, поради което показанията му следва да се анализират внимателно и затова
съдът счита, че следва да им се довери в онези техни части, които се подкрепят от
останалите доказателства. Макар свидетелят да е стоял на предна дясна седалка според
съдебния състав не е успял да възприеме в цялост случилото се между двете лица, тъй като
по-голямата част от ситуацията на практика се е случила към задната част на автомобила и
свидетелят не е възприел всички обстоятелства, поради което и частично не дава вяра на
показанията му относно това кой е слязъл първи от автомобила и кой е нанесъл първи удар
като в тези части показанията му се опровергават от изгледания видеозапис. Именно от
последния се установява, че първи слиза от автомобила подс. Ч., след един, преди това,
неуспешен опит да слезе. Установява се също така, че действително св. Г. се насочва към
подсъдимия, походката изглежда агресивна, но ръцете му са пуснати до тялото,
подсъдимият върви назад и действително се удря в капака на спрелия след автомобила на Ч.
автомобил и заема отбранителна позиция, но св. Г. го хваща за ръцете и му ги сваля,
изблъсквайки го в страни, след което се насочва към собствения си автомобил. Обръщайки
се обаче подсъдимият му нанася много „професионално” удари в областта на челюстта. В
този момент наистина св. Г. се навежда, за да се защити и хваща подсъдимия през кръста, за
да преустанови ударите в областта на лицето, при което подсъдимият продължава да нанася
на Г. и възприетите от свидетеля Х. удари. Действително явно свидетелят Х. се е обърнал,
но той е възприел вече хватка от св. Г. през кръста на подсъдимия и действително се вижда,
че и тогава има удари от страна на подсъдимия, но има удари и от страна на св. Г. към
подсъдимия. Ч.обв. Г. успява да хване подсъдимия и действително е „изсипан” от св. Г. на
бетоновата мантинела. Първите удари обаче са нанесени по-рано като хващането през
6
кръста от св. Г. на подсъдимия е резултат от защитната реакция и уменията на св. Г.
придобити от тренирания от него спорт „борба” да се защити. Отделно от това, свидетелят
при прочитане на показанията дадени в досъдебното производство, разясни, че не си спомня
конкретно. В останалите части показанията на свидетеля съдът намира, че няма пречка да
кредитира, тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимия, показанията на св. Г., св.
Н., както и от изгледания видеозапис.
Съдът счита, че няма причина да не се довери на показанията на св. Г., св. К., св. Н.,
св. Р., св. К. и св. К.. Св. Г., макар и да е близка на пострадалото лице като негова бивша
съпруга, изложи последователно и логично това, което е успяла да възприеме като нейните
показания се подкрепят частично от тези на св. Х. относно това, че е имало престрояване от
дясна в лява пътна лента, както и че двамата са раздалечили двамата мъже. Реално
свидетелката посочи, че не е успяла да възприеме непосредствено цялата ситуация, а е
видяла част от нея, когато двамата мъже вече са били в схватка. Съдът дава вяра и на
показанията й относно посещението в болницата и установяването на подсъдимия там, в
който смисъл са и показанията на св. Н., св. К. и св. К.. На последните като
незаинтересовани и последователни, съдът счита, че следва да се довери като тези свидетели
не са очевидци на самото събитие, а на посещението в болницата и повторната среща на
двете лица. Няма причина съдът да не се довери и на показанията на св. Р., която е изгледала
запис предоставен от ОП „Транспорт” и е съдействала за неговото приобщаване към
доказателствата по делото.
Съдът дава вяра на писмените доказателства по делото като голяма част от тях са
медицинска документация, издадена от компетентните за това лица и удостоверяваща
състоянието на подсъдимия и частния обвинител. Съдът счита, че по отношение на
протокола за разпознаване на лица и предмети същият формално отговаря на изискванията
на НПК като преди разпознаването е бил извършен разпит на св. Г. по белезите, по които би
разпознал нападателя. Обстоятелството, че преди това св. Г. е посочил извършителя на св.
Н. в болницата не опорочава процесуално-следственото действие, тъй като то е извършено
по реда на НПК. Затова не следва да се изключва от доказателствата, но дори и да се
изключи предвид това, че лицето вече е било разпознато, то не се променя фактът, че
подсъдимият е бил в болницата и е посочен от разпитаните свидетели и разпознат.
Пострадалото лице е познало извършителя в болничното заведение и го е посочило на
служителите, като в този смисъл са показанията на св. Н., както и на останалите свидетели
по делото св. К., К., Г., а и обясненията на самия подсъдим. Дори да се изключи от
доказателствата по делото протокола за разпознаване на лица и предмети се установява от
показанията на всички свидетели, както и от обясненията на подсъдимия и видеозаписа
участието именно на подсъдимия в процесното деяние. Не е спорно обстоятелството, че
автомобилът с марка „***” е бил управляван от подсъдимия, който е излезнал от предна
лява врата, а св. Г. е управлявал лекия автомобил „***” като е излязъл от предна лява врата
и разпитаните по делото свидетели Г. и св. Х. са възприели именно тези обстоятелства, а
показанията им съвпадат с изгледания по делото видеозапис, от който се проследяват
действията на всяко едно от лицата.
Съдът се доверява на заключението на вещото лице д-р М. като намира, че е
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено като даде подробни отговори и в
съдебно заседание и затова изцяло го кредитира. Съдът намира за нужно да посочи, че в
съдебно заседание вещото лице изрично уточни, че няма значение от коя страна е удара, за
да се получи счупването като поддържа депозираното заключение и предвид изминалия
период от време не може да възпроизведе в пълнота фактологията, но вещото лице даде
обосновани отговори и съдът дава вяра на заключението. Съдът дава вяра и на
заключението на съдебно-техническа експертиза в.л Н.П. като обективно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните.
7
Съдът счете, че няма пречка да се довери и да постави в основата на изводите си
приобщения по делото видеозапис, върху който съгласно заключението на вещото лице
няма признаци за интервенция върху видеофайловете и не се оспори неговата автентичност.
Касае се за случайно създаден случаен запис от камерите, поставени от ОП „Транспорт”, т.е.
направен с предварително поставена на обществено място камера, който съдържа
информация относима към основния факт, подлежащ на доказване и записът е автентичен,
няма данни да не е бил манипулиран /в т.см. Решение № 602/20.02.2012 г. по к.н.д. №
2736/2011 г. на ВКС, III н.о./. Този запис съдът използва като контролно доказателство с
оглед проверка истинността на останалите събрани по делото доказателства и въз основа на
него и останалите доказателства изгради своите фактически изводи. Този състав намира, че
видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера, може да бъде
доказателство в наказателния процес, тъй като в тези случаи е налице т. нар. „случаен
запис“ и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в
производството тя може и трябва да бъде ценена.
Част от спорните по делото обстоятелства кой е нанесъл първи удари, къде и с
каква интензивност и дали е било налице такова непосредствено и противоправно нападение
спрямо подсъдимия, че неговите действия да се определят като такива с цел да се защитят от
непосредствено противоправно нападение личността или правата му или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели се установиха от
целия посочен по-горе доказателствен материал, анализиран в своята взаимна връзка и в
съвкупност, в резултат от които съдът изгради своите изводи. В случая дори да е била
създадена опасност за движението, то същата не се установи да е била с такава
интензивност, че да постави в реална опасност живота или здравето на участниците в
движението. Останаха изолирани обясненията на подсъдимия, че частният обвинител се е
заканил през отворения прозорец. На следващо място не се установява и нападение спрямо
подсъдимия, което да е налагало защита. Да, действително видно е, че вероятно има
агресивна походка, има изблъскване от страна на св. Г. спрямо подсъдимия когато сваля
ръцете му, но това доколкото може да се нарече „нападение” е преустановено, когато св. Г.
се насочва към автомобила си и следва нападение именно от страна на подсъдимия, което е
ново, обществено опасно и противоправно.
От правна страна :
При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият КР. К.
Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.
1, вр. ал. 2 НК.
От обективна страна – на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“,
на около сто метра преди кръгово кръстовище „Трапезица“, посока към УМБАЛ - гр. Бургас,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, причинил средна телесна повреда на
Пл. Хр. Г., роден на ***г., в гр. Плевен, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 /тридесет/
дни.
Обект на престъплението е засягане на обществените отношения, свързани със
здравето и телесната цялост на пострадалия.
Безспорно по делото се установи, че е нанесено увреждане изразяващо се в
счупване на долна челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок повече от 30 /тридесет/ дни. Нараняването е причинено именно в резултат от
нанесените от подсъдимия спрямо св. Г. удари с юмрук в областта на главата като е налице
причинно-следствена връзка между действието на подсъдимия и причинените наранявания.
Съгласно Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н.д. № 6/1979 г., Пленум на ВС
счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието по чл. 129, ал.
8
2 НК, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби. Под „счупване” трябва да се
разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно
дъвченето или говоренето. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че се касае за счупване на долна челюст, което е довело до
затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Вещото лице даде
заключение, че това увреждане може да се получи и само с един удар като видно от приетия
по делото запис се виждат повече от един интензивни удари в областта на челюстта и
именно в резултат от тях е причинено увреждането. Вещото лице даде заключение, че няма
значение от коя страна е удара като това увреждане може да е резултат само от един удар.
С оглед изложеното увреждането е съставомерно по чл. 129, ал. 2 НК като в
резултат на физическо въздействие от страна на подсъдимия е нарушена телесната
неприкосновеност на личността и е увредено здравето на ч.обв. Г., като е затруднено
дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Съдът счита, че не се установи по делото
лицето на св. Г. да е било обезобразено по смисъла на закона, за да представлява средна
телесна повреда, тъй като обезобразяването, за да се квалифицира като средна телесна
повреда трябва да е такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят
съществено, но тези изменения да имат траен и постоянен характер, а по делото липсват
такива данни. Следва да се посочи, че кратковременните насинявания, подувания на лицето,
порезните рани, от които не остават значителни белези и др. не са средна телесна повреда и
в този смисъл не е повдигнато и обвинение срещу подсъдимия.
По отношение на възражението, че следва да се приложи институтът на
неизбежната отбрана този състав намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се
или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
С Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС са
разяснени предпоставките за прилагане на института на неизбежна отбрана като е
предвидено, че нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и
когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Пак там обаче се
приема, че неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило
нападение.
В случая такова „непосредствено” нападение или опасност липсват. Дори,
приемайки, че е била създадена опасност за движението на пътя, то това е станало много
преди момента на нападението от страна на подсъдимия към св. Г. и реално опасността е
била предотвратена. Следва да се обърне внимание на факта, че подсъдимият прави един
неуспешен опит да излезе от автомобила си, подсъдимият е този, който е подавал звуков
сигнал, а автомобилът на св. Г. непосредствено преди събитието между двамата мъже прави
опит да се престрои в дясна лента за движение, за да напусне, но не успява, тъй като е
блокиран от идващите автомобили. Напротив, подсъдимият е този който рязко се придвижва
с автомобила си напред и застава плътно зад автомобила на ч.обв. Г.. Първи от автомобила
излиза именно подсъдимият, който преди това, както се посочи, прави един неуспешен опит
да излезе от автомобила, но колоната потегля и той се връща. Всичко това сочи за агресивно
поведение именно от страна на подсъдимия.
Съдебният състав, отчитайки, че ч.обв. Г. се придвижва с настъпателна походка към
подсъдимия, приема, че в резултат именно от това последният заема отбранителна позиция.
Обаче не може да не отбележи, че св. Г. не напада Ч., а хваща ръцете му, поставени пред
главата в отбранителна позиция и ги сваля в страни като го избутва в страни от автомобила,
което не сочи за желание за нападение, а демонстрира, че няма срещу какво да се защитава.
9
След това св. Г. тръгва да се връща обратно към автомобила си. Според съдебния състав
описаните действия – опитът да напусне мястото, излизането от автомобила след
подсъдимия, свалянето на ръцете, връщането обратно, сочат на нежелание за нападение и
липса на нападение. Видно е, че ръцете на св. Г. са близо до тялото, без да са поставени в
нападателна позиция. Дори да се приеме, че има някакъв вид нападение чрез
настъпателното, агресивно придвижване, то е преустановено с връщането на св. Г. към
автомобила.
По тези съображения според този съдебен състав не може да се приеме, че е налице
институтът на неизбежна отбрана по отношение действията на подсъдимия. При
отсъствието на противоправно нападение от страна на пострадалия подсъдимият няма
законното право да се позовава на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК.
Респективно, липсата на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице
превишаване на нейните предели.
Тук следва да се обсъди различието между неизбежна отбрана и телесна повреда,
осъществена при условията на 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие
или друго противоправно нападение. При неизбежната отбрана деецът действа, докато
нападението още не е приключило и цели отблъскването му, а във втория случай - след като
вече е завършило.
В случая според съдебния състав дори да се приеме нападение чрез създадената
опасност на пътя или агресивната походка, то това нападение е прекратено и евентуално
деянието на подсъдимия би могло да се разглежда като такова в състояние на силно
раздразнение. Нито едно от действията, които се сочат обаче – нарушаване на правилата за
движение по пътищата или агресивната походка не могат да се приемат за такива, че да
предизвикат такова силно раздразнение у подс. Ч.. За да е налице състояние на силно
раздразнение и деецът да действа в такова състояние - чрез внезапно вземане на решението
и преминаване към изпълнението му - съгласно трайната съдебна практика съзнанието на
извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в която възможността му да
вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е намалена значително, без той да е
лишен от нея. От доказателствата по делото обаче не може да се направи извод, че
подсъдимият е действал в такова силно раздразнение - внезапно настъпващо и бурно,
стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно
емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо
господствуващо положение в съзнанието му. За да се стигне до извод за квалификация на
деянието по чл. 132, ал. 1 от НК, трябва да са налице както правните критерии, визирани в
закона, така и медицинските, а в случая не може да се приеме, че действията на ч.обв. Г. са
били от такова естество, че да провокират нападението от страна на подсъдимия и не са
налице изискуемите от закона предпоставки за преквалифициране на извършеното като
престъпление по чл. 132 от НК, поради което и съдът не го преквалифицира.
В заключение съдебният състав счита за нужно да посочи, че нападнатият има
право на активна защита. Той може, но не е длъжен да се отклони от защитата чрез бягство,
укриване, търсене на помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.
Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички
елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта
на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и
времето на нападението и др.
В случая реакцията на св. Г. е била именно резултат от уменията от тренирания
спорт да се наведе и да преустанови ударите в челюстта като хване през кръста подсъдимия,
нанесъл му е съответни удари в главата и чрез хватка го е „изсипал” върху бетоновата
мантинела, за което сочат и получените от подсъдимия увреждания – представените по
10
делото епикриза и медицинско удостоверение. Правомощие на Прокуратурата е да повдигне
обвинение срещу конкретно лице като в случая липсва обвинение срещу пострадалото лице,
за да се разглежда дали неговото поведение превишава пределите на неизбежна отбрана. В
случая изследването му не е предмет на настоящото производство и е извън обхвата на
обстоятелствата, които подлежат на установяване съгласно чл. 102 НПК, тъй като не може
да намери приложение институтът на реторсия предвид характера на нанесената телесна
повреда.
От субективна страна – по изложените съображения съдебния състав намира, че
деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК – под. Ч. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези общественопасни последици.
Подс. Ч. е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал
неговите общественоопасни последици и е целял увреждане на здравето на св. Г..
Предвиждал е, че с нанасянето на удари в областта на челюстта ще бъде нанесено увреждане
на св. Г., което ще затрудни дъвченето и говоренето и е целял именно чрез удара в челюстта
да му нанесе телесна повреда, с която трайно да се затрудни дъвченето и говоренето.
Съдебният състав намира за нужно да посочи, че по изложените вече по-горе
съображения не прие да е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия като няма
данни да се е намирал в такова състояние на съзнанието, което да е овладяно от чувствата в
такава степен, в която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи
постъпките си да е намалена значително, поради което и не намери основания да
преквалифицира деянието в такова по чл. 132 НК.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимият Ч. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода” за срок до шест години.
В случая съдът определи наказанието при предпоставките на чл. 54 НК, тъй като
макар и да са налице смекчаващи обстоятелства същите не са от такова естество, че да
обосноват прилагането на чл. 55 НК – не се касае за многобройност или за само едно
обстоятелство, което поради своята изключителност да обоснове прилагането на чл. 55 НК.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете това, че подсъдимият не е осъждан, взе
предвид това, че е трудово ангажиран, оцени също така, че е имало конфликт между
водачите по повод евентуално създадена опасност за движението, както и това, че
пострадалото лице също е нанесло увреждания на здравето на подсъдимия, наложили прием
в лечебно заведение.
Според състава на съда като отегчаващи обстоятелства следва да се отчете, че става
въпрос за нанасяне на средна телесна повреда като деянието е осъществено през деня, на
място с интензивен трафик и при грубо незачитане на обществения ред. Съдебният състав
взе предвид и вида на телесните увреждания, това, че периодът на възстановяване е
продължителен, както и оцени, че при напускане на мястото на произшествието
подсъдимият за малко не причинява ПТП като рязко се престроява в дясна лента и пресича
пътя на идващия автомобил.
С оглед изложеното съдът определи наказанието в рамките предвидени от
законодателя в размер на осем месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на
основание чл. 66 НК отложи за срок от три години, тъй като счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. С така определеното наказание според съдебния състав ще се постигнат целите
на наказанието да се поправи и превъзпита деецът към спазване законите и добрите нрави,
11
да се въздействува предупредително върху него и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия КР. К. Ч. да заплати по
сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 117 /сто и седемнадесет/ лева за съдебно-
медицинска експертиза, направени по делото в хода на досъдебното производство разноски,
както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас
направените в съдебното производство разноски общо в размер на 80 /осемдесет/ лева –
възнаграждение за вещи лица.
На основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия КР. К.
Ч. /с установена самоличност/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Бургас сумата в размер на 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения осъди подсъдимия КР. К. Ч. да заплати на повереника адв. С.К. от АК
Пловдив, представител на частния обвинител Пл. Хр. Г. – ЕГН **********, роден на ***г., в
гр. Плевен, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева възнаграждение за процесуален
представител – адвокат.
Следва да се посочи, че в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна
помощ на лице по реда на чл.38, ал.1 Закон за адвокатурата /ЗАдв/, съдът съобразно изхода
на спора следва да присъди директно на адвоката съответното адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Извън правомощията на съда е да преценява отношенията
между страните по гражданското правоотношение по договор за правна защита и съдействие
като преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е от компетентността на
адвоката, приел да осъществи безплатна правна помощ. В този смисъл Определение № 208
от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение
предвижда, че страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица, визирани
в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр.
определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение
№ 616 от 05.06.2017 г. на ВКС, IV-то г. о., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от
02.10.2015 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г.
на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 2266/2016 г. и мн.др/. Отговорността на задължената и
осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния
материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 ЗАдв обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.
Отделно, в случая по делото не е оспорено нито основанието, нито са ангажирани
доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ.
Размерът на възнаграждението съдът определи съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл.
13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По веществените доказателства съдът постанови– 3 броя CD л. 67 ДП, л. 105 СФ и
л. 114 СФ да останат приложени по делото за срока на съхранение на същото в архив, след
което да бъдат унищожени заедно с делото по реда на ПАС.
12
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни