№ 206
гр. Благоевград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500135 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Милениум“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Марикостиново, общ.
Петрич, обл. Благоевград, представлявано от управителя А.С.М., чрез адвокат
П. С. К. от АК - Благоевград, против Решение № 348/01.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 147/2024 г. по описа на РС – Петрич.
С обжалваното Решение № 348/01.11.2024 г., постановено по гр. д. №
147/2024 г. Районен съд – гр. Петрич е признал за установено, че „Милениум“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марикостиново,
общ. Петрич, обл. Благоевград, дължи на „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, със
седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр. Скопие
1000, ул. “Киро Фетак 1“ № 11, сума в размер на 5 944,41 евро,
представляваща неплатена цена на продадена стока - стъкло, опаковано, общо
в 8 кутии с бруто тегло 20 180 кг. и нето тегло 19 780 кг., от което: FLOAT
GLASS - 4 mm 321 Х 240 Х 34 - кутии 3; FLOAT GLASS - 4 mm 321 Х 210 Х
36 - кутии 2; MORROR CLEAR 4 mm 321 х 255 х 29 - кутии 1 и MORROR
CLEAR 4 mm 321 х 255 х 39 - кутии 2, ведно със законната лихва върху
1
сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК с № 883/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1494/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Петрич.
Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от „Милениум“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
А.С.М., чрез адвокат от АК - Благоевград, с която се твърди, че постановеното
от първоинстанционният съд решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон.
Въззивникът сочи, че съдът не е анализирал и обсъдил направеното
възражение относно сторнирането на процесната фактура 01/04.09.2019 г.,
което е било установено от вещото лице при изготвяне на заключението по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза, от което извеждат извод, че
не е налице непогасено задължение по процесната фактура.
Въззивникът счита извода на съда, че не следва да кредитира
показанията на свидетеля Маргарита Пандова относно изявление на страните
за прихващане, за неправилен, тъй като същите отговарят и счетоводните
записвания в дружеството
Сочи, че неправилно съдът е приел и че ищецът е погасил задължението
си по фактура № *********/21.09.2017 г., чрез плащане, извършено по банков
път на 21.09.2017 г. и 06.11.2027 г., като излага съображения.
С оглед изложеното, моли за отмяна на Решение № 348/01.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 147/2024 г. по описа на РС – Петрич и постановяване
на ново решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Чарли Стъкло“
ДООЕЛ, чрез адв. М. М. от САК, с който се оспорва въззивната жалба.
Изразява становище, че районният съд правилно се е произнесъл съобразно
всички обстоятелства по делото. Излага, че по фактура №
*********/21.09.2017 г. насрещната страна няма вземане, тъй като по тази
фактура са извършени плащания на 22.09.2017 г. и доплащане на 06.11.2017 г.
2
Въззиваемият сочи и че дори да е имало среща между С.М. и Г.П., за
каквато разяснява свидетелката М.П., на нея няма как да е постигнато
съгласие за прихващане, тъй като управител на дружеството ответник е била
А.М., а не С.М., т. е. Последният няма как да изрази правно валидна воля от
страна на дружеството ответник, тъй като не е негов законен представител.
Няма и подписан от двете страни протокол за прихващане.
Въз основа на изложеното моли съда въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение
да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Гр. д. № 147/2024 г. по описа на РС – Петрич е било образувано по
предявени искове от „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ срещу „Милениум“ ООД, с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 5 944,41 евро, представляваща
неплатена цена на продадена стока - стъкло, опаковано, общо в 8 кутии с
бруто тегло 20 180 кг. и нето тегло 19 780 кг., от което: FLOAT GLASS - 4 mm
321 Х 240 Х 34 - кутии 3; FLOAT GLASS - 4 mm 321 Х 210 Х 36 - кутии 2;
MORROR CLEAR 4 mm 321 х 255 х 29 - кутии 1 и MORROR CLEAR 4 mm
3
321 х 255 х 39 - кутии 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението - 05.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №
883/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1494/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Петрич. Ч. гр. д. № 1494/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Петрич е
изискано и приложено по настоящото дело.
Районният съд от събраните материали по делото и от становищата на
страните е приел, че между страните не се спори, че по силата на сключен
между страните договор за продажба, ищецът, в качеството на продавач, е
предал на ответника - купувач следните вещи - стъкло, опаковано, общо в 8
кутии с бруто тегло 20 180 кг. и нето тегло 19 780 кг., от което : FLOAT GLASS
- 4 mm 321 Х 240 Х 34 - кутии 3; FLOAT GLASS - 4 mm 321 Х 210 Х 36 -
кутии 2; MORROR CLEAR 4 mm 321 х 255 х 29 - кутии 1 и MORROR CLEAR
4 mm 321 х 255 х 39 - кутии 2, на стойност 5 994,41 евро, която цена
купувачът се е задължил да заплати. На основание договора за продажба и
предаването на стоката на купувача, ищецът е издал фактура № 1/04.09.2019 г.
на стойност 5 994,41 евро, която ответникът не е заплатил.
Поради твърдяното неизпълнение на задължението от страна на
купувача по договора, продавачът /ищецът/ е подал на 05.10.2022 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК срещу ответника, за сумата по процесната фактура. Заявлението е
било уважено като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №
883/28.10.2022 г., по ч. гр. д. № 1494/2022 г. по описа на Районен съд гр.
Петрич /образувано след прекратяване поради местна неподсъдност на ч.гр.д.
№ 54116/05.10.2022 година по описа на Районен съд гр. София/. Поради
подадено в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжника, на заявителя е било изпратено съобщение за възможността да
предяви установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение, което
същият е сторил в законоустановения срок.
По делото е прието за установено, че между страните по делото е бил
сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ответното
дружество като продавач е продал и предал на купувача - ищцовото дружество
следните стоки: ПЛОСКО СТЪКЛО 4 mm - 924,48 м 2 - 4 колета;
ДИСТАНЦИОНЕР - 15.56 - 1330 м - 20 колета; СИЛИКОН 0.60 мл - 1584 бр.-
132 колета или общо 156 колета с общо тегло 10850 кг., за сумата от 6 845.38
евро. На основание тази сделка и във връзка с предаване стоката на купувача,
продавачът е издал фактура № ********** от 21.09.2017 г. за сумата от
6 845,38 евро.
Във връзка с установяване на всички обстоятелства по делото е
изготвено заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и необорено
от останалите доказателства по делото, процесните фактури : фактура №
********** от 21.09.2017 г. и фактура № 1/04.09.2019 г., са оформени съгласно
4
изискванията на Закона за счетоводството. Относно фактурите в
счетоводстватана двете дружества се съдържат данни за следното: фактура №
********** от 21.09.2017 г. за сумата от 6 845.38 евро е осчетоводена и от
двете дружества /страните по делото/ като ищецът я е отразил на 30.09.2017 г.
по сметка 221 „“доставчици от чужбина“, партида „Милениум“ ЛТД, а
ответникът /продавач/ на 21.09.2017 г. ; фактура № 1/04.09.2019 г. на стойност
5 994,41 евро е осчетоводена от двете дружества, като ищецът я е осчетоводил
на 02.01.2020 г. по сметка 221 „Доставчици от чужбина“, партида „Милениум“
ЛТД, а ответникът я е осчетоводил на 04.09.2019 г. Вещото лице сочи и какви
плащания са отразени в счетоводството на дружеството - ищец по фактура №
********** от 21.09.2017 г. Съгласно експертизата в счетоводството на
дружеството - ответник е отразено само едно плащане по фактура №
********** от 21.09.2017 г., а именно извършеното от ищеца плащане на
06.11.2017 г., по банков път - от сметка на дружеството - ищец с №
МК07300701001087337 по сметка на дружеството -ответник в „ОББ“ АД
IBAN BG16UBBS80021406087914, на сумата от 654,56 евро.
Осчетоводяването на това плащане е извършено в счетоводството на
ответника на 21.09.2017 г., като сумата е вписана в Справка декларация по
чл.125 от ЗДДС и Дневниците за продажби по ДДС в отчетен период месец
септември 2017 г. под № 171 и отчетена в НАП по електронен път на
13.10.2017 г.
Относно плащания по фактура № 1/04.09.2019 г. на стойност 5 994,41
евро в счетоводствата на страните се съдържат следните записвания: В
счетоводството на ищеца няма данни за извършени погашения от страна на
ответника. В счетоводството на ответника няма данни за извършени плащания
по фактурата; отразено е, на 09.09.2019 г. счетоводно прихващане в размер на
11724,07 лева отнесено за погасяване на вземане по фактура № ********** от
21.09.2017 г.
По отношение процесната фактура инвойс № 01/04.09.2019 г. за сумата
от 5 994,42 евро вещото лице сочи, че същата е осчетоводена по сметка 221
„Доставчици от чужбина“, партида „Милениум“ ЛТД със счетводна статия 20-
489-000005 на 02.01.2017 г., като сторно по фактура № **********/20.06.2019
г. за сумата от 7683,26 евро.
По делото са събрани показанията на свидетелката Пандова /главен
счетоводител в дружеството - ответник/ и обясненията на управителя на
дружеството -ответник. Първият сочи за договорености между управителите
на дружествата - страни по делото, за прихващане -извънсъдебно на
вземанията на процесните две фактури, а вторият сочи на липса на такива
договорености.
При така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав не
споделя направените от районния съд правни изводи. Действително,
съобразно възражението на въззивника, районният съд не е обсъдил
заключението на вещото лице по отношение констатацията, че фактура
5
инвойс № 01/04.09.2019 г. за сумата от 5 994,42 евро е осчетоводена по сметка
221 „Доставчици от чужбина“, партида „Милениум“ ЛТД със счетводна статия
20-489-000005 на 02.01.2017 г., като сторно по фактура №
**********/20.06.2019 г. за сумата от 7683,26 евро.
Настоящото производство е за вземане по фактура № 01/04.09.2019 г. за
сумата от 5 994,42 евро. Констатацията на вещото лице води до извод, че по
същата не е налице изискуемо и ликвидно вземане.
Фактурата е данъчен документ. Всяко данъчно задължено лице е
длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга,
освен когато доставката се документира с протокол (чл.113 от ЗДДС).
Правилата за фактуриране са приложими за всички, които извършват
независима икономическа дейност – търговци, земеделски производители,
лица на свободна професия и физически лица. Издава се фактура без значение
дали е налице регистрирация по ДДС или не. Фактурата се издава на хартиен
носител или в електронен формат; в два екземпляра – един за получателя и
един за издателя, като доставчик и не по-късно от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие за доставката (в общия случай това е датата
на извършване на продажбата или извършване на услугата) или от получаване
на авансово плащане.
Ако в издадена фактура е допусната грешка, трябва същата да бъде
анулирана и да се издаде нова фактура, тъй като добавки и поправки във вече
издадена фактура не са разрешени. Промяната в данъчните задължения, до
която водят измененията в анулираните фактури, налага измененията да бъдат
отразени в дневниците на участниците в доставката, по повод на която са
издадени. Начинът, по който се отразява анулирането им зависи от това дали
корекцията на данните в тях се извършва в данъчния период, в който е издаден
съответният документ, или след това.
Анулирането на даден данъчен документ има за цел да заличи неговата
документална стойност така, сякаш сделката или операцията, за която е
издаден той, не е осъществена.
При сторно (изцяло или частично) на документ, той се запазва в базата
данни непроменен, а се издава нов първичен счетоводен документ и се записва
операция, обратна по знак на оригиналната, например, на фактура – кредитно
известие. Двата документа са равнопоставени в системата.
Установеният запис по фактура № 01/04.09.2019 г. води до извод, че
същата не е за вземане, което може да се претендира от насрещната страна
като неплатено задължение по същата. Тя е издадена във връзка с друга
фактура, а не във връзка с твърдяната доставка.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е
възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая
съдът не следва да обсъжда налице ли са всички елементи на фактическия
6
състав на прихващането съгласно чл. 103 и сл. от ГПК, тъй като по делото
категорично се установи, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане от
страна на ищеца по процесната фактура № 01/04.09.2019 г. за сумата от
5 994,42 евро.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск се
явява недоказан и от там и неоснователен за претендираната сума по фактура
№ 01/04.09.2019 г., поради което искът, предявен от „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ
против „Милениум“ ООД следва да бъде отхвърлен. При този краен резултат
решението на първоинстанционният съд се явява неправилно и като такова
следва да бъде отменено.
Съдът следва да се произнесе и по направени искания за разноски, като
с оглед резултата от обжалването следва да се отмени Решение №
348/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 147/2024 г. Районен съд – гр. Петрич
и в частта за разноските.
В настоящото производство разноски се дължат единствено на
въззивника, като същият е претендирал такива в размер на 1500,00 лв. за
въззивната инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК, както и
разноски в размер на 1950,00 лв. за първа инстанция, които следва да му се
присъдят в цялост.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 348/01.11.2024 г., постановено по гр. д. №
147/2024 г. Районен съд – гр. Петрич.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, със седалище и
адрес на управление Република Северна Македония, гр. Скопие 1000, ул.
“Киро Фетак 1“ № 11, против „Милениум“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Марикостиново, общ. Петрич, обл.
Благоевград, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено,
че „Милениум“ ООД, ЕИК *********, дължи на „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ,
сума в размер на 5 944,41 евро, представляваща неплатена цена на продадена
стока - стъкло, опаковано, общо в 8 кутии с бруто тегло 20 180 кг. и нето тегло
19 780 кг., от което: FLOAT GLASS - 4 mm 321 Х 240 Х 34 - кутии 3; FLOAT
GLASS - 4 mm 321 Х 210 Х 36 - кутии 2; MORROR CLEAR 4 mm 321 х 255 х
29 - кутии 1 и MORROR CLEAR 4 mm 321 х 255 х 39 - кутии 2, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението -
05.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с № 883/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1494/2022 г.
по описа на Районен съд - гр. Петрич.
ОСЪЖДА „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, със седалище и адрес на
управление Република Северна Македония, гр. Скопие 1000, ул. “Киро Фетак
7
1“ № 11, да заплати на „Милениум“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Марикостиново, общ. Петрич, обл. Благоевград, сума
в размер на 1950,00 лв., представляваща разноски в първа инстанция, и сума
в размер на 1500,00 лв., представляваща разноски във въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8