Определение по дело №60/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 26.02.2020 г.

 

Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари

през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ваня Богоева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Евгения Стамова

                                                                                            Веселина Джонева

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева  в. ч. гр. д. № 60

по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция В.В.Д., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А.Р., насочена против разпореждане от 31.12.2019 г.  на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. № 2078/2016 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената от В.В.Д. въззивна жалба вх. № 16460/09.12.2019 г. срещу Решение № 708/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№2078/2016 г. по описа на ДнРС.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е съобразил, че предмет на въззивната жалба е решението, с което е извършена делба на съсобствени недвижими имоти чрез възлагането им в дял по реда на чл.353 ГПК. С оглед стойността на дела, получен от всеки от съсобствениците, районният съд е определил дължащата се държавна такса, а в случая и за обжалване по депозираната от ищцата В.Д. въззивна жалба възлизаща на сумата от 2843.40лева. Същата е определена по правилото на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1/2 от размера на таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Последният е съизмерим с паричната равностойност на дела на жалбоподателя, който възлиза на 142 170.00 лева. Районният съд е приел, че поради липса на доказателства за заплатена държавна такса въззивната жалба е нередовна, поради което същата е оставена без движение с даден на жалбоподателя едноседмичен срок за заплащането й, предупреждавайки го за последиците от неизпълнението - връщане на жалбата. Съобщението с указанията за отстраняване на нередовността е редовно връчено на 19.12.2019 г., но указанията на съда не са изпълнени в дадения му срок, нито към момента на постановяване на разпореждането за връщане на жалбата, както и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция.

Жалбоподателят обжалва така постановеното разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. Счита, че не следва да се внася държавна такса при въззивно обжалване на решение по делото за делба, доколкото делата за делба приема като изключение от общото правило на Закона за държавните такси. Излага, че в делбения процес държавната такса се събира с решението по извършване на делбата, респективно публичното задължение в делбения процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата. Счита, че до този момент паричното задължение не е ликвидно. Моли за отмяна на разпореждането и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Във втората фаза на делбата, каквато е настоящата хипотеза, способът за прекратяване на съсобствеността става по следните начини: чрез възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК, чрез разпределяне по чл. 353 ГПК или чрез публична продан по чл. 348 ГПК. По какъвто и способ обаче да бъде извършена делбата, дължимата държавна такса по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение във втората фаза на делбеното производство се определя съобразно стойността на дяловете на съделителите - чл. 355, изр. 1-во ГПК. Ето защо в съответствие със закона и съдебната практика по приложението му съдът е взел предвид паричната равностойност на дела на въззивнцата, определена съобразно пазарната цена на делбения имот. Според приетото в т. 17 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се събира  при обжалване на решението, с което е допусната делбата, но не и при обжалване на решението по извършването й. По тези съображения и по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че безспорно във втората фаза на делбата се дължи заплащане на държавна такса, като същата се определя въз основа на паричната равностойност на дела на въззивния жалбоподател, както правилно е приел районният съд /виж Определение № 14 от 22.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 155/2019 г., I г. о., ГК, докладчик председателят М.С./.

       

                                                 - 2 -

По изложените съображения, постановеното разпореждане, по силата на което на жалбоподателката е върната депозираната от същата въззивна жалба поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности, а именно незаплащане на дължащата се държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.12.2019 г.  на Районен съд - Дупница, постановено по гр. д. № 2078/2016 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената от В.В.Д. въззивна жалба вх. № 16460/09.12.2019 г. срещу Решение №708/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№2078/2016 г. по описа на ДнРС.

          Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: