Р Е Ш Е Н И Е
№257/19.08.2020 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на десети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието
на секретаря М. МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 173
по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.46, ал.5 от ЗОбС.
Образувано е по жалба
на Е.Н.Д. ЕГН ********** против заповед № 347 от
12.03.2020 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл.46, ал.1, т.7
от ЗОбС, във вр. чл.40, ал.1, т.5 и чл.57, т.2 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на община град
Добрич е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, възникнало на
основание заповед № 466/12.04.2019 г. на кмета на община Добрич за настаняване
в общинско жилище на адрес : град Добрич, ж.к. “*** бл.31, вх.Г, ет.4, ап.10 и
договор за наем от 09.05.2019 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Счита се, че мотивите за
издаването на акта са неверни и не са подкрепени с достатъчно доказателства. Оспорват
се констатациите на административния орган, че общинското жилище не се обитава
от Д. и синът й, а само от майка й М. ***. Твърди се, че от момента на
настаняването до настоящия момент жалбоподателката, майка й и синът й винаги са
живели в общинския имот, ползвали са редовно ел. енергия и вода и никой от тях
няма друго жилище или имот, в който да живее за постоянно. Отсъствието на
жалбоподателката и това на синът й от жилището по време на проверките е
свързано с работата им и социалния им живот и не е основание за прекратяване на
настаняването им. Майката на жалбоподателката е много възрастна и с влошено
здравословно състояние, което не й позволява да се обслужва без чужда помощ и е нелогично да живее сама в жилището. В хода на
съдебното производство и в пледоарията по същество се излагат допълнителни
доводи, че липсват доказателства за това жилището да е било необитавано за
повече от шест месеца от жалбоподателката, както е посочено в чл.39, ал.1 от
договора, сключен между нея и община Добрич. Сочи се, че нито в протоколите за
извършените проверки, нито в показанията на разпитаните свидетели се съдържат
данни за имената на свиделите, от които е събрана информация, че
жалбоподателката не живее в общинския имот. Твърди се, че посещенията на
общинските служители са извършени тенденциозно по време, когато жалбоподателката
е била на работа или на път от работа за дома с оглед на отдалечеността на
работното й място извън града, поради което не могат да обосноват категоричен
извод, че в тези дни тя не е живеела в жилището или най-малкото, че въобще не е
живеела в него. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – кметът
на община Добрич, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна, а заповедта за правилна и законосъобразна. Твърди, че от
извършените проверки в хода на административното производство и от показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява безспорно,
че жалбоподателката Д. не обитава предоставеното й
под наем общинско жилище. По време на посещенията в апартамента е открита
единствено майка й, която е заявила категорично, че живее сама в жилището, а
дъщеря й идвала от време на време да я наглежда. Този факт е потвърден и от
разговорите със съседите от входа, които са посочили, че жилището се обитава
само от възрастната жена. Всичко това е довело до издаването на процесната
заповед, като общинските служители, участвали в проверките, са били
добросъвестни, изпълнявали са служебните си задължения по разписаните правила и
са действало законосъобразно. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
Не се спори по делото, че жалбоподателката Е.Н.Д.
е настанена заедно със своя пълнолетен син С.К.Д.в общинско
жилище под наем, находящо се в гр.Добрич, ж.к. “*** бл.31, вх.Г, ет.4, ап.10,
въз основа на настанителна заповед № 466/12.04.2019 г. на кмета на община Добрич
и договор за наем от 09.05.2019 г. Синът на жалбоподателката е включен в
заповедта за настаняване като член на домакинството.
В заявление до кмета
на община Добрич с вх.№ 93Е-00-191/02.07.2019 г. Д. е отправила молба в
заповедта за настаняване да бъде вписана и нейната майка М. *** ***, която понастоящем живеела с нея и синът й в общинското жилище. По повод на това
заявление са извършени няколко проверки на място за наличие на предпоставките
по чл.57, т.2 от НРУУЖНННУРЖОЖФ (по-нататък Наредбата). За резултатите от
проверките са съставени два констативни протокола (без дата), подписани от проверяваща
комисия в състав от трима общински служители от дирекция “Общинска собственост” при община Добрич. В единия протокол е
записано, че са извършени три проверки на място съответно на 27.01.2020 г. от
14, 00 часа, на 31.01.2020 г. в 17, 30 часа и на 05.02.2020 г. от 11, 30 часа.
В другия протокол е отразено, че на 10.02.2020 г. от 15, 00 часа е извършена
нова четвърта проверка на място. Тази
проверка е извършена по повод на подадена декларация
с вх.№ 94Е-00-191≠8/10.02.2020 г., в която жалбоподателката е декларирала,
че синът й ***временно работи
и живее в град Варна от м.януари 2019 г. досега. И в двата протокола е записано,
че по време на посещенията на място е установено, че жилището се обитава от
майката на Д. – М. *** *** ЕГН **********. Апартаментът е отворен от възрастната жена, която потвърждава, че живее сама в жилището. Посочено е, че жилището
се състои от една стая и кухня и се поддържа в добро състояние. При разговора
си със служителите *** обяснила, че дъщеря й Е.Д. се грижи за нея, но не живее в общинското
жилище. В първия протокол е отбелязано, че това е потвърдено и от двама съседи,
живеещи в същия вход. Извършена е справка в “Жилфонд – инвест” ЕООД, “Енерго – Про
България” ЕАД и “ВиК” Добрич АД, при която е установено, че няма неплатени
задължения за наем и ел. енергия, като за общинското жилище от м.07.2016 г. до
настоящия момент няма начислени суми за потребена вода. Въз основа на гореизложените
факти комисията е преценила, че са налице предпоставките за прекратяване на наемните правоотношения с Д. на основание чл.57, т.2 от
Наредбата – “общинското жилище не се ползва от лицата, на които е предоставено”.
По повод на
заявлението на жалбоподателката за вписване на нов член на домакинството е
изготвено становище с рег. № 93-07-13/18.02.2020 г. от един от членовете на проверяващата
комисия, в което са възпроизведени констатациите от протоколите за проверка и е
отправено предложение за прекратяване на наемното правоотношение с Д..
Със заповед №
1103/04.10.2018 г. на кмета на община Добрич е назначена петчленна комисия по
чл.43, т.1 от ЗОС, чл.40, ал.2 и чл.58 от Наредбата със задачи да извършва периодични
проверки на общинските жилища и да съставя констативни протоколи, в които да
отразява обстоятелствата, свързани с ползване на общинския имот съгласно чл.40,
ал.1 от Наредбата, както и да прави мотивирани предложения за прекратяване на
наемните правоотношения.
На 04.03.2020 г. е
изготвен и подписан протокол от трима членове на тази комисия, в който е
отразено, че след молба на жалбоподателката в настанителната заповед да бъде
включено още едно лице са направени няколко проверки на място, при които е
установено, че жилището се обитава само и единствено от майка й, което е
предпоставка за прекратяване на наемните й правоотношения на основание чл.57,
т.2 от Наредбата.
На 05.03.2020 г. е изготвено мотивирано предложение до
кмета на община Добрич с рег. № СР-06-166/05.03.2020
г., подписано пак от трима членове
на комисията, в което е посочено, че е извършена проверка
на място на имота, при която е установено, че жилището се обитава от майката на Д.. Посочено е, че това обстоятелство е потвърдено от живущите във входа и е констатирано с констативен протокол от 04.03.2020 г., с оглед на което е
предложено да бъде прекратено наемното правоотношение
с Д..
Мотивираното предложение е изпратено до кмета
на община Добрич с писмо с вх. № 70-01-80/05.03.2020 г. на управителя на “Жилфонд - инвест” ЕООД – град Добрич. В писмото е
записано, че комисията, назначена със заповед № 1103/04.10.2018 г. на кмета на
община Добрич, е установила общински жилища, които се владеят или държат без
основание, поради което е предложила да се издаде заповед за прекратяване на
наемните правоотношения съгласно Наредбата на община град Добрич.
С писмо с изх.№
94Е-00-191≠9/09.03.2020 г. на кмета на община Добрич е изпратено уведомление
до жалбоподателката относно констатираните при проверките обстоятелства.
Посочено е, че тези обстоятелства препятстват възможността за вписване на майка
й като член на домакинството в настанателната заповед, както и че са налице
предпоставки за прекратяване на съществуващото наемно правоотношение поради
отпадане на условията за настаняване съгласно чл.40, ал.1, т.5, във вр. чл.57,
ал.2 от Наредбата – общинското жилище не се ползва от лицата, на които е
предоставено. Отправено е предупреждение, че в 14-дневен срок от получаване на
настоящото уведомление кметът на общината ще издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение с Д.. Уведомлението е връчено лично
на жалбоподателката на 10.03.2020 г. съгласно отбелязването на ръка.
Въз основа на
констативния протокол от 04.03.2020 г. и мотивираното предложение на комисията,
назначена със заповед № 1103/04.10.2018 г. на кмета на община Добрич, е
издадена обжалваната заповед № 347/12.03.2020 г. на кмета на община Добрич, с която
е прекратено наемното правоотношение с Д.. От
фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жилището се
обитава само и единствено от майката на наемателката, както и че от м.юли 2016
год. до настоящия момент няма начислени суми за потребена вода. От правна
страна заповедта е мотивирана с нормите на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС, чл.40,
ал.1, т.5 и чл.57, т.2 от Наредбата.
Заповедта е връчена
на жалбоподателката на 23.03.2020 г., видно от приложената по делото разписка
(л.33).
На 16.03.2020 г. Д. е
подала възражение с рег. № 94Е-00-126/ 16.03.2020 г., с което е оспорила
констатациите, изложени в уведомлението от 09.03.2020 г. Посочила е, че синът й
работи само временно в град Варна, като пътувал всеки ден до Варна и обратно. В
общинското жилище живеела и майка й М. ***, чието здравословно състояние рязко се
влошило през последната година и се налагало тя да полага ежедневни грижи за
нея. Пояснила е, че при нанасянето й в жилището през 2019 г. имало надписани
кубици вода. По тази причина нямало
начислени задължения за
вода, но това не означавало, че няма потребление. Ежемесечно били вписвани нови
показания на водомера, за които не се дължало заплащане, тъй като вече били
платени от предходния живущ в жилището. Във възраженията си жалбоподателката е
посочила, че нито тя, нито някой от членовете на семейството й има жилище. Двамата
със сина й нямали никаква друга възможност да живеят на друго място, поради
което е отправила искане да не бъде издавана заповед за прекратяване на
наемното й правоотношение, тъй като не са налице предпоставките на чл.40, ал.1,
т.5, във вр. чл.57, ал.2 от Наредбата. Към възражението са приложени
констативен протокол № 006523/11.03.2020 г. на “ВиК Добрич” АД – гр.Добрич и четири броя епикризи за
проведено болнично лечение на М. ***.
От представените по
делото доказателства се установява, че Е.Д., синът й ***и
майка й М. *** нямат недвижими
имоти. Жалбоподателката и синът й притежават два леки
автомобила със застрахователна стойност от по 500 лева. И двамата имат
постоянен и настоящ адрес на адреса на общинското жилище под наем в ж.к. “***,
бл.31. Д. работи на длъжност
готвач в Държавна психиатрична болница – с.Карвуна, Община Добричка, а синът й е с месторабота в “***” ЕАД гр.Варна. Видно от удостоверение
с изх.№ 408/20.07.2020 г. от ДПБ – Карвуна, жалбоподателката
ползва служебен транспорт от гр.Добрич до с.Карвуна и обратно, като изпълнява
три смени – първа от 7,30 часа до 15, 30 часа; дневна смяна от 7, 30 часа до
19, 30 часа и нощна смяна от 19, 30 часа до 7, 30 часа. Съгласно график на
смените Д. е била на работа през м. януари и м.февруари 2020 г., като е
изпълнявала различни смени през дните от месеците. На една от посочените дати
от проверките – 05.02.2020 г., тя е била първа смяна на работа, а в дните на
другите три проверки е била в почивка.
От приложените по
делото епикризи от МБАЛ – Добрич, УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна и МБАЛ „Св.Анна“ – Варна се установява, че майката на жалбоподателката М. *** ***
е в увредено общо състояние и през периода м.август –
м. декември 2019 г. няколко пъти е хоспитализирана с остри гастроентерологични
оплаквания.
Съгласно констативен
протокол за извършена проверка № 006523 от 11.03.2020 г. на „ВиК Добрич“ АД – гр.Добрич към
момента на настаняване на жалбоподателката в общинското
жилище е имало предплатени суми за изразходено количество вода, поради което за
периода от м.юни 2019 г. до м. януари 2020 г. не са начислявани задължения за
вода. След този период жалбоподателката е заплащала редовно суми за потребена
вода, видно от приложените по делото фактури от „ВиК Добрич“ АД – гр.Добрич. За цялото време от
настаняването си досега тя е заплащала редовно и разходите за ток и наем за общинското
жилище съгласно представените касови бонове от „Български пощи “ ЕАД и разписки от „Жилфонд - инвест“ ЕООД,
гр.Добрич.
Жалбоподателката е
оспорила верността на фактическите констатации в протоколите от извършените
проверки, по повод на което са разпитани две групи свидетели.
Първата група свидетели (П.П. – директор на дирекция „Общинска собственост“ при община
Добрич, Н.Д. – служител в
дирекция „Общинска
собственост“ при община Добрич и Б.Д.– служител в „Жилфонд - инвест“ ЕООД,
гр.Добрич) е потвърдила отразените в констативните протоколи факти и
обстоятелства. В показанията на първите две свидетелки е посочено, че по повод
на заявлението на жалбоподателката за вписване на нов член в домакинството й са
извършени четири проверки, при които е установено, че в общинското жилище живее
основно майката на жалбоподателката, като Д. идвала от време на време да се
грижи за нея. Жилището било добре поддържано, като в коридора нямало много
закачени дрехи и обувки. Посещенията били по различно време, но и четирите пъти
общинските служители заварили в апартамента само възрастната жена. Едната
свидетелка разговаряла повече с майката на жалбоподателката, а другата – с
различни съседи от входа, които потвърдили, че в жилището живее само
възрастната жена, а дъщеря й идвала рядко, като по думите на един от съседите на
първия етаж Д. живеела на съпружески начала с един таксиметров шофьор в ж.к. Балик.
Третият свидетел е заявил, че е участвал в петата проверка, която е извършена
по повод на предложението за прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателката. При посещението на място в общинското жилище той и още две
негови колежки заварили само една по-възрастна жена, която съобщила, че Е.Д. не
живее там. В разговора си с тримата служители тя заявила, че жалбоподателката й
е дъщеря, която се грижи добре за нея, но живее на друго място. Свидетелят
разговарял и с други лица пред входа на блока, които потвърдили, че в
апартамента живеела само възрастната жена. Нито един от свидетелите не е
записал данните на лицата, които са дали сведения, но и тримата сочат, че са
разговаряли със съседи, които са потвърдили, че живеят в същия вход.
В противовес на
техните показания са показанията на втората група свидетели Д.К.и А.А., които
са посочили, че жалбоподателката живее в ж.к. Дружба, бл.31. Първата свидетелка
се познавала отдавна с Д. и майка й М. *** и поддържала чести контакти с тях.
Била почти на една възраст с майката на жалбоподателката и редовно я посещавала
в жилището на ж.к. Дружба. Понякога когато Д. закъснявала от работа, по нейна
молба оставала в апартамента да наглежда майка й, докато се върне. През периода
януари – февруари 2020 г. ходила три-четири пъти в жилището, за да помага на М.
***. Възрастната жена била много болна и се нуждаела от постоянни грижи и
санитарно обслужване. Е. и майка й спели в стаята, а синът на жалбоподателката
– в кухнята. Вторият свидетел е таксиметров шофьор и често возил Д. и майка й
до магазини и болници. Идвал и ги връщал от ж.к. Дружба, бл.31. Не е оставял
жалбоподателката на друг адрес, нито я е вземал от друго жилище.
В хода на съдебното
производство жалбоподателката е направила възражение, че реално са извършени
само две посещения на място в края на м.януари 2020 г., като по време на четвъртата
проверка, за която се твърди, че е извършена на 10.02.2020 г. в 15, 00 часа, тя
е била в общината и е подавала декларация относно местоработата на сина си,
написана под диктовката на една от проверяващите служителки – св. П.П. –
директор на дирекция “Общинска собственост”.
Обстоятелството, че Д.
е подала такава декларация в присъствието на св.Павлова се признава и от самата
свидетелка, която в показанията си е удостоверила, че на шесто гише в
информационния център на общината жалбоподателката е декларирала в свободен
текст, че синът й живее и работи в гр.Варна. От друга страна, от представената по
делото служебна справка е видно, че въпросната декларация е регистрирана в
деловодната система на община Добрич на 10.02.2020 г. в 14, 56 часа. В същото
време във втория констативен протокол, в който е документирана четвъртата проверка
от 10.02.2020 г., е посочено, че тя е извършена именно по повод на тази
декларация, като изрично е отразен и входящият номер на декларацията в
деловодната програма. При това положение възниква въпросът как една декларация,
която е регистрирана в общината в 14, 56 часа, е послужила като основание за
извършване на проверка четири минути по-късно в 15, 00 часа.
Не се кредитират
представените от ответника обяснения от страна на служителката, регистрирала
декларацията, че тя е подадена преди обед, но е заведена в деловодната система
следобед поради голямата натовареност в работата с граждани и невъзможността да
бъдат обработени веднага всички документи. Тези обяснения имат характер на свидетелски
показания в писмен вид, което е недопустимо, поради което не са годно
доказателство за отразените в тях факти. Дори и да се приеме, че те са
допустимо доказателство по АПК, то съществува основателно съмнение относно
тяхната обективност и достоверност. При положение че самата служителка е
посочила, че работата в Центъра за услуги и информация в общината е изключително
натоварена и е свързана с ежедневен поток от граждани, буди подозрение това по
какъв начин е запомнила, че шест месеца по-рано декларацията на Д. е подадена
преди обед, а е регистрирана няколко часа по – късно.
Ако се приеме, че реално
декларацията е подадена по-рано през деня, но не е била регистрирана веднага, остава
неясен въпросът как практически в констативния протокол, в който е отразено, че
проверката е извършена в 15, 00 часа, е вписан входящият номер на декларацията,
след като той е даден едва от 14, 56 часа. Разбира се, съществува вероятност
протоколът да е бил съставен по – късно, което да е позволило отразяването на
номера на декларацията, но в него не се съдържат никакви конкретни данни за
това кога точно е изготвен и подписан от общинските служители, за да може да се
направи такъв извод. Всичко това дискредитира доказателствената стойност на
протокола и го прави негодно доказателствено средство за удостоверяване на
извършената проверка на посочените в него дата и час. Вярно е, че св.Димова и
св.Павлова са потвърдили, че са извършили четири проверки на място през януари
и февруари, но нито една от тях не си спомня точните дати и часове на
проверките, като и двете препращат към данните в констативните протоколи,
поради което показанията им не са достатъчно доказателство, за да се приеме, че
действително е имало извършена четвърта проверка на 10.02.2020 г. в 15, 00
часа.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗОбС и в необходимата
писмена форма, но при допуснати груби нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
На първо място, заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл.46, ал.1 от ЗОбС,
представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването й на общо основание са приложими правилата на АПК. В
случая не е спазено изискването по чл.26,
ал.1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване
на административното производство, което е започнало по инициатива на
административния орган. Не са спазени и изискванията по чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да
участва в административното производство, да се
запознае с доказателствата по преписката, както и да изрази становище и да направи искания и
възражения. Допуснато
е и
нарушение на процесуалното правило по чл.35
от АПК, според което индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени.
От доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателката
е връчено едно единствено съобщение, което е изпратено по повод на подаденото
от нея искане за вписване на нов член на домакинството й, а не по повод на
започнала процедура за прекратяване на наемното й правоотношение, поради което
няма характер на уведомление по чл.26, ал.1 от АПК. В това съобщение само е
споменато, че по повод на заявлението са констатирани обстоятелства,
съставляващи основание за прекратяване на наемното правоотношение съгласно
чл.40, ал.1, т.5, във вр. чл.57, ал.2 от Наредбата, но нито е указано, че е
образувано такова производство пред административния орган, нито е определен
срок на жалбоподателката да изрази становище по събраните доказателства и да
направи своите искания и възражения. Нещо повече, в уведомителното писмо
направо е посочено, че в 14-дневен срок от получаването му ще бъде издадена
заповед за прекратяване на наемното правоотношение, без да се даде каквато и да
е възможност на засегнатото лице да се запознае с материалите по преписката (констативните
протоколи от извършените проверки и мотивираното предложение) и да организира пълноценно
защитата си. Уведомлението е връчено на 10.03.2020 г., а два дена по-късно е
издадена процесната заповед, което недвусмислено сочи, че Д. е била лишена изцяло
от участие в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Действително
след получаването на уведомлението тя е представила своите възражения и доказателства
по случая, но те не са били взети предвид от административния орган, защото към
този момент актът вече е бил издаден.
Съгласно новата
разпоредба на чл.168, ал.4 от АПК (ДВ - бр. 77 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г.) съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е
когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване на гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуалния административен акт. Нормата е от императивен
порядък, поради което констатираното нарушение е абсолютно основание за отмяна
на акта по аргумент от чл.168, ал.5 от АПК.
Независимо от това, налице са и други допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
производството по издаване на обжалвания административен акт.
В заповедта е посочено, че се основава на
мотивирано предложение и констативен протокол от 04.03.2020 г. на комисията,
назначена със заповед № 1103/04.10.2018 г. на кмета на община Добрич. Съгласно
цитираната заповед комисията, чиито основни задачи са да извършва периодични проверки
относно ползването на общинските жилища, се състои от петима членове, а в
случая мотивираното предложение и констативния протокол са съставени и
подписани само от трима членове на комисията. Следователно обжалваната заповед
е мотивирана с предложение и протокол, изготвени от ненадлежен състав на
комисията, което се приравнява на липса на надлежни фактически установявания от
компетентен орган. Съгласно чл.58, ал.1 от Наредбата наемодателят периодично
прави проверки за наличие на предпоставките по чл.40 и чл.57 от Наредбата, като
вследствие на проверките комисията прави мотивирано предложение до кмета на
общината за прекратяване на наемния договор и отмяна на заповедта за
настаняване при наличие на някое от предвидените в чл.57 основания. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредбата, която гласи, че заповедта
за прекратяване на наемното правоотношение се издава въз основа на мотивирано
предложение на комисия, назначена от кмета на общината, която съставя
констативен протокол и прилага други документи, доказващи основанията по ал.1. Касае се до нормативно регламентирани
изисквания, които са част от процедурата по издаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и нарушаването им води до нейното опорочаване. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила
предвид на ролята, която комисията по чл.58 от Наредбата има при реализиране на производството по чл.57 от Наредбата.
На следващо място, в мотивираното предложение
е записано, че комисията, назначена от кмета на общината, е извършила проверка
на имота, която е обективирана в констативен протокол от 04.03.2020 г. В този
констативен протокол обаче не се съдържат никакви данни за извършена от
комисията проверка. В него е описано само, че по повод на молбата на
наемателката за включване на майка й в настанителната заповед са направени
няколко проверки на място, но не и че комисията, назначена от кмета на общината,
е извършила такава проверка, което поставя под съмнение налице ли е изобщо
извършена проверка от комисията и кога точно е извършена тя. Разпитаният по
делото св.Димитров, който е и председател на комисията, е посочил, че той и още
двама нейни членове са извършили самостоятелна проверка на място на 04.03.2020
г. (извън първите четири проверки на общинските служители от дирекция “Общинска
собственост”), за което са съставили констативен протокол, но в случая липсва такъв
протокол, което разколебава достоверността на показанията му. Единствените
данни, че тази комисия е извършвала някаква проверка, се съдържат в
мотивираното предложение, но в него не е посочен нито часът на извършване на
проверката, нито по какъв начин е установено, че Д. не живее в жилището. Вписано
е само, че жилището се обитава от майката на жалбоподателката, което е потвърдено
и от съседите, живущи във входа, без те да са посочени поименно. Едва в
показанията си пред съда св. Димитров е заявил, че при посещението си на място
комисията е разговаряла с една по-възрастна
жена, която е съобщила, че дъщеря й Е.Д. не живее там, но това не е
удостоверено нито в протокола от 04.03.2020 г., нито в мотивираното предложение,
въз основа на които е издадена обжалваната заповед. Нещо повече, в мотивите към
заповедта е записано изрично, че са извършени четири проверки на място
(неконкретизирани с дата и час), без да се споменава дори, че е налице
извършена и пета такава, като само препращането към мотивираното предложение и
констативния протокол в заглавната част на акта подсказва, че фактическите
мотиви на органа се основават на още една проверка на място.
Налице са редица неясноти и празнини и в действията
на общинските служители от дирекция „Общинска собственост“, които разколебават
достоверността на установените от тях факти и обстоятелства по време на извършените
проверки на място. Първо, протоколът от четвъртата проверка е ненадлежно
(недостоверно) писмено доказателство по отношение на датата и часа на
извършване на проверката по изложените по-горе съображения. Второ, първите три
проверки са документирани в един общ констативен протокол, в който не е
отразено нито кога е съставен, нито е направено разграничение между отделните
проверки в него. Разбира се, няма пречка резултатите от трите проверки да бъдат
обобщени в един протокол, но от неговото съдържание трябва да става ясно по
какъв начин е протекла всяка една проверка и как са събрани доказателствата по
нея, независимо дали при извършването им са установени едни и същи
обстоятелства, а в случая това не е така. В констативния протокол е посочено
общо, че изводите на комисията се основават на обясненията на майката на
жалбоподателката и на сведенията на двама съседи, живеещи в същия вход, без да
е удостоверена тяхната самоличност. Не е посочено при коя от проверките или и
при трите проверки са събрани данни от тези съседи. От показанията на св.
Павлова може да се направи извод, че при една от проверките тя е разговаряла с
няколко мъже, които са стояли в един гараж пред входа, а при друга – с един
мъж, който живеел на първия етаж във входа. От друга страна, според показанията
на св.Димова проверяващата комисия е разговаряла всеки път (т.е. при всяка от
четирите извършени проверки) с различни съседи от входа, което противоречи на
записаното в първия констативен протокол, че сведенията са събрани само от
двама живущи във входа, както и на втория констативен протокол, в който пък изобщо
не е отразено, че е търсена информация от съседи. Всички тези несъответствия и
пропуски дават основание за извод, че липсват надлежно документирани проверки
на място, които да удостоверяват по безспорен начин реалното съществуване на
фактите, въз основа на които е издадена обжалваната заповед. Извършените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до непълнота
на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка и се отразяват върху
съдържанието на акта.
Наред с тези
процесуални нарушения е допуснато и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбите
на чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОбС и чл.40, ал.1, т.5 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване на заповедта, наемните отношения се прекратяват при
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да е
приложима тази разпоредба, следва да са настъпили такива изменения в
обстоятелствата, обуславящи настаняването в общинско жилище, които да изключват
наемателят от категорията на лицата, отговарящи на изискванията за настаняване
в общинско жилище. По делото липсват доказателства такива обстоятелства да са
установени, което прави издадената заповед незаконосъобразна по същество.
Обжалваната заповед е
издадена и при противоречие между посочените фактически и правни основания за
прекратяване на наемното правоотношение. В случая не е осъществено цитираното в
заповедта основание по чл.57, т.2 от Наредбата, съгласно който наемните правоотношения
се прекратяват, когато общинското жилище не се ползва от лицата, на които е
предоставено. Първо, това основание не е относимо към разпоредбите на чл.46,
ал.1, т.7 от ЗОбС и чл.40, ал.1, т.5 от Наредбата, а към разпоредбата на чл.46,
ал.1, т.9 от ЗОбС – други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1.
Едно от тези основания, определени в местната общинска наредба, е необитаването
на жилището от наемателите за повече от 6 месеца, извън случаите на чл.26,
ал.1, т.2 - чл.40, ал.1, т.8 от Наредбата. Същата разпоредба е възпроизведена и
в чл.39, ал.1, т.9 от сключения между страните договор за наем. Следователно
приложението на чл.57, т.2 от Наредбата изисква не само жилището да не е
ползвано от наемателите, но и това да е продължило повече от шест месеца. Административният
орган, който носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на
оспорената заповед на основание чл.170, ал.1 от АПК, не е доказал наличието на фактически
обстоятелства, даващи основание за прекратяване на наемното правоотношение на
посоченото правно основание. В самата заповед не е упомената продължителността на
необитаване на жилището, а е посочено общо, че в него живее единствено и само
майката на наемателката. От представените по делото констативни протоколи не се
установява по категоричен начин дали и в какъв срок не е обитавано общинското
жилище от Е.Д. като титуляр на заповедта и нейния син ***като член на
домакинството. Обстоятелството, че адресът е посетен няколко пъти (в случай че се зачетат всичките пет проверки),
не е достатъчно, за да се направи извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.57, т.2 от Наредбата, тъй като тези посещения са извършени в
периода от края на м.януари до началото на м.март 2020 г. и не удостоверяват
отсъствието на жалбоподателката и синът й за повече от шест месеца. В
протоколите от извършените проверки и в мотивираното предложение е записано, че
по сведения на майка й и на съседи жалбоподателката не живее на адреса (липсват
каквито и да е констатации за сина й), но не е отразено за какъв период от
време са дадени сведенията. В показанията на първата група свидетели също не се
съдържа конкретна информация за периода на отсъствие на Д. и нейния син. По
отношение на ***има данни, вкл. и в подадената от жалбоподателката декларация
от 10.02.2020 г., че живее и работи в гр.Варна от м.януари 2019 г. досега, но
няма данни, че не се е връщал изобщо в жилището в гр.Добрич. Дори и да се приемат констатациите на
органа, че жилището се обитава само от майката на жалбоподателката М. ***, без
да се съпоставят с противоположните показания на втората група свидетели, то те
не водят непременно до извод, че жалбоподателката и синът й са преустановили
ползването на имота. В хода на административното производство е установено, че Е.Д.
се грижи редовно за майка си и не е престанала да идва в апартамента. Както в
констативните протоколи, така и в показанията на първата група свидетели се
сочи безспорно, че жилището е поддържано в много добро състояние. Като се има
предвид възрастта и влошеното здравословно състояние на М. *** може да се предположи, че задълженията по хигиенно – битовата поддръжка на домакинството са поети основно от жалбоподателката, което
изключва автоматично нейното постоянно отсъствие от апартамента.
Цитираната в
заповедта разпоредба на чл. 57, т.2 от Наредбата следва да се разбира в смисъл,
че наемателят е преустановил трайно държането върху жилището. Временното
напускане на жилището за определен период, независимо от причините за това (напр.
работа в друго населено място, семейни причини), без да е демонстрирано намерение да се прекрати
ползването му поради отпаднала нужда, не представлява основание за прекратяване
на наемното правоотношение. По делото е безспорно установено, че липсата на
начислени суми за потребена вода за известно време не се дължи на неползване на
имота, а на предплатени суми за надписани кубици вода. Обстоятелството, че Д. и
синът й не са променили адресната си регистрация по постоянен и настоящ адрес (в приложеното по преписката
удостоверение за получени доходи от заплата с изх.№ 14/20.01.2020 г. от “***”
ЕАД – Варна ***е вписан с адреса си в гр.Добрич, ж.к. Дружба, бл.31, вх.Г), както и обстоятелството, че жалбоподателката
продължава да се грижи за поддръжката и почистването на апартамента, плаща
редовно разходите за ток, вода и наем сочат категорично, че наемателите не са преустановили
трайно фактическата си власт върху жилището. Неоснователно е възражението на
ответника, че посещенията на жалбоподателката са израз на нормална синовна грижа
към възрастен родител, но не и на трайно пребиваване в жилището, след като не е установено по безспорен и категоричен начин, че тя
е изгубила интерес и нужда да ползва имота за по – продължителен период
от време. При липсата на достатъчни и сигурни данни, че
жалбоподателката и синът й не живеят постоянно в жилището за повече от шест месеца, не може да се мотивира извод за
наличието на предпоставките по чл.57, т.2 от Наредбата, нито по чл.46, ал.1,
т.7 от ЗОбС, във вр. чл.40, ал.1, т.5 от Наредбата. Епизодичното отсъствие не
означава неизползване на жилището по смисъла на ЗОбС и Наредбата, нито че са
отпаднали условията за настаняване под наем в общинско жилище, поради което неправилно
административният орган се е позовал на посочените разпоредби, за да издаде
обжалваната заповед.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на
чл.146, т.3 и т.5 от АПК, които налагат отмяната й като неправилна и
незаконосъобразна.
С оглед на изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва
да бъдат присъдени разноски по делото в размер на общо 310 лева, от които
платена държавна такса в размер на 10,00 лв. и платено възнаграждение
за един адвокат в размер на 300,00 лева съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Н.Д.,
ЕГН **********, заповед № 347 от 12.03.2020 г. на
кмета на община Добрич, с която на основание чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС, във вр.
чл.40, ал.1, т.5 и чл.57, т.2 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на община град Добрич е прекратено
наемното й правоотношение, възникнало на основание заповед № 466/12.04.2019 г.
на кмета на община Добрич за настаняване в общинско жилище на адрес : град
Добрич, ж.к. “*** бл.31, вх.Г, ет.4,
ап.10 и договор за наем от 09.05.2019 г.
ОСЪЖДА община Добрич
да заплати на Е.Н.Д. ЕГН ********** *** сумата 310 лева, представляващи сторени разноски по
делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен съдия
: