РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 16.04.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1247 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг чрез адв. Т. Т. от ПлАК е постъпила искова молба от М.П.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** против В.Т.В., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 23.12.2009 г. в гр. София. От брака си имат родени две непълнолетни деца – Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г. Твърди се още, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително нормално или поне такова било неговото усещане за това, като постепенно усетил, че със съпругата си започнали да се отчуждават един от друг и не след дълго станало ясно, че имат сериозно несходство в характерите. Твърди се, че преди няколко години двамата решили да се разделят, като живеели и работили в чужбина /***/ и той напуснал мястото където живеели под наем. Твърди се, че двамата решили децата да останат при майката, като от тогава и до днес тя се грижила за тях, а той помагал с каквото и колкото може. Твърди, че от момента на раздялата им всеки от тях започнал свой собствен живот, като обединяващо между тях са само общите им деца. Твърди, че не възразява ответницата да получи родителските права и да се грижи за синовете им, като знаел, че майката на децата имала претенции относно това обстоятелство. Твърди, че редовно взимал децата при себе си и нямали каквито и да било проблеми с ответницата по този въпрос. Счита, че брачната връзка е напълно изчерпана от съдържание, съществува само формално и не е в интерес, нито на двамата, нито на децата. Моли брака да бъде прекратен, поради дълбокото и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, като предостави упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца на майката, а той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за тях, в размер на по 130 лева за дете, считано от дата на постановяване на съдебното решение, чрез тяхната майка и законен представител, до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменяване. Няма претенции относно ползване на семейно жилище, тъй като през повечето време на тяхното съвместно съжителства са живели под наем в страната и най-вече в ***, поради което реално не притежават семейно жилище и съдът не следва да се произнася по този въпрос. По отношение на фамилното име на ответницата, съдът не следва да се произнася по въпроса, тъй като същата при сключване на брака не е приела фамилията на съпруга си. Не претендира съдебно-деловодни разноски.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. не се явява лично. Представлява се от адв. Т.Т. от ПлАК, с изрично пълномощно, който от името на доверителя си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично и не се представлява. Не е представила отговор на исковата молба и не взема становище по чл. 131 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № 3373 от 23.12.2009г., издадено от община Столична Населено място Средец страните са сключили валиден граждански брак в гр. София, от който имат родени две деца – Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и гласни такива.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 23.12.2009 г., като преди около няколко години са се разделили. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, от няколко години в условията на фактическа раздяла, като ищеца изразява своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака, а ответницата не взема становище по иска. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от няколко месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и, че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,  без да се произнася  относно вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото безспорно се установи, че родените от брака деца – Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г. от години се отглежда от майката. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на децата е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата, като в тази насока са и представените по делото писмени доказателства. Бащата желае родителските права да бъдат предоставени на майката, като заявява, че може да заплаща месечна издръжка за двете деца по 130 лв. Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца и се определи тяхното местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на децата, Съдът намира с оглед направеното от ищеца признание на тези факти, че майката разполага с по-добри възпитателски качества, зрялост, битови и финансови възможности от бащата, а и той самият желае родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени на майката.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение.

Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане –неделя от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. по местоживеене на децата, както и правото да ги взим при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По отношение на издръжката за детето:

Родителят който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ищеца трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в размер на МРЗ за страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 560 лв. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ.

Вземайки предвид възрастта на децата на около 8 години и съответно на 5 години съдът приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около 280 лева, за всяко едно от децата. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г. тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. В тази връзка с оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г. с по 150 лева, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи бащата се следва от дата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

След сключване на гражданският брак съпругата не е приемала фамилното име на съпруга и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните по делото са живели на квартира в страната и в ***. Това определя липсата на жилище, което може да бъде определено като "семейно" по смисъла на тази законова разпоредба и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

По разноските:

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева от които следва да се приспаднат внесените от ищеца 25.00 лв., при първоначалното образуване на делото. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 432.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 23.12.2009 г. с акт № 3373 граждански брак между М.П.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** и В.Т.В., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца: Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г.  на майката В.Т.В., с ЕГН ********** ***, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето им да бъде при майката В.Т.В., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на *** г. с бащата М.П.М., с ЕГН **********, всяка неделя от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. по местоживеене на децата, както и правото да ги взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК –  М.П.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да заплаща чрез В.Т.В., с ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на децата Д.М., с ЕГН **********, роден на *** г. и П.М., с ЕГН **********, роден на ***г. ежемесечна издръжка в размер на по 150.00 (сто и петдесет) лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи фамилното си име В..

ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432.00 (четиристотин тридесет и два) лв. и окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 15.00 (петнадесет) лв.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: