Р Е Ш Е Н И Е
№1956/9.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9798 по описа на Варненски
районен съд за
2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 42453/ 22.06.2018 год. от А.С.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, с административен адрес *, ЕИК: *, с искане до
съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите
от:
- 15000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на „ и падане в
заледен участък на кръстовището на ул. „*“ и „*“, в гр. Варна,
на 20.01.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението;
- 3198.00 лв., представляващо
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на „ и падане в заледен
участък на кръстовището на ул. „*“ и „*“, в гр. Варна,
на 20.01.2017 год., формирано както следва: 47.35 лв. – разходи за лекарства,
47.35 лв. – разходи за лекарства, 47.11 лв. – разходи за лекарства, 62.86 лв. –
разходи за лекарства, 23.08 лв. – разходи за лекарства, 1440.00 лв. – разходи
за закупуване на медицинско изделие, 1400.00 лв. – разходи за закупуване на
медицинско изделие, 23.30 лв. – платена такса, 17.40 лв. – заплатена
потребителска такса, 50.00 лв. – такса за избор на лекар, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на
20.01.2017 год., при придвижване по ул. „*“ в гр. Варна, на кръстовището с ул.
„*“, при опит за прикосяване на кръстовището, ищцата пада на пътното платно,
поради подхлъзване, тъй като улицата е заледена и заснежена. Падането е
обусловило силна болка и невъзможност да се изправи. Случайни миновачи
направили опит да я изправят, но не успели, което наложило ищцата да пропълзи
до отстрещния тротоар. В последствие на мястото на инцидента е пристигнал екип
на „* *, а ищцата е откарана в болница. Твърди се още, че на
23.01.2017 год. П. е оперирана, поради *,
закрито в дясно. За оперативното лечение са били нужни медицински изделия, за
които ищцата е заплатила общо 2880 лева. Извършила е и разходи за медикаменти и
консумативи. На 15.05.2017 год. спрямо ищцата е предприета втора оперативна
интервенция. Твърди се, че към момента на инцидента ищцата е полагала грижи за
съпруга си – *, с призната степен на нетрудоспособност – 84 %, като инцидента е
обусловил невъзможност за полагане на тези грижи.
Ответникът – О. В., депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Позовава се са нарушения на правилата за движение по
пътищата от стрА. на ищцата, а също и на проявено
невнимание от последната, като в тази връзка счита, че е налице съпричиняване.
Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като намира същата за
силно завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдания. Отправя искане
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа стрА.:
От
представения на л. 7 епикриза се установява, че на 23.01.2017 год. А. С.П. е
постъпила за оперативно лечение в Клиника по ортопедия в МБАЛ „*“, като и е
поставена диагноза *- *,
закрито в дясно. Съгласно снетата анамнеза, травмата е получена след падане.
Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на десния лакът. След
проведената на 25.01.2017 год. оперативна интервенция, е поставена гипсова
имобилизация.
Видно от представените на л. 10 талон и
2 бр. касови бонове, на 24.01.2017 год. А. П. е закупила 2 бр. медицински
изделия, по 1440.00 лв., всяко.
На 27.01.2017 год. А. С.П. е заплатила
потребителска такса за 4 дни болничен предстой, в размер на 23.20 лв., съгласно
приобщения на л. 12 талон.
Приобщени на л. 8 от делота са 5 бр.
касови бонове, установяващи закупуване от аптека на медикаменти и консумативи,
в периода 27.01.2017 год. – 07.02.2017 год., за сумите от 62.86 лв., 47.11 лв.,
23.08 лв., 47.35 лв., 47.35 лв.
На 15.05.2017 год. на ищцата е
проведена втора оперативна интервенция в „*“ ООД, видно от приобщената на л. 9
епикриза. Периодът на болничното лечение е 15.05.2017 г. – 18.05.2017 г.
Видно от представените на л. 14 касови
бонове, на 15.05.2017 год., ищцата е заплатила към болницата сумата от 50.00
лева – такса избор на екип, а на 18.05.2017 год. – 17.40 лв., представляваща
потребителска такса.
От заключението на вещото лице Д. Д. по
изготвената в рамките на производство съдебно - медицинска експертиза, се
установява следното: на 20.01.2017 год. ищцата е получила счупване на дясна
раменна кост в долна трета. Касае се за травматично увреждане, получено в
резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в областта на
дясната лакътна става, и отговаря са е получено при удар в подлежащата
настилка. Увреждането обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник, за период не по – малък от три месеца, три месеца и половина.
Извършена е метална фиксация. Към датата на изготвяне на експертизата функцията
на крайните е възстановена, като е налице белег от проведеното оперативно
лечение. От заключението на вещото
лице Св. В. по изготвената в рамките на производство съдебно – психиатрична
експертиза, се установява следното: психичното състояние на П. след инцидента
се характеризира с повишена тревожност, свързА. с необходимостта от оперативни
интервенции за лечение на фрактурата, а също и да се придвижва пеша, при
заснежаване; оплакванията на ищцата, от психиатрична гледна точка, не покриват
диагностичните критерии за психично разстройство и не налагат провеждане на
специфично лечение.
За изясняване на спора от фактическа
страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
А. П. П..
В показанията си свидетелят излага, че през
месец януари 2017 год., при движение по ул. „*“ в посока СК „*“, малко преди
кръстовището, е видял че ищцата се подхлъзва и пада. Настилката е били доста
заледена. Пътният участък не е бил почистен, бордюрите на се били опесъчени,
дори високо проходими автомобили са се придвижвали ссъ затруднения. Жената е
викала от болка. Повикали спешна помощ.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което
възлага извършване на определена работа,
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
В
конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата,
отговарящи за поддръжката на пътя и пътните принадлежности.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деяние /действие
или бездействие/, в резултат на което на ищеца са причинени вреди
от посочените вид и размер.
В случай на
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да установи
изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства,
които изключват отговорността му.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините.
Същевременно, в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок., като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
На следващо
място – от ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, чрез разпита на
свид. П., които се кредитират от съда като
отразяващи преки и непосредствени впечатления, депозирани от лице без каквато и
да е заинтересованост от изхода на спора, се установява факта на непочистена от
снега и заледена улица и бордюр, то е налице и противоправното и виновно
поведение на лицата, на които Общината е възложила зимното поддържане на
улиците в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на
ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищеца вредоносен
резултат.
От събраните
писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът кредитира като
базирани на непосредствени впечатления, и неоспорените експертни заключения се
установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в
резултат на деликта - физически увреждания на ищцата, породили и травма в
психиката и.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства,
годни да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
почистване и поддръжка на уличната мрежа, предназначена за обществено ползване.
Горното
обуславя извода, че вредите са в
резултат от неправомерното бездействие от стрА. на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка
на пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради
което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
вреди.
Фактическият
състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца
е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.
По отношение на размера на претенцията
за присъждане на обещетение за имуществени вреди, съдът намира следното:
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно установения размер на претърпяната в
резултат на инцидента вреда.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че в резултат на процесното произшествие, ищцата е претърпяла
травматично увреждане на дясната ръка, за лечението на което е извършила
разходи за медицински изделия, на обща стойност 2880.00 лева (2 х 1440),
заплатила е потребителски такси за болничен престой съответно 23.20 лв. и 17.40
лв., заплатила е за медикаменти, свързани с лечението на крайника сумата от
217.29 лв., а също и такса на избор на лекарски екип от 50.00 лв. Общият размер
на дължимото обезщетение за имуществени вреди е 3187.89 лв.
Сумата от 10.46 лв., претендирана като заплатени лекарства по касов бон № 02457110084,
представляваща цена за препарат * mg ефервесцентни таблетки, не следва да бъде присъждана.
Този извод се налага, до колкото се касае за лекарство, което се използва за
втечняване на секрета и облекчаване на кашлицата при бронхити, причинени от
простуда, и няма никакво отношение към лечението на десния лакът.
По
отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съобразно константната съдебна практика
в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат
отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице,
отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и
др.
В конкретната
хипотеза, от събраните по делото доказателства (СМЕ,
СПЕ, свидетелски показания) се
установява, че травматичните увреждания при ищцата са обусловили силни
физически болки и дискомфорт. Имобилизацията на десния горен крайник, обуславя
и невъзможност за нормално хранене и самостоятелно санитарно обслужване, и
изобщо осъществяване на всякакви нормални ежедневни дейности, включително и да
се грижи за съпруга си, за период от минимум три месеца (според съдебно –
медицинската експертиза), което и неминуемо е причинило допълнителни неудобства
и притеснения за пострадалата. От заключението по съдебно – психиатрична
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните се установява поява на напрежение и чувство на тревожност при ищцата във връзка с оперативните
интервенции. Следва да бъде съобразено и, че лечението не е еднократно,
преминава през няколко етапа, а сама по себе си всяка оперативна интервенция
предполага дискомфорт –неразположение и болки. Ръката все още не е възстановена
напълно.
Ето защо, след съобразяване периода да възстановяване, харакрера и
интензитета на претърпените болки и дискомфорт, се налага извода, че
дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат на процесния инцидент, неимуществени вреди, е в размер на 10 000.00
лева.
По изложените съображения се налага извод за частична основателност на
предявените искове, като същите следва да бъдат уважени за сумите от 3187.89 лева – обезщетение за имуществени вреди, формирано както следва:
47.35 лв. – разходи за лекарства, 47.35 лв. – разходи за лекарства, 47.11 лв. –
разходи за лекарства, 62.86 лв. – разходи за лекарства, 12.62
лв. – разходи за лекарства, 1440.00 лв. – разходи за закупуване на медицинско
изделие, 1400.00 лв. – разходи за закупуване на медицинско изделие, 23.30 лв. –
платена потребителска такса, 17.40 лв. – заплатена
потребителска такса, 50.00 лв. – такса за избор на лекар и 10000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, всички претърпени в резултат на
падане в заледен участък на кръстовището на ул. „*“ и „*“ в гр. Варна,
на 20.01.2017 год., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите са присъждане на горниците
над тези суми до пълния предявен размер съответно от 3198.00 лв. относно
обезщетението за имуществени вреди и 15000.00 лв., касателно претенцията за
неимуществени вреди, са неоснователни, като същите следва да бъдат отхвърлени,
на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна
лихва върху уважената част от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1903.76 лева, представляваща извършени по делото разноски,
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 27.53 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с
административен адрес: *, представлявА. от Кмета - И. П. да заплати на А. С.П.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумите от 10000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 3187.89 лв. (три хиляди сто осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляващо обезщетение за имуществени вреди, формирано както следва: 47.35
лв. – разходи за лекарства, 47.35 лв. – разходи за лекарства, 47.11 лв. –
разходи за лекарства, 62.86 лв. – разходи за лекарства, 23.08 лв. – разходи за
лекарства, 1440.00 лв. – разходи за закупуване на медицинско изделие, 1400.00
лв. – разходи за закупуване на медицинско изделие, 23.30 лв. – платена такса,
17.40 лв. – заплатена потребителска такса, 50.00 лв. – такса за избор на лекар, като всички вреди са претърпени в резултат на падане в
заледен участък на кръстовището на ул. „*“ и „*“, в гр. Варна,
на 20.01.2017 год., ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 22.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С.П., ЕГН: **********, с адрес ***, с
административен адрес *, ЕИК: * искове за присъждане на
горниците над 10000 (десет хиляди) лева до пълния предявен размер от 15000
(петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и над 3187.89 лв. (три хиляди сто осемдесет и
седем лева и осемдесет и девет стотинки) до пълния
предявен размер от 3198.00 (три хиляди
сто деветдесет и осем) лева, представляващо обезщетение за
имуществени вреди, претендирана като
заплатени лекарства по касов бон № 02457110084, представляваща цена за препарат
* mg
ефервесцентни таблетки, при твърдения, че
всички вреди са претърпени в резултат на падане в заледен участък на
кръстовището на ул. „*“ и „*“, в гр. Варна,
на 20.01.2017 год., ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 22.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с административен адрес: *
да заплати на А. С.П., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1903.76 (хиляда деветстотин
и три лева и седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща извършени в производството разноски, съобразно
уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. С.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на
О. В., с административен адрес *, ЕИК: * сумата 27.53 лв. (двадесет и седем лева
и петдесет и три стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: